Определение № 574 от 08.07.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 574 гр. П., 08.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Николинка Н. Попова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20265200500522 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. във връзка с чл.436, ал.4 и чл.262 от ГПК. С разпореждане № 979/14.04.2026 г.,, постановено по изп. д. № 11/2017 г. по описа на ЧСИ М. А., рег.№ 884, район на действие ОС-П., е оставено без уважение искането на Л. А. Б. с адрес: гр. П., ул. „С.Б.“ № 5 за освобождаването му от такси в производството.

Със същото разпореждане ЧСИ е върнал жалба вх. № 07843/03.04.2023 против действия, извършени по изп. д. № 11/2017 г. по описа на ЧСИ М. А. поради неотстраняване на нередовностите по жалбата и липса на правен интерес от обжалване.

Против така постановеното разпореждане в законния срок е постъпила частта жалба от Л. А. Б. с изложени хаотични оплаквания, съчетаващи както доводи за незаконосъобразност на разпореждането за връща, така и с доводи, касаещи извършени действия в изпълнителното производство, имащи отношение към въззивната жалба, върната от ЧСИ, чието връщане понастоящем се обжалва. В частната жалба се твърди, че ЧСИ А. е излязла извън административната си компетентност, тъй като преценката за наличието или липса на правен интерес от обжалване не принадлежи на съдебния изпълнител, а е от компетентността на въззивния съд. Твърди се също, че указанията за конкретизиране на изпълнителните действия, които се обжалват, са изпълнени в съществената им част, а в диспозитива на обжалваното разпореждане фактически ЧСИ бил възпроизвел тези действия. Неправилен бил и изводът на ЧСИ относно възможността на жалбоподателя да заплати дължимата ДТ. Актуалните данни по делото сочели, че с решение на ТЕЛК на жалбоподателя е определена 71% нетрудоспособност, втора група инвалидност, считано от 15.01.2025 г., а в самото телково решение било 1 посочено, че не работи и единственият му доход е пенсия за инвалидност в размер на 433.52 лв. месечно. Същият бил декларирал и липса на недвижимо имущество, МПС, влогове и други доходи. Определените от ЧСИ такси в размер на 70.25 евро представлявали над 31% от месечния доход на жалбоподателя, поради което изводът, че Б. е в състояние да заплати тези такси бил неоснователен. Отделно от това твърди, че неплащането на такси по ТТРЗЧСИ не можело да обоснове връщане на жалбата. Едновременно с това указанието на дължими такси по ТТРЗЧСИ било неиндивидуализирано. До тук са изложени относимите към въззивната частна жалба доводи, които въззивният съд ще вземе предвид при произнасянето. Останалите доводи, касаещи съмнение в безпристрастност, произнасяне по отвод и избирателно използване на електронен адрес нямат отношение към разпореждането, предмет на обжалване. Същото се отнася и до доводите, изложени в т.нар.

„допълнение към частна жалба“.

Искането е обжалваното разпореждане да бъде отменено. Направено е и искане за освобождаване от ДТ и в настоящото производство.

Въззивният съд след като се запозна с твърденията, изложени в частната жалба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, приема следното:

На първо място искането за освобождаване от ДТ по в.ч.гр.д. № 522/2026 г. по описа на ПОС въззивният съм намира за необходимо да изложи следното:

Съдът констатира, че дължимата ДТ в размер на 7.67 евро не е внесена, а в частната жалба жалбопродателят Л. Б. е направил искане за освобождаване от ДТ на основание чл.83, ал.2 от ГПК. Б. е представил декларация за материално и гражданско състояние, в която е декларирал липса на доходи извън пенсия за инвалидност в размер на 221.67 евро, както и липса на имущество, в т.ч. недвижимо имущество и МПС. Представил е и ЕЗ № ***** от заседание № 39/27.02.2025 г., от което се установява, че му е определен 71% нетрудоспособност.

От извършена служебна проверка в Регистъра на Адвокатските дружества към АК-П. се установява, че е регистрирано Адвокатско дружество Б. и С. № 2100000744, регистрирано с решение № 147/09.06.2010 г. на Окръжен съд – П. с дата на първоначално вписване 01.07.2010 г., а в статут на дружеството е отбелязано „Действащо“.

В кориците на изпълнителното дело се намират данни за това, че Л. Б. притежава идеална част от недвижим имот – земя с адрес гр. П., ул.“Т.М.“ № 5, а от справка № 1446017/22.11.2021 г., изготвена от ЧСИ чрез отдалечен достъп за вписванията, извършени в Служба по вписванията, се установява, че 2 през 2011 г. Л. Б. е продал на майка си Ц. Б.а притежаван от него в съсобственост с М.П.К. недвижим имот, а през същата 2011 г. Л. Б. е дарил на майка си друг свой недвижим имот.

В кориците на делото се намира и копие от Решение № 4381/07.08.2023 г., постановено по гр.д. № 20221100111706 по описа на СГС, с което в полза на Л. Б. са присъдени разноски в размер на 978.64 лв.

Всички тези данни дават основание на въззивния съд да приеме, че не са налице условията на чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаването на Л. А. Б. от внасяне на ДТ по в.ч.гр.д. № 522/2026 г.

На първо място се касае за сума в изключително нисък размер – 7.67 евро, който не би могъл да затрудни жалбоподателя дори и да разчиташе само на пенсията си за инвалидност.

Извън това данните за наличие на незаличено адвокатско дружество с участието на жалбоподателя дава основание на съда да постави под съмнение декларираното в Декларация за материално и гражданско състояние, че единственият източник на доходи за лицето е пенсия за инвалидност в размер на 221.67 евро. От останалите писмени доказателства, цитирани по-горе, пък се установява, че в годините Л. Б. доброволно се е лишил от притежавана от него недвижима собственост, вкл. чрез дарение в полза на майка му Ц. Б.а, а освен това са му присъждани разноски по дела, които той води. Поради всичко това въззивният съд приема, че не е налице хипотезата на чл.83, ал.2 от ГПК и искането за освобождаване от ДТ следва да бъде оставена без уважение.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Правилно ЧСИ А. е отказала да освободи жалбоподателя Б. от такси и разноски по изп. д. № 11/2017 г. Освен доводите, изложени от ЧСИ в мотивите на обжалваното определение, въззивният съд препраща и към мотивите, с които настоящият съдебен състав отказва да освободи жалбоподателя от заплащане на ДТ в настоящото производство. В допълнение следва да се посочи, че макар и да е правилен доводът, че незаплащането на административните разходи на ЧСИ по администрирането на жалбата не е основание за нейното връщане, Л. Б. не е внесъл и дължимата по сметка на ОС-П. държавна такса в размер на 12.78 евро.

От подадената на 17.03.2026 г. жалба против действия на ЧСИ по изп. д.

№ 11/2017 г. действително не може да се установи кои точно действия се обжалват. Именно поради това, а и подари указанията, дадени в определение № 242/23.03.2026 г. по в.гр.д. № 235/2026 г. по описа на ПОС, с разпореждане от 26.03.2026 г. ЧСИ е оставил без движение жалбата с указания да бъдат посочени изпълнителните действия, които се обжалват и е задължил 3 жалбоподателя да внесе ДТ по сметка на ПОС в размер на 12.78 евро.

С уточняваща молба от 03.04.2026 г. Л. Б. е посочил, че обжалва следните действия: всяко удържане на суми от трудовото му възнаграждение, всяко изпращане на запорни съобщения до работодатели, банки или трети задължени лица след 12.09.2025 г., всяко изпълнително действие, предприето в периоди на официално спиране на производството в нарушение на чл.432 ГПК, непроизнасяне по особеното искане за спиране по чл.438 ГПК, формулирано в молбата за отвод от 09.09.2025 г., самото разпореждане № 780/26.03.2026 г. - доколкото то било постановено от орган с установен конфликт на интереси, не съдържа надлежна сметка по чл.79 ЗЧСИ и изисква плащане по сметка на ДЗЗД. Едновременно с това Б. не е внесъл по сметка на ОС-П. дължимата ДТ в размер на 12.78 евро.

С обжалваното разпореждане ЧСИ е приел, че не са налице основанията за освобождаване на Л. Б. от такси и разноски по изпълнителното производство и е приел, че поради неизпълнение на указанията за отстраняване на нередовностите в депозираната жалба тя следва да бъде върната на жалбоподателя.

Принципно правилно е твърдението, изложено във въззивната жалба, че ЧСИ не е компетентен да се произнася по допустимостта на въззивната жалба относно това дали действията, които се обжалват, подлежат на обжалване, както и не е компетентен да преценява дали за жалбоподателя е налице правен интерес от обжалване. Това обаче не е основание обжалваното разпореждане да бъде отменено, защото жалбоподателят не е изпълнил поне едно от задължителните указания, дадени от ЧСИ в рамките на неговата компетентност – не е внесъл по сметка на ОС-П. дължимата ДТ в размер на 12.78 евро.

Освен това ЧСИ правилно е приел, че не са изпълнени и указанията за конкретизиране на изпълнителното действие, което се обжалва, защото принципното изброяване на всички или някои от действията без посочване на датата на извършване и вида на изпълнителното действия не представлява конкретизация на въззивната жалба, от каквато тя се нуждае. Посочването на датата на извършване на отделното изпълнително действие е необходима, за да се прецени дали въззивната жалба е подадена в определения от закона срок, за който ЧСИ следи служебно и при констатирано просрочие е овластен да върне въззивната жалба. Именно такава конкретизация жалбоподателят не е направил, поради което правилно ЧСИ е приел, че указанията, дадени с разпореждането от 26.03.2026 г. не са изпълнени и съответно правилно е върнал въззивната жалба.

По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 979/14.04.2026 г.,, постановено по изп.д. № 11/2017 г. по описа на ЧСИ М. А., рег.№ 884, район на действие ОСП., е оставено без уважение искането на Л. А. Б. с адрес: гр. П., ул. „С.Б.“ № 5 за освобождаването му от такси в производството и е върната жалба вх. № 07843/03.04.2023 против действия, извършени по изп. д. № 11/2017 г. по описа на ЧСИ М. А. поради неотстраняване на нередовностите по жалбата.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5