Акт № 2706 от 19.06.2015, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- 88/2015
- Подписан
- 19.06.2015
Цитирани разпоредби
- чл.2 · Наказателен кодекс
- чл. 209 · Наказателен кодекс
- чл.209, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.20, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.210, ал.1, т.4 и 5 · Наказателен кодекс
- чл.210, ал.1, т.4 и 5 · Наказателен кодекс
- чл.211, предл.2 · Наказателен кодекс
- чл.216, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.23, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.24 · Наказателен кодекс
- чл.25, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.261, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.262 · Наказателен кодекс
- чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.29, ал.1 б."а" и б."б" · Наказателен кодекс
- чл.29, ал.1 б."а" и б."б" · Наказателен кодекс
- чл.308, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.309, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.316 · Наказателен кодекс
- чл.319 · Наказателен кодекс
- чл.339, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 55 · Наказателен кодекс
- чл.55, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
- чл. 334 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
Публикувай
Решение №
Номер
Година
4.5.2011 г.
Град
Благоевград
Окръжен Съд - Благоевград
На
02.11
Година
2011
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Красимир Аршинков
Секретар:
Петър Пандев Татяна Андонова
Прокурор: като разгледа докладваното от
Татяна Андонова дело номер
20101200600450 по описа за
2010 година
Делото е образувано по протест на Р. П. – С. срещу присъда № 1971 от 05.11.2009г. по НОХД № 844/2008г. по описа на РС – С..
Със самата присъда съдът е признал подсъдимия М. Д. О., роден на 16.09.1954 г. в гр.П., живее в същия Г., българин, български гражданин, с висше образование, неженен, работи, осъждан, с ЕГН : *, за ВИНОВЕН в това, че в периода от време от 25.01.2005 г. до 24.02.2005 г., при условията на продължавано престъпление, при опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага, е извършил следните деяния :
- на 25.01.2005 г. в Г. е възбудил заблуждение у Р. А. С. от гр.П., че срещу заплащане ще снабди него и съпругата му С. С. с визи, за да заминат заедно за К., и с това е причинил на Р. С. и С. С. имотна вреда в размер на 1300/хиляда и триста/лева ;
- в периода 29.01.-31.01.2005 г. в гр.П. е поддържал заблуждение у Р. А. С. от гр.П., че срещу заплащане ще снабди него и съпругата му С. С. с визи, за да заминат заедно за Канада, и с това е причинил на Р. С. и С. С. имотна вреда в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева ;
- в началото на месец февруари 2005 г. в гр.С. е възбудил заблуждение у Р. А. С. от гр.П., че срещу заплащане ще снабди него и съпругата му С. С. с визи, за да заминат заедно за К. и САЩ, както и ще им осигури обучение в САЩ, и с това е причинил на Р. С. и С. С. имотна вреда в размер на 4600 /четири хиляди и шестстотин/ лева ;
- на 24.02.2005 г. в гр.П. е поддържал заблуждение у Р. А. С. от гр.П., че срещу заплащане ще снабди него и съпругата му С. С. с визи, за да заминат заедно за К. и САЩ, както и ще им осигури обучение в САЩ, и с това е причинил на Р. С. и С. С. имотна вреда в размер на 960 /деветстотин и шестдесет/ лева, за което на основание чл.211, предл.2 във вр. с чл.209, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1 б.”а” и б.”б” от НК във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК го e осъдил на две години и осем месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор. В негова тежест били присъдени разноските по делото.
В протестът се набляга на съображения за неправилност на присъдата в частта, с която било прието че последните две деяния подсъдимия е поддържал, а не възбудил заблудата, както и че наказанието е било неправилно занижено и не съответствало на степента на опасност на деянието и дееца. В хода на прениите представителят на окръжната П. поддържа оплакванията само относно размера на наказанието и претендира увеличаването му с два месеца.
Защитникът оспорва протеста и настоява присъдата да се потвърди във вида в която е била постановена.
Въззивният съд в пределите на правомощията си по чл. 334 от НПК намира протестът за допустим, а по същество за неоснователен.
Фактическите положения по делото са правилно установени и интерпретирани. Със законоустановените способи за събиране и проверка на доказателства обективно, всестранно и пълно са изяснени всички релевантни за правилното решаване на делото въпроси в рамките на развилото се законосъобразно съкратено съдебно следствие.
В резултат на анализа на доказателствения материал се установява, че самопризнанията на подсъдимия съответстват на фактически обстоятелства и те са в следната насока:
Подсъдимият М. Д. О. е на 56 години, има висше образование, не е женен, има малолетно дете, трудово е ангажиран и е осъждан с присъда по н.о.х.д.№ 916/1987 г. на РС Поморие, влязла в сила на 05.09.1988 г., за престъпление по чл.262 във вр. с чл.210, ал.1, т.4 и 5 от НК, на 5 години лишаване от свобода; за престъпление по чл.308, ал.1 от НК на 10 месеца лишаване от свобода; за престъпление по чл.319 от НК на 1 година лишаване от свобода.На основание чл.23, ал.1 от НК му е наложено общо наказание 5 години лишаване от свобода, присъда по н.о.х.д.№ 50/1992 г. на РС П., влязла в сила на 29.09.1992 г., за престъпление по чл.263 във вр. с чл.262 във вр. с чл.210, ал.1, т.1 и 5 във вр. с чл.261, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” от НК, извършено от месец юни 1990 г. до 24.06.1991 г., на 5 години лишаване от свобода, присъда по н.о.х.д.№ 457/1998 г. на РС Габрово, влязла в сила на 24.02.2000 г., за престъпление по чл.211 във вр. с чл.210, ал.1, т.5 във вр. с чл.209, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” във вр. с чл.26, ал.1 от НК, извършено в периода месец август-септември 1995 г., на 2 години и 2 месеца лишаване от свобода, присъда по н.о.х.д.№ 1778/2005 г. на ПРС, влязла в сила на 08.02.2007 г., за престъпление по чл.211 във вр. с чл.210, ал.1, т.1 във вр. с чл.209, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и „б” във вр. с чл.20, ал.2 от НК, извършено в периода месец април 2000 г. –месец юни 2000 г., на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим, присъда по н.о.х.д.№ 599/2007 г. на ПРС, влязла в сила на 13.06.2007 г., за престъпление по чл.211 във вр. с чл.209, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1,б.”а” и „б” от НК, извършено през месец май 2006 г., на 2 години и 8 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване, присъда по н.о.х.д. № 647/2007 г. на ПРС, влязла в сила на 13.08.2007 г., за престъпление по чл.216, ал.1 от НК, извършено на 31.05.2005 г., на пробация, определение по н.о.х.д.№ 1108/2007 г. на ПРС, влязло в сила на 20.09.2007 г., за престъпление по чл.339, ал.1 от НК, извършено в периода 22.01.2007 г.- 08.02.2007 г., на 1 година лишаване от свобода ; за престъпление по чл.316 във вр. с чл.308, ал.1 във вр. с чл.2 от НК, извършено на 06.12.2003 г., на 6 месеца лишаване от свобода; за престъпление по чл.309, ал.1 от НК, извършено на 06.12.2003 г., на 6 месеца лишаване от свобода.На основание чл.23, ал.1 от НК му е наложено общо наказание 1 година лишаване от свобода при първоначален строг режим, присъда по н.о.х.д.№ 51/2007 г. на РС Царево, влязла в сила на 28.09.2007 г., за престъпление по чл.211 във вр. с чл.209, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и „б” във вр. с чл.26, ал.1 от НК, извършено в периода от 01.09.-15.09.2005 г., на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим, определение по н.о.х.д.№ 9355/2007 г. на СРС, влязло в сила на 17.10.2007 г., за престъпление по чл.339, ал.1 от НК, извършено от 15.02.1996 г. до 17.02.1996 г., на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода. С определение по ч.н.д. № 13919/2007 г. на СРС на подсъдимия е било наложено общо наказание 2 години и 8 месеца лишаване от свобода за престъпленията по н.д. № 1778/05 г. на ПРС, 599/07 г. на ПРС, 51/07 г. на ЦРС и 9355/07 г. на СРС.На основание чл.24 от НК, общото наказание е било увеличено с една втора на 4 години лишаване от свобода, при строг режим на изтърпяване. На основание чл.25, ал.2 от НК, от общото наказание е било приспаднато изтърпяното изцяло наказание по н.д. № 1778/2005 г. на ПРС, изтърпяното отчасти наказание по н.д. № 599/2007 г. на ПРС, и времето, през което е бил с мярка за неотклонение задържане под стража по н.д. № 9355/2007 г. на СРС.
В периода от време от есента на 2004 г. до месец февруари 2005 г. свидетелят К. А. Д. е работил в гр.П., като сервитьор в ресторант „Димар”. Подсъдимият посещавал заведението и през месец декември 2004 г. му предложил да замине за К. срещу сумата 2000 лева. Д. нямал парите и отказал. По- късно, когато се прибрал в гр.П., Д. споделил с брат се Р. А. С. за предложението на подсъдимия и последният проявил интерес и желание да замине за Канада заедно със съпругата си С. Г. С.. В следващите дни Д. се върнал в гр.П. и при следващата си среща с подсъдимия в заведението „Димар” го попитал дали брат му и съпругата му могат да заминат за К. Подсъдимият отговорил, че първо трябва да се срещне с тях.
На 17.01.2005 г. около обяд подсъдимият се срещнал с Р. и С. Стр. в гр.П. в пицария „Ностра”. Там присъствали и свидетеля Р. Г. Х. и именно тогава им обещал до два месеца да заминат за К. срещу не повече от 6000 лева. В присъствие на останалите подсъдимият провел телефонен разговор с неустановено лице, който трябвало да уреди визите, и след това заявил, че няма да има проблем. Около 16:00 часа ги завел в апартамент приличащ на приемна и лекарски кабинет, където затвърдил убеждението им че е лекар. На 18.01.2005 г. С. позвънил на телефонния номер *, даден му от подсъдимия и заявил, че намеренията му са сериозни. В последвалите разговорил помежду им подсъдимият обяснил на С. какви първоначални документи трябва да подготви- свидетелства за съдимост, ксерокс-копия от дипломи за завършено образование, за квалификация, задгранични паспорти. Свидетелят събрал документите и на 24.01.2005 г. предали на подсъдимият документите и паспортите си. Подсъдимият се настанил в „Интерхотел С.” под името Д. М. Д. с подправена лична карта. На 25.01.2005 г. С. отново се срещнал на подсъдимия е му предал сумата от 1300 лева, като получил от него неустановен документ за плащането. Двамата се уговорили С. да събере останалите пари, и да му ги предаде като в периода от време от 29 до 31 януари 2005 г. подсъдимият се обадил по телефона на С. и поискал да му преведе 2500 лева, които заявил, че е заплатил. Поискал сумата да му бъде изпратена чрез пощенски запис до поискване в гр.П. на името на Д. М. Д.. На 31.01.2005 г. С. изпратил парите и подсъдимият ги получил лично чрез подправената лична карта на Д..
На неустановена дата в началото на месец февруари 2005 г. Стр. се срещнали с подсъдимия пред посолството на САЩ, защото очаквали да си получат визите. Видели, че на паспортите им имало положени американски визи. Тъй като искали да моган да се обучават в САЩ се съгласили и дали на подсъдимия още 600 лв. за допълнителни визи за обучение съобразно обясненото им от О.. Подсъдимият извадил бланка на договор за заем и убедил С. да го подпише като гаранция, че ако не се уредят нещата по заминаването, подсъдимият ще поеме задължението да върне парите по заема. В договора била вписана сумата 9000 лева, С. го подписал като заемодател, а подсъдимият като заемател, със срок за връщане на заема 20.07.2005 г. Подсъдимият предложил като дата на сключване на договора да бъде посочена 20.01.2005 г. и поискал насрещния документ за сумата 1300 лева, подписан от него в Г.. Бил съставен и запис на заповед за сумата 9000 лева, която подсъдимият се задължил да заплати безусловно на 20.07.2005 г., Х. се подписал като поръчител. След това четиримата се придвижили с лек автомобил м.”Рено” до Централната автогара в гр.С. По време на пътуването в автомобила подсъдимият поискал остатъка от уговорените 4000 лева за услугата по изваждането на други паспорти. С. му предал парите. Подсъдимият задържал документите под предлог, че трябва да бъдат издадени други с оглед променилите се обстоятелства във връзка с обучението в САЩ.
На неустановена дата след това през същия месец подсъдимият се обадил на С. и го уверил, че всичко е наред, но е необходимо да се внесат още 630 щатски долара, които той е платил за някакви осигуровки. На 24.02.2005 г. С. изпратил от гр.П. пощенски запис до поискване за сумата 960 лева в гр.П. на името на Д. М. Д., съгласно указанията на подсъдимия. Уверенията били, че до месец март 2005 г. всичко щяло да бъде готово. Подсъдимият получил парите на същата дата с подправената лична карта на Д..
След като изминал месец март, С. потърсил подсъдимия на телефонния му номер, който не отговарял. Подсъдимият след това му се обадил от друг номер и му казал, че е в Исп., и го попитал дали са заминали за САЩ. С. отговорил отрицателно и подсъдимият го уверил, че след като се завърне от Исп., ще провери каква е причината за това.
През лятото на 2005 г. подсъдимият се обадил на С. от телефонен номер *, през следващите месеци разговаряли няколко пъти. С. поискал от подсъдимият да се срещнат и той да върне паспортите им, както и част от парите, тъй като са се отказали да заминават, потънали са в дългове и едва смогват да покриват заемите си. Подсъдимият обещавал, уговарял срещи, които отлагал.
Разпечатката съдържа 39 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a8bbc4ce-2478-4413-9869-28b35c3adaa1