Определение № 1294 от 11.11.2022, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1294 гр. С.З., 11.11.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Ил. Уруков

Членове:

Атанас Д. Атанасов

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно гражданско дело № 20225500500597 по описа за 2022 година Производството по делото е по реда на чл.419 от ГПК.

Образувано е по две идентични частни жалби, подадени от С. И. Г. и Т. Г. С., действащи чрез адв. М. М., против разпореждането с № 4270/2022 год. за допускане на незабавно изпълнение на заповед № 1509 от 13.07.2022 г. по ч. гр. д. № 2916/2022г. на РС С.З. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, инкорпорирано в същата.

Изложени са доводи, че представеният от заявителя договор за кредит не е годен да послужи като основание по чл. 417, т. 3 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, тъй като с него не се удостоверявало и не можело да се удостовери предаването на заемната сума.

На второ място считат, че разпоредбата на чл. 418, ал.3 е била нарушена, т. к. в производството не бил представен официален документ или изходящ от длъжника такъв, като в тази връзка считат, че съдебния състав е следвало да отхвърли заявлението в частта надхвърляща дължимата възнаградителна лихва от 4% върху главницата от 25 000 лева, равняваща се на общо на 415 лева, а не на 5270 лева. Видно от приложените изчисления на ГПР и погасителния план, твърдят че ако е била приложена правилната възнаградителна лихва по кредитното правоотношение, последната следвало да бъде в размер на 83 лева на месец, а не над 1000 лева.

На последно място твърдят че, уговорената сума по Договор за кредит № СЗ - 1804 от 23.12.2022 г. е следвало да бъде получена по банков път, а възнаградителна лихва по заемното правоотношение била уговорена да е 4%, 1 при годишен процент на разходите от 48 %. Съгласно договора не ставало ясно какви разноски и комисионни са включени в този годишен процент на разходите, за да достигне 48%, тъй като по смисъла на представения договор нямало други разходи по кредита, с изключение на възнаградителната лихва, която както било споменато е уговорено да бъде 4%. При това обстоятелство, ГПР по кредита би трябвало да бъде 4.07%, а не 48 %. За пълна изчерпателност на изложеното, сочат, че разпоредбата на чл. 24, ал 1, т. 9 от ЗКНИП сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, давала информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Нарушение е налице и тъй като в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. В договора за заем и нотариалния акт липсвала обаче ясно разписаната методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 48%, алтернативно 36%/. В този порядък следвало да се посочи, че съобразно разпоредбите на ЗКНИП, годишният процент на разходите изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина, следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В случая, в договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсва. Следва да се има предвид, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗКНИП и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по - горе, остават неизвестни, при което се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на неуС.. В тази връзка отново съществува непротиворечива практика сред районните и окръжните съдилища, че такива договори за кредит са нищожни.

Претендират отмяната на обжалваното разпореждане, с което е 2 допуснато незабавно изпълнение на заповед № 1509 от 13.07.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, както и да се обезсили заповедта.

По делото е постъпила и трета ЧАСТНА ЖАЛБА от двете жалбоподателки Т. Г. С., с ЕГН **********, е постоянен адрес: гр. С.З., ул.

„********** и С. И. Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С.З., бул.

„**********. представлявани от адвокат М. М., вписан в АК - С.З., с личен адвокатски номер №2300056760, със съдебен адрес: гр. С.З., бул.

„************ Против: Определение с №2393 от22.08.2022 г., постановено от Районен съд - гр. С.З., Гражданско отделение, XI -ти граждански състав Относно: ч. гр. д. под № 2916/2022 г.

Двете частни жалбоподателки твърдят в третата си частна жалба, че на 24.08.2022 г. е получено и Определение №2393 от 22.08.2022 г., постановено в производството по горепосоченото производство. Със съдебния акт се оставя без уважение депозираната молба на основание чл. 420 от ГПК от доверителките му Т. Г. С., с ЕГН ********** и С. И. Г., с ЕГН **********. С последната се желае спиране на принудителното изпълнение по изпълнително дело № 608 от 2022 г., образувано по описа на ЧСИ М.Д., образувано въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документа по чл. 417 и Изпълнителен лист, издадени в производството по ч. гр. д. №2916 от 2022 г. по описа на Районен съд - С.З..

Съображенията на първоинстанционния съдебен състав за отхвърляне на молбата по чл. 420 от ГПК са, че възнаградителната лихва е в размер на 4 % на месец или 48% на година, а не 4% на година, както се твърди в молбата.

Поради тази причина годишния процент на разходите е точно толкова колкото е посочен в нотариалния акт и съответно не следвало да се уважава молбата на доверителките му. Уважаемият съдебен състав също така приемал, че липсата на уговорката в нотариалния акт за предсрочната изискуемост не е пречка за обявяване на заема за изискуем преди падежа на последната вноска, като приема, че договорът не съдържа и неравноправни клаузи.

Считат, че съдебният акт на първоинстанционния съд е неправилен и необоснован. В тази връзка, молят да се отмени Определение с №2393 от 22.08.2022 г., постановено от Районен съд - гр. С.З., Гражданско отделение, XI -ти граждански състав, като въззивният съд да постанови съдебен акт, с който да спре незабавното изпълнение срещу доверителките му.

Съображенията им за това са подробно изложени в третата им частна жалба по делото.

Ответникът по жалбата - "И.Г." ООД, действащо чрез адв. М. И.-С., е подал в законоустановения срок писмени отговори, с които оспорва жалбите като неоснователни. Излага доводите си за неоснователност на направените с 3 частните жалби оплаквания и претендира оставянето им без уважение и присъждането на разноски. Подробните съображения за това са изложени в писмените отговори на този въззиваем.

Въззивният съд, като взе предвид твърденията и възраженията на страните и приложимите материалноправни и процесуални норми, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по заявление с вх. № 15557 от датата 07.07.2022 г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, подадено от "И.Г." ООД, чрез адв. М. И.-С.. Поискано е издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против двете жалбоподателки Т. Г. С. и С. И. Г., за следните суми, сочени в заявлението както следва: общо сумата от 30 270 лв. представляващи: 25000лв. - главница и 5270 лв. договорна лихва за периода от 23.12.2021 г. до 30.05.2022 г., които суми са подробно описани в същото заявление.

Искането е било основано на документ – договор за кредит от 23.12.2022 г., с нотариална заверка на подписите на страните, по силата на който "И.Г." ООД в качеството си на кредитодател е предоставил на кредитополучателите Т. Г. С., действаща лично и като пълномощник на С. И.

Г., сумата от 25 000 лв. за срок от 12 /дванадесет месеца/, срещу насрещните задължения на кредитополучателите да върнат дадената им в кредит сума, ведно с договорна лихва от 4 % месечно, при годишен ГПР от 48 %, по погасителен план, както следва: лихвата се плаща на месечни вноски съгласно погасителния план, а именно: 270 лв. на 23.12.2022 г.; 1000 лв. на 30.01.2022 г.; 1000 лева на 28.02.2022 год., 1000 лева на 30.03.2022 г.; 1000 лв. на 30.04.2022 г.; 1000 лева на 30.05.2022 год., 1000 лв. на 30.06.2022 г.; 1000 лв. на 30.07.2022 г. и 1000 лева на 30.08.2022 год., 1000 лева на 30.09.2022 год.

1000 лева на 30.10.2022 год., 1000 лева на 30.11.2022 год. и сумата от 730 лв. на 23.12.2022 г. , платими до 30 – то число на всеки календарен месец, а главницата от 25 000 лв. се изплаща в края на договорения срок, ако няма предсрочно погасяване.

Съдът е уважил искането и е издал заповед под № 1509 от 14.07.2022 г. по ч. гр. д. № 2916/2022 г. на Районен съд - С.З. за изпълнение на парично задължение въз основа на документа по чл. 417, т.3 от ГПК (в която е инкорпорирано разпореждане за незабавното й изпълнение), с която е разпоредено на Т. Г. С. и С. И. Г. да заплатят солидарно на "И.Г." ООД сумата от 25000 лв. - главница, представляваща парично вземане, произтичащо от договор за кредит № СЗ-2304/23.12.2022 г. с нотариално удостоверяване на подписите, рег. №1136/23.01.2022 г. на нотариус Д.Н., 5270 лв. - договорна лихва за периода от 23.12.2021 г. до 30.05.2022 г.; ведно със законната лихва 4 върху главницата считано от подаването на заявлението в съда – 07.07.2022 год. до окончателното изплащане на вземането, както и разноските по делото, представляващи 605,40 лв. - държавна такса и 3542,40 лв. - адвокатското възнаграждение.

Заповедта за незабавно изпълнение е връчена на длъжниците на 23.07.2022 г., видно от представените пред заповедния съд доказателства.

На 08.08.2022 г. всеки от солидарните длъжници е подал възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК с искане за спиране на принудителното изпълнение.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд по отношение на първите две идентични частни жалби приема от правна страна следното:

Частните жалби са подадени в законния едномесечен срок, от легитимирани да обжалват лица - длъжниците, поради което те са процесуално допустими.

Разгледани по същество се преценяват за неоснователни и недоказани по следните съображения:

Съгласно чл. 419, ал. 3 от ГПК , съдът /въззивната инстанция/ отменя разпореждането, когато не са налице предпоставките на чл.418, ал.2, изречение първо и ал.3 от ГПК, както и когато вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

От приложения към заявлението договор за кредит, с нотариална заверка на подписите на страните, сключен на 23.12.2021 г., се установява, че същият е сключен за определен срок (12 месеца), като от страна на солидарните длъжници се дължи връщането на главницата и на уговорената договорна лихва. Съдържанието му пряко и непосредствено установява възникването на задълженията на длъжниците, т.к.за разлика от обикновения договор за заем, договорът за кредит, в това число и за потребителски кредит, е консенсуален, а не реален, и за действителността му е достатъчно постигането на съгласие между страните. Освен това самият договор за кредит удостоверява признание на солидарните длъжници, че са получили кредит за сумата от 9 000 лв., тъй като видно от съдържанието на самия договор длъжниците са удостоверили с подписите си неизгодния за тях факт, а именно, че сумата им е била преведена по банкова сметка. В този смисъл и предвид формалния характер на производството по чл.418 от ГПК въззивния съд, както и заповедният съд, не могат да ценят представените с частните жалби извлечения от банковите сметки на двете длъжници.