Решение № 58 от 06.06.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Бургас, 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Т. Канакиева

Членове:

Петя Ив. П. Дакова

Даниел Н. Марков при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова в присъствието на прокурора Г. Хр. Х. като разгледа докладваното от Петя Ив. П. Дакова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242000600030 по описа за 2024 година С присъда № 67/15.12.2023г., постановена по НОХД №963/2023г., Окръжен съд - Бургас е признал подсъдимия Б. И. К., ЕГН:********** за виновен в това, че на 19.07.2021г., около 07:40 часа по път от републиканската пътна мрежа ПП І-6 434+950 км. в община Карнобат, област Бургас, с посока на движение Бургас - Ямбол, при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил „Форд Транзит Конект“ с peг. № * **** **, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.16, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата, и по непредпазливост причинил смъртта на П. В.ев К., ЕГН: **********, както и средна телесна повреда на М.

И. И., ЕГН: **********, изразяваща се в счупване на лява предмишница в дисталния й край, довела до трайно затруднение движението на ляв горен крайник за срок 10-12 седмици; средна телесна повреда на Т. К. Й., ЕГН:

**********, изразяваща се в счупване на кости на дясна подбедрица, довело до трайно затруднение движението на десен долен крайник за срок 3-4 месеца и счупване на 4 и 5-та метакарпални кости, довело до трайно затруднение движението на ляв горен крайник за срок 2 месеца; тежка телесна повреда на Г. П. Й.а, ЕГН: ********** - загуба на слезката, руптура на тънко черво, 1 резекция на част от голямото було, лезия на опорака на тънкото черво, кръвонасядане и лезия на мезоапендикса, довели до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, и хемоперитонуем и двустранни плеврални изливи, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради което и на основание чл.343, ал.4, вр. ал.3, б.“б“, предл. 1, вр. чл. 342, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от четири години, като на основание чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС постановил наказанието да се изтърпи при първоначален общ режим.

На основание чл.343г от НК, съдът е лишил подсъдимия Б. И. К. от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест години.

На основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът е осъдил подсъдимия Б. И. К. да заплати по сметка на ОД МВР Бургас направените по делото разноски в размер на 1875,00 лева.

С присъдата съдът се е разпоредил и с иззетите по делото веществените доказателства, постановявайки съхраняването им по делото.

В предвидения от закона срок присъдата е обжалвана от адвокат Ж. Н. от АК-Бургас, упълномощен защитник на подсъдимия Б. К.. В подадената от защитника жалба се излагат доводи за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, като се твърди, че при индивидуализацията му съдът не е съобразил множество на брой смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, а отчетените такива не е оценил съобразно действителната им тежест. Направено е искане за изменяване на присъдата в нейната санкционна част и намаляване на наложеното наказание лишаване от свобода, с приложението на чл.66 от НК, както и намаляване срока на наказанието лишаване от право да се управлява МПС.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас ангажира становище за неоснователност на подадената жалба. Счита, че процесуалната дейност на първостепенния съд е осъществена при съблюдаване нормативната уредба на диференцираното производство по Глава 27 от НПК, съобразно реда, по който е протекъл процесът - чл. 372 ал.4 вр. чл.371 т.2 от НПК. Сочи, че в процеса по индивидуализиране на наказанието, първостепенният съд е взел предвид и анализирал всички събрани по делото доказателства, съобразил е характера и тежестта на конкретно допуснатото от подсъдимия нарушение на пътните 2 правила, цялостното му поведение като водач на МПС, настъпилия тежък вредоносен резултат, както и данните относно семейното положение на подсъдимия, трайната му трудова ангажираност и чисто съдебно минало, на основата на които е достигнал до обосновани изводи за справедливия размер на всяко от наложените наказания лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС. Отмерената при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства санкция на дееца, прокурорът намира, че се явява и съответна на целите по чл. 36 от НК, във връзка с което предлага жалбата да бъде оставена без уважение, а присъдата – потвърдена.

Частните обвинители З. Й. К., Т. П. К. и В. П. К. не се явяват пред въззивната инстанция, редовно призовани. Тримата се представляват от упълномощения повереник - адв. С. К. от АК-Бургас, които застъпва становище за неоснователност на подадената жалба. Намира, че наказанието, което е наложено на подсъдимия, е справедливо и отговаря на степента на обществена опасност на деянието и дееца. Солидаризирайки се в принципен план с аргументацията на съда относно справедливостта на наказанието, повереникът изтъква, че последиците от деянието – причинените на трима от пострадалите две тежки и пет средни телесни повреди, следва да се третират като отегчаващо вината обстоятелство, тъй като многократно се надвишава минимално необходимият критерий за средни телесни повреди. Моли присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена.

Частният обвинител М. И. И. и неговата майка Б. М. И., както и повереникът - адвокат Н. Д. от АК-Шумен, редовно призовани, не се явяват пред въззивната инстанция.

Пред въззивния съд подсъдимият Б. К. се явява лично и с упълномощените си защитници - адв.Ж. Н. и адв. Р. Н., които поддържат жалбата съобразно наведените в нея доводи за несправедливо отмерена санкция.

Аргументирайки тезата си за явна несправедливост на наложеното наказание, защитникът – адв. Н. поддържа, че допуснатото от подсъдимия нарушение на чл.16 от ЗДвП, стоящо в причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат, не може да бъде окачествено като „изключително грубо и рисково“, какъвто извод е възприел първоинстанционният съд, предвид че навлизането на автомобила в насрещната лента би могло да се 3 дължи на различи причини – разсеяност, заспиване на водача, здравословни проблеми и т.н. Като неправилна сочи също оценката на съда на съществуващите данни за допуснати от подсъдимия в практиката му като водач на МПС нарушения на пътните правила. Сочи, че се касае само за две нарушения с голяма давност, които не са тежки и поради това отчитането им не налага определяне на по-тежка санкция за дееца. Изтъква, че в случая са налице многобройни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства – чисто съдебно минало, спазване от последния на установената в пътния участък скорост, липса на алкохол и упойващи вещества в кръвта му, оказано съдействие на разследването и изразено разкаяние, характерът на които обосновава по-нисък размер на наказанието. Важно обстоятелство, което съдът е пропуснал да отчете при индивидуализиране на наказанието защитникът сочи, че се явява и неизпълнение от пострадалия, пътувал в същия автомобил, на задължението му да постави предпазен колан, което има отношение към настъпилия вредоносен резултат. С горните съображения защитникът пледира наказанието на подс. К. да бъде определено в минималния размер от три години лишаване от свобода, с приложението на чл.66 от НК, като предлага и постановяване в изпитателния срок на пробационна мярка „задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година“ съобразно чл. 67, ал. 3, вр. чл. 42а, ал.2, т.2 НК.

Защитникът – адв.Н. изразява становище, че релевантните факти по делото са напълно изяснени и коректно представени от съда в мотивите към присъдата. Претендирайки явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, защитникът акцентира върху обстоятелството, че съставомерният резултат е настъпил вследствие допуснато от водача К. едно единствено нарушение на пътните правила, в каквато връзка и подчертава, че деянието се отличава от останалите от същия вид, включващи повече на брой нарушения на пътното законодателство. Акцентира върху данните по делото, разкриващи ниска степен на обществена опасност на личността на дееца – чисто съдебно минало, трудова и семейна ангажираност, баща на малолетно дете, липса на криминални регистрации и положителна характеристика като водач на МПС, с оглед дългогодишната му практика и наличие само на две административни санкции за неспазване на правилата за движение по пътищата, една от които твърди, че е за нарушение, което не е извършил лично. Позовава се на по-леката форма на вина, с която е реализирано 4 престъпното деяние, както и на установената липса на поставен от пострадалия предпазен колан, които обстоятелства сочи, че също са с характер на смекчаващи такива отговорността на подсъдимия. Изтъква, че макар в обстоятелствената част на обвинителния акт да не са отразени данни, че пътувалият в същия автомобил пострадал не е бил с предпазен колан, предвид че сведения в тази насока се съдържат в гласните доказателствени източници, няма пречка те да бъдат отчетени при индивидуализиране на санкцията. Сочи по-нататък, че съдът е допуснал неточност при излагане на мотивите си относно справедливия размер на наказанието, отбелязвайки, че съществуват данни само за две допуснати от подсъдимия предходни нарушения на пътното законодателство, без да направи заключение дали счита това обстоятелство за смекчаващо или отегчаващо вината на последния.

В пространните си съображения, подкрепящи искането за редуциране на санкцията, защитникът заявява и необходимост от преценка на предпоставките по чл.55 от НК. Пледира за намаляване на наложеното на подс. К. наказание лишаване от свобода до размер, който след редукцията по чл.58а, ал.1 от НК се установи на три години, и изпълнението му се отложи по реда на чл.66 от НК. Заявява, че обществената опасност на дееца не е такава, че да налага трайното му изолиране от обществото.

В личната си защита пред съда подсъдимият Б. К. изразява искрено съжаление за извършеното и демонстрира самокритичност. Изтъквайки като особена необходимостта да полага грижи за новороденото си дете, моли за изменяване на първоинстанционната присъда и намаляване на наложеното му наказание лишаване от свобода с приложение на чл.66 от НК.

Въззивната жалба е подадена от лице, което съгласно чл.318, ал.6 от НПК има право на жалба /защитник на подсъдимия/, в посочения в чл.319, ал.1 от НПК петнадесетдневен преклузивен срок за обжалване, срещу оспорим по реда на въззивния контрол съдебен акт, поради което същата се установява като процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Бургаският апелативен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира жалбата за основателна.

5

Производството пред окръжния съд е протекло по реда на глава ХХVІІ от НПК при условията на чл. 371, т. 2 НПК. Окръжен съд-Бургас е приложил стриктно установените правила на диференцираната процедура по НПК.

Въззивната инстанция не констатира допуснато от първостепенния съд процесуално нарушение от категорията на съществените, което да е основание за отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане.

В рамките на проведеното по инициатива на упълномощения от подс.К. защитник и на самия подсъдим предварително изслушване на страните, последният е признал пред съда изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти. При съблюдаване на предпоставките, регламентирани в чл. 372, ал. 4 НПК, съдът в мотивите на присъдата е приел за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се е позовал на направеното от подсъдимия самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Б. И. К. е роден на *.***.*** год. в гр.Айтос, обл.Бургас, български гражданин, завършил висше образование, неосъждан. Същият е правоспособен водач на МПС, с категории В М и АМ, притежаващ свидетелство за управление на МПС № 284440627, издадено на 14.07.2020 г., със срок на валидност до 14.07.2030 г. Като водач на МПС, подс. К. е бил двукратно санкциониран по административен ред за извършени нарушения по чл. 21, ал.2 от ЗДвП и по чл.6, т.1 от на ЗДвП, с издадени срещу него два фиша /спр. т.1 л.32 от ДП/.