Присъда № 10 от 11.02.2026, Районен съд - Добрич

МОТИВИ към присъда № 10/11.02.2026 г. по н.о.х.д. № 791 по описа на Добричкия районен съд за 2024 г.

Съдебното производство е образувано въз основа на внесен от Районна прокуратура Добрич обвинителен акт по досъдебно производство № 62/2023 г. по описа на РУ на МВР - ***, преписка № 1281/2023 г. по описа на Районна прокуратура Добрич, с който обвинителен акт спрямо подсъдимия П. С. Х. е повдигнато обвинение за престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4, предл. първо във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.

Делото се разглежда за втори път, след като с решение № 59 от 19.06.2024 г. по в.н.о.х.д. № 160/2024 г. по описа на Окръжен съд Добрич, присъда № 4 от 06.03.2024 г. по н.о.х.д. № 218/2023 г. по описа на Районен съд *** е била изцяло отменена, а делото - върнато за ново разглеждане на същия съд от нов състав от стадия на разпоредителното заседание.

След връщане на делото, съгласно определение № 360 от 15.07.2024 г. по ч.н.д. № 646/2024 г. по описа на Върховния касационен съд на Република България, същото следва да бъде разгледано от Районен съд Добрич.

В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че П. С. Х., на 03.04.2023 г., в с. ***, община ***, област Добрич, от недвижим имот - двор, прилежащ към къща, находяща се на ул. „***“ № ***, чрез използване на моторно превозно средство - товарен автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на Й. А. К. от гр. ***, отнел чужди движими вещи - 13 (тринадесет) броя листи поцинкована ламарина с размери 200 см на 110 см, на обща стойност 210,21 лева (двеста и десет лева и двадесет и една стотинки), от владението на Т. М. В. от гр. *** и Й. М. В. от гр. ***, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като откраднатите вещи не са били под поС.ен надзор.

Преди даване ход на разпоредителното заседание, пострадалите Т. М. В. и Й. М. В. заявяват, че не желаят да бъдат конституирани в качеството на граждански ищци и частни обвинители в процеса.

В разпоредително заседание, съдът след като изслуша участниците в разпоредителното заседание се произнесе с определение по чл. 248 от НПК, съобразно което: Делото е подсъдно на Районен съд - Добрич; Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство; На досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и на пострадалите; Налице са основанията за разглеждане на делото по реда на чл. 371, т. 1 от глава ХХVІІ от НПК; Няма основания делото да се разглежда при закрити врати, да се привлича резервен съдия или съдебен заседател, да се назначава защитник, вещо лице, преводач или тълковник и да се извършват съдебни следствени действия по делегация; Не са налице основания за изменение на мярката за неотклонение „Подписка“ или за вземане на други мерки за процесуална принуда спрямо подсъдимия П. С. Х.;

Приема и прилага към материалите по делото актуална справка за съдимост на 1 подсъдимия П. С. Х. с рег. № 240724005000316056/24.07.2024 г., като на този етап не се налага събирането на нови доказателства ; На основание чл. 252, ал.

2 от НПК, съдебното заседание следва да бъде насрочено в едномесечен срок от разпоредителното заседание с призоваване на вещото лице С. А. С. и без призоваване на свидетелите от списъка към обвинителния акт.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура Добрич поддържа повдигнатото обвинение, счита, че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен начин, като пледира подсъдимият да бъде признат за виновен в извършването на вмененото му престъпление, като му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 (три) месеца, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено с изпитателен срок 3 (три) години.

Подсъдимият П. С. Х. дава обяснения по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение.

По пренията защитникът на подсъдимия П. С. Х. пледира за признаването му за невиновен и оправдаване по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение, като се навеждат доводи, че същото не е доказано по несъмнен и категоричен начин.

По пренията, на даденото му право на лична защита, подсъдимият заявява: „Придържам се към това, което каза адвокатът ми. Ако можех да върна времето назад, дори не бих се обръщал да погледна към ламарината.“(цитат).

В последната си дума подсъдимият Х. заявява, че съжалява за всичко.

След преценка на събраните в хода на съдебното дирене относими, допустими и възможни доказателства, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

На 03.04.2023 г., около 17:00 часа, подсъдимият П. С. Х. пътувал от с. ***, община *** към град ***, където живеел със семейството си. Същият управлявал товарен автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на Й. А. К. от гр. ***. Пътят му минавал през с. ***, община ***. Придвижвайки се по улица „***“ в селото, подсъдимият забелязал, че в имот с административен адрес № *** се намира полусрутена постройка, покрита с листи ламарина. Личало си, че в имота не живее никой, тъЙ.то дворът бил обрасъл с трева, а вратникът откъм главната улица бил паднал от едната страна. Подсъдимият Х. решил да спре и да вземе листите ламарина от стопанската постройка, по-голяма част от които били нападали по земята. Макар ламарината да била употребявана и стара, същата му се сторила годна за използване, поради което подсъдимият спрял управлявания от него товарен автомобил, влязъл в двора през падналия вратник, като пренесъл общо 13 (тринадесет) листа ламарина, които натоварил в товарния отсек на автомобила.

Докато пренасял и товарел листите ламарина, подсъдимият Х. бил забелязан от свидетеля И. И. Р., който знаел, че имотът е на неговите братовчеди - свидетелите Т. М. В. и Й. М. В.. Свидетелят Р. се обадил на свидетеля Т. В. и му разказал за случващото се в имота му. Свидетелят Т. В. сигнализирал на полицейския инспектор, отговарящ за село ***, който от своя страна уведомил свидетелите В. М. М. и Ж. Й.ов Ж., и двамата полицейски 2 служители в РУ на МВР - ***, за това, че в с. *** е извършена кражба на листи поцинкована ламарина, които са били натоварени на товарен автомобил „***“, бял на цвят, с хасковска регистрация, както и че вероятният извършител на деянието се придвижва от с. *** към гр. ***. Свидетелите М. и Ж. веднага се отправили с полицейския автомобил към изхода на гр. *** в посока с. ***.

Около 17:40 часа, подсъдимият Х. бил спрян от полицейските служители при влизането си в града, като същият бил видимо притеснен. При извършената проверка на документите на подсъдимия, полицейските служители забелязали, че в товарния отсек на автомобила, зад кабината, има листи поцинкована ламарина. Подсъдимият Х. бил придружен от полицейските служители до сградата на Районното управление за изясняване на случая. Там, пред сградата на Районното управление, свидетелите М. и Ж. пристъпили към проверка на товарния отсек на управляваното от подсъдимия моторно превозно средство - товарен автомобил „***“ с рег. № ***, като при проверката, измежду останалите вещи, били намерени и 13 (тринадесет) броя листи поцинкована ламарина. Резултатът от проверката е бил обективиран в Протокол за извършена проверка на лични вещи, превозни средства, кораби, въздухоплавателни средства, контейнери и на вещите, превозвани в тях (Приложение № 1 към чл. 6, ал. 1) от 03.04.2023 г., съставен от свидетеля В. М.

М. (л. 28 от досъдебното производство).

На мястото пристигнал и свидетелят Т. М. В., придружаван от свидетеля С. Я. С.. При пристигането си В. установил, че намиращите се в автомобила на подсъдимия Х. листи ламарина са именно взетите от неговия имот, намиращ се в с. ***.

С протокол за доброволно предаване на вещи от 03.04.2023 г., подсъдимият П. Х. доброволно предал предмета на престъплението - 13 (тринадесет) броя листи поцинкована ламарина, пояснявайки, че е взел ламарината от изоставен двор в с. *** (л. 29 от досъдебното производство).

Веднага след това, 13-те броя листи поцинкована ламарина били върнати на свидетеля Т. М. В., за което била съставена разписка с дата 03.04.2023 г. (л.

30 от досъдебното производство), след което свидетелят В., заедно със свидетеля С. С., транспортирали листите ламарина до ППК „***“ с. ***, оставяйки ги в двора на кооперацията.

На 04.05.2023 г., на основание чл. 212, ал. 1 от НПК, с постановление на Районна прокуратура Добрич, Териториално отделение ***, е било образувано досъдебно производство № 62/2023 г. по описа на РУ - *** при ОДМВР - Добрич, с което са били дадени указания какви процесуалноследствени действия следва да бъдат извършени.

И така, под ръководството на наблюдаващия делото прокурор Й. Ч. от Районна прокуратура Добрич, Териториално отделение ***, на 06.07.2023 г., инспектор Д. Ж. Г. – разследващ полицай при РУ - ***, извършил оглед на местопроизшествието, за което бил съставен съответния протокол, при който оглед били изготвени и фотоснимки, съдържащи се във фотоалбума, неразделна част от огледния протокол (л.л. 61 - 67 от ДП).

На същата дата 06.07.2023 г., Д. Г. (съгласно протокола изпълняващ длъжността „дознател“ при РУ - ***), извършил оглед на процесните 13 броя поцинкована ламарина, намиращи се в двора на ППК „***“ - с. ***, за което 3 бил изготвен протокол за оглед на веществени доказателства, видно от който, при огледа са били направени и фотоснимки (л. 71 от ДП).

Четири дни по-късно, на 10.07.2023 г., инспектор Д. Г. (видно от протокола служител в група „ТП“ при РУ - ***, ОД на МВР - Добрич), съставил протокол за отговорно пазене, по силата на който инкриминираните 13 бр. листи ламарина, били оставени на отговорно пазене на свидетеля Т. М.

В., който поел задължението да ги съхранява в ППК „***“ с. ***, общ. ***.

От заключението на вещото лице по назначената в хода на съдебното дирене, изготвена, неоспорена и приета от съда съдебно-оценъчна експертиза (л.л. 117-119 от делото), стойността на 13 бр. поцинкована ламарина с размери 200/100 см и дебелина 0,8 мм, към датата на деянието 03.04.2023 г., е в размер на 83,75 евро (осемдесет и три евро и седемдесет и пет евроцента), равняващи се на 163,80 лева (сто шестдесет и три лева и осемдесет стотинки).

Анализ на доказателствения материал:

Така описаната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели Т. М. В. и С. Я. С., от показанията на свидетелите Й. М. В., И. И. Р., В. М. М. и Ж. Й.ов Ж., както и от обясненията на подсъдимия П. С. Х., които описват сходна фактическа обстановка.

Посочените гласни доказателства са и базата, на която са изградени фактическите изводи, залегнали в обстоятелствената част на настоящите мотиви.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Т. М. В. и С. Я. С., тъЙ.то същите са логични, последователни и вътрешно непротиворечиви, както и в унисон с останалите гласни доказателства, подкрепени със заключението на вещото лице по назначената в хода на съдебното дирене, изготвена, неоспорена и приета от съда съдебно-оценъчна експертиза.

На първо място, както в показанията си дадени в съдебно заседание, така и в показанията си, дадени пред орган на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал по делото на основание чл. 281, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 1 от НПК, свидетелите Т. М. В. и С. Я. С. безпротиворечиво и последователно описват установената фактическа обстановка. Единственото констатирано противоречие в показанията на свидетелите В. и С., дадени в съдебно заседание, с тези, дадени пред орган на досъдебното производство, е относно обстоятелството къде са оставили процесните ламарини, след като същите са били върнати на свидетеля В..

Така например, при проведените им на 07.06.2023 г. на досъдебното производство разпити, свидетелите В. и С. са заявили, че на следващия ден листите ламарини са били закарани обратно в имота на В. в с. ***. В съдебно заседание, проведено на 11.02.2026 г., свидетелите В. и С. заявяват, че ламарините са били закарани и оставени от тях в кооперацията в с. ***.

С оглед констатираните противоречия, след приобщаването по надлежния ред към доказателствения материал по делото на показанията, дадени пред орган на досъдебното производство, свидетелят Т. В. заявява: „Ламарините ги закарахме от полицията до село ***, в кооперацията. Възможно е да съм споменал, че сме ги оставили в село ***, но всъщност ги закарахме в село ***.“(цитат - л. 144 от делото). От своя страна, свидетелят С. заявява: