Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 435 от 05.04.2018, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 644/2018
Вид
Решение № 435
Подписан
05.04.2018
В сила
05.04.2018
Състав
АНДРЕЙ КРАСИМИРОВ ГЕОРГИЕВ, РАЛИЦА ВЕЛИМИРОВА МАНОЛОВА, ПЕТЪР ТЕОДОРОВ СТОИЦЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 108 · Закон за собствеността
  • чл. 323 · Наказателен кодекс
  • чл. 323, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 190, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 281, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 334 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№

……………….

София,

05.04.2018 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ

СЪД, Наказателно отделение, ШЕСТИ

ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито заседание на деветнадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РАЛИЦА М.А

ЧЛЕНОВЕ: мл. съдия

ПЕТЪР СТОИЦЕВ

АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ в присъствието на прокурора Мариян Александров, и при участието на секретаря Марина Тодорова, като разгледа докладваното от младши съдия ГЕОРГИЕВ въззивно наказателно дело от общ характер № 644 по описа за 2018 година, като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 334 НПК.

Образувано е по протест на Софийската районна прокуратура срещу присъда от 21.09.2017 г. по наказателно дело от общ характер (н.о.х.д.) № 21713/2015 г. на Софийския районен съд, 19. състав, с която подсъдимата А.Б.Х. е призната за невиновна в това на неустановена дата през месец ноември 2011 г. в София, на ул. „******, самоволно, не по установения от закона ред (с осъдителен иск по чл. 108 ЗС или с установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК) да е осъществила едно свое оспорвано от А.Л.М.свое предполагаемо право на собственост върху недвижими имот – павилион, тип „търговски контейнер“ с площ 30,96 кв.м, находящ се в София, на бул. „******– след като на 15.02.2011 г. Х. е получила нотариална покана от М.да му предаде владението върху процесния павилион, същата е отказала да стори това (видно от констативни протоколи от 29.03.2011 г. и от 06.04.2011 г.), като продължила да го владее и да се разпорежда с него – на неустановена дата през месец ноември 2011 г. Х. е отдала павилиона за безвъзмездно ползване на Г. В.П.(от когото не може да се търси наказателна отговорност), като случаят е немаловажен предвид обществената опасност на деянието – престъпление по чл. 323, ал. 1 НК.

В протеста се излагат оплаквания за неправилност на постановената присъда и несъобразяването ѝ с материалния закон. Твърди се, че описаната в обвинението фактическа обстановка е доказана по делото и подсъдимата е имала посоченото в обвинителния акт инкриминирано поведение. Излагат се съображения, че мотивите на първоинстанционната присъда са вътрешно противоречиви и не почиват на събраните доказателства и установените факти.

В съдебното заседание представителят на Софийската градска прокуратура на поддържа протеста и иска потвърждаване на първоинстанционната присъда.

Защитникът на подсъдимата – адвокат М.излага доводи за правилност на първоинстанционната присъда. Твърди се, че присъдата правилно интерпретира събраните по делото доказателства. Сочи се, че павилионът, за който се твърди завземане, е движима вещ, като не можело да се осъществи самоуправство спрямо движими вещи.

Подсъдимата моли в своя защита за потвърждение на първоинстанционната присъда. В последната си дума приема, че е невинна и моли да бъде оправдана.

В първоинстанционната си присъда Софийският районен съд е признал подсъдимата Х. за невиновна, като е приел, от една страна, че липсват доказателства същата да е представила доброволно ползването на павилиона, относно чиято собственост страните спорят, на свидетеля П., както се твърди в обвинителния акт, а от друга – че същата не извършила действия, насочени към придобиването на владение върху павилиона, тъй като го е владяла до момента, в който свидетелят М.е поискал да му се предаде владението. Първоинстанционният съд сочи също така, че претенциите на свидетеля М.са били уредени по принудителен ред, предвиден в ГПК, от гражданските съдилища, а също така, че подсъдимата Х. не е можела да упражни правата си по посочения в обвинителния акт начин, поради което не може да се приеме, че е налице защита „не по установения ред“. Прието е също така, че подсъдимата не е формирала и изискуемия се вид виновно отношение към деянието, като у нея не е възникнал пряк умисъл. Поради това е било прието, че подсъдимата не е осъществила елементите от фактическия състав на престъплението самоуправство по основния състав

(чл. 323, ал. 1 НК), и същата е била оправдана.

Настоящият съдебен състав намира първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна.

С оглед на повдигнатото обвинение и събраните по делото доказателства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност, Софийският градски съд установи следната фактическа обстановка:

Подсъдимата А.Б.Х. е родена на ******г. в гр. София, има ЕГН **********, живее на адрес: ***. Тя е българка, българска гражданка, не е осъждана, разведена е, завършила е средно образование и е пенсионер.

На

07.11.1991 г. между „БКС-Възраждане“ и подсъдимата А.Х. (тогава с фамилия К.), в качеството ѝ на едноличен търговец (към онзи момент – „еднолична фирма“, съгласно разпоредбите на Указ № 56 за стопанската дейност), е бил сключен договор за отдаване под наем на общински терен в София, на бул. „******, върху който да се постави павилион. Същият е бил поставен на това място на неизвестна дата през 1993 г., когато бил изпълнен одобрен по надлежния ред строителен проект. Павилионът представлява метална конструкция с площ около 30 кв. м., поставена (фундирана) върху бетонов постамент. След 1993 г. същият е бил владян от подсъдимата Х. и съпругът ѝ – Й.С.К., като се използвал за търговска дейност от подсъдимата в качеството ѝ на ЕТ „Т.**– А.Х.“.

С пълномощно от 15.09.2010 г. подсъдимата Х. дала право на вече бившия си съпруг К. да се разпорежда по своя свободна преценка с павилиона с адрес София, бул. „******, като може да го продава при определени от него условия и на лица, които сам избере, от името на подсъдимата Х. и за нейна сметка. Подписът и върху и съдържанието на пълномощното били заверени нотариално от нотариус Ц.М.-А.в кантората ѝ в гр. София.

На

16.09.2010 г. упълномощеният бивш съпруг К. сключил в писмена форма с нотариална заверка на подписите договор за продажба на описания павилион с адрес София, бул. „******, със свидетеля А.Л.М.. Страни по договора били Й.К.като продавач, подсъдимата А.Х. – също като продавач, действащ чрез пълномощник – другия продавач К., и А.М.като купувач, който приел да закупи павилиона за сумата от 5 000 лева. В договора била материализирана и разписка, че сумата била напълно изплатена в брой от свидетеля А.М.на Й.К.в деня на сключване на договора. В третия абзац на договора е налице формулировка, че страните сключват „предварителен“ договор за продажба. Според условията на договора владението върху павилиона е трябвало да се предаде при сключване на договора.

Към датата на сключване на договора подсъдимата Х. не живеела с бившия си съпруг К. и не узнала за сделката.

В дните след продажбата свидетелят М.и К. посетили павилиона, като имали уговорка свидетелят М.да не получава ключовете на този етап, а първо К. да извърши ремонт в него.

Идеята на страните била М.да обзаведе павилиона след ремонта като търговски обект и да го отдава под наем на К., който да работи в него заедно със свой познат – свидетелят Б.. В изпълнение на намерението да обзаведе обекта свидетелят М.пренесъл в къщата зад павилиона (с адрес София, бул. „******) и в двора ѝ техника, необходима за упражняване на търговска дейност – хладилник, кафемашина, грил и други, които свидетелят Д.превозил със свой товарен автомобил от „Симеоновско шосе“ до павилиона на бул. „******в София. При товаренето помагал свидетелят Б., а достъп до павилиона осигурил единствено бившия съпруг на подсъдимата Х. – продавачът на павилиона К..

На 10.10.2010 г. Й.К.починал.

След като узнал за смъртта му от сестрата на К., свидетелят М.отишъл да провери състоянието на павилиона на неустановена дата в края на 2010 г. Там открил свидетеля С.М., който ползвал имота за търговия с текстил като наемател на Й.К.. Свидетелят знаел за смъртта на К., но смятал, че има право да ползва имота, тъй като бил предплатил наем до април 2011 г.

На

15.02.2011 г. на подсъдимата А.Х. била връчена нотариална покана, съставена от свидетеля М., с която той поискал същата да напусна павилиона в София, на бул.

„******, като поискал и да му се предаде намиращата се в поземления имот на същия адрес негова техника, както и да му се заплати обезщетение за това, че не може да ползва имота, в размер на 5 000 лева.

В отговор подсъдимата Х. изпратила нотариална покана на свидетеля А.М., с която иска уреждане на спора в кантората на нотариус А.Б.. След уговорки на страните такава среща била насрочена на 29.03.2011 г. в кантората на нотариуса, като същият съставил констативен протокол относно изявленията на подсъдимата Х. и свидетеля М.. Съгласно същия подсъдимата Х. се съгласила да предаде владението на една втора част от първия етаж на намиращата се в недвижимия имот с адрес София, бул. „******, къща на свидетеля М., но отказала да плати за движимите му вещи, тъй като същата не била свидетел на преместването им и не знаела дали действително са се намирали в имота.

На

06.04.2011 г. свидетелят М.и представители на подсъдимата Х. (адвокати) присъствали на въвеждането на първия в жилищната сграда с адрес бул. „***“, № 43 в София, като за това отново бил съставен констативен протокол от нотариус А.Б..

В този протокол е установено, че към онзи момент павилионът още се ползвал от свидетеля С.М., който продължил да твърди, че е платил наем до края на месец април 2011 г. След срещата си с подсъдимия, при която настъпила размяна на реплики, свидетелят М.напуснал павилиона на бул. „******, в София, за да не навлиза в спорове относно собствеността му.

След напускането на свидетеля М., на неизвестна дата през 2011 г., външната част на павилиона започнал да ползва свидетелят Г. П., който продавал К.и дрехи в камуфлажен цвят в качеството си на ЕТ „К.– Г. П.“. Същият не бил поискал разрешение за това от собственика на павилиона, а контактувал само с общинските власти, от които получил обяснение, че павилионът е незаконно поставен и предстои премахването му. Предупреждения за премахване бил получавал още през 2010 г. и свидетелят М.. Свидетелят П. заплащал единствено за ползването на площта в близост до пазара на лицата, които управлявали пазара. Това правели и други лица, които използвали външната част на павилиона за излагане на стоки за търговия.

През лятото на 2011 г. свидетелят М.отново отишъл при павилиона заедно със свидетеля И.С., като двамата заварили свидетелят П. да продава описаните по-горе стоки.

Свидетелят М.се представил за собственик на павилиона, на което свидетелят П., знаейки, че същият е незаконно поставен, се противопоставил. В последствие свидетелят М.предложил на свидетеля П. или да му плаща наем за павилиона в размер на 1 000 лева, или да каже пред компетентните власти, че ползва павилиона по договор за наем с подсъдимата А.Х. за същата сума. Срещу това обещал на П. да му предостави павилиона безплатно, след като уреди споровете си за него. Свидетелят М.оставил и своя визитка на свидетеля П., който не направил нищо повече по случая.

На

01.06.2012 г. свидетелят М.успял да се снабди с удостоверение за данъчна оценка на павилиона, макар че още не ползвал същия. На 09.07.2012 г. компетентните органи от Столична община, район „Възраждане“ отказали да издадат на свидетеля М.скица на павилиона, тъй като установили, че същият се поддържа незаконно.

На

20.07.2012 г. свидетелят П.П.– инспектор в „Пазари

Възраждане“ ЕАД, извършил проверка относно собствеността на павилиона и издал предписание за премахването му на свидетеля Г. П., действащ като ЕТ „К.– Г. П.“, който и към онзи момент продавал дрехи в камуфлажен цвят и манерки от външната страна на павилиона. Със заявление с вх. № СА-94-А-42/01.08.2012 г. подсъдимата Х. заявила готовност да премахне процесния павилион. От Столична община, район „Възраждане“ на 29.04.2014 г. било издадено ново предписание до подсъдимата Х. и свидетеля П. да премахнат павилиона, тъй като същият е бил поставен на наета общинска земя, за която в момента няма основание за ползване.

С решение на

Софийския градски съд, Гражданско отделение, III-г въззивен състав, подсъдимата Х. била осъдена да плати на свидетеля М.сумата от 1 050 лева за ползване на процесния павилион, като решението е влязло в сила на 29.06.2015 г.

Въз основа на влязло в сила съдебно решение на 28.01.2016 г. свидетелят М.бил въведен във владение на процесния имот от ЧСИ Д., като това е станало в отсъствие на подсъдимата Х. и при принудителна смяна на патрона на бравата от павилиона от ключар.