Решение № 742 от 01.03.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 14536/2024
- Вид
- Решение № 742
- Подписан
- 01.03.2026
- Състав
- Елена Николова
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.240, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 742 гр. Варна, 01.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Елена Николова при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело № 20243110114536 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от ищеца И. Н. И. с ЕГН **********, с адрес: гр. В. срещу ответника К. П. М. ЕГН **********, с адрес: с. С. иск да бъде осъден ответникът К. П. М. ЕГН **********, с адрес: с. С. да заплати на ищеца И. Н.
И. с ЕГН **********, с адрес: гр. В. сумата от 2556,46 евро (две хиляди петстотин петдесет и шест евро и четиридесет и шест цента), превалутирани 5000,00 (пет хиляди) лева, представляваща дадена на 25.08.2022 г. в заем на ответника сума, на осн. чл. 240 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 15.11.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди в исковата си молба, че на 25.08.2022г. И. Н. И. с ЕГН ********** дал на К. П. М. ЕГН ********** заем в размер на 5000 лева. Сумата била изтеглена от банковата сметка на И. И. в „Райфайзен банк България“ ЕАД с IBAN BG89RZBB91554070887001, след което била предадена на К. М.. Целта на заема била закупуване на сгради от Земеделска кооперация – Слънчево 394, ЕИК 103096875. На посочената дата – 25.08.2022 г. бил сключен предварителен договор между посочената земеделска кооперация и Ц. Ц. П. - майката на жената, с която ответникът М. живее на семейни начала. След сключване на предварителния договор между земеделската кооперация и Ц. Ц. П. на 30.08.2022 г. била изповядана окончателна сделка за купуване на тези недвижими имоти. Доказателства за тази фактическа обстановка са разменените предварителни договори на имейла на ищеца и кметството. Отделно, ищецът излага, че има снимка от същата дата, че лицата са били на това място.
Страните съставили разходен касов орден от 25.08.2022г., в който било отразено получаването на сумата от 5000 лева от К. М.. Страните не са уговорили срок за връщането на заема, поради което на основание чл. 84, ал.2 ЗЗД следва исковата молба да се счита като покана за връщане на заетата сума.
Ответникът в срока за отговор не изразява становище. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника заявява, че оспорва исковата молба. Твърди, че доверителят й не е сключвал договор за заем и оспорва, че са предадени 5000 лева 1 на 25.08.2022 г. Заявява, че ищецът и ответникът са били в приятелски отношения.
Ищецът и жената, с която ответникът живее на семейни начала, са работили заедно в птицеферма, където ответникът е помагал при отглеждане на пилета. В тази връзка през 2022 г., когато приятелката на ответника е работила с ищеца, ответникът, помагайки, е подписвал разходни ордери при издаване на пилета. Именно в тази връзка и по този повод най-вероятно е подписан и представеният разходен касов ордер.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и страна следното:
Видно от представения разходен касов ордер на 25.08.2022 г. И. Н. И., ЕГН ********** е предоставил на К. М., ЕГН **********, с. С. сумата от 5000 (пет хиляди) лева за заем.
На същата дата И. Н. И. е изтеглил в брой от своя банкова сметка сумата от 5000,00 лв., което се установява от преводно нареждане TTBDN25112710 от 25.08.2022 г. в 11:57 часа.
Отново на същата дата с имейл, изпратен от електронна поща [email protected] до електронна поща [email protected] е изпратено писмо с основание Dog_SD_Krasi, с прикачен word файл, съставляващ предварителен договор за покупкопродажба на недвижим имот от 25.08.2022 г. между „Слънчево-припек 94“ ЕИК 103096875 с управител Карсимир К., в качеството на продавач и Ц. Ц. П., ЕГН ********** за Сгради с идентификатори ***, *** и *** и
ПИ с идентификатор *** и сграда с идентификатор *** за сумата от 25000 лв., платима, както следва: 5000 лв. в деня на подписване и 10000 лв. на 30.08.2022 г.
Представен е и нотариален акт №120, том V, рег. №9983, дело №913 от 30.08.2022 г., с който е изповядана окончателната сделка, по отношение на горните имоти между същите страни.
Представени са снимки от Вайбър с данни за ЗК „Слънчено-Припек 94“ и копия на лични на карти на К. К. и Ц. Ц. П..
Приобщени са решение №2536/04.07.2025 г., постановено по гр.д. №7743/2024 г. на ВРС (л.59), с което е осъден К. П. М. да заплати на Е. Б. Б. сумата от 5000,00 лв., предоставена в заем на 25.08.2022 г., потвърдено с Решение №1172/12.11.2025 г., постановено по в.гр.д. №2135/2025 г. на ВОС (л.59).
Изслушан е свидетелят Г. И. Д., с висящо дело с ответника, от показанията на която се установя, че е присъствала на даване на сумата от 5000 лв. на 25.08.2022 г. от И. И. на К. М., във офиса на И.. На същата дата 5000,00 лв. дал и Е. Б., с когото по това време свидетелката живеела на семейни начала. Ответникът поискал парите, защото бързал за прехвърляне на собствеността на някакви сгради в бившето ТКЗС в село Слънчево на майката на жената, с която е във фактическо съжителство. На тази среща подписал разписка на Е. Б. и на И. И.. Поискал от И. И. да му подготви предварителен договор за сградите на компютъра в офиса. Е. Б. и изпратил на нейния Вайбър личните данни Ц. и К. К.. Свидетелката притежава птицеферма, в която К. М. идвал да помага в определение дни при предаване на пилета. За предаването на пилетата се изготвят експедиционни бележки, които са на кочан, индигирани, по образец на „Пилко“, с които имат договор за предаване на пилетата. В бележката се вписва шофьорът, който 2 с бележката отива в кланицата. Оригиналът се предава на шофьора. Не е имало случаи пилетата да са предавани с касови ордери и всички плащания са по банков път.
По делото са изслушани и показанията на Е. Б. Б.. От показанията на свидетеля се установява, че на 25.08.2022 г. в офиса на И. И. дал на К. М. сумата от 5000 лв. И И.
И. му дал същата сума, за да купи на името на майката на жената, с която живеел селскостопански имоти. Поискал от И. да му направи предварителен договор, който изпратил на имейл на кметство с. Слънчево, тъй като К. М. е кмет на селото.
Изслушани са показанията и на свидетелката Д. И. Л., живееща на съпружески начала с ответника, от които се установява, че в птицефермата работили тя и И. И.. К.
М. бил също непрекъснато там. Полагал, като извършвал всякаква дейност като чистене, товарене, разтоварване, доставяне на пилета. Притежавал товарен автомобил с кран, с който не е товарил пилета. Когато издавали пилетата подписвали много документи: приемо-предавателни протоколи, пътни листове. Не знае К. М. да е подписвал разходен касов ордер. Майка й закупила имоти, но И., Г. и Е. нямали нищо общо. Купила си имотите с лични средства от спестявания. Наплатили й дял от имот на ул. „Яне Сандански“ и земи в Добруджа е продала. Не е чула К. да споменава за договор, изпращан по служебната поща. Не знае дали майка й е платила наведнъж.
Парите са били от нейни спестявания. Майка й е пенсионер поради нетрудоспособност първа степен от много години. Сега е на 74 години.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание в чл. 240, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно чл.240, ал.1 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Според разпоредбата на чл.240, ал.3 от ЗЗД, ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата. Договорът за заем е реален и се счита сключен с предаване на земната сума.
От представения РКО и изслушаните показания на свидетелите Г. Д. и Е. Б. се установява, че на 25.08.2022 г. ищецът И. Н. И. е предоставил на ответника К. П. М. сумата от 5000 лв., посочена в документа като заем, която сума била предварително изтеглена от банковата сметка на ищеца. С предаването на сумата договорът за заем се счита сключен и за заемателя възниква задължението за връщане на същата.
Съдът не възприема възраженията на ответника, че се касае за бланкет, подписан от него във връзка с дейността си в птицефермата на свидетелката Г. Д., тъй като същият не е бил назначен официално на работа там, не е имал никакви управленски функции и следователно подписването на документи от него в случай на необходимост от попълване на такива не е било необходимо, че да бъдат издавани такива. Че такива бланкети са били подписвани не се установи и от останалите събрани в хода на процеса доказателства.
Доколкото причината за взимане на заема не е част от фактическия състав на сключването на договора за заем, нито основание за неговата действителност, съдът намира за ирелевантно в конкретния случай, дали сумата е взета за закупуване на имот на името на майката на свидетелката Д. Л., живееща на съпружески начала с ответника – Ц. Ц. П. или за други лични нужди на ответника.
За пълнота на изложението въпреки това следва да се отбележи, че от събраните косвени доказателства може с голяма степен на вероятност да се потвърди именно 3 поддържаната от ищеца теза, че сумата е била необходима за закупуването на недвижимите имоти от ЗК „Слънчево-Припек 94“. Не се представиха неопровержими доказателства за заплащането на сумата с лични средства от майката на свидетелката Д. Л., освен изявленията на последната. Показанията й обаче в тази връзка бяха колебливи и непълни. Не се знаеше какви суми точно е получила майка й, кога е станало това и дали наистина майка й ги е държала в къщи или са били похарчени с времето. Освен това Ц. П. е била с пенсия за инвалидност от дълги години и не е полагала труд, от който да реализира допълнителни доходи. Не е ясно и с каква цел една пенсионерка ще закупува за себе си стопански имоти, които очевидно не може да стопанисва, с оглед на здравословното си състояние.
С оглед на изложеното съдът намира, че ищеца успя при условията на пълно и главно доказване да установи основанието и размера на своето вземане, поради което и предявеният иск се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен изцяло.
Съгласно чл. 240, ал.4 от ЗЗД, ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата. В настоящия случай ищецът е поканил ответника да върне заемната сума с исковата молба, която е получена на 04.09.2025 г., или едномесечният срок е изтекъл на 04.10.2025 г., от която и дата следва да бъде присъдена законната лихва за забава върху заемната сума, като за периода от завеждане на исковата молба до тази дата искането се явява неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производството в общ размер на 521,52 евро, превалутирани 1020,00 лв., от които заплатена държавна такса в размер на 200,00 лв., възнаграждение за един адвокат в размер на 800,00 лв., държавна такса за издаване на обезпечителна заповед – 5,00 лв. и държавна такса, заплатена на АВ, Имотен регистър за вписване на възбрана по допуснатото обезпечение на иска.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. П. М. ЕГН **********, с адрес: с. С. ДА ЗАПЛАТИ на И. Н. И. с ЕГН **********, с адрес: гр. В. сумата от 2556,46 евро (две хиляди петстотин петдесет и шест евро и четиридесет и шест цента), превалутирани 5000,00 (пет хиляди) лева, предоставена в заем от ищеца на ответника на основание сключен на 25.08.2022 г. между тях договор за заем, на осн. чл. 240 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 05.10.2025 г., като отхвърля исканото за присъждане на законна лихва за периода от подаване на исковата молба – 15.11.2024 г. до 04.10.2025 г., на осн. чл.240, ал.4 ЗЗД.
ОСЪЖДА К. П. М. ЕГН **********, с адрес: с. С. ДА ЗАПЛАТИ на И. Н. И. с ЕГН **********, с адрес: гр. В. сумата от 521,52 евро (петстотин двадесет и едно евро и петдесет и два цента), превалутирани 1020,00 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни в настоящото производство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.