Определение № 175 от 08.03.2022, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 175 гр. София, 08.03.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселин Пенгезов

Членове:

Десислав Любомиров

Атанаска Китипова като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Въззивно частно наказателно дело № 20221000600204 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 4 40, ал.2 , вр.чл.345, ал.1 от НПК.

Постъпила е въззивна частна жалба от Началника на Затвора гр.София, срещу определение от 07.02.2022г. постановено по ЧНД №252/2022г. по описа на СГС, с което е уважена молбата на осъдения Е. К. Б. за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част на наложеното му наказание лишаване от свобода за срок от шест години и шест месеца, определено в производството по НЧД№5123/2019г. по описа на СГС, в което е приета за изпълнение присъда от 12.07.2017г. по дело №К217/17г.на основен съд Велес, Република Северна Македония. В жалбата се твърди, че съдът бил кредитирал само и единствено положителните елементи от доклада на инспектор „Социални дейности и възпитателна работа“ Без каквато и да било конкретност се излагат неподкрепени с никакви аргументи твърдения, че „съдът не обсъжда и не коментира останалите доказателства по делото“.

Иска се отмяна на определението и оставяне без уважение на молбата за условно предсрочно освобождаване.

Въз основа на материалите по делото, съобразявайки наведените в жалбата оплаквания съдът намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.342, ал.1 от НПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

1

Лишеният от свобода Е. К. Б. е постъпил в затвора гр. София на 19.11.2019 год., когато е прието за изпълнение определение от 23.06.2020г. постановено по НЧД№5123/2019г. по описа на СГС, за приспособяване на присъда от 12.07.2017г. по дело №К217/17г.на основен съд Велес, Република Северна Македония, с която му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест години и шест месеца при първоначален „ строг" режим До момента на постановяване на обжалваното определение осъденият е изтърпял фактически от това наказание 4 години 9 месеца и 25 дни. Неизтърпяната част от наказанието е била в размер на 1 години 3 месеца и 4 дни, тъй като от работа са му зачетени 5 месеца и 01 ден.

Обективно верни са констатациите на СГС, че е налице първата от предпоставките по чл. 70, ал.1 НК-изтърпяване на не по-малко от 1/2 от наложеното наказание. Въззивният съд приема, че е налице и втората кумулативна предпоставка-достатъчно доказателства за поправяне на осъдения. Данните от оценката за същия по чл. 155 ЗИНЗС сочат, че рискът от рецидив е в ниски стойности -27 т., като е променен от първоначално определения такъв

29 т.

При наличните данни правилно първоинстанционният съд е счел, че е налице втората предпоставка по чл.70, ал.1 от НК. Видно от изготвения доклад, от постъпването му в затвора осъденият полага усилия да има добро поведение. Назначен е на работа, не е наказван. Награждаван е няколко пъти. Видно от доклада осъденият се включва активно в изпълнението плана на присъдата, показва, че може да изпълнява поставените цели и задачи и декларира мотивация за промяна на криминалното си поведение. С оглед на това въззивният съд приема, че е започнал и протича удовлетворителен с оглед временните резултати и очертаващите се перспективи процес на поправяне. Безспорно е налице добро поведение, което по същността си представлява изпълнение на задълженията на лишения от свобода произтичащи от режимните условия при които е поставен в пенетенциарното заведение. Наред с това, оценката за риска от рецидив е намалена и продължава да е в ниски стойности.

С оглед на това въззивният съд намира, че действително осъденият е дал признаци за поправянето си и са налице доказателства за необратимост на този процес. Видно е, че престоя му в затвора е бил съпътстван с поведение дало основание за поощряването му. Налице е положителна промяна в 2 проблемните зони и той като цяло съдейства за изпълнение на поставените задачи по плана за изпълнение на присъдата, корекционната работа с него е довела до изграждане на социално приемливи модели на поведение и трайни нагласи за законосъобразен начин на живот. Твърдението в частната жалба, че съдът не е отчел, че К. е осъден за първи път, е неоснователно. Всъщност, в определението не е обсъждан този въпрос, като е отделено внимание на променената оценката за риск от рецидив и наличните проблемни зони.

Същевременно не е вярно твърдението, че съдът е следвало да обсъди доказателства, сочещи, е осъденият не се е поправил, тъй като такива доказателства всъщност няма. Нищо в поведението на осъдения от постъпването му в пенетенциарното заведение до момента не дава основание да се приеме, че не е налице втората кумулативна предпоставка за условното му предсрочно освобождаване от остатъка на наложеното му наказание.

С оглед на изложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна. Чрез своето поведение през изминалия период, осъденият е показал, че може да изпълнява поставени цели и задачи, демонстрирал е мотивация за промяна на криминалното си поведение, показал е добри трудови навици, както и позитивно отношение към труда. Включвал се е активно в социалните дейности за осмисляне на свободното време, настъпилите позитивни промени са резултат от предприета линия на поведение към осъзнаване на минали грешки и извличане на поука от тях.

Това дава основание на съда да се приеме, че корекционната работа с него е довела до изграждане на социално приемливи модели на поведение и трайни нагласи за законосъобразен начин на живот. Доказателствата за поправянето на осъдения са категорични и сочат, че молбата му за условно предсрочно освобождаване е основателна, а констатациите на първоинстанционния съд в същия смисъл са обосновани.

Въз основа на изложеното съдът приема, че фактическите данни за начина по който е изтърпявано до момента наказанието наложено на осъдения са съобразени правилно от първоинстанционния съд, поради което в атакувания акт е формулиран правилен по съществото си извод, че са налице предпоставките по чл.70, ал.1 от НК. Законосъобразно молбата за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наказанието е била уважена, с оглед на което обжалваното определение следва да бъде 3 потвърдено. Налице са всички предпоставки да се постанови условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода Е. К. Б. от неизтърпяната част на наложеното му наказание с остатъка определен от съда към момента на постановяване на определението. Правилно на основание чл.70, ал.6 от НК е установен изпитателен срок в размер на същия срок и е постановено изпълнението на пробационната мярка по чл.42а, ал.2, т.2 от НК-„Задължителни периодични срещи с пробационен служител“. Налице е категорична възможност да бъде продължено наблюдението на поведението на осъдения при живот на свобода. Именно, за да се обезпечи неговата постепенна, спокойна и успешна ресоциализация в обществото, през изпитателния срок и за определения период, следва да се прилага посочената пробационна мярка.

Общо формулираните оплаквания в частната жалба, по съществото си представляващи несъгласие с взетото от съда решение за условно предсрочно освобождаване са неоснователни. Те не кореспондират на данните съдържащи се в затворническото досие, което еднозначно сочат, че осъденият е дал доказателства за своето поправяне и може да бъде условно предсрочно освободен.

Мотивиран така Софийски апелативен съд, V-ти състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 07.02.2022г. постановено по ЧНД №252/2022г. по описа на СГС, с което е уважена молбата на осъдения Е. К. Б. за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част на наложеното му наказание лишаване от свобода.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4