Решение № 347 от 03.06.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 2581/2023
- Вид
- Решение № 347
- Подписан
- 03.06.2024
- В сила
- 03.06.2024
- Състав
- Мирослава Тодорова, Христинка Колева, Иво Юриев Хинов
Цитирани разпоредби
- чл.20 · Закон за движението по пътищата
- чл.20, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.129, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.342, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.343, 343а, 343б · Наказателен кодекс
- чл.343, 343а, 343б · Наказателен кодекс
- чл.343, 343а, 343б · Наказателен кодекс
- чл.343в, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.343г · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.37, ал.1, т.7 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.337, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.371, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 347 гр. София, 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мирослава Тодорова
Членове:
Христинка Колева
Иво Юр. Хинов като разгледа докладваното от Христинка Колева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100602581 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда от 08.06.2022г., постановена по НОХД № 9049 /2021г. по описа на СРС, НО, 18-ти състав съдът е признал подсъдимия В. С. В. за виновен в това, че на 08.08.2020г., около 08,40 часа в землището на с.Яна, общ.Столична, по ул.“Буховско шосе“ с посока на движение от с.Бухово към с.Яна, в района на 200 метра преди МК „Кремиковци“, при управляване на моторно превозно средство- лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № Е **** МТ, при извършване на изпреварване нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.20, ал.1 от ЗДвП, като допуснал отклонение на дясно и последвал удар с предна част на управлявания от него автомобил в задна лява част на попътно движещия се лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“, с рег.№ РК **** ВС, като с това по непредпазливост причинил на пътниците от лекия автомобил марка „Опел“, както следва: на В. И.И. средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК, изразяваща се в следните травматични увреждания- счупване на 12-ти гръден прешлен, довело до трайно затруднение на движенията на снагата за срок повече от 30 дни и на А. Л. Г. средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК, изразяваща се в следните травматични увреждания- гръбначно- мозъчна травма със счупване на 12-ти гръден прешлен и евакуация на кръвоизлив под твърдата гръбначно-мозъчна обвивка, без отпадна неврологична симптоматика, довело до трайно затруднение на движенията на снагата за срок повече от 30 1 дни, поради което и на основание чл.343, ал.3, б.“а“, вр.ал.1, б.“б“, вр.чл.342, ал.1 от НК му наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, изпълнението на което отложил на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години, както и наказание „Лишаване от право да право да управлява МПС“ за срок от девет месеца.
Против така постановената първоинстанционна присъда е постъпила жалба от подсъдимия В. С. В. , чрез адв.Т. Г., в която са изложени доводи, че в частта й относно наложеното наказание лишаване от право да право да управлява МПС е неправилна и незаконосъобразна. Моли в тази част първоинстанционната присъда да бъде отменена.
Софийска районна прокуратура не е взела становище по жалбата на подсъдимия.
В съдебно заседание представителят на СГП изразява становище, че в контекста единствено на изтъкнатите във въззивната жалба аргументи– правни и фактически, разпоредбата на чл.20 от ЗДвП била обща, адресирана към абсолютно всички водачи на МПС без оглед придобитата от тях категория за правоуправление и в този смисъл като водач на МПС, независимо, че не притежава професионална квалификация, подсъдимият В. В. е имал задължение внимателно да следи пътната обстановка и в зависимост от възникналите препятствия да се съобразява с тях така, че да избягва нарушение на сигурността на транспорта. Поддържа, че като не е направил това в конкретния случай същият е причинил конкретните обществено-опасни последици и е увредил здравето на две лица, поради което приема, че случаят налага и първоинстанционният съд правилно е индивидуализирал наложеното на подсъдимия В. В. наказание. Предлага постановеният първоинстанционен акт да бъде потвърден като законосъобразен и в обжалваната част.
Защитата на подсъдимия адв.Т. Г. пледира, че предвид факта на механизма на извършване на ПТП-то, а именно спукване на гума в дупка на пътното платно, вината на подсъдимия е прекалено занижена, а наложеното наказание от страна на първоинстанционния съд е прекалено завишено. Счита, че постигане на целите на наказанието, така, както са предвидени в НК, ще бъдат постигнати и със значително помалко по размер наказание по отношение на отнемане на свидетелството за правоуправление, тъй като подсъдимият работи в гр.София, в мястото за изтърпяване на наказания край Бухово, за което, свързано с работата му, трябва да управлява МПС от гр.Благоевград, където живее, до гр.София. Твърди, предходно съдебно заседание са приложили епикриза и медицински документи, които доказват неговото здравословно състояние, което му налага всеки месец да идва до гр.София, за да се лекува и да бъде подлаган на процедури поради тази диагноза, тъй като е диагностициран с левкемия на кръвта. Имайки предвид тези обстоятелства счита, че наложеното наказание от лишаване от свидетелство за правоуправление е прекалено тежко за съответния случай.
Подсъдимият В. В. поддържа, че работи в ГД „ИН“ към Затвора– гр.София, поделение „Кремиковци“. Твърди, че от първи януари тази година графикът им е на 12 часа и се налага да пътува по 15- 16 пъти всеки месец и преди да го сменят бил на 24 часа и 2 пътувал по 7 пъти в месеца. Твърди, че ще му бъде много трудно да пътува и изразява съжаление за извършеното. Поддържа, че от 2015г. бил с диагноза левкемия на кръвта– хронична миелоидна левкемия на кръвта, за което се налагало да взема лекарства всеки месец от Александровска болница в продължение на седем години. Твърди, че е в пълна ремисия, но лечението си оставало и продължавало и на всеки три месеца подлежал на прегледи, които се извършвали в „Александровска болница“ и в болница в кв.„Дървеница“.
Софийски градски съд, Наказателно отделение, III-ти въззивен състав, като съобрази изложените доводи, становището на страните и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата намира за установено следното:
Производството пред първоинстанционния съд се е развило при условията и по реда на чл.371, т.2 от НПК.
От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че на 08.08.2020г. подсъдимият В. С. В. управлявал лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с per.
№ Е **** МТ и се движел в землището на с.Яна, Столична община, по ул.„Буховско шосе“, с посока на движение от с.Бухово към с.Яна. Около 08,40 часа в района на 200 метра преди МК „Кремиковци“ предприел изпреварване. Пътното платно било с две пътни ленти, по една в посока, като участъкът бил прав и В. имал видимост, но в попътната му лента за движение имало неравност- т.нар. дупка в асфалтовото покритие, на движещия се пред него лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“, с peг. № РК **** ВС, при което загубил контрол върху автомобила, който управлявал и така допуснал отклонение на дясно, последвал удар между автомобила марка „Фолксваген“ и задната лява част на автомобила марка „Опел“, от което последният автомобил станал неуправляваем и навлязъл в банкета, обърнал се и така на пътниците от него В. И.И. и А. Л. Г. били причинени травматични увреждания, а именно на И.- счупване на 12- ти гръден прешлен, довело до затруднение на движенията на снагата за срок повече от 30 дни, а на Г.- гръбначно-мозъчна травма със счупване на 12- ти гръден прешлен и евакуация на кръвоизлив под твърдата гръбначномозъчна обвивка, без отпадна неврологичина симптоматика, довело до затруднение на движенията на снагата за срок повече от 30 дни. Съдът е приел, че загубата на контрол върху управлявания иначе от подсъдимия лек автомобил се случила поради спукване на предна гума.
Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след пълен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства: самопризнанието на подсъдимото лице по реда на чл.371, т.2 от НПК- протокол за оглед ведно с фотоалбум и скица, показанията на свидетелите К.Б., В. И., А. Г., В. И., заключения на съдебно- медицинска и автотехническа експертизи, справка за съдимост и приобщените по реда на чл.283 от НПК доказателства, съдържащи се в кориците на делото.
От приложената по делото справка за съдимост съдът е приел за установено, че подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност.
На базата на възприетите фактически обстоятелства районният съд правилно е 3 заключил, че подсъдимият В. С. В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“, вр.ал.1, б.“б“, вр.чл.342, ал.1 от НК, като на 08.08.2020г., около 08,40 часа в землището на с.Яна, общ.Столична, по ул.“Буховско шосе“ с посока на движение от с.Бухово към с.Яна, в района на 200 метра преди МК „Кремиковци“, при управляване на моторно превозно средство- лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № Е **** МТ, при извършване на изпреварване нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.20, ал.1 от ЗДвП, като допуснал отклонение на дясно и последвал удар с предна част на управлявания от него автомобил в задна лява част на попътно движещия се лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“, с рег.№ РК **** ВС, като с това по непредпазливост причинил на пътниците от лекия автомобил марка „Опел“, както следва: на В. И.И. средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК, изразяваща се в следните травматични увреждания- счупване на 12-ти гръден прешлен, довело до трайно затруднение на движенията на снагата за срок повече от 30 дни и на А. Л. Г. средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК, изразяваща се в следните травматични увреждания- гръбначно- мозъчна травма със счупване на 12-ти гръден прешлен и евакуация на кръвоизлив под твърдата гръбначно-мозъчна обвивка, без отпадна неврологична симптоматика, довело до трайно затруднение на движенията на снагата за срок повече от 30 дни.
Съдът пълно и всестранно е обсъдил смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Правилно като смекчаващи вината обстоятелствата са отчетени чистото съдебно минало, добрите характеристични данни и влошеното здравословно състояние, а като отегчаващи- настъпилия вредоносен резултат. Наказанието би допринесло, със своята неизбежност, а не толкова със своята строгост, за преправяне и превъзпитаване на обвиняемия към спазване на законите и добрите нрави, т.е. да се постигнат целите, визирани в чл.36 от НК. В санкционната част на разпоредбата на чл.343, ал.3, б.“а“, вр.ал.1, б.“б“, вр.чл.342, ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода“ от една до шест години, като по силата на чл.343г от НК във всички случаи на чл.343, 343а, 343б и чл.343в, ал.1 от НК съдът постановява и лишаване от право по чл.37, ал.1, т.7 от НК.
Наказанието „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ е за срок от девет месеца, което според настоящият съдебен състав е несъразмерно тежко. Наказването на подсъдимия ще подейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото, ако същото за по- кратък период. При определяне на наказанието „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ съдът не е отчел влошеното здравословно състояние на подсъдимия и факта, че настъпилото ПТП се дължи на лошо поддържана пътна инфраструктура, поради в тази част присъдата следва бъде изменена. Настоящият съдебен състав намира, че наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от три месеца ще постигне целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК. Наказването с такова по вид наказание е еднакво необходимо, както за поправяне на подсъдимия и неговото предупреждаване, така и на обществото, което трябва да се 4 предпазва от подобни прояви, като изолира носителите им или поне да предупреждава склонните към такива, че наказанието е строго и неизбежно, но не и несправедливо.
При цялостната извършена на основание чл.313 от НПК служебна проверка на решението въззивният съд не констатира нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост или непълнота на доказателствата при постановяване на първоинстанционната присъда, а основания за нейното изменение в частта, относно наложеното наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“.
Така мотивиран и на основание чл.337, ал.1, т.1 от НПК, Софийски градски съд РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда от 08.06.2022г., постановена по НОХД № 9049 /2021г. по описа на СРС, НО, 18-ти състав, като намалява размера на наказанието „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от девет месеца на три месеца.
Разпечатката съдържа 26 от 32 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a8bd4046-1d81-4c36-b5d0-5232bc04226b