Решение № 70 от 03.04.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Пловдив, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова в присъствието на прокурора М. В. Б. като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20265000500037 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 13469/22.12.2025 г. от Н. Н. А. ЕГН ********** против решение № 532/15.12.2025 г., постановено по г. д. № 519/2025 г. по описа на ОС – Пазарджик в частта, с което е отхвърлен иска на Н. Н. А. ЕГН ********** да бъде осъден ответника РС – Пловдив, на основание чл. 2в от ЗОДОВ, да му заплати сумата над разликата от 150.00 лева до пълния претендиран размер от 30 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващи се в постановеното определение № 909/21.01.2025 г., постановено по г. д. № 20577/2024 г. по описа на РС – Пловдив.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмените обжалваното в съответната част, като бъде постановено друго, с което да бъде уважен изцяло предявеният иск или да бъде определено обезщетение в значително по-голям размер от присъдените 150.00 лева.

Ответникът РС – Пловдив не е взел становище по същество.

Прокурорът счита, че жалбата е неоснователна.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Иск с правна квалификация чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ във връзка с чл. 4, §. 3 от 1

Договора за Европейски съюз.

Предявен от Н. Н. А. ЕГН **********, с адрес: З. срещу Районен съд – Пловдив .

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 30 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в постановеното определение № 909/21.01.2025 г. по г. д. № 20577/2024 г. по описа на РС – Пловдив.

Ответникът не признава иска.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, както и за нарушение на императивни материалноправни норми (ТР № 1/09.12.2013 г., постановено по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС). По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Видно от текста на въззивната жалба, решението на първоинстанционният съд се обжалва не относно направените изводи, че е налице достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в нарушение на чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС, поради което е дължимо обезщетение на ищеца за претърпените вреди. Твърди се единствено, че същото е незаконосъобразно поради неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД, несъответствие с критерия за справедливост, вътрешно противоречие между мотивите и крайния резултат и очевидна несправедливост на определения размер на обезщетението.

В рамките на тази проверка, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не се констатира нарушение на императивни материалноправни норми.

В исковата молба се твърди, че А. е предявил пред РС - Пловдив иск по чл. 71, ал.

1, т. 3 от ЗЗДискр срещу Административен съд - Пазарджик. По подадената искова молба е образувано гр. д. № 20577/2024 г. по описа на РС - Пловдив. посочено е, че районният съд е прекратил производството по делото с определение № 909/21.01.2025 г., поради неотстраняване на нередовности на исковата молба, преди да се произнесе по искането на ищеца за освобождаване от такса и разноски, както и за предоставяне на правна помощ. А. счита, че това действие е противоправно, тъй като така е нарушено правото му на достъп до правосъдие, след като не му е осигурил възможност за реална защита и разглеждане на спора по същество. Твърди, че е налице нарушение на чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, който гарантира правото на ефективна съдебна защита и достъп до правосъдие. Този отказ от правосъдие се квалифицира като „явно нарушение“ на правото на ЕС. В случая съдът не е разгледал своевременно молбата за правна помощ и за освобождаване от такси, а директно е прекратил производството, което според ищеца представлява достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС. Това е довело и до претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на безсилие, накърняване на достойнството му като гражданин на ЕС, силен психо-емоционален стрес и подкопаване на доверието в съдебната система. Счита връзката между противоправното 2 поведение на ответника и настъпилите вреди за пряка причинно-следствена.

На база разпоредбата на чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, настоящата инстанция приема, че Държавата отговаря за вредите от нарушаване на правото на Европейския съюз, когато нарушението е достатъчно съществено.

Отговорността на държавата е невиновна и за възникването е без значение от поведението (действие или бездействие) на кой от нейните органи са причинени вредите.

Съобразно нормата на чл. 4, §. 3 от Договора за Европейски съюз, държавитечленки вземат всички общи или специални мерки, необходими за гарантиране на изпълнението на задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза. Същите са длъжни да осигурят спазването на правото на ЕС, като прогласеното задължение за лоялно сътрудничество изисква от тях да гарантират върховенството и ефективното прилагане на правото на ЕС. Отговорността на държаватачленка за неизпълнение на договорите и актовете на институциите не е уредена изрично както в Договорите, така и във вторичното право на ЕС, но е допустима съгласно практиката на Съда на ЕС, според която „принципът на отговорност на държавата за вреди, причинени на частноправни субекти, вследствие на нарушения на общностното право, за които носи отговорност държавата, е присъщ на системата на Договора”. При неизпълнение държавата следва да предприеме всички необходими мерки за преустановяването му и да поправи последиците от това неизпълнение. Последното включва и задължението за обезщетяване на вредите, настъпили в резултат на нарушението. Отговорността може да възникне от действия в нарушение на общностното право на всеки държавен орган, независимо от правомощията и мястото му, с оглед разделението на властите. Това може да бъде орган на законодателна, изпълнителна или съдебна власт.

За да се реализира отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушение на Европейското право, е необходимо да се установят следните кумулативни предпоставки: да е налице нарушена правна норма от правото на ЕС, която предоставя права на частноправни субекти; нарушението да е особено съществено и да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и настъпилите вреди. На нарушение на правна норма се приравнява и несъобразяването с практиката на СЕС по тълкуването и прилагането на съответната норма от общностното право.

Както вече беше посочено, решението на първоинстанционният съд не се обжалва относно направените изводи, че е налице достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в нарушение на чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС (изразяващо се в неразглеждане своевременно от ответника РС – Пловдив на молбата А. за правна помощ и за освобождаване от такси, а директно е прекратил производството с определение № 909/21.01.2025 г., постановено по гр. д. № 20577/2024 г. по описа на РС – Пловдив), поради което е дължимо обезщетение на ищеца за претърпените вреди.

Ето защо тези въпроси не подлежат на разглеждане и преценка в рамките на въззивната проверка.

3

Предмет на въззивното производство е само размерът на дължимото обезщетение.

Свидетелят Д.П.Г. (л. 88 от делото на ОС), понастоящем в З., дава показания, че познава ищеца Н. А.. Знае, че ищецът е водил дело с РС - Пловдив през 2024 г., но делото е прекратено. Не знае за какво е делото. Излага, че на „двадесет и пети като дойде съобщението, че е прекратено“ ищецът изпаднал в състояние да не може да спи, не ядял, не ходел на лекар, ядосвал се. От 2 до 5 месеца състоянието му било такова.

Свидетелят С.Г.Р. (л. 88-89 от делото на ОС), понастоящем в З., дава показания, че познава ищеца Н. А.. Знае, че средата на 2024 г. ищецът е завел дело срещу Административен съд - Пазарджик в РС - Пловдив. Впоследствие от районния съд му указват, че трябва да „оправи“ грешки в молбата, макар че е подал декларация за назначаване на служебен защитник и съдът не се произнася по молбата. В началото на 2025 г. му прекратяват делото. От това ищецът се почувствал зле, изпитвал безпокойство и безсъние. Двамата разговаряли, когато ищецът бил на карето, видимо всеки път разстроен.

Свидетелят е запознат, че ищецът води и други дела срещу институции, представляващи държавата.

А. е бил уведомен за определение № 909/21.01.2025 г. на 04.02.2025 г.

На 29.01.2025 г. е подал молба за възстановяване на срока за отстраняване на нередовностите.

Няма твърдения или доказателства определение № 909/21.01.2025 г. да е обжалвано, което означава, че А. се е съгласил с постановеното в него.

При тази фактическа обстановка (установено съществено нарушение на правото на ЕС; личните притеснения за сравнително кратък период; наличието на множество други висящи дела, водени от ищеца против различни държавни органи; необжалването на процесното определение и при приложението на чл. 162 от ГПК и чл. 52 от ЗЗД, настоящата инстанция намира, че сумата от 150.00 лева е най – адекватен паричен еквивалент на претърпените неимуществени вреди от констатираното съществено нарушение на правото на ЕС, която следва да бъде присъдена на А., а до размера от 30 000.00 лева исковата претенция следва да бъде отхвърлена.

До тези правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 532/15.12.2025 г., постановено по г. д. № 519/2025 г. по описа на ОС – Пазарджик в частта, с което е отхвърлен иска на Н. Н. А. ЕГН ********** да бъде осъден ответника РС – Пловдив, на основание чл. 2в от ЗОДОВ, да му заплати 4 сумата над разликата от 150.00 лева до пълния претендиран размер от 30 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващи се в постановеното определение № 909/21.01.2025 г., постановено по г. д. № 20577/2024 г. по описа на РС – Пловдив.

Преписи от решението да бъдат връчени на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5