Определение № 3493 от 13.11.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3493 гр. София, 13.11.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Филип Владимиров като разгледа докладваното от Александър Цонев Касационно гражданско дело № 20238002101932 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Топлофикация София” ЕАД, чрез процесуалния представител юрисконсулт Б. А., срещу решение № 3907 от 20.12.2022 г. по в. гр. д. № 9192/2022 г. на Софийския градски съд, с което като е отменено първоинстанционното решение № 7585 от 05.07.2022 г. по гр. д. № 62345/2021 г. на Софийския районен съд, са уважени предявените от П. А. В. срещу касатора обективно кумулативно съединени конститутивни искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнение, извършено със Заповед № 18/07.10.2021 г. на изпълнителния директор на „Топлофикация София” ЕАД; по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Монтоьор, топлофикационни съоръжения” при „Топлофикация София” ЕАД и осъдителен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за заплащане на сумата 6709,76 лв., представляваща разликата между получаваното от П. А. В. трудово възнаграждение на заеманата преди уволнението длъжност „монтьор, топлофикационни съоръжения” при „Топлофикация София” ЕАД, и трудовото възнаграждение на по-нископлатената работа на длъжността „общ работник, строителство на сгради” при „ЕМ СТРОЙ 2014” ЕООД, за периода от 08.10.2021 г. до 07.04.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба 01.11.2021 г. до окончателното й изплащане. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените искови претенции бъдат отхвърлени със законните последици.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване е формулиран въпрос, по отношение на който се поддържа наличието на 1 допълнителните основания за допускане на касационното обжалване, предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Преформулиран и обобщен от настоящата инстанция съобразно правомощията й според т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, този въпрос е следния: за обстоятелствата, които са от значение за определяне на тежестта на дисциплинарното нарушение при прилагането на чл. 189, ал. 1 КТ. Касаторът поддържа, че произнасянето на въззивния съд в обжалваното решение е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 227/29.06.2012 г. по гр. д. № 1417/2011 г. на ВКС, Трето г. о., решение № 372/01.07.2010 г. по гр. д. № 1040/2009 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 516/28.06.2010 г. по гр. д. № 94/2009 г. на ВКС, Трето г.о.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, ответникът по касационна жалба - П. А. В., чрез процесуалния си представител адвокат С. Ч.-Н., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалвания резултат, въззивинят съд е приел, че между страните е сключен трудов договор № 25 от 28.04.2015 г., за неопределено време, по силата на който ищецът е заемал при ответното дружество длъжността “монтьор, топлофикационни съоръжения”, с място на работа ТР „ София Изток” - Пренос и разпределение на топлинна енергия - Отдел „Експлоатация на ТПМ” - Звено „Топлопроводи и абонатни станции”- Първа искърска магистрала, с основно трудово възнаграждение от 540 лв., впоследствие променен на 1205 лв. Посочено е, че съгласно длъжностната характеристика на длъжността „монтьор, топлофикационни съоръжения”, с която ищецът е бил запознат на 04.05.2015 г., основната трудова функция на заемащия тази длъжност включва поддръжка и ремонт на поверените му топлофикационни съоръжения. Посочено е, че на 25.08.2021 г. в ответното дружество е постъпила жалба от Л. А., с адрес[жк], [жилищен адрес]05, относно „нанесени имуществени вреди по време на източване на абонатна станция в [жилищен адрес] ж.к. П.”. В жалбата е посочено, че след проведено запитване по ел. поща на дружеството и разговор с техника П.

В., последният на 04.08.2021 г. посетил апартамента на А. и уговорили смяна на 2 бр. авариен спирателен кран за инсталацията за парно в апартамента, тъй като крановете са развалени и не могат да се затварят плътно, което възпрепятства извършването на последваща ремонтна дейност в апартамента. С техника уговорили дейности и цени, както следва: източване и напълване на абонатната станция - 30 лв.; смяна на 2 бр. спирателни кранове - 60 лв.; смяна на 2 бр. уплътнители за тръби към инсталацията - 10 лв., или общо 100 лв. за труд, отделно от материали, за които била представена фактура за покупката им. В жалбата подробно са описани извършените от техника на 04.08.2021 г. В. действия, свързани с източване на абонатната станция, заплащането му от А. на сумата 100 лв. за труд, както и възникналите впоследствие проблеми в абонатната станция, изразяващи се в наводняване на хидроизолацията на пода на абонатната станция. В жалбата се сочи, че по вина на г-н В. е увредено чуждо имущество поради некачествено и безотговорно извършен ремонт от В., и че собственикът на гаража с нарушената хидроизолация има претенции към жалбоподателя 2

А.. Отправено е искане до „Топлофикация София” ЕАД за компенсиране на нанесените вреди в резултат на действията на служителя В.. Констатирано е, че с писмо изх. № ЧР114/01.10.2021 г. от изпълнителния директор на „Топлофикация София” ЕАД на основание чл. 193, ал.1 КТ са изискани писмени обяснения от ищеца П. В. относно извършени на 25.08.2021 г. нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 1, предл. 4 КТ неуплътняване на работното време, и по т. 8 - злоупотреба с доверието и уронване на предприятието, и чл. 187, т. 10 КТ- неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в ПВТР, а именно: работниците и служителите са длъжни при изпълнение на възложената им работа да използват цялото си работно време - чл. 21, т. 3; да бъдат лоялни работодателя като не злоупотребяват с неговото доверие и не разпространяват поверителни за него сведения, както и да пазят доброто име на дружеството - чл. 21, т. 9. В писмото е посочено, че на 30.08.2021 г. клиентът Л. А. е депозирал молба, с която съобщава, че щетите са отстранени и оттегля жалбата си. Посочено е, че на 04.10.2021 г. ищецът е депозирал писмени обяснения, съгласно които на 04.08. след обаждане от Л. А. за смяна на два аварийни крана от парното за вътрешна инсталация отишъл на адреса и установил, че двата крана не пускат вода и са за смяна. Сочи, че отишъл да източи АС като пуснал кранчето за източване на половин оборот, и след като видял, че водата се стича от канала, отишъл да купи необходимите части. След ремонта отишъл да напълни АС и установил, че каналът не е поел цялата вода, защото е бил запушен, на АС била направена хидроизолация, на която на бил спазен наклона към канала и той не можел да поеме целия дебит. Посочено е, че със заповед № 18/07.10.2020 г. на управителя на ответното дружество на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” като в заповедта е посочено, че дисциплинарното наказание се налага за извършени от него нарушения на трудовата дисциплина по чл. 190, ал.1, т. 4 КТ - злоупотреба с доверието на работодателя, по т. 7 - други тежки нарушения на трудовата дисциплина, вр. чл. 187, ал.1, т. 1 КТ - неуплътняване на работното време, по т. 8 злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, по чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ - неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в чл. 21, т. 3 и т. 9 от Правилника за вътрешния трудов ред - работниците и служителите са длъжни при изпълнение на възложената им работа да използват цялото работно време само за изпълнение на възложената им работа, и да бъдат лоялни към работодателя, като не злоупотребяват с неговото доверие и да не разпространяват поверителни за него сведения, както и да пазят доброто име на дружеството. В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че на 04.08.2021 г. през работното време П. А. В. срещу уговорено заплащане от г-н Л. А. - клиент на дружеството, е източил и напълнил абонатната станция и сменил спирателни кранове за апартамент на адрес [жк], [жилищен адрес] като за извършване на ремонтните дейности в качеството си на частно лице е получил 100 лв. В заповедта е описана подадената от А. жалба рег. № Г- 15113/25.08.2021 г. и подадената от същия молба от 30.08.2021 г., с която оттегля жалбата си. В заповедта е посочено, че действията на П. В. са явна злоупотреба с доверието на работодателя, възползвайки се от факта, че е служител на дружеството с цел извличане на имотни облаги, както и че тези действия са довели до накърнявана имиджа и уронване на доброто име на „Топлофикация София” ЕАД, 3 предизвикали са негативна реакция и са допринесли за съмнения в законосъобразността на действията на служителите на дружеството. Заповедта е връчена на ищеца срещу подпис на 07.10.2021 г. Посочено е, че на

07.10.2021 г. ищецът е сключил трудов договор с „ЕМ СТРОЙ 2014” ЕООД на основание чл. 70, ал. 1 КТ - със срок за изпитване 6 месеца, при основно трудово възнаграждение от 650 лв. Ищецът е постъпил на работа на 08.10.2021 г. като съгласно заключението на съдебно- счетоводната експертиза, размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, дължимо от ответника за един работен ден /07.10.2021 г. - датата, от която е прекратен трудовия му договор с оспорената заповед/ е 67,26 лв., изчислен на база брутното трудово възнаграждение за пълен отработен месец, предхождащ уволнението. Размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 2 от КТ за останалата част от 6 - месечния период, считано от 08.10.2021 г., представляващ разликата между трудовото възнаграждение, което би получавал при ответното дружество за този период, и възнаграждението, което получава на по-нископлатената работа при новия си работодател „ЕМ СТРОЙ-2014” ЕООД, възлиза на сумата 6709,76 лв.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел от правна страна, че трудовото правоотношение с ищеца е прекратено едностранно от работодателя на основанието по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ - поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” със заповед № 18/07.10.2021 г. на изпълнителния директор на „Топлофикация София” ЕАД. Прието е, че с оспорената заповед ответникът е наложил на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение” за извършени нарушения на трудовата дисциплина, а именно: нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ - „злоупотреба с доверието на работодателя” и нарушение по чл. 190, ал.1, т. 7 КТ - „други тежки нарушения на трудовата дисциплина”, изразяващи се в: „неуплътняване на работното време” /чл. 187, ал.1, т. 1 КТ/, „злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието” /чл. 187, ал.1, т. 8 КТ/, „неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в правилника за вътрешния трудов ред” /чл. 187, ал.1, т. 10 КТ/. Прието е, че изложените в заповедта мотиви удовлетворяват изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ - в нея са посочени нарушителят, нарушенията, времето на извършването на всяко едно от тях, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага. По ясен и разбираем начин са описани обективните признаци на извършените нарушения, а именно неуплътняване на работното време, както и действията на работника, съставляващи злоупотреба с доверието на работодателя и водещи до уронване на доброто име на предприятието. Посочено е, че от мотивите на заповедта става ясно какво е фактическото основание на вменените на ищеца нарушения - извършване в работно време на ремонтни дейности в обект на клиент на дружеството срещу заплащане в качеството му на частно лице. В заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е цитирана жалбата на клиента А., съставляваща източник на информация за извършените от ищеца действия, които според работодателя представляват нарушения на трудовата дисциплина, като тази жалба е станала известна на ищеца преди налагане на наказанието, видно от съдържанието на писмото - искане до ищеца за даване на писмени обяснения, както и от съдържането на дадените обяснения. Прието е, че е спазена процедурата по чл.

Разпечатката съдържа 19 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a8b90e3d-03f0-44b3-a025-aa57692f4ef1