Решение № 199 от 17.11.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. Варна, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Мария Кр. Маринова

Юлия Р. Бажлекова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20253000500369 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.294, вр. чл.258 и сл. от ГПК.Образувано след отменяването с решение №376/25.06.2025г., постановено по гр.д.

№891/23г. по описа на ВКС, ІІ гр.о., на решение №189/05.12.2022г., постановено по в.гр.д.№353/22г. по описа на ВАпС, гр.о., и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Въззивното производство е образувано по подадена въззивна жалба от Б.

Д. Л., чрез процесуалния му представител адв.Д.Д., против решение №260017/03.06.2022г., постановено по гр.д.№605/20г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ е унищожено саморъчно завещание от 12.08.2016г. на В. И. А., б.ж. на гр.Варна, поч. на *г., обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание от 06.01.2020г. на нотариус В. П., рег.№205 на НК, с район на действие ВРС, с което В. И. А. е завещала на Б. Д. Л. собствеността върху цялото й движимо и недвижимо имущество, което ще остане след смъртта й, тъй като завещателката към момента на съставянето му не е била способна да завещава, по иска на И. Г. В. - К. против Б. Д. Л., на осн. чл.43, ал.1, б.“а“ от ЗН; 2/ е осъден Б. Д. Л. да заплати на И. Г. В. - К. сумата в размер на 7 762 лв., представляваща разноски по делото, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него 1 постановено друго, с което предявеният иск с пр.осн. чл.43, ал.1, б.“а“ от ЗН бъде отхвърлен.Претендират се разноски.

Въззиваемата И. Г. В. - К. в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, чрез процесуалния си представител адв.С.Л., поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението на ВОС да бъде потвърдено в обжалваните му части.Претендира разноски.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

В исковата си молба ищцата И. Г. В. - К. излага, че е наследник по закон на В. И. А., б.ж. на гр.Варна, поч. на *г.Ответникът Б. Д. Л. е обявил саморъчно универсално завещание с дата 12.08.2016г. на В. И. А. в негова полза.Завещанието е нищожно на осн. чл.42, б.“б“ от ЗН, вр. чл.25, ал.1 от ЗН, защото не е написано и подписано от завещателката, евентуално на осн. чл.42, б.“в“ от ЗН, защото мотивът, поради който единствено е направено - за получаване на грижи и издръжка, е противен на закона/противоречи на безвъзмездния характер на едностранната сделка/, на обществения ред и на добрите нрави/лишава от собственост наследника по закон/.Ако евентуално завещанието не е нищожно, то същото е унищожаемо на осн. чл.43, б.“а“ от ЗН, защото по време на съставянето му завещателката не е била способна да завещава.Към 12.08.2016г. същата е страдала от смесена корова и подкорова деменция, изразяваща се в проблеми с паметта и уменията за мислене, прогресивно намаляване на паметта и други функции, поради заболяването на мозъка.Психичното й състояние е започнало да се влошава още от *г., когато починал съпругът й.Същата изпаднала в депресия, спряла да работи през 2009г., постепенно променила поведенческите си прояви, спряла да се грижи за личната си хигиена и хигиената на дома си, слагала предмети на необичайни места, изтеглила заем, който не можела да върне, започнала да употребява алкохол.Чувствително влошаване на състоянието й настъпило през 2013г., когато е лекувана в УМБАЛ „Св. М.“ЕАД, гр.Варна, Психиатрична клиника, с поставена диагноза

„органично разстройство на настроението/афективни разстройства/, в епикризата е отразено и, че има разстройство в кратковременната памет.Лекувана е в същата клиника и през 2014г., когато й е добавена диагноза „смесена корова и подкорова деменция“, като е установено, че нарушенията на паметта се увеличават.Лекувана е и през 2015г. с поставена диагноза „депресивно разстройство, умерено тежък епизод, смесена корова и подкорова деменция“.Извън престоя в болничното заведение е посещавала многократно личния си лекар, психиатър и други специалисти.При тези прегледи са констатирани и други заболявания - захарен диабет и хипертонично сърце, които оказват допълнително влияние върху съществуващата деменция.В периода 2015г.-2016г. В.Ат. се променила съществено.Отказвала да подрежда дрехите си, да почиства дома си, забравяла да си взема лекарствата, забравяла неща, които са се случили преди минути, искала да й купуват алкохол, повтаряла едни и същи неща, изпадала в странни състояния, доверявала се на непознати хора, не можела да борави с пари.Състоянието й е наблюдавано от лицата, които са се грижили за нея 2 близко семейство, на чиято дъщеря/Д. Ем. Н./ през 2011г., докато все още е била в добро здравословно състояние, В.Ат. е прехвърлила жилището си срещу задължение за издръжка и гледане, които са осъществявали грижи за нея до лятото на 2016г., когато внезапно изчезнала.След като я обявили за издирване, от полицията я открили в дом за стари хора „Б. в.“, гр.София, където тя била преместена от ответника на 14.08.2016г., без да се уведоми сем.Н., и престояла там до смъртта си на *г. във влошено състояние-на инвалидна количка.Също м.08.2016г. бил предявен иск с пр.осн. чл.87, ал.3 от ЗЗД и договорът, сключен с Д.Н., бил развален с неприсъствено решение от 28.12.2016г., постановено по гр.д.№1880/16г. по описа на ВОС.

Предвид изложеното, претендира да бъде прогласена на осн. чл.42, б.“б“ от ЗН, вр. чл.25, ал.1 от ЗН, нищожността на саморъчно завещание от 12.08.2016г. на В. И. А., б.ж. на гр.Варна, поч. на *г., с което В. И. А. е завещала на Б. Д. Л. цялото си движимо и недвижимо имущество, което ще остане след смъртта й, евентуално да бъде прогласена нищожността му на осн. чл.42, б.“в“ от ЗН, евентуално завещанието да се унищожи на осн. чл.43, б.“а“ от ЗН, тъй като завещателката към момента на съставянето му не е била способна да завещава.

Ответникът Б. Д. Л. в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени.Твърди, че се е запознал с В. Ат. и нейния съпруг през 1989г., като от тогава отношенията им станали приятелски и поддържали контакти.През 2014г.-2015г. В.Ат. престанала да му се обажда и да отговаря на обажданията му.През лятото на 2016г., минавайки през гр.Варна, със съпругата му решили да я посетят.Открили я в дома й в много лошо състояние, мръсна, гладна, без лични документи и телефон.Тя ги помолила да направят нещо и да я отърват от „гледачите“ й, както наричала родителите на Д., на която била прехвърлила апартамента си в гр.Варна.Споделила им, че й носели храна веднъж седмично, която закупували с пенсията й, а останалата част от нея прибирали и не й давали никакви пари.Непрекъснато я водели по болници, за да я поставят под запрещение, взели й тефтера с телефонни номера, за да не може да се обажда на роднини и близки.Тогава ответникът й предложил да я настани в дом в гр.София, където ще може да я посещава често и където за нея ще се полагат постоянни грижи.В.Ат. се съгласила, още повече, че двете й най-добри приятелки живеели в гр.София.Съседите на В.Ат. също се обърнали към ответника с молба да й помогне, защото живеела в страшна мизерия.Поведението на Н. и неполагането на грижи от тях я подтикнали да потърси правна помощ и да заведе дело за разваляне на договора, сключен с Д. Н., и оттегляне на пълномощното, предоставено на баща й.Ищцата от своя страна, нейна племенница, също не я е посещавала, обаждала по телефона или интересувала от състоянието й.Отношенията на В.Ат. с родителите на ищцата били обтегнати още от 80-те години на миналия век по повод недвижими имоти в гр.Добрич, като от тогава, повече от 30 години, родителите на ищцата и ищцата не са контактували с В.Ат..Оспорва твърденията, че завещателката е 3 била неспособна да завещава към 12.08.2016г.Поддържа, че поставената й диагноза „смесена корова и подкорова деменция“ не предполага автоматично невъзможност същата да може да ръководи действията си и да разбира свойството и значението на извършеното.В сочения период тя е съставяла и подписвала множество документи пред държавни органи, пред нотариуси, банки и други юридически лица, вкл. сама е написала и подписала процесното завещание.Поведението й е било последователно насочено към това да се освободи от лицата, които не са полагали адекватни грижи за нея и да си върне имота, който е прехвърлила, да получи подкрепа от близки хора, които да й помогнат да облекчи начина си на съществуване в сложната житейска ситуация, в която се е намирала.Действията й в годините, а именно сключеният през 2011г. договор за прехвърляне на недвижимия й имот срещу издръжка и гледане, а впоследствие процесното завещание, а след това и направено през 2017г. за нейно успокоение пълномощно за упълномощаване на адвокат да дари имота на ответника/от последното той не се е възползвал, защото не е имал намерение да злоупотребява с доверието й/, свидетелстват, че същата не е искала да остави наследство на ищцата, неин единствен наследник по закон, а е предпочитала да го остави на някого, от когото ще получи уважение и закрила, за да води спокоен и пълноценен живот.В подкрепа на горното и е обстоятелството, че след като през есента на 2016г. сем.Н. са разбрали, че В.Ат. не живее в апартамента и са подали сигнал, че е изчезнала и искали съдействие от органите на МВР да бъде издирена, при разпита си по образуваната преписка В.Ат. е заявила категорично, че желае да остане да живее в гр.София, защото там се чувства на сигурно място.

С влязлата в сила част от първоинстанционното решение искът с пр.осн. чл.42, б.“б“ и искът с пр.осн. чл.43, б.“в“ от ЗН са отхвърлени.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е евентуален иск с пр.осн. чл.43, б.“а“ от ЗЗД.Налице е вътрешното процесуално условие за разглеждането му поради отхвърляне на предявените искове за прогласяване нищожността на процесното завещание.

Със саморъчно универсално завещание от 12.08.2016г., обявено на 06.01.2020г., В. И. А., б.ж. на гр.Варна, поч. на *г., е завещала на Б. Д. Л. цялото си движимо и недвижимо имущество, което ще остане след нейната смърт.Съгласно разпоредбата на чл.43, ал.1, б.“а“ от ЗН, завещателното разпореждане е унищожаемо, когато е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава.Способно да завещава, съгласно чл.13 от ЗН, е всяко лице, което е навършило 18 години, не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действа разумно.Неспособно да действа разумно е лице, което не е поставено под запрещение, но поради слабоумие, душевна болест или друга причина е в състояние на невъзможност да разсъждава нормално, липсва му здрав разум, не може разбира смисъла и значението на действията си и/или да ги ръководи, 4 като е без значение дали това състояние е трайно или кратковременно.Завещателната дееспособност трябва да съществува към момента на изразяване на волята на завещателя - в случая към момента на изготвяне на саморъчното завещание от 12.08.2016г., който е и релевантният момент за преценката относно възможността на завещателката да действа разумно.

Съгласно показанията на св. Е. Н., семейството му познава В. Ат. и съпруга й от повече от 30 години, живеят в съседни блокове, били семейни приятели.Последно е виждал В. през 2016г., малко преди да я отведе ответникът Б. Л. в София.Л. й обещал да се грижи по-добре за нея, обадил му се й казал, че е сменил патрона на входната врата и свидетелят няма право да влиза повече там.Познава Б. Л. от години преди това, той и семейството му идвали обикновено през лятото и стояли по около 10 дни в дома на В. и тогава са се виждали.След смъртта на съпруга си, В. посетила Н. и казала, че иска те да я гледат.Споделила, че има брат, който живее в гр.Добрич, с когото в началото се разбирали, но после са се скарали, поради което и не иска след време, това, което има, да остане за него.Затова потърсила адвокат и направила завещание в полза на свидетеля, съпругата му и дъщеря им.През 2011г. дошла при тях и споделила, че е научила, че това завещание може да се оспори, а тя не иска брат й да получи нещо.Затова и отишли заедно при нотариус и тя прехвърлила апартамента си с договор за издръжка и гледане на дъщеря му.Решили, че свидетелят и съпругата му ще я гледат, защото дъщеря им работила в Германия.Не са я посещавали всеки ден, съпругата му ходела всеки петък, чистила коридора, измивала чиниите, хвърляла боклука.Тогава В. била здрава и адекватна.В. по принцип не била добра домакиня, не обичала много да чисти и готви, казвала, че не се е омъжила, за да слугува на съпруга си.Свидетелят често питал съпругата си как е възможно В. да е жена, а да държи толкова мръсно в дома си.Колкото пъти и да е посещавал дома й, умивалникът винаги бил пълен с мръсни чинии, по пода се въргаляли трохи.В. била от хората, които много обичат да следят и да се грижат за здравословното си състояние, непрекъснато ходела по лекари.Посещавала редовно личния си лекар и други специалисти, стриктно спазвала предписанията им.Посещавала и д-р М., която е психиатър.Около 2013г.-2014г., когато д-р М. им се обадила за първи път, им казала, че В. има депресия.Издавала й 3-4 пъти медицинско направление, за да постъпи на лечение в Психиатрията.Доколкото му е известно, В. сама е отивала там да се лекува.Не е казвала, че не иска да ходи, напротив казвала, че иска да отиде, за да се излекува.Накрая д-р М. им казала, че В. има деменция.Отначало В. се обличала добре и спретнато, имала много хубави дрехи, но, когато към края на 2015г.-2016г. състоянието й се влошило, е имало случаи съседи да им се обадят, за да отидат да я приберат от улицата, защото се разхождала по пижама.Случвало се да не помни определени неща и хора, разпознавала хората по физиономия, но не знаела от къде ги познава, забравяла къде е сложила разни неща, почнала да ги губи.Веднъж му казала, че си е загубила личната карта и тефтерчето с телефонни номера.След този 5 случай, когато си подменила лична карта, му казала, че иска свидетелят да вземе картата в дома си, за да не я изгуби отново.Започнала са спира непознати хора, да си говори с тях, да ги кани в дома си.Стояла при съседки и отказвала да си тръгне по няколко часа.През 2015г.-2016г. се запознала с някаква жена, която продавала зеленчуци на пазара, и й споделила, че семейството на свидетеля се грижи за нея и затова е решила да им препише апартамента, а тази жена започнала да я увещава, че тя ще се грижи по-добре за нея от тях.След това имало случай, при който пуснала една жена в апартамента като наемател, но след един или два месеца му се обадила и казала, че иска свидетелят да я изгони, защото жената не искала да си плаща наема.В. винаги е обичала да си пийва, но накрая, към 2015г.-2016г., започнала са пие много, започнала да лежи по пейките, обаждали му се да отиде да я прибере.Той не й е купувал алкохол, но е виждал малки празни шишенца от алкохол в дома й.Виждал е хора, които нарочно й купували алкохол и после й гледали сеира какво ще направи.Мисли, че от 2016г. той й получавал пенсията и после и я давал.Към 10-я ден обаче парите й свършвали, свидетелят и съпругата му я викали в дома им да си хапне.