Акт от 08.11.2019, Районен съд - Видин
- Съд
- Районен съд - Видин
- Дело
- 912/2019
- Подписан
- 08.11.2019
- В сила
- 10.04.2020
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.116, ал. 1 · Закон за лечебните заведения
- чл. 71, т. 2 · Закон за лечебните заведения
- чл. 71, ал. 2 · Закон за лечебните заведения
Р Е Ш Е Н И Е № 355 гр. Видин, 08.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският районен съд, 4-ти наказателен състав, в публичното заседание осми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Андрей Дечев
Съдебни заседатели: ………...……...…
Членове:……...…………… при секретаря П. Йорданова и в присъствието на прокурора………………………………… като разгледа докладваното от съдията Дечев…………… НАХД № 912…… по описа………… за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от В.П.К., ЕГН **********,***, против Наказателно постановление № НП 27-103-5/09.05.2019г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ - гр. София, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.116, ал. 1от ЗЛЗ – „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лв. за извършено административно нарушение по чл. 71, ал. 2 от ЗЛЗ.
Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като незаконосъобразно и необосновано. Процесуалният му представител заема идентично становище в с.з.
Процесуалният представител на ответната страна заема становище в с. з. да се потвърди атакуваното наказателно постановление като законосъобразно и обосновано, а жалбата да се отхвърли като неоснователна.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 21.02.2019г. в гр. Видин при извършена проверка от контролен орган – свидетеля д-р К.Г. – Директор на дирекция в ИАМО към момента на съставяне на акта, е установено, че на същата дата жалбоподателят д-р К., в качеството му на „Отделение по психиатрия“ към МБАЛ „Св. Петка” АД - гр. Видин, чрез бездействие не е осъществил контрол относно определяне и документиране в медицинската документация „Оценка на суициден риск“ и „Оценка на агресивност“. Прието е в АУАН и НП, ч„е жалбоподателят с това деяние е нарушил по чл. 71, ал. 2 от ЗЛЗ.
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства - показанията на свидетеля д-р К.Г. и административно-наказателната преписка.
Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следните съображения:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Наказващият орган е обосновал извод за правомерно ангажиране отговорността на жалбоподателя, който към момента на проверката е заемал длъжността началник на „Отделение по психиатрия“ към МБАЛ „Св. Петка” АД - гр. Видин, поради което е имал задължението да планира, организира, контролира и отговаря за цялостната медицинска дейност в структурата, която ръководи. Констатирано е, че за пациенти, чието лечение е било осъществено в болничното заведение, в проверени на случаен принцип Истории на заболяванията няма определени и документирани задължителните „Оценка на суициден риск“ и „Оценка на агресивност“, че това представлява неосъществяване на контрол при извършване на дейността по болнична медицинска помощ в нарушение на чл. 24, ал. 1 от Наредба № 24 от 2004г. за утвърждаване на медицински стандарт „Психиатрия“, поради което отговорността на д-р К. е ангажирана с НП на основание чл.116, ал.1 от ЗЛЗ. Наложеното наказание е преценено от наказващия орган за съобразено с целите по чл. 12 ЗАНН, в минимален размер, предвиден от закона в съответствие с чл. 27 ЗАНН. В НП са изложени мотиви за липсата на предпоставки за квалифициране на нарушението като „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Наказващият орган се е позовал на нормата на чл. 71, т. 2 от ЗЛЗ, която е счел за нарушена от санкционираното лице и съгласно която Началникът на клиника, отделение и лаборатория: 2. планира, организира, контролира и отговаря за цялостната медицинска дейност в структурата, която ръководи, като е посочил, че е приложима хипотезата на „контролира“.
Тази законова разпоредба не съдържа в себе си състав на нарушение с белези на изпълнително деяние, а очертава правомощията на началника на отделение (в случая). Разпоредбата се намира в Глава осма „Структура, управление и персонал на лечебното заведение“, раздел „Управление и контрол на лечебните заведения“, където са регламентирани дейностите на управителните органи на лечебното заведение, главната медицинска сестра, създаването на медицински съвет и други структури в рамките на лечебното заведение и в този смисъл съдържащите се в този раздел правни норми имат дефинитивен характер и не следва да се изваждат от този контекст, като им се придава смисъл на състави на нарушения, ако съответните длъжностни лица не изпълняват съдържащите се там правомощия.
В случая, липсата на осъществен контрол в дейността по съставяне на ИЗ на лекувани в болничното заведение пациенти е санкционирана с нормата на чл.116, ал.1 от ЗЛЗ, съгласно която „Който извършва дейност по болнична медицинска помощ в нарушение на разпоредбите на този закон или на нормативните актове по прилагането му, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв.“. Тази санкционна норма не може да се обвърже с посочения от наказващия орган като нарушен чл. 71, т. 2 от