Решение № 260060 от 12.04.2021, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ № град Ловеч, 12.04.2021 година

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ЛОВЕШКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в публично заседание на дванадесети март април две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА

МИТЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ПОЛЯ ДАНКОВА

ЗОРНИЦА А. при секретаря МАРИНА

ФИЛИПОВА като изслуша докладваното от съдия МИТЕВА въззивно гражданско дело № 716 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази:

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №

260043/ 02.10.2020 година, постановено по гр.дело № 3/ 2020 година по описа на Троянския районен съд, е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения по реда на чл. 422 от ГПК иск да бъде признато по отношение на „ВИКО“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *****, представлявано от управителя В.К., че „ИЗИ ПАРКЕТ“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *****, представлявано от управителя П. В.дължи сумата 17 662 (седемнадесет хиляди шестстотин шестдесет и два) лева, представляваща задължение за платени по силата на споразумение от 21.01.2019 г., сключено с Община Троян, въз основа на одобрена молба № 3-РД-121/15.02.2015 г. данък недвижими имоти, такса битови отпадъци и данък върху превозните средства на длъжника по изп. дело № 20178790401440 на ЧСИ В.П., рег. № 879 на КЧСИ, ведно със законната лихва, считано от 22.11.2019 г. до окончателното изплащане на вземането. Присъдени са и следващите се разноски.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от Постъпила е въззивна жалба вх. № 261053/ 29.10.2020 година от „ВИКО" ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление в ****, представлявано от Управителя В.К., чрез адв. Б.Д., ЛАК, със адрес за съдебни съобщения и призовки в *****, срещу Решение по гр. д. № 3/2020год. на ТРС. Посочва, че с атакувания съдебен акт е отхвърлен искът за съществуване на вземането предявено със заявление по чл. 410 от ГПК за платените задължения на ответника по изп. д. № 20178790401440 на ЧСИ В.П. в размер 17 662 лева, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 454 / 26.11. 2019 год.

Изтъква, че първоинстанционният съд погрешно е определил предмета на делото - договорни правоотношения, възникнали по процесното Споразумение от 21.02.2019 год. по силата на което ищцовото дружество е встъпило в дълга на „ИЗИ ПАРКЕТ" ООД към Община Троян. Счита, че предмет на спора е съществуване вземането на „ВИКО"

ЕООД на вземане в размер 17 662 (седемнадесет хиляди шестстотин шестдесет и два) лева, дължимо от ответника, по силата на чл. 74 от ЗЗД - суброгация в правата на взискателя Община Троян до размера на платеното от ищеца в нейна полза по изп. д. № 1440/2017год. на ЧСИ В.П.. Позовава се на нарушение на чл. 235, ал.2 от ГПК както и нарушение на чл. 236, ал.2 от ГПК. Моли да бъде отменено решението като неправилно и постановено уважяване на исковата претенция, ведно с разноските за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил е отговор вх. № 261947/ 14.12.2020 година (клеймо 10.12.2020г.) на въззивната жалба от от „Изи Паркет" ООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от П.В., в качеството му на управител, чрез адв. В.Г.А., вписана в Регистъра на адвокатите на Софийска адвокатска колегия под № **********, член на САК от „Г. и А.

" Адвокатско дружество, съдебен адрес**** Адвокатско дружество. Считат, че въззивната жалба е неоснователна, поради което моли да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно и обосновано. Излата съображения, че не са налице отменителните основания, посочени от жалбоподателя и при постановяването на решението съдът не е допуснал нарушения на съществени процесуални норми и на материалния закон. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната азаимнанръзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е достигнал до обоснован краен извод.

Изложените във въззивната жалба твърдения не кореспондират с фактите и обстоятелствата по делото, като се прави тълкуване и анализ, които не само е в противоречие с действителната фактическа обстановка, но и противоречи на житейската и правна логика.

Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 101 от ЗЗД, първоначалният длъжник и встъпилото лице отговарят към кредитора като солидарни длъжници. Солидарните длъжници отговарят помежду си за равна част от дълга, освен ако не следва друго от вътрешните им отношения - чл. 127, ал. 1 ЗЗД. Солидарният длъжник, удовлетворил кредитора изцяло или отчасти, може да се суброгира в правата на кредитора, като упражни регресните си права срещу останалите съдлъжници, но само за горницата над припадащата му се част от задължението - чл. 127, ал. 2, изр. 1 ЗЗД. Посочва, че между „Изи паркет" ООД и „Вико" ЕООД не е налице споразумение и договореност как се разпределя дълга, по който е встъпил ищецът, следователно следва да се приложи разпоредбата на чл. 127 от ЗЗД и да се приеме, че двете страни дължат по равно. „Вико" ЕООД не е заплатил целия дълг към Община Троян, а сума равняваща се на по-малко от припадащата му се част съгласно чл.

127 от ЗЗД. „Вико" ЕООД не е заплатил сума над 50 % от дълга, за който е встъпила съгласно споразумение от 21.02.2019 г.

Счита, за ирелевантна за спора е изложената фактология за причините и начина на сключване на договора за встъпване в дълга на „Изи Паркет" ООД към Община Троян.

Направеното твърдение на ищеца относно сключеното споразумение между него и Община Троян, че същото не е предмет на спора и че негово сключване е било „изискано" от страна на ЧСИ В.П., се явява ново обстоятелство, което при действието на чл. 266 от ГПК не може да бъде заявено за първи път във въззивното производство.

Необосновани са твърденията във въззивната жалба, че съдът не е следвало при решаване на спора да взема предвид представеното по делото споразумение за встъпване в дълг между „ВИКО" ЕООД и община Троян. Изтъква, че валидността на споразумението не е оспорвана от страните и същото доказва единствено наличието на встъпване в дълг и еведнтуалното настъпване на частно правоприемство, в случай че встъпилият в дълга длъжник „ВИКО" ЕООД заплати цялото задължение.

Позовавав се на решение № 71 от 24.07.2019 г. по к. гр.д. № 2576/2018 г., по описа на ВКС, ГК, Трето отделение, в което Върховния касационен съд приема, че чл. 429, ал. 1 ГПК допуска взискател по изпълнителното дело да е лице, което не фигурира в изпълнителния лист.

С оглед на така възприетото становище от

ВКС, правилно първоинстанционният съд при произнасяне по същество на спора е изследвал и се е съобразил с предстаеното от ищеца споразумение за встъпване в дълг, сключено между Вико ЕООД и община Троян, като именно споразумението обективира волята на страните, откъде произтича и материално правното основание за „Вико" ЕООД по предявения иск.

Счита, че не е налице нарушение на чл. 236 от ГПК. Съгласно т.5 от споразумението, „Вико" ЕООД е следвало да се суброгира в правата на Община Троян, като кредитор, при условие че изплати целия дълг към Община Троян. Следователно ищеца е заплатил единствено част от сумата, която той дължи по договор за встъпване в дълг, поради което претенцията на последния по отношение на ответника се явява изцяло неоснователна.

В условие на евентуалност, в случай, че спорът бъде преразгледан по същество, поддържат всички направени възражения в отговора на исковата молба, в това число възражението по редовността на предявения иск и направените в срок възражения за прихващане.

В този смисъл моли да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд и им бъдат присъдени разноските за настоящата инстнация.

В съдебно заседание страните не се представляват.

От събраните по делото доказателства, приложени към гражданско дело № 3/ 2020 година по описа на Троянския районен съд, както и от становището на страните, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност съдът приема за установено следното:

От удостоверение изх. № 29637/ 22.11.2019г. на ЧСИ

В.П. се установява, че срещу „Изи паркет“ ООД, ЕИК ****, е образувано изпълнително дело № 1440/ 2017 година по описа на ЧСИ В.П., рег. № 879, район на действие Окръжен съд – Ловеч. Взискател по делото е Община Троян, въз основа на акт № АУ000180/ 2017 г. и акт № АУ000181, към които са присъединени акт № АУ000221/ 2018 г., акт № АУ000222/ 2018 г., акт № АУ000223/ 2018 г. и акт № АУ000224/ 2018 г. на Отдел „МДТ“, за дължими данък недвижими имоти, такса битови отпадъци и данък върху превозни средства по ЗМДТ. По делото присъединени взискатели са „Булга Флоорс“ ЕООД, ЕИК ****, и НАП.

На 21.02.2019 година между Община Троян и „ВИКО“

ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *****, е сключено споразумение по силата на което „ВИКО“ ЕООД се задължило да изплати ицяло задължението на „ИЗИ ПАРКЕТ“ ООД по изпълнително дело № 1440/ 2017 година по описа на ЧСИ В.П.. Съгласно чл. 5 от споразумението след удостоверено от ЧСИ пълно изплащане на задълженията, „ВИКО“ ЕООД замества Община Троян като взискател по изпълнителното дело.

С молба вх. № 07224/ 22.02.2019 г. по изпълнително дело № 1440/ 2017 година по описа на ЧСИ В.П., „ВИКО“ ЕООД е поискало да бъде конституирано като взискател по изпълнително дело № 1440/ 2017 година. На същата дата молителят е конституиран, като взискател по изпълнителното дело.

До длъжника по делото „ИЗИ ПАРКЕТ“ ООД е изпратено съобщение от ЧСИ за новоконституирания взискател за вземане в общ размер на 15 000 лева.

С постановление от 22.11.2019 година на ЧСИ

В.Петров е разпределена сумата от 18 500 лева, от които 1 193.50 лева в полза на ЧСИ; 10 041.01 лева на Община Троян, 1 570 лева на „Булга Флоорс“ ЕООД и 5 965.49 лева на „ВИКО“ ЕООД, които остават по сметката на ЧСИ до представяне на изпълнителен лист. Разпределението е обжалвано и с решение от 24.09.2020 година по в.гр.д. № 80/ 2020 година по описа на ОС – Ловеч е отменено.

По делото е представено удостоверение изх. №

13286/ 29.05.2020 година на ЧСИ В.Петров, от което е видно че „ВИКО“ ЕООД, ЕИК ****, е внесло по сметка на ЧСИ сумата в размер на 17 662 лева на месечни вноски, от които 15 000 лева за погасяване задължението на „ИЗИ ПАРКЕТ“ ООД, ЕИК ****, към Община Троян, и 2 662 лева заплатени за такси и разноски по изпълнителното производство по изпълнително дело 1440/ 2017 година, подробно посочени по основание и размер.

По повод подадено на

22.11.2019 година заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „ВИКО“ ЕООД - Троян, срещу „ИЗИ ПАРКЕТ“ ООД – с. Бели Осъм, Община Троян, за сумата в размер на 17 662 лева, представляваща платено въз основа споразумение от 21.01.2019 година сключено с Община Троян парично задължение за данък недвижими имоти и МПС, както и такса за битови отпадъци на длъжника „ИЗИ ПАРКЕТ“ ООД, по ч.гр.д.

№ 1109/2019 г. по описа на ТРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за заявената сума, ведно с разноските – 353.24 лева д.т. и 771.55 лева адвокатско възнаграждение. Заповедта е връчена на 03.12.2019 година.

В срока по чл. 414, ал.2 от ГПК на 09.12.2019 година (клеймо 06.12.2019 г.) е подаден възражении от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение. С разпореждане № 2031/ 11.12.2019 година по ч.гр.д. № 1109/ 2019 г. по описа на ТРС заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането. Разпореждането е получено на 02.01.2020 година, като 31.01.2020 година е подадена молба, към която са приложени доказателства за предявяване на иск за установяване на вземането в срока по чл. 415 от ГПК.

Процесуалната легитимация на страните се установява от служебна справка в Търговския регистър и регъстър на юридическите лица с нестопанска цел.

В хода на първоинстанционното производство е назначена съдебно-икономическа експертиза от чието заключение се установява, че в периода 13.03.2018 година – 11.01.2019 година по сметката на ЧСИ В.П. по изпълнително дело № 1440/ 2017 година е внесена сумата от общо 15 000 лева.

Вещото лице е отразило, че са внесени за погасяване на задълженията на „ИЗИ ПАРЕТ“ ООД към Община Троян. Платени са разноски за пазач в периода 01.07.2019г. – 19.09.2019 г. акси по кредите в размер на 150 лева и разходи за застраховка „Живот“ – 160.46 лева.