Решение № 260471 от 16.07.2021, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№

16.07.2021 г., град Добрич

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд Добрич, гражданско отделение, IV-ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ при участието на секретаря Христина

Христова, като разгледа докладваното от съдия Георги Пашалиев гражданско дело № 1060 по описа на Районен съд Добрич за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Образувано е по искова молба на М.А.С., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу П.Н.К., ЕГН **********, с адрес: ***, с която иска да бъде определен режим на лични отношения между бащата и детето С.М.С., с ЕГН **********.

В исковата молба се твърди, че с П.К. са живеели на съпружески начала около три години. От съвместното им съжителство през 2018 г. се е родило детето С.С.. Сочи, че от повече от два месеца преди предявяване на исковата молба не живеят заедно, като детето е останало при майка си. От момента на раздялата е виждал дъщеря си два пъти за по тридесет минути.

Сочи, че майката възпрепятства контактите им и го търси само когато има нужда от парични средства. Заявява, че между него и детето е налице силна взаимна привързаност, но с поведението си П.К. отчуждава малолетната от баща си. Поради тази причина иска да бъде определен режим на лични контакти с детето, както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца от 17, 00 часа в петък до 19, 00 часа в неделя, с преспиване в петък и събота вечер в дома на бащата; тридесет дни през лятото, от които петнадесет дни през месец юни, за периода 15.06. – 30.06 включително и петнадесет дни през месец август за периода от първи до петнадесети август включително; всяка четна година за Коледа на 24 декември от 17, 00 часа до 18, 00 часа на 25 декември, с преспиване в дома на бащата на 24.12. Всяка нечетна година за нова година на 31 декември от 09, 00 часа до 1 януари на следващата година до 18, 00 часа с преспиване в дома на бащата на 31.12; десет дни през зимния период от 1 февруари до 10 февруари включително, от 09, 00 часа на 1 февруари до 18, 00 часа на 10 февруари; десет дни през пролетния период от 09, 00 часа на първи април до 18, 00 часа на десети април; всяка година на великденските празници от 09, 00 часа до 18, 00 часа; за рождения ден на детето всяка нечетна година на 25 февруари от 09, 00 часа до 18, 00 часа, а за всяка четна година на 26 февруари от 09, 00 часа до 18, 00 часа.

Ответницата П.К. е подала отговор, с който оспорва иска. Счита, че същият е недопустим и неоснователен. Твърди, че ищецът се е държал грубо с нея. Затова е прекарала бременността легнала и обездвижена, за да не загуби детето. Така получила увреждане на гръбначния стълб. След раждането на детето с ищеца са живеели заедно около 7-8 месеца. Окончателно са се разделили през месец март 2020 г. Заявява, че ищецът не е полагал грижи за детето по време на съжителството им. Не е искал да прави разходи за детето.

Твърди, че когато му омръзнела обстановката си тръгвал, а впоследствие се е връщал като е инсценирал тежки заболявания. На тази плоскост допълва, че на 20.10.2019 г. ищецът е инсценирал опит за самоубийство и е изпратил клип на майка си. Сочи, че М. учел детето на думите „мърша“ и „чума“. В края на месец май и началото на юни 2020 г. проявявал вербална агресия към нея по телефона.

Изтъква също, че ищецът живее с майка си в къща в село Росен с тридесет кучета.

Ответницата твърди, че детето често е боледувало и се налага да се полагат специални грижи. Продължава и да го кърми. Сама готви на детето и купува храна от ВИП кухня. Предвид изложеното счита, че е по-пригодния родител, който следва да се грижи за детето.

В отговора на първоначалната искова молба, е обективирана насрещна искова молба, с която П.К. е предявила искане да ѝ бъдат предоставени родителските права по отношение на малолетната С.С., като местоживеенето на детето бъде определено при нея. Като процесуален субституент иска ищецът да бъде осъден да плаща на детето издръжка в размер от 350 лева месечно, считано от 20.03.2020 г. до настъпване на причини за нейното изменяне или прекратяване.

Не желае да бъде определян режим на лични отношения с бащата на детето, но ако такъв бъде определен предлага следния режим:

До навършване на петгодишна възраст на детето контактите между бащата и детето да се осъществяват в нейно присъствие и на обществени места всяка първа и трета неделя от месеца от 11, 00 часа до 13, 00 часа.

След навършване на петгодишна възраст на детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10, 00 часа в събота до 16, 00 часа на същия ден, без преспиване.

В неделя в същия часови диапазон.

След навършване на седемгодишна възраст на детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10, 00 часа в събота до 16, 00 часа в неделя, с преспиване.

Двадесет дни през лятото, разделени на две части по десет дни, след съгласуване с майката, когато не ползва платен годишен отпуск.

М.С. депозира отговор на насрещната искова молба. Противопоставя се на изложеното от ищцата. Твърди, че никога не е обиждал или нападал ответницата. Напускал е обитаваното от тях жилище, защото П.К. е вдигала скандали. Сочи, че с помощта на майка си е успявал да задоволи потребностите на детето. През март месец 2020 г. и през май месец 2020 г. е дал два пъти на П.К. по 450 лева. Съгласен е да плаща издръжка в размер на 180 лева месечно.

В съдебно заседание М.С. се явява лично и с процесуалния си представител – адвокат Д.А.. В хода на устните състезания се придържат към позицията си, застъпена в исковата молба и в отговора по насрещния иск. Считат, че следва да бъде присъдена издръжка в размер на 200 лева.

В съдебно заседание П.К. се явява лично и с пълномощника си – адвокат С.Н.. Поддържат изложеното в отговора на исковата молба и в насрещния иск. Твърдят, че размерът на предложената издръжка е твърде малък. Претендират месечна издръжка в размер на 300 лева.

Противопоставят се на искането на бащата детето да остава при него с преспиване при режима на лични отношения.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното за установено от фактическа страна:

С доклада по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че страните са родители на малолетното дете С.М.С.; че не са в брак и че към датата на исковата молба живеят разделени.

От представеното удостоверение за раждане се установява, че С.С. е родена на *** г.

При изслушването си по чл. 59, ал. 6 от СК П.К. заявява, че С.С. е родена инвитро.

Твърди, че М.С. я е заплашвал, че ще се самоубие, оставял я е на пътя Добрич-Балчик по време на бременността ѝ. Поради причиненият стрес ѝ се е налагало да се лекува в болница. Заявява също, че М.С. не е полагал грижи за детето и не е предоставял средства за отглеждането му.

Изтъква, че след посещенията при баща си детето използва неприлични думи и изрази, като „откачалка“. Поставя акцент на обстоятелството, че детето все още кърми. В съдебно заседание, проведено на 21.01.2021 г., сочи, че през седмицата работи като маникюрист.

При изслушването си по чл. 59, ал. 6 от СК М.С. заявява, че твърденията на П.К. са неверни. Счита за невярно и твърдението, че детето кърми все още. Сочи, че майката препятства режима на лични отношения, определен в производството по постановяване на привременни мерки. В тази връзка изтъква, че П.К. иска да отчужди детето. Заявява, че след всяка среща между тях детето не иска да се връща при майка си.

В хода на производството са разпитани свидетелите В.С., М.В., С.К., Н.Й.и И.А..

Първите две свидетелки, които са дългогодишни приятелки на П.К., заявяват, че ищцата е грижовна майка. Считат, че се справя отлично с отглеждането на детето.

Свидетелките сочат, че П.К. им е споделяла, че след срещите с бащата детето се връща настроено срещу нея. Споделяла им е също, че бащата не ѝ помага финансово. В отглеждането на С.ѝ помагат единствено родителите ѝ. И двете свидетелки потвърждават, че детето ходи редовно на плуване. Свидетелката В.твърди също, че П.К. ѝ е казала, че продължава да кърми детето. Изложеното от свидетелките кореспондира с показанията на майката на ищцата - С.К..

Свидетелят

Н.Й.– съжителстващ на семейни начала с майката на М.С., и свидетелят И.А. – приятел на М.С., твърдят, че отношенията между ответника по насрещния иск и детето са много добри. Бащата се стреми да осигури всичко необходимо на детето, за да е щастливо. Заявяват, че М.С. е създал подходящи условия за отглеждането му в жилището, което обитава. Свидетелят Й.твърди, че майката препятства контактите между бащата и детето.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите кореспондират както помежду си, така и с останалата част от доказателствения материал по делото. От показанията и на двете групи свидетели – на страната на ищцата и на страната на ответника, безпротиворечиво се установява, че отношенията на детето с всеки от двамата родители са добри. Установява се също, че всеки от тях се стреми да осигури на С.С. всичко необходимо, за да се чувства спокойно и комфортно. Съдът не възприема за доказано единствено обстоятелството, че П.К. продължава да кърми детето и след навършване на тригодишна възраст. Твърдения в този смисъл се съдържат в показанията на свидетелките В.и С.К.. В тази част обаче показанията на първата свидетелка са производни, доколкото М.В. не е възприела непосредствено кърменето на детето от майката, а възпроизвежда чутото от разговорите си с ищцата К.. Показанията на другата свидетелка - майката на П.К., следва да бъдат преценявани с оглед всички данни по делото, и при съобразяване на евентуалната ѝ заинтересованост. Показанията на двете свидетелки са единствените доказателствени средства, в които се съдържа информация за продължаващото кърмене на детето от неговата майка. Производният характер на показанията на свидетелката Василева, както и евентуалната заинтересованост на свидетелката К., не позволяват на съда да направи категоричен извод, че детето продължава да се кърми от неговата майка и към настоящия момент, когато вече е на почти три години и половина.

Приложено е удостоверение от Община Добрич, от което се установява, че П.К. е декларирала, че е собственик на недвижим имот, апартамент, находящ се в град Добрич, ж.к. „***“ № 12** вх. ** ап. *, ет. *, както и на лек автомобил с рег.

№ ТХ **** ХН.

От справка на ТД на НАП – Варна става ясно, че месечният доход на М.С. възлиза на 1000 лева. От друга справка, на Областна дирекция на МВР – Добрич, е видно, че последният няма регистрирано МПС на свое име.

В хода на делото са представени множество касови бонове и фактури доказващи закупуването на медикаменти, хранителни и козметични продукти и хранителни добавки, бельо, обувки и други вещи. Като писмени доказателствени средства са приети и документи за здравословното състояние на детето – епикриза, амбулаторен лист, изследвания, рецептурни бланки, лист за преглед. Съвкупния анализ на представените доказателствени средства води до извода, че здравословното състояние на детето, хранителния режим и другите му нужди са нормални предвид възрастта му.

Следователно, не са необходими допълнителни средства, в размер по-голям от обичайния за отглеждане на дете на възраст от три години и половина.

От приложените квитанции и от гласните доказателствени средства се установи по категоричен начин, че детето тренира плуване веднъж седмично, като за всяка тренировка се плаща по 20 лева.

Представен е социален доклад, в който е отразено, че П.К. отглежда детето си в апартамент в град Варна, чийто адрес не желае да посочи, за да не я притеснява ответникът.

При посещението си социалните работници са констатирали, че майката полага добри грижи за детето – облечено е добре, в добро здравословно състояние е.

Апартаментът, в който се отглежда детето се състои от всекидневна с кухненски бокс, една спалня, санитарни помещения и тераса. Разполага с необходимите мебели и електроуреди за едно съвременно домакинство. По мнение на служителите на ДСП – Варна хигиената в жилището е много добра. В заключителната част са изразили становище, че П.К. разполага с добри родителски качества. За да бъде съхранена и надградена връзката между детето и бащата, срещите им трябва да са с преспиване след четвъртата година на детето. П.К. е споделила пред служителите на ДСП, че месечно разполага с около 2000-3000 лева. Получава семейни помощи в размер на 40 лева по ЗСПД.