Решение № 297 от 11.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 297 гр. София, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело № 20261001000230 по описа за 2026 година при участието на секретаря Десислава Давидова и като разгледа докладваното от съдия Христо Лазаров в.т.д. № 20261001000230 по описа на САС за 2026г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на глава двадесета ГПК - въззивно обжалване.

Образувано е по въззивна жалба от ищеца – „Авиора Легал“ ООД, чрез адв. Д. срещу решение № 1812 от 22.12.2025г., постановено по т.д. № 20241100902243 по описа на СГС. С обжалваното решение е отхвърлен искът по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 538 ТЗ срещу ответника - „Ронкали“ ЕООД, за съществуване на вземане от 500 000 евро, представляваща парична сума поета за плащане по запис на заповед издаден на 01.02.2017г., с падеж на плащане 01.02.2022г., като правата по него са прехвърлени от първоначалния поемател – В.

И. Г. с джиро от 16.05.2024г. на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.07.2024 г. до окончателното й заплащане, за което е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 30.09.2024 г., по ч.гр.д. № 44711/20 24 г. по описа на СРС и е осъден да заплати на ответника 1 000 лева разноски.

Въззивнкът/ищецът - „Авиора Легал“ ООД счита, че обжалваното решение е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и постановено в нарушение на материалния закон. Според въззивника, първоинстанционният съд неправилно е кредитирал заключението на вещото лице Л. Г., изготвило съдебно-графологическата експертиза. Заключението е непълно, използвани са 1 стари сравнителни методологии и технически средства. Липсвало посочване на оценъчен критерии, биометричен анализ на динамиката на подписа, не бил използван микроскоп с достатъчна възможност за увеличение, не е използван електростатичен детектор и не била направена многоспектрална фотография. Вещото лице е използвало само част от посочените документи в списъка, което се установявало от разпита му в проведеното открито съдебно заседание. Освен това, вещото лице не е направило стереомикроскопски анализ, при който се правила проверка и анализ на ръбовете на подписа, линиите му и т.н., за да се установи с каква бързина е направен, дали е имало спирания и треперене при неговото полагане. На следващо място твърди, че така изготвеното заключение изглеждало по идентичен начин с други, които били изготвяни по дела между същите страни, чиито предмет са записи на заповед, които са подписани от С. А., в качеството му на управител на съответните дружества-ответници. Използваните изразни средства били еднакви, граматическата постройка и синтактичните конструкции също били еднакви. Налице е преписване на основни части от други експертизи. В експертизата липсвало задълбочено изследване на сравнителния материал и не предлага съвременна методология на изследване. С оглед големия материален интерес, следвало да бъде допусната и изслушана тричленна експертиза. В две самостоятелни експертизи изготвени преди завеждана на делото, се установявало, че подписът е на С. А.. На последно място твърди, че само авторът на документа можел да заяви, че подписът не е негов. В определения от съда срок представя писмени бележки. Излага доводи, че ответникът трябва да докаже недобросъвестността на ищеца, която не се предполагала. Ответникът трябвало да докаже и възражението си за обезпечителния характер на записа на заповед. Твърди, че заключението на вещото лице било компрометирано, поради образуването на досъдебно производство по чл. 291 от НК.

Вещото лице Г. не е посочил в заключението, че е изследвал оригинала на записа на заповед, което представлявало грубо нарушение и компрометирало експертизата. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявения иск.

Претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемият/ответникът - „Ронкали“ ЕООД, е подал в срок писмен отговор на въззивната жалба чрез адв. М.. Счита същата за неоснователна и недоказана, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Излага подробни доводи по всяко едно от твърденията на въззивника, които ще бъдат съответно разгледани при обсъждане на твърденията във въззивната жалба. Моли въззивния съд да остави жалбата без уважение и да потвърди изцяло обжалваното решение. Не претендира разноски за въззивното производство.

Софийският апелативен съд като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна, следното:

Въззивната жалба е подадена в законния срок от надлежна страна по делото против подлежащо на въззивно обжалване решение на СГС, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд след служебно извършена проверка на решението установи, че то е валидно и допустимо в обжалваната част и няма допуснати 2 нарушения на императивни материалноправни норми.

Първоинстанционният съд правилно е установил релевантните факти по делото и страните не спорят, че по ч.гр.д. № 44711/2024 г., по описа на Районен съд град София е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 30837 от 30.09.2024 г., с която длъжникът/ответникът е осъден да заплати на кредитора/ищеца сумата от 500 000 евро по запис на заповед от 01.02.2017 г., ведно със законната лихва считано от 23.07.2024 г./датата на подаване на заявлението/ до окончателното плащане на главницата и 48 608,26 лева разноски за заповедното производство. Преди издаването на заповедта за незабавно изпълнение, на 19.09.2024 г. по делото е подадено възражение по чл. 414 ГПК. Възражение подадено преди началния срок е винаги в срок. Ищецът е предявил иска на 12.11.2024 г., което е в едномесечния срок по чл.

415, ал. 1 вр. с ал. 4 ГПК /в редакцията към ДВ бр.86/2017г., но не е представил доказателства за това обстоятелство пред заповедния съд. Заповедният съд е разпоредил оригинала на записа на заповед да се съхранява в касата на СРС, който с приемопредавателен протокол от 06.01.2026 г. се съхранява в СГС.

Видно от заверен препис от Запис на заповед от 01.02.2017г./л. 7 от ч.гр.д. 44711/2024 г. по описа на СРС/, се установява, че издателят - „Ронкали“ ЕООД безусловно и неотменимо се е задължил на падежа на плащането – 01.02.2022 г., да заплати на В. И. Г. сумата от 500 000 евро. Записът на заповед е джиросан от В. И. Г. на 16.05.2024 г. на „Авиора Легал“ ООД.

Според заключението и разпита на вещото лице Л. Г., изготвило съдебно-графическа експертиза, подписът положен под процесния запис на заповед не е изпълнен от посочения за негов автор С. И. А..

За да отхвърли като неоснователна исковата претенция, първоинстанционният съд е изложил решаващи мотиви, че кредитира като обективно и безпристрастно заключението на вещото лице, поради което намира за доказано направеното от ответника оспорване на авторството на подписа под процесния запис на заповед. След като записът на заповед не е подписан от лицето сочено за негов автор, той е недействителен поради липса на един от задължителните кумулативни реквизити по чл. 535, т.7 ТЗ - подпис на издателя и не може валидно да породи съдебно предявеното вземане. Приел, че доказването на този факт е достатъчно и не следва да се обсъждат останалите доводи на ответника.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема от правна страна, следното:

Налице са всички специфични процесуални предпоставки за правото на иск по реда на чл.

422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК – кредиторът се е снабдил с издадена заповед за изпълнение парично задължение по чл. 417 ГПК, длъжникът е предявил в срок възражение срещу нея и кредиторът е предявил в законоустановения срок установителен иск за съществуването на вземането си.

Процесният запис на заповед е редовен от външна страна и съдържа всички реквизити по чл. 535 от ТЗ – наименован е запис на заповед; безусловно обещание да се плати сумата от 3

500 000 евро; посочен е падеж на 01.02.2022 г.; място на плащане в град София, р-н Овча купел, ж.к. Горна Баня, ул. 639, № 9; посочени са имената на издателя и поемателя; дата и място на издаване и има подпис на издателя. Спазени са разпоредбите на чл. 466, ал. 1 вр. с чл. 468 за правото на прехвърляне и формата на джирото, с което В. И. Г. е джиросала записа на заповед от 01.02.2017 г. на „Авиора Легал“ ООД.

Неоснователно е възражението на въззивника, че заключението на вещото лице Л. Г., изготвило съдебно-графологическата експертиза е непълно, използвани са стари сравнителни методологии и технически средства, липсвало посочване на оценъчен критерии, биометричен анализ на динамиката на подписа, не бил използван микроскоп с достатъчна възможност за увеличение, не е използван електростатичен детектор и не била направена многоспектрална фотография.

От представеното по делото заключение от вещото лице Л. Г. се установява, че е използван сравнителен материал от подписа на С. И. А., който е достатъчен по обем и достоверен по източници – четири заявления за издаване на БДС и осем документа с нотариална заверка на подписа. За да обоснове извод, че подписът е имитиран, вещото лице е констатирало наличието на характерни за това признаци - тъпи начала и при трите елемента на подписа, необосновани прекъсвания, добавяне и относително поС.ен натиск. Вещото лице е констатирало седем разлики между подписите положени от С. А. в сравнителните образци и подписа положен върху процесната запис на заповед, които разгледани поотделно и в своята съвкупност са повече от достатъчни да обосноват извод, че подписът е имитиран.

Неоснователни са твърденията на въззивника, че заключението на вещото лице изглеждало по идентичен начин с други, които били изготвяни по дела между същите страни, чиито предмет са записи на заповед, които са подписани от С. А., в качеството му на управител на съответните дружества-ответници, както и че използваните изразни средства били еднакви, граматическата постройка и синтактичните конструкции също били еднакви.

При графологическото изследване на един и същи подпис, на едно и също лице, и ползването на сходен сравнителен материал е нормално използването на едни и същи изрази, когато се установяват едни и същи обстоятелства, както и използването на идентични словосъчетания за описване на сходната фактическа обосновка, предмет на установяване и анализ на процесната експертиза. Повече от нормално е да се разгледат приликите и разликите на подписите, както и на признаците, които установяват обстоятелствата за имитацията на подписа на С. А..

Неоснователно е твърдението във въззивната жалба, че използваните технически средства от вещото лице били много стари и недостатъчни за установяване на авторството на подписа на С. А..

Изборът на техническите средства, техния вид, мощност и способност за увеличение, са предоставени на вещото лице и страната не може да ги оспорва. Още повече, че дори и при тези техники се установява имитацията на подписа. Страната не може да оспорва заключението, поради неизползването на технически средства и каква методология на 4 изследване трябва да се използва, за да се обосноват съответните изводи. Страната трябва да установи, че с тези технически средства и с тази методология, не може да се докаже имитация на процесния подпис, което не е сторено по делото.

Неоснователно е твърдението във въззивната жалба, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е уважил искането на ищеца за назначаване на тройна съдебно–графологическа експертиза.

Направеното оспорване на заключението на вещотото лице в открито съдебно заседание от процесуалните представители на ищеца, е само за използването на сравнителните образци представени от страните и съставянето на идентична експертиза по друго дело. Вече беше посочено, че сравнителните образци са повече от достатъчни за установяване автентичността на подписа на С. А., както и че съставянето на идентична експертиза не може да обоснове некомпетентост на вещото лице. Още повече, че първоинстанционният съд, след необоснованото оспорване от ищеца на заключението на вещото лице по приетата графологична експертиза, е допуснал по искане на ищеца повторна единична експертиза.