Решение № 927 от 26.04.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 927 гр. София, 21.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Яна Ем. Владимирова при участието на секретаря Елеонора Анг. Г. като разгледа докладваното от Яна Ем. Владимирова Въззивно гражданско дело № 20211100509540 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава ХХ от Гражданския процесуален кодекс.

С решение № 20086234 от 05.04.2021 г. по гр.д. № 53939/2020 г. на Софийски районен съд, 125 състав, е признато за установено, че Б. Д. Г.., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. ******* дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес гр. София, ул. *******, сумата от 494,73 лева – неплатена главница за топлинна енергия за период от м.5.2017 г. до м.4.2019 г за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. *******, с абонатен № 370510, ведно със законна лихва от 11.6.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 59,62 лв. за периода 15.9.2017 г. до 4.6.2020 г., сумата от 18,85 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.06.2017 г. до 30.4.2019 г. ведно със законна лихва от 11.6.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 3,44 лв. за периода от 1.7.2017 г. до 4.6.2020 г., за които по гр.д. № 23669/2020 г. от СРС, 125-ти състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК; отхвърлени са предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, против Б. Д. Г.., ЕГН **********, за установяване на вземане по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по гр.д.№ 23669/2020г г. от СРС, 125-ти състав за горниците над уважените размери за топлинна енергия, до пълния предявен размер на главницата от 682,91 лева, както и за период от м.5.2016г. до м.4.2017г., до пълния предявен размер на лихвата за забава от 110,08 лева; за горниците над уважените размери, до пълния предявен размер на главницата за дялово разпределение от 21,98 лева и за вземания за период от 01.2.2017 г. до м.05.2017 г., до пълния предявен размер на лихвата за забава върху главницата за дялово 1 разпределение от 4,29 лева, както и за период 31.3.2017 г.- 30.6.2017 г.

Със същото решение е признато за установено, че Б. С.А.., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. *******, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес гр. София, ул. *******, сумата 494,73 лева – неплатена главница за топлинна енергия за период от м.5.2017 г. до м.4.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. София, ул. *******, с абонатен № 370510, ведно със законна лихва от 11.6.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 59,62 лв. за периода 15.9.2017 г. до 4.6.2020 г., сумата от 18,85 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.6.2017 г. до 30.4.2019 г. ведно със законна лихва от 11.6.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 3,44 лв. за периода от 1.7.2017г. до 4.6.2020 г., за които по гр.д.№ 23669/2020г. от СРС, 125-ти състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК; отхвърлени са предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес гр.

София, ул. *******, против Б. С.А.., ЕГН **********, за установяване на вземане по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по гр.д № 23669/2020г г. от СРС, 125-ти състав за горниците над уважените размери за топлинна енергия, до пълния предявен размер на главницата от 682,91 лева, както и за период от м.5.2016 г. до м.4.2017 г., до пълния предявен размер на лихвата за забава от 110,08 лева; за горниците над уважените размери, до пълния предявен размер на главницата за дялово разпределение от 21,98 лева и за вземания за период от 01.2.2017 г. до 5.2017 г., до пълния предявен размер на лихвата за забава върху главницата за дялово разпределение от 4,29 лева, както и за период 31.3.2017 г.- 30.6.2017 г.

С решението са осъдени страните да заплатят направените по делото разноски съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от исковете.

Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД като трето лице подпомагаща страна, конституирано на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивни жалби са подадени от всеки от двамата ответници Б. Д. Г.. и Б. С.А.., чрез процесуалния им представител адв. Ю.Г., срещу решението в частта, с която предявените искове са уважени спрямо всеки от тях. И в двете въззивни жалби се излагат съображения за неправилността на решението в обжалваната част, като се сочи, че начислените суми за топлинна енергия не отговаряли на действително потребените стойности. Сочи се още, че въззивниците нямали качеството потребители на топлинна енергия и не е доказано, че са налице облигационни отношения между тях и ищеца. Оспорва се претенцията за законна лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение, тъй като лихви се начислявали само върху установени по основание и размер вземания, а процесните суми не били доказани в първоинстанционното производство. За да бъде основателна претенцията на ищеца, следвало да се докаже, че за процесния период са били монтирани средства за дялово разпределение, което в случая не било доказано. Изтъква се, че още през 2000 г. в процесния имот били демонтирани и затапени отоплителните тела, което е установено многократно при проверки от страна на топлинния счетоводител. Не било доказано издаването на фактури на името на Б.Г. или Б.А.. В производството не било установено по кой от начините по чл. 155, ал.

2

1 ЗЕ е ставало през процесния период отчитането и на какво основание бил използван съответния метод. Оспорва се ответниците да са били поканени от кредитора да заплатят дължимите суми, както и че фактурите са били публикувани на електронната страница на ищеца, поради което се излагат съображения за недължимост на мораторната лихва върху вземанията за главница. Сочи се, че претендираните суми са погасени по давност.

Направено е искане да бъде отменено решението в обжалваната част и да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК писмен отговор на въззивните жалби не е подаден от „Т.С.“ ЕАД, нито от третото лице подпомагаща страна.

Решението на първоинстанционния съд като необжалвано е влязло в сила в частта, с която исковете са отхвърлени до пълния предявен размер.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. По същество същото е правилно и на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния.

В изпълнение на задълженията си да обсъди всички доводи и твърдения на страните и да изложи свои собствени мотиви по съществото на спора, въззивният съд намира следното:

Предявени са искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Налице е валидно възникнало договорно правоотношение между страните за продажба и доставка на топлинна енергия на основание чл. 149 ЗЕ.

Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, на основание чл. 150 ЗЕ. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в наредбата по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. На основание чл. 153, ал. 6 ЗЕ, клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

Съгласно приетото в мотивите към т. 1 от тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо 3 от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Прието е още, че присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба No 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.

Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В конкретния случай се установява, че сградата, в която се намира процесния недвижим имот, е в режим на етажна собственост. Същата е топлоснабдена, поради което собствениците и титулярите на правото на ползване в тази сграда придобиват качеството битови клиенти, съгласно легалната дефиниция § 1, т. 2а от ЗЕ. От представения по делото нотариален акт № 92, том LXV, дело № 12966/1996 г. по описа на нотариус Чайка Бележкова при Нотариалната служба към СРС, съставен на 21.06.1996 г., се установява, че ответниците са съсобственици на процесния топлоснабден имот, придобит по време на брака им /впоследствие прекратен/. Ето защо неоснователно е възражението на ответниците, че липсва облигационно правоотношение между тях и ищеца, както и че следва да е налице индивидуално сключен договор между тях и ищеца.

Неоснователно е и възражението, че начислените суми за топлинна енергия не отговаряли на реално потребеното количество. По делото е допуснато изслушването на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, което въззивният съд кредитира като компетентно изготвено и обосновано, се установява, че абонатната станция захранва две сгради - № 43 и 45, като общият топломер се отчита по електронен път в началото на всеки месец, а посредством терминал се снема показанието на топлинна енергия в 0,00 ч. на първо число от месеца. За процесния период няма изчислена топлинна енергия за отопление на имот, доколкото отоплителните тела в него били демонтирани – в тази връзка неоснователно е и възражението на ответниците, че това обстоятелство не било съобразено от вещото лице и от първоинстанционния съд. Установява се, че за процесния период са начислявани суми за топлинна енергия, отдавана на сградна инсталация, 4 както и за битово горещо водоснабдяване, като вещото лице е посочило по какви формули са изчислени тези дължими суми. В тази връзка в имота има два броя водомери за топла вода, като същите са отчитани на 2.05.2017 г., 3.05.2018 г. и 18.05.2019 г. Отчетите от тези дати носят подпис на потребител и същите отчетни стойности фигурират в изравнителните сметки.