Решение № 41 от 08.11.2021, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Велики Преслав, 08.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, II СЪСТАВ, НО, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Елена С. Геренска при участието на секретаря Женя С. Проданова като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно наказателно дело № 20213610200154 по описа за 2021 година Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН, въз основа на жалба от „****“ ДЗЗД ЕИК **** със седалище и адрес на управление: ****, в качеството му на работодател, представлявано от М.Г.М. ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 27 0001337/21.05.2021 г. издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Шумен, с което за нарушение на чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, във връзка с чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда и на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда, във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда е наложена, имуществена санкция в размер на 2000 лева.

В жалбата се съдържат доводи за неправилност и незаконосъобразност н а обжалваното пред настоящия съд наказателно постановление, като се излагат подробни аргументи касателно фактическите констатации, отразени в същото, свързани с признаци на трудово договаряне, с изключение на конкретно работно място. Сочи се, че приетата от работничката работа в обект “****“ няма характера на трудова такава, т.к. не се касае за ежедневни трудови задължения, а за ясни задачи, според нейните умения, поради което и същата се явява само при повикване, което не представлявало регулярно работно време, а ангажимент, докато се направят съответните заготовки.

Оспорва се посоченото като получено възнаграждение с периодичен характер. Изразява се несъгласие с определяне на случая като нарушение с висока степен на обществена опасност както и постигане на целите на чл.12 от ЗАНН с така наложената санкция.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си 1 представител, поддържа жалбата на посочените в същата основания, доводи за които доразвива в хода и по реда на съдебните прения . Претендират се и разноски.

Въззиваемата страна, намира, че НП като законосъобразно и правилно, на посочените в същото основания, следва изцяло да бъде потвърдено, като досежно размера на така наложената санкция, сочи, че същата е малко над минималния предвиден такъв предвид тежестта на констатираното нарушение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай, че същото е над минималния предвиден.

Призованата на осн.чл.62 от ЗАНН страна-РП-Шумен, редовно призована, не изпращат представител в съдебно заседание.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

На 05.04.2021 г. в 13:00 ч. при извършване на проверка по спазване на трудовото законодателство в обект - Бърза закуска „****" в гр. ***, св.М. и св.В.-И. – служители в Д“ИТ“ – гр.Шумен, установили, че в горецитирания обект работила св.К. М. ЮМ.. Същата заявила и обективирала в писмена Декларация на осн.чл.402, ал.1, т.3 от КТ, че е сключила граждански договор с работодателя си, като този ден дошла на работа в 10:00 ч. и ще работи докато умеси тесто до 15:00 ч., като меси тесто, прави закуски и ги продава, за което й заплащали на час 2,50 лв. Предоставена й била и работна престилка от Управителя. На 14.04.2021 г. работодателят представил в Дирекция „ИТ“ гр. Шумен граждански договори № 02 от 12.02.2021 г. и № 04 от 01.04.2021 г., видно от които същата работила като „помощник - кухня", като в същите било вписано като приета за извършване работа от лицето : основно почистване и дезинфекция; да замеси тесто 70 кг./в договора от 12.02.21 г./ и съотв.50 кг./в договора от 01.04.21 г./;заготовки зеленчуци 20 кг/./в договора от 12.02.21 г./;заготовка колбаси 25 кг. ./в договора от 01.04.21 г./, както и сума в размер на 250,00 лева дължима от работодателя след приемане на поръчката от негова страна. При проверката присъствал и представляващия ДЗЗД – Г.М., посочил в обясненията си, че св.Ю. работи на повикване-при нужда, със задачи вписани в договора й. В деня на проверката, предвид констатирани и други нарушения в обекта бил съставен Протокол № ПР2111095 за извършената проверка и дадени съответни за отстраняването им предписания, а на 21.04.2021 г., с оглед изводите на проверяващите за извършено нарушение на чл.62, ал.1, вр.чл.1, ал.2 от КТ, касателно св.К.Ю. и изготвен АУАН, връчен на същата дата на пълномощника Г.М., подал възражения срещу същия в законоустановения срок. Възоснова акта било издадено и обжалваното пред настоящия съд НП, издалият го орган на което, изцяло възприел посочената в съставения акт фактическа обстановка и правна 2 квалификация, като на жалбоподателя, за това, че при осъществяване на дейността си е нарушил разпоредбите на трудовото законодателство с като е приел на работа в горецитирания обект като „помощник - кухня" лицето К.

М. ЮМ., без да е сключил с нея трудов договор в писмена форма за нарушение на чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, във връзка с чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда и на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда, във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда наложил, имуществена санкция в размер на 2000 лева /две хиляди лева/.

Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа на анализа на доказателствата - писмени и гласни събрани в хода на настоящото производство, вкл. и приобщени в хода на съдебното следствие.

Свидетелските показания депозирани от разпитаните свидетели са безпротиворечиви, взаимно допълващи се в кореспондираща връзка помежду си, като колерират и с писмените доказателствени средства, относно мястото, времето, лицата, естеството на работа на св.Ю., като поради липса на предпоставки за тяхната критика съдът възприема с доверие и кредитира както показанията на разпитаните свидетели считайки ги обективни и достоверни, така и писмените доказателствени източници.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид установените факти направи следните правни изводи:

Така депозираната пред настоящия съд жалба е подадена в законоустановения срок. Същата изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

Актът и наказателното постановление съдържат от формална страна необходимите за тяхната редовност реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Описаното нарушение касателно обективната му съставомерност е по начин индивидуализиращ същото и позволяващ да с е разбере, за какво конкретно нарушение е санкционирано дружеството и както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП са намерили отражение приетите за осъществили се от страна на административнонаказващия орган обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под които са субсумирани фактите, установени от административнонаказващия орган и 3 санкционната норма, въз основа на която е административнонаказателната отговорност на нарушителя. ангажирана

Съдът, противно на изтъкнатите от страна на жалбоподателя доводи, които като неоснователни и не кредитира, намира и че НП е издадено, а предхождащия го АУАН е съставен от компетентните за това органи, а изтъкнатото е относимо и досежно представителната легитимност на процесуалния представител на жалбоподателя – Г.М., и в частност сочената липса на такава на същия пред Д“ИТ“-гр.Шумен, аргумент който неправилно се извежда от приложеното по делото Пълномощно на същия, доколкото същото обхваща и представителните правомощия на лицето.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че в конкретния случай спор по фактите от страните няма, като събраните доказателства са безпротиворечиви по отношение на същите. Установеното в деня на проверката от служителите на Д“ИТ“-гр.Шумен се потвърждава и видно от писмените събрани по делото доказателства и всички гласни такива.

По делото не се спори по фактите, спорният въпрос е как следва да бъдат квалифицирани отношенията между св.Ю. и „****“

ДЗЗД облигационни ли са те, както твърди жалбоподателя, или са трудови, както е приел административнонаказващият орган.

В КТ липсва легална дефиниция на понятието "трудов договор", за разлика от ЗЗД – чл. 258 -269, където е регламентиран договорът за изработка.

Съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Трудовият договор има за предмет престирането на работна сила от работника за продължителен, в повечето случаи неопределен срок, като се извършват повтарящи се действия, включени в трудовата функция, а при гражданския /облигационен/ договор се дължи конкретен трудов резултат. От това произтичат и другите разлики между същите: при трудовото правоотношение мястото на полагане на труд е част от съществените елементи на договора и не може да бъде едностранно променяно, работникът е в дисциплинарна зависимост от своя работодател и е задължен да спазва определения ред и трудова дисциплина, работно място, време и т. н. При договора за изработка по ЗЗД изпълнителят дължи само "изработването на нещо", на уговорения резултат, и е независим стопански и оперативно самостоятелен при изпълнението, като обикновено изпълнява 4 поръчката в свой обект и със собствени оръдия на труда. И при двата договора се дължи възнаграждение, но то се различава по своето естество, като трудовото възнаграждение е правнорегламентирано, има гарантиран минимален размер и се изплаща ежемесечно, а възнаграждението, което следва да заплати поръчващият, се договаря свободно между страните и се изплаща след приемане на работата.

При анализа на събраните доказателства – съдът намира, че по своя характер и белези отношенията между св.Ю. и „****“ ДЗЗД са трудови а не облигационни и на посочената в акта и в НП дата в посочения обект св.Ю. е полагала труд в полза на жалбоподателя, респ. между страните са били налице трудови отношения, които не са били уредени с писмен трудов договор, подписан от двете страни. Именно на посочената дата дружеството в качеството си на работодател е допуснало до работа лицето, без преди това да сключи писмен трудов договор с него. В случая не може да се приеме, че се касае за граждански правоотношения между страните, доколкото не е било налице присъщото за гражданския договор еднократно изпълнение на определена задача срещу определено възнаграждение.

Безспорно, видно от представения по делото граждански договор от 01.04.2021 г., същият е за основно почистване и дезинфекция; да замеси тесто.50 кг.; заготовка колбаси 25 кг., посочено е, че в срок от 5 дни след приемане на извършената работа, на изпълнителя следва да се изплати възнаграждение в размер на 250,00 лева, но не по-късно от 1 месец от сключването на Договора. Установи се по делото и съдържанието на реално осъществяваната от св.Ю. дейност – месила тесто, закуски, сандвичи, кафе, продавала, чистела, правела каквото й кажат, като получавала почасово заплащане и работела при повикване от работодателя си М.. Видно от посоченото, същата е престирала работна сила, изразяваща се в повтарящи се, еднотипни и многократни действия, част от които са с вписан обем, но реално по отношение същите от една страна в случая липсват и доказателства, че е налице някакъв акт, с който възложителят е приел изработеното от изпълнителя Ю. касателно количеството омесено тесто и заготовка, а от друга страна посочените килограми на които не удостоверяват реален и целен краен резултат. Установи се и извършвана почасова дейност извън изработката на посочения овеществен краен продукт, като служителката е изпълнявала дейност с повтарящ се характер според нуждата на работодателя й неговите 5 указания, предвид й което заплащането е осъществявано почасово и предварително договорено, но обвързано с и зависимо от работодателя й. В този смисъл са налице основните елементи различаващи в случая отношенията между страните, а именно - между граждански и трудови так ива - работно място и задължение за спазване на определена трудова дисциплина, както и йерархичната зависимост на работника при трудовия договор, докато при договора за изработка, услуги и пр. изпълнителят е независим от насрещната страна при осъществяването на уговорения резултат възложителят може да не одобри и да не приеме този резултат. Изпълнението на работата изцяло зависи от указанията/разпоредбите на работодателя, който определя какво и как да се изпълни, поради което се създават отношения на неравнопоставеност. В случая тези съществени характеристики са налице, т. е. административният орган установява зависимост, подчиненост от/на работодател, работата изисква спазване на определена трудова дисциплина, а не компетентно и неангажирано от работодател система от мерки, с които да се извърши съответно възложената работа.