Решение № 238 от 18.03.2024, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 238 гр. Добрич, 18.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, X СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена П. КолЕ. при участието на секретаря Диана Й. Д. като разгледа докладваното от Албена П. КолЕ. Гражданско дело № 20223230102461 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове от М. Г. Д. срещу ВУМ гр.В. по Кодекса на труда.

Предявен е насрещен иск от ВУМ гр.В. срещу М. Г. Т..

I.По главните искове:

1/Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения на страните:

Ищецът твърди, че работила при ответника на длъжност „***“ по Трудов договор №***г. Договорът бил прекратен със Заповед № 1/2022г. на Ректора на ВУМ, която й била връчена в същия ден.Към 18.01.2022г.ищцата имала неползван платен годишен отпуск в размер на 70 работни дни за 2020,2021г. и 2022г., а не 23 дена, както било посочено в заповедта.

Съответно заплатено й било обезщетение по чл.224 КТ в размер на 23 дена; неизплатен е остатъкът от 5580,31 лв. за още 47 дни по години , както следва:23 дни за 2020г., 23 дни за 2021г. и 1 ден за 2022г. Претендира се и обезщетение за забава върху неплатената главница в размер на 272,82 за периода 01.03.2022г. – 23.08.2022г.

Твърди се още недействителност на клаузата по т.6 от Допълнително споразумение от ***г. към Трудов договор № ***г. , във връзка с което стоят твърденията й, че има право на удължен платен годишен отпуск от 48 работни дни.

1

Ответникът е депозирал отговор в срока по чл.131 ГПК. Твърди , че на ищцата е предоставен платен годишен отпуск в рамките на нормативно предвиденото.Обезщетението за неползван платен годишен отпуск е изплатено в полагащия се размер изцяло; изчислено е съобразно предвиденото в чл.224,ал.1 КТ.В отговора подробно са описани по години от 2018г. до 2022г. вкл. полагаемия годишен платен отпуск; ползвания и неползвания остатък. Общо неизползваният отпуск е 20 дни, но на ищцата са заплатени 23 дни , както е посочено и в заповедта.

2/Правна квалификация:

Предявени са от М. Г. Д. срещу ВУМ гр.В. 3 главни иска:

1/по чл.74,ал.1 вр. с чл.4 от КТ- за прогласяване недействителността на клаузата по т.6 от Допълнително споразумение от ***г. към Трудов договор № ***г.;

2/ осъдителен по чл.224 КТ – заплащане на дължим остатък от обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 5580,31 лв. със законна лихва от датата на иска до окончателното плащане;

3/ осъдителен по чл.86 ЗЗД- за заплащане на обезщетение за забава върху 5580,31 лв. за периода 01.03.2022г. – 23.08.2022г.

Доводи на ищцата: като ‚***“ има право на удължен платен годишен отпуск на основание чл.25 НРВПО.Съответно клаузата на т.6 от посоченото Допълнително споразумение към трудовия договор , регламентираща 25 работни дни платен годишен отпуск за ищцата е недействително.Поради това е налице неплатен неползван платен годишен отпуск в размер на 5580,31 лв., като от 01.03.2022г. ответникът в забава.

Доводи на ответника: на ищцата е изплатен неползвания платен годишен отпуск съобразно нормативно установеното.

3/Между страните не се спори:трудов договор № ***г. , прекратен със Заповед №1/2022г. на Ректора на ВУМ.Не се спори и допълнително споразумение към него.

4/Спорни въпроси:какъв е размера на полагаемия платен годишен отпуск на ищцата съобразно заеманата от нея длъжност; има ли неползван платен годишен отпуск и в какъв размер; дължи ли ответникът плащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск , в какъв размер; налице ли е забава в плащането му- в какъв размер и за какъв период.

5/ Доказателствена тежест:

Ищцата доказва: недействителност на клаузата по т.6 от Допълнително споразумение към Трудов договор №***г.; наличие на правно основание за правото й на удължен платен годишен отпуск в размер на 48 дни; наличие на неползван платен годишен отпуск съобразно изложеното в исковата молба; размер на дължимото обезщетение за неползван платен годишен отпуск; забава на ответника от 01.03.2022г.и размер на обезщетението за забава.

2

Ответникът доказва изплащане на неползвания от ищцата платен годишен отпуск в пълен размер, респ.размер на полагащия се платен годишен отпуск, на неползвания, който е изплатен.

II.По насрещния иск:

1/ Обстоятелства по иска и възраженията на ответника по него:

М. Г. Т. работела по трудов договор при ВМУ , на длъжност „***“, Катедра „***“,*** факултет.Като „***“ имала право на платен годишен отпуск от 48 работни дни, а към датата на прекратяване на договора неползвания платен годишен отпуск е в размер на 20 работни дни.По Заповед № 01/2022г. на Ректора на ВУМ на М. Д. се следва обезщетение по чл.224 КТ за 23 работни дни.Изплатена й е сума от 2832,45 лв. – обезщетение по чл.224 КТ за 23 работни дни ; с 281,21 лв. за 3 работни дни в повече от дължимото.Претендира се връщане на изплатената в повече сума от 281,21 лв.

Ответницата по насрещния иск- М. Г. Д. го оспорва изцяло.По фактите: оспорва размера на платеното по чл.224 КТ обезщетение в размер на 2832,45 лв. ; твърди ,че платеното е 2395,45 лЕ..

Не спори, че полагаемия отпуск е 48 дни поради заеманата от нея длъжност. Твърди , че с дадените изявление по отговора на исковата молба и по насрещния иск ВУМ признава факта , че има право на удължен платен годишен отпуск от 48 дни.Оспорва твърденията за размер на ползван и неползван отпуск.

2/ Правна квалификация:предявен е насрещен иск по чл.55 ЗЗД.

Доводи на ищеца по насрещния иск ВУМ – М. Д. е получила обезщетение по чл.224 КТ в повече от дължимото в размер на 281,21 лЕ. за 3 работни дни.

Доводи на ответницата по насрещния иск:не е налице плащане на 3 работни дни в повече съобразно общия размер на полагаемия платен годишен отпуск;налице е добросъвестност на служителя при получаване на обезщетението по чл.224 КТ ; налице е хипотеза на чл.271,ал.1 КТ и служителят не дължи връщане на претендираната сума.

3/между страните не се спори трудово правоотношение по обстоятелствата на главните искове: възникване, период и начин на прекратяване;

4/ спорни въпроси:какъв е размера на неползвания платен годишен на М. Д. съобразно длъжността й и към датата на прекратяване на трудовия договор.

5/Доказателствена тежест:

Ищецът – ВМУ доказва размер на полагаемия платен годишен отпуск на М. Д. за целия период на трудовото правоотношение и в дни по години; размер на ползвания и размер на неползвания платен годишен отпуск;

3

Ответницата по насрещния иск доказва наличие на годно правно основание да получи изплатеното по чл.224 КТ в размер на 281,21 лв.; предпоставките на чл.271,ал.1 КТ.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства ; извършени са две съдебно - графологични експертизи и две съдебно – счетоводни.

След допуснато изменение на размера на исковете по чл.224 КТ и иска по чл.86 ЗЗД , искът по чл.224 КТ се счита предявен в размер на 8019,55 лв. – за 77 дни в брутен размер, а искът по чл.86 ЗЗД вр. с чл.228 КТ - в размер на 352,89 лв. /Протоколно определение от открито съдебно заседание на 07.11.2023г. - л.497 от делото/.

След като съобрази становищата на страните и обсъди доказателствата по делото съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Установените факти:

Между страните е налице трудово правоотношение по Трудов договор №***г. до датата на прекратяването му – 18.01.2022г. / дата на връчване на Заповед №01/2022г. на ищцата М. Д..

Съгласно Заповедта трябва да й се изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск размер на 23 дни.

Съдебно – счетоводната експертиза, основна и допълнителна , дава заключение, че полагаемия годишен отпуск за ищцата М. Д. е 48 дни за календарна година.Неизползвания платен годишен отпуск е представен от експертизата в два варианта: първи вариант, само на база счетоводни документи – 172 дни , от които неизползвани 100 дни, по години, както следва: за 2018г. – полагащ се отпуск от 24 дни - използван за 2019г. - от полагащия се отпуск 48 дни , са използвани 43 дни , а разликата от 5 дни е погасена по давност; за 2020г. - полагащ се отпуск от 48 дни - неизползвани; за 2021г. полагащ се отпуск 48 дни – неизползвани за 2022г. полагащ се отпуск 4 дни – неизползвани. втори вариант, на база платежни документи и фишове, молби за отпуск и заповеди за ползване на отпуск- 172 дни , от които са използвани 150 дни и са останали неизползвани 26 дни , по години както следва: за 2018г. - полагащ се отпуск от 24 дни - използван за 2019г. - полагаща се годишен отпуск -48 дни , използвани 52 дни или с 4 дни повече за 2020г. - полагащ се отпуск 48 дни , от които са използвани 37 дни и са останали неизползвани 11 дни за 2021г. полагащ се отпуск 48 дни , от които са използвани 37 дни и са 4 останали неизползвани 11 дни за 2022г. - полагащ се отпуск 4 дни – неизползвани.

По първи вариант обезщетението за неползван отпуск възлиза на 8019,55 лв. брутен размер и 7127,60 лв. - нетен размер.Изчислява се върху 77 дни, получени като разлика между 100 дни общо неползван отпуск и 23 дни изплатени при прекратяване на договора.

По втори вариант обезщетението е в размер на 312,45 лв. брутно и 281,21 лв. нетно за незаплатен и неизползван платен годишен отпуск от 3 дни.

Допълнителното заключение по ССЧЕ дава и два варианта на база Допълнително споразумение към трудов договор от ***г.

1/по счетоводни платежни документи и фишове, молби за отпуск и заповеди за отпуск - обезщетение за неползван отпуск от 28 дни в размер на 2 916,20 лв. брутно и 2624,58 лв. нетно;

2/ по счетоводни платежни документи и фишове - обезщетение за неползван отпуск от 2 дни , съответно – 208,30 лв. брутно и 187,47 лв. нетно.

Правни изводи:

I.По главните искове:

Не се спори между страните, че ищцата е полагала труд при ответника по трудов договор. В хода на съдебното производство ищцата изнесе данни, че не е подписвала договора на посочената в него дата.Това беше потвърдено от св. С. Н.., служител на ответника- ... ..... Според свидетелката договорът е подписан по - късно, лятото на 2019г., при завръщането на М. Д. от ***.

Между страните няма спор, че ищцата е работила срещу възнаграждение при ответника След като са налице елементите на трудово правоотношение, се счита, че такова е налице, дори и при пороци от формална страна.

Не се спори по делото също и се признава от ответника ВУМ/ВУМ/, че клаузата на т.6 от Допълнителното споразумение от ***г. към Трудов договор №***г. за намален размер на платен годишен отпуск е недействителна поради противоречие с императивни правни норми. Страните не спорят, че ищцата е заемала длъжност „***“ и платеният годишен отпуск е в размер на 48 работни дни. Съдът споделя довода на ищцата, че договорната клауза по допълнителното споразумение от ***г. противоречи на чл.25 от Наредбата за работното време, почивки и отпуски вр. с чл.155,ал.5 КТ. Искът е основателен и ще бъде уважен.

Главният спорен въпрос е за броя дни неползван платен годишен отпуск за 2020г., 2021г. и 2022г.

В двата варианта на експертизата общия брой полагаем платен годишен отпуск е 100 дни.В първи вариант ,по платежни документи, подлежащ на обезщетение отпуск е 77дни , а във втори вариант, по платежни документи плюс молби и заповеди за отпуск, подлежащ на обезщетение отпуск е 26 5 дни.Платени са 23 дни и за плащане остават 3 дни.