Решение № 74 от 06.11.2024, Районен съд - Тополовград

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Тополовград, 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милена Ив. Семерджиева при участието на секретаря К.П.П. като разгледа докладваното от Милена Ив. Семерджиева Гражданско дело № 20242320100055 по описа за 2024 година

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по редовна и допустима искова молба от З.

А. Н. от ************* и Д. А. Г. от ****************, чрез адв.Н. Я. от АК********* със служебен адрес: ****************, против О.Т., със седалище и адрес на управление: **********, представлявана от Кмета на Общината Б.П.Б..

Твърди се в исковата молба, че ищците З. А. Н. и Д. А. Г. са наследници на А.И.П. – б.ж. на с.К.П.В./с.Д./, общ.Т., починал на 19.11.2019 г. Твърди се, че на наследодателя им А.П. приживе с Протокол № 17/04.11.1963 г. му е било отстъпено право на строеж върху държавно урегулирано дворно място, съставляващо парцел пл.№ II-общ. кв.№ 24 по плана на с.Д./сега с.К.П.В./ от 1000 кв.м. за построяване на жилищна сграда. На 26.03.1964 г. на А.И.П. било издадено строително разрешение № 3 за построяване на жилищната сграда в гореописания парцел.

Твърди се също, че на основание ППЗПИНМ с протокол от 08.11.1963 г., Комисия по §85 и 103 е оценила дворните места, които се предават и отнемат от парцел II-общ. кв.№ 24, собственост на А.И.П.. Започнала е процедура по 1 узаконяване собствеността на парцела, като на 13.02.1965 г. до Народния съд в Тополовград е изпратено писмо от СОНС “Изпълком“ № 159 с.Устрем, ведно с приложени документи относно процесния имот с молба да се издаде нотариален акт за покупка на имота, като изрично е записано, че имота е възложен на А.И.П., но по неизвестни за ищците причини техния баща не се е снабдил с нотариален акт. Твърди се, че в поземления имот освен жилищната сграда построена през 1964 г., А.П. е построил и паянтова сграда през 1969 г. – навес, а през 1968 г. паянтова сграда – баня. От 1964 г. до смъртта си наследодателя е владеел имота явно, спокойно и непрекъснато и е плащал данъците за същия. След смъртта му, наследниците са продължили владението на имота, заедно с постройките, но в последствие са разбрали, че за имота няма издаден нотариален акт и са подали молба до О.Т. за издаване на документи във връзка с процедура по снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка. Тогава им е бил издаден документ, че имота е общинска собственост, като се твърди че има издаден АОС на 23.08.2023 г., от което ищците били изключително изненадани, но се твърди, че са успели да се снабдят с нотариален акт по давностно владение и наследство № 92/16.03.2023 г., издаден от Нотариус Ц. само за сградите построени в поземления имот. След като са продължили процедурата за снабдяване с нотариален акт и за дворното място по давностно владение и наследство са установили, че има издаден АОС и с уведомително писмо от 07.11.2023 г. са били уведомени от О.Т., че съсобствеността по отношение на поземления имот може да бъде прекратена чрез продажбата му при посочена в писмото продажна цена – 3120 лева без ДДС. Такава не се твърди да е извършена.

С оглед на изложеното се претендира на основание чл.124 ал.1 от ГПК да бъде признато за установено по отношение на ответника О.Т., представлявана от Кмета на общината, че ищците са собственици на урегулиран поземлен имот II, кв.24, по плана на с.К.П.В./с.Д./, общ.Т., обл.Х., с площ от 1000 кв.м., при граници на урегулирания поземлен имот: УПИ III188 на А.И.Р., УПИ VI-187 на Д.С.Т., УПИ IX-183 на Д.Р.К., УПИ I-общ. на О.Т. на основание изтекла придобивна давност в полза на наследодателя им А.И.П. с ЕГН ********** – б.ж. на с.К.П.В., общ.Т., обл.Х., починал на 19.11.2019 г. и наследяване, за периода месец ноември 1964 г. до 19.11.2019г., както и продължаване на владението от ищците, след смъртта на наследодателя им – от 19.11.2019 г. до датата на предявяване на исковата 2 молба, при квоти – по ½ ид.части за всяка от тях. Претендират се и направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищците се явяват лично заедно с пълномощника си, поддържат исковата молба изцяло и претендират нейното уважаване. В подробна писмена защита с вх.№ 1267/21.10.2024 г., пълномощника на ищците е доразвил доводите си посочени в исковата молба, анализирал е доказателствата и отново претендира за уважаване на исковата претенция изцяло.

След връчване на препис от исковата молба е постъпил писмен отговор по чл. 131 ал. 1 от ГПК в законоустановения срок, в който ответника оспорва иска като неоснователен и недоказан и претендира същия да бъде отхвърлен със всички законни последици. В отговора се твърди, че с искане от 03.08.2023 г., една от ищците З. А. Н. е пожелала да закупи процесното място, в следствие на което е открита процедура по закупуването, но преди сключване на договора за покупко-продажба, тя се е отказала. Поради което се прави извод, че ищцата с това си действие е признала, че собствеността върху парцела е на О.Т..

В съдебно заседание пълномощника на ответната страна поддържа писмения отговор и претендира отново отхвърляне на иска със всички законни последици.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Безспорно е по делото, че ищците са наследници на А.И.П. – б.ж. на с.Д., починал на 19.11.2019 г., видно от представеното удостоверение за наследници. Приживе с протокол № 17/04.11.1963 г. от заседание на ИК на СОНС в с.Устрем, Ямболски окръг по молба на П. е отстъпено право на строеж върху държавно урегулирано дворно място съставляващо парцел с пл.

№ II-общ., в квартал 24 по плана на с.Д. от 1000 кв.м., срещу заплащане на държавата на 113 кв.м. по 0,10 лева и останалата част от парцела да заплати на останалите стопани от които е съставен. Въз основа на отстъпеното право на строеж е извадено строително разрешение № 3/26.03.1964 г. за построяване на жилищна сграда в този парцел. С протокол на Комисията по § 85 и 103 от ППЗПИНМ от 08.11.1963 г. е извършена оценка на дворните места, които се предават и отнемат от парцел пл.№ II-общ., в квартал 24 по плана на с.Д.. В 3 този протокол е записано, че се предават към парцела на П. части от имота с пл.№№ 181, 187 и 188 собственост на други физически лица и част от общински имот с площ 131 кв.м. На 13.02.1965 г. е изпратен до Народния съд в гр.Тополовград препис-извлечение от протокол № 17/04.11.1963 г. заедно със всички останали необходими документи – обяснителна записка и скица на двора с молба да се издаде нотариален акт за покупка на имота, като е записано: „-Общински парцел № II-общ., в квартал 24 по плана на с.Д.. В писмото с изх.№ 159 приложено по делото е записано, че имота е възложен на А.И.П. за 13 лева за частта от общинското празно дворно място и 87 лева за придаваемите се дворни места от имотите с пл. №№ 181, 187 и 188 в същия квартал. Липсват данни такъв нотариален акт да е издаден. В обяснителната записка приложена към писмото е записано, че уличната и дворищна регулация е утвърдена със заповед от 05.06.1951 г. Към делото е приложена разписка от 27.04.1968 г. от която е видно, че съсед на П. – Т.П.Г. е дал съгласието си П. да построи на съседната граница навес. Към делото е приложена и данъчна декларация от 25.05.1998 г. за декларираните имоти от А.И.П. и в нея той е декларирал като имот пореден № 1 земя и сгради в с.К.П.В. на ул.“***********, като е декларирал, че сградата е построена върху държавен или общински парцел от 1000 кв.м. и съответно в приложенията е декларирал жилищна сграда и самостоятелна сграда описана като баня. След смъртта на А.И.П. наследниците му – ищците по делото З. Н. и Д. Г. са се снабдили с нотариален акт за собственост на сгради придобити по давностно владение и наследство № 92/16.03.2023 г. по нот.дело № 89/2023 г. на Нотариус Ц.. В този нотариален акт са описани всички сгради построени в имота 4 на брой. От приложените от Нотариуса документи заверени по съответния ред, находящи се по нотариалното дело е видно, че има съставен акт за държавна собственост № 1095/15.11.1961 г. на ОНС Ямбол, в който акт е записано, че дворното място е актувано като държавно на основание чл.6 от ЗС и чл.21 от ПДИ и в този акт изрично е посочено отстъпеното право на строеж на А.И.Р. с протокол № 17/04.11.1963 г., като в документите към нотариалното дело е заявено, че фамилиите Р. и П. са на едно и също лице – наследодателя на ищците. Освен това, в тези документи към нотариалното дело е приложено и удостоверение на Областния Управител на Хасково от 15.02.2023 г. в което също е записано, че дворното място е актувано с АДС, а сградите не са.

4

След снабдяването на ищците с нотариален акт за собственост на сградите, видно от приложените към писмения отговор на ответника документи една от ищците З. Н. е входирала искане до Кмета на О.Т. за закупуване на имот общинска собственост в с.К.П.В., без обаче имота да е описан в искането като местоположението. Искането е входирано с входящ номер от 03.08.2023 г. След направеното искане от ищцата е съставен акт № 7879 за частна общинска собственост, с дата на съставяне 23.08.2023 г., с правно основание чл.2 ал.1 т.1 от ЗОС в който е посочен вид и описание на имота – общински терен, УПИ II, в квартал 24 по плана на с.К.П.В.. В графа 7 – съсобственици е записано сгради – имената на ищците съгласно нотариален акт № 92/2023 г. След актуването на имота като общински е внесена докладна записка и е взето решение от Общинския съвет с дата 13.10.2023 г., с което се разрешава прекратяване съсобствеността чрез продажба на УПИ II, в квартал 24 и се определя пазарна цена на имота в размер на 3744 лева. След решението е издадена заповед на Кмета на общината от 07.11.2023 г., в която е посочено, че договор за покупко-продажба на имота ще се сключи между Общината и ищците след внасянето в едномесечен срок от връчване на заповедта на продажната цена. По делото липсват данни след уведомяването на ищците за издадената заповед да е внесена цената и да е сключен договор за продажба.

По делото е приложена коригираща данъчна декларация с вх.№ 188 без дата, в която е записано името на З. А. Н. и в която е отбелязано, че последната е ползвател, но не и собственик на земята. В тази декларация, подписа накрая, в графа „уникален номер на заявката“ е оспорен от ищците за което е назначена графологична експертиза, от която се установява по безспорен и категоричен начин, че подписа на тази коригираща данъчна декларация не е положен нито от З. А. Н., нито от Д. А. Г..

По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че за с.К.П.В. има един единствен план кадастрален и регулационен който е одобрен със заповед от 05.06.1951 г. и същия е в сила и към настоящия момент. Този план е единствен за населеното място.

Кадастрален план е изработен и през 1992 г., но той не е приет и към настоящия момент не е в сила, за това и няма изготвен и одобрен нов регулационен план. Вещото лице посочва също, че още по силата на плана от 5

1951 г., процесния имот е образуван от маломерни части на поземлени имоти с пл.№№ 181, 187, 188 и Общински път, като в разписния лист към този план за У П И II не е вписан за собственик А.И.Р.. Вещото лице посочва също, че измерената площ от цифровия модел на УПИ II е 1000 кв.м. При разпита си в съдебно заседание вещото лице посочва, че когато е посетила на място имота на 26.06.2024 г., той съществува така, както е било през 1951 г. и не отговаря на кадастралния план изготвен от 1992 г., който не е приет.

По делото са разпитани по исканe на ищците и двама свидетели Е. Г. и М. Г., които са без родство със страните и които установяват, че А.И.П. от 1964 г. е стопанисвал имота изцяло, придобил го е празен и си е построил сградите в него, оградил го е първоначално с дървени колове, след това с мрежа и си е обработвал този имот, като след неговата смърт наследниците му продължили да се грижат за имота и да го поддържат. Свидетелите установяват, че никой друг не е ползвал имота и никой не е проявявал претенции към него, нито пък е оспорвал нещо. Свидетелката Е. Г. посочва, че е ходила на място преди около месец, а свидетелката М. Г. два дни преди датата на съдебното заседание когато е разпитана. И двете твърдят, че към този момент имота е бил поддържан, почистен и в добро състояние.

Разпечатката съдържа 25 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a8bdb966-a151-4cbf-b173-3ae12fe32294