Решение № 494 от 04.04.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 494 гр. Бургас, 04.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20222100500496 по описа за 2022 година

С Решение № 21 от 11.02.2022г., постановено по гр. дело № 552/2021г. по описа на Районен съд – Поморие е отхвърлен иска, предявен от Ж. М. М., роден на **********г. в Д., гражданин на И. и С. У. Б., роден на **********г. в Д., гражданин на И., двамата с пълномощник - адв.Шейков, със съдебен адрес:гр.Бургас, Триа Сити Център, ул.,,Сердика“ 2б, офис 7 против Етажните собственици на сграда С ,,Сигма“, с идентификатор *** в комплекс ,,Сънсет Ризорт“, представлявано от Управителя В.

Г. Д., с адрес: гр. Поморие, ул. ,,Княз Борис І“ № 219 за отмяна на решенията, приети на проведеното на 22/23.06.2021г. ОС на ЕС на сграда С ,,Сигма“, с идентификатор *** в комплекс ,,Сънсет Ризорт“ - Поморие.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Ж. М. М., роден на **********г. в Д., гражданин на И. и С. У. Б., роден на **********г. в Д., гражданин на И., двамата с пълномощник - адв. Шейков БАК, с която се претендира да бъде отменено първоинстанционното решение и постановен съдебен акт от настоящата инстанция, с който бъдат уважени претенциите на ищцовата страна. Излагат се аргументи за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт, постановен при нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Твърди се, че съдът не се е произнесъл по отношение възражението за нарушение разпоредбата на чл. 16, ал. 2 от ЗУЕС. Посочва се, че съгласно цитираната разпоредба, Общото 1 събрание на ЕС се председателства от председателя или друг член на управителния съвет или от управителя. Твърди се, че в конкретния случай, ОС на етажните собственици (видно от протокола) било председателствано от Р. Н., упълномощена от управителя на ЕС ,,Поморие Мениджмънт2“ ЕООД.

Навеждат се доводи и във врзъка с нарушение нормата на чл. 15, ал. 5 от ЗУЕС. Изразява се несъгласие с извода на съда относно обслужващите несамостоятелни обекти. Пояснява се, че ,,Сънсет Къмършъл“ ЕООД е участвало в проденото ОС като собственик на ид. части от общите части на сградата и множество самостоятелни обекти, част от които преставлявали обслужващи несамостоятелни такива. Твърди се, че непраавилно бил изчислен процента на идеалните части от общите части на сградата. Излагат се аргументи за нарушение императивните разпоредби на чл. 51, ал. 1-6 от ЗУЕС. Развиват се съображения във връзка с начина по който се разпределят средствата за поддръжка и управление на сградата. Подчертава се, че предвидените вноски не се изчислявали на база брой собственици, ползватели и обитатели и членовете на техните домакинства, а на база брой стаи на съответния апартамент (в разрез с изискванияна на чл. 51 от ЗУЕС). Твърди се, че неправилно преизчисление на представените дялове на идеални части на собствениците от общите части на етажната собственост.

С депозираната жалба се претендира отмяна на атакуваното решение и постановяване съдебен акт на настоящата инстанция, с който да бъдат уважени исковите претенции.

Претендира се присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

С въззивната жалба не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание въззивната страна – Ж. М. М. и С. У. Б. чрез своя процесуален представител поддържат въззивната жалба и считат, че същата следва да бъде уважена, като бъде отменено атакуваното първоинстанционно решение и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат уважени.

В законовия срок, по делото е депозиран писмен отговор от Етажните собственици на сграда С ,,Сигма“, с идентификатор *** в комплекс ,,Сънсет Ризорт“, чрез адв. Николова и адв. Гагашева, с който същата се оспорва изцяло.

Посочва се, че съдът е обсъдил в пълнота представените по делото доказателства и е достигнал до законосъобразни и обосновани правни изводи. Изразява се несъгласие с доводите на въззивника за допуснато нарушение разпоредбата на чл. 16, ал. 2 от ЗУЕС. Посочва се, че към момента на провеждане на процесното ОС (м. юни 2021г.), Управител на ЕС бил ,,Поморие мениджмънт 2“ ЕООД. Пояснява се, че за водене на 2 процедурата, Управителят е упълномощил адвокат с представено пълномощно, неразделна част от протокола. Навеждат се доводи във връзка с възражението за нарушение нормата на чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС. Направен е анализ на представените по делото доказателства. Излагат се аргументи, че протоколът от проведено ОС съставлява частен документ с произтичащите от това последици относно способите за опровергаване на съдържанието му.

Развиват се съображения досежно наведените във въззивната жалба твърдения по отношение обслужващите несамостоятелни обекти.

Посочва се, че при провеждане на ОС ,,Сънсет Къмършъл“ ЕООД участвал само с един обект - СОС, идентификатор № ***, притежаващ 4.96290% ид.части от общите части на сградата (с предназначение ,,ресторант“). Подчертава се, че посоченото търговско дружество не участвало при гласуването с всички притежавани идеални части от общите части на сградата, което се явявало негово право. Излагат се съображения във връзка с приложение разпоредбата на чл. 17,ал. 1 от ЗУЕС. Оспорват се доводите на въззивника, че несамостоятелни (обслужващи) обекти не следвало да участват при формиране на кворума и провеждане на гласуване на ОС. Твърди се, че собствениците имали право на глас, съответстащ на притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата. Отбелязва се, че при провеждане на процесното ОС и определяне на кворума и гласуването, председателят бил обвързан от представените документи за собственост, съобразно които се извършва калкулация. В подкрепа на изложеното, се цитира съдебна практика на БОС. Посочва се, че Общото събрание на ЕС се провело в съответствие с изискванията на чл. 15, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗУЕС- при т. нар. ,,спадащ кворум“. Развиват се подробни съображения в тази насока. Подчертава се, че за нито едно от взетите решения не се изисквало квалифицирано мнозинство. Излага се становище за неоснователност на възражението на въззивната страна, касаещо приемане на годишната парична вноска за управление и поддръжка на всеки от самостоятелните обекти. В отговора на въззивната жалба се твърди, че конкретната парична вноска за Сграда Сигма била определена на 677 лева на човек - собственик, ползвател, обитател или член на неговото домакинство (посочена в приходната част на бюджета). Отбелязва се, че се предвиждало в случай, че съответният имот се обитава от по - малко ,,ползватели“, вноската да подлежи на редуциране. Твърди се, че относно обектите, свързани с достъп на външни лица в етажната собственост (ресторант, магазин), се заплащали разходите за управление и поддръжка на общите части в трикратния или петкратния размер, определен с решение на ОС на ЕС. Излагат се съображения, че при формиране извод относно законосъобразността на взетите решения ва ЕС на комплекса, следвало да се съобрази спецификата и функционалното предназначение на сградата - в конкретния случай - с ваканционна цел. Навеждат се доводи, че доколокото в ЗУЕС не се съдържат специални разпоредби за комплексите за сезонно ползване, при определяне на вноските за поддръжка и управление, следва да се отчита броя на 3 обитателите, пребиваващи по едно и също време в имота, а не броя на стаите.

Оспорват се наведените от жалбоподателя твърдения за неправилно изчисляаване на представените дялове на идеалните части на собствениците от общите части на етажната собственост. Изтъкват се факти и обстоятелства, установени чрез извършената по делото експертиза.

Претендира се потвърждаване решението на районния съд като правилно и обосновано и отхвърляне въззивната жалба като неоснователна.

Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

С отговора на въззивната жалба не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба – Етажната собственост на собствениците на сграда С (Сигма) в комплекс „Сънсет ризорт“ – гр. Поморие, находяща се в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

Поморие чрез своите процесуални представители оспорва въззивната жалба и счита, че същата следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск от Ж. М. М. и С. У. Б. – двамата – със съдебен адрес – гр. Бургас, ***б – Триа Сити Център, ет. 3, офис 7 п.к. 17 – адвокат Шейков против Етажната собственост на Собствениците на сграда С (Сигма) в комплекс Сънсет Ризорт – Поморие, находяща се в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Поморие – Сънсет ризорт, бл. С, с адрес – гр. Поморие, ул.

„Княз Борис І“ № 219, комплекс Сънсет ризорт, бл. С, представлявано от Управителя „Поморие Мениджмънт 2“ ЕООД със седалище гр. Поморие, ЕИК 203400119 и адрес на управление гр. Поморие, ***, представлявано от В. Д., с който се претендира да бъдат отменени всички решения, приети на проведеното на 22.06.2021г. и 23.06.2021г. Общо събрание на ЕС на собствениците на сграда С в комплекс Сънсет ризорт – Поморие. В исковата молба се претендира, че при провеждането на ОС на ЕС е допуснато нарушение по реда на чл. 16, ал. 2 от ЗУЕС – събранието е било председателствано от адвокат Р. Н., упълномощена от Управителя на ЕС – „Поморие мениджмънт 2“ ЕООД. Посочва се, че е допуснато нарушение на чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС – в протокола от проведеното Общо събрание е посочено единствено процент при гласуване на решенията от дневния ред, но не и лицата и начина, по който те са гласували. Сочи се, че „Сънсет Къмършъл“ ЕООД е взело участие като носител на ид.ч. от общите части на сградата в качеството си на собственик на множество самостоятелни обекти на собственост и тъй като тези обекти не са самостоятелни такива, то ОС е 4 проведено при неизяснен и неправилно изчислен кворум, тъй като неправилно е изчислен процента на идеалните части на общите чати на сградата, които са представени и неправилно е изчислен процента на мнозинството при вземане на решенията. Твърди се в исковата молба, че определяне на размера на разходите за поддръжка и управление на общите части на сградата съгласно броя стаи на апартамент е методика, която е несъвместима с разпоредбата на чл. 51 от ЗУЕС.

Ответната етажна собственост депозира пред Районен съд – Поморие писмен отговор на исковата молба, в който посочва, че са неоснователни възраженията на ищците за незаконосъобразност на проведеното ОС на ЕС – ОС е било свикано и проведено законосъобразно, спазвайки предвидения в закона ред за свикване и провеждане на събранието.

Посочва се, че са неоснователни възраженията на ищците за нарушение на чл.

16 от ЗУЕС. Претендира се предявения иск да бъде отхвърлен.

За да отхвърли предявения иск, Районен съд – Поморие е приел, че събранието е протекло по предварително обявения дневен ред и не са допуснати нарушения, които да налагат отмяна на приетите решения. С цитираното решение е прието, че при изготвяне на бюджета е определен броя на ползвателите в зависимост от вида на самостоятелния обект и по-точно – в зависимост от стаите в апартамента и изхождайки от практиката е прието, че различните помещения имат различен брой обитатели и по този начин дължимата годишна вноска за разходите е определена въз основа на обитателите, а не както твърди ищеца въз основа на броя на стаите в апартамента.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, липсват нарушения на императивни материалноправни норми.