Решение № 1977 от 03.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1977 гр. София, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110134408 по описа за 2025 година Производство е образувано по предявен от Д. Я. И. срещу **********************, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване на установено в отношенията между страните, че „Д. Я. И. не дължи на ********************** сумите по изпълнителен лист от 13.07.2010г., издаден в производството по гр.д. № 8999/2010г. по описа на СРС, 153-ти състав, както следва: сумата в размер на 386,55 лева - главница, ведно със законната лихва, за периода от 24.02.2010г. до окончателното изплащане на сумата, сумата в размер на 26,02 лева, представляваща законна лихва, за периода от 15.03.2009г. до 06.01.2010г. и сумата в размер на 125,00 лева за разноски по гражданското дело.

Ищецът навежда твърдения, че по силата на 1 изпълнителен лист от 13.07.2010г., издаден по гр.д. № 8999/2010г. по описа на СРС, 153-ти състав е образувано изп.д. № 2011***0401004 по описа на *** К.П.. Твърди, че по изпълнителното дело са извършвани изпълнителни действия, като с молба ответникът е поискал да бъде конституиран като взискател в производството. Твърди, че към молбата е представено споразумение за покупкопродажба и прехвърляне на вземания между ответника и ******************, ведно с талбица на определени лица, като срещу името на ищеца било записано – 1004/10.09.2011г., като от приложените документи не ставало ясно, че именно вземането, предмет на изпълнителния лист е цедирано на новия взискател.

Ищецът не получил уведомление за извършено прехвърляне, поради което счита, че на това основание не дължи сумите по изпълнителния лист.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се излага становище за неоснователност на исковата претенция. Оспорват се фактическите твърдения на ищеца, че на ответника не са прехвърлени надлежно взаманията по изпълнителния лист. Навежда, че съгласно договор за цесия, подписан на 23.02.2015г. между ********************, като цедент и

**********************, като цесионер последното дружество е придобило вземането. Твърди, че по изпълнително дело № 1004/2011г. по описа на *** К.П. са извършвани множество същински изпълнителни действия, 2 като е подадена и молба за конституиране на цедента, като счита, че уведомяването от *** за извършената цесия е валиден и достатъчен способ, отговарящ на изискванията на чл. 99, ал.3 от ЗЗД. Моли за отхвърляне на иска.

Претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът Д. Я. И., редовно призован, не се явява лично, представлява се от адвокат И., която поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска.

В съдебно заседание, ответникът

**********************, редовно призован, не изпраща представител. С молба с вх. № 353971/29.10.2025г. моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.

235 ГПК и чл. 12 от ГПК приема за установено от фактическа и правна страна следното: Разпоредбата на чл.

439 ГПК дава възможност на длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск изпълняемо право. Това право може да е установено с влязло в сила решение, или заповед за изпълнение, въз основа на които като годно изпълнително основание по чл. 404 от ГПК да е издаден изпълнителен лист. Длъжникът по изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите по влязлата в сила заповед за изпълнение, само въз основа на факти, настъпили след 3 издаването й. В конкретния случай ищецът се позовава на извършено цедиране на вземането в хода на изпълнителното производство, образувано въз основа на процесния изпълнителен лист от 13.07.2010г., издаден по гр.дело № 8999/2010г. по описа на СРС, 153-ти състав, което прехвърляне според него не обективира вземането, предмет на изпълнителния титул и за което прехвърляне твърди, че не е уведомен. По изложеното намира, че ответникът не може да претендира от него вземането, предмет на изпълнителния лист от 13.07.2010г. Съдът намира, че за ищеца е налице правен интерес да предяви иска по чл. 439 от ГПК, тъй като с изложените факти и обстоятелства ищецът според твърденията си цели да отрече съществяването на самото вземане, предмет на изпълнителния титул, видно от обстоятелствената част на исковата молба, и обективиран в изпълнителния лист, поради настъпили след издаване на изпълнителното основание факти и обстоятелства. Последното е обусловено от твърдението, че обстоятелството, че не дължи на ответника като цесионер по изложените съображения е равносилно на отричане със сила на присъдено нещо на самото вземане. Доколко това е така касае същността на спора и е въпрос по същество.

По делото се установява, че изпълнителен лист от 13.07.2010г. е издаден по ч.гр.д. № 8999/2010г. по описа на СРС, 53-ти състав в полза на ******************** срещу ищеца, за сумата в размер на 386,55 лева, представляваща 4 главница по договор за целево финансиране № 4234510946, ведно със законната лихва, за периода от 24.02.2010г. до изплащане на вземането, за сумата в размер на 26,02 лева за мораторна лихва, за периода от 15.03.2009г. до 06.01.2010г. и за сума за разноски в размер на 125,00 лева.

Въз основа на изпълнителния лист по молба на ******************** от 10.09.2011г. е образувано изп.д. № 2011***0401004 по описа на *** К.П., с рег. № *** в К***, с район на действие, районна на СГС. С молба с вх. № 3073/14.05.2015г. ответникът е сезирал *** с искане за конституирането му като взискател на основание договор за цесия от 23.02.2015г., сключен между ****************, ЕИК ************** /с предишно наименование ********************/, като цедент и

**********************, като цесионер. Към молбата е представено споразумение за покупко-продажба и прехвърляне на вземания от 23.02.2015г., сключено между ****************, като продавач, с което се прехвърля на ответника, като купувач портфейл от вземания, индивидуализирани в Приложение № 1 към споразумението. Видно от приложението срещу името на ищеца, индивидуализиран по ЕГН е посочено № 1004/10.09.2011г. По изпълнителното дело е налично и пълномощно с което цедентът упълномощава цесионера да уведомява длъжниците за така извършеното прехвърляне.

По делото е видно, че са извършвани същински изпълнителни действия, като запор труд от 28.11.2011г., 5 запор труд от 23.10.2012г., запор труд от 11.12.2018г., запор върху банковите сметки на ищеца от 20.02.2019г., от 22.07.2019г., запор върху трудовото възнаграждение на ищеца от 29.07.2020г., като на 13.01.2023г. е наложен запор върху МПС, собственост на ищеца, като се установяват и запори върху парични и непарични вземания на ищеца в ************* и ************* от 29.04.2024г. и 17.12.2024г.

По делото не се уставновява конституиране на ответника като взискател с нарочен акт на ***, както и уведомяването на ищеца за прехвърляне на вземането.

Пред съдебния изпълнител е представен договор за продажба и прехвърляне на вземания от 23.02.2015г.

/горепосоченото споразумение/, ведно с Приложение № 1 и пълномощно, по силата на което ответникът е упълномощен от цедента за уведомяване на длъжника за прехвърляне на вземането. По делото не е представено уведомление до длъжника за прехвърляне на вземането, като не са налице данни такова да е връчено на длъжника.

Както бе посочено по-горе в хода на изпълнителното производство не е издадено изрично постановление за конституиране на ответника в качеството му на взискател, но във връзка с молбата в полза на ответника е издадена сметка за дължими такси за извършване на справки и налагане на запор, като таксите са заплатени. Освен това са видни и плащания като отметка на гърба на изпълнителния лист в периода 28.06.2013г. до 26.04.2018г. В 6 този смисъл с изпратена покана за доброволно изпълнение преди молбата на новия взискател – ответникът, като впоследствие с изпратена покана и за принудително изпълнение от 07.12.2021г. до длъжника, последният е уведомен по месторабота, за нови способи за изпълнение.

Предвид изложеното следва да се приеме, че ответникът е конституиран в качеството му на взискател по изпълнителното производство, доколкото на основание чл.

429, ал.1 от ГПК частните правоприемници на взискателя, както и поръчителят и солидарният съдлъжник, които са платили дълга, могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист.

Договорът за цесия е договор, по силата на който носителят на едно вземане го отстъпва на трето лице и по силата на който настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си. Исковата претенция е предявена против надлежна страна. С Определение № 60231 от 08.06.2021 г. по ч. гр. д. № 388/2021 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС е прието, че при прехвърляне на вземането по изпълнителния лист, настъпилото правоприемство по чл.

429 от ГПК изключва възможността длъжникът да води иск по чл. 439 от ГПК срещу цедента, поради липса на правен интерес.

Съгласно практиката на Върховния касационен съд без значение за основателността на иска по чл. 439 от ГПК срещу конституирания в изпълнителното производство нов 7 кредитор /цесионер/е установяване на надлежното уведомяване на длъжника по смисъла на чл. 99, ал.4 от ЗЗД за извършена цесия, тъй като този факт не рефлектира върху дължимостта на вземането - то съществува и следва да бъде удовлетворено принудително от съдебния изпълнител, като не освобождава длъжника от отговорност за погасяването му. Съдебният изпълнител е този, който провежда изпълнението и съответно носи отговорност за своите действия, които освен това подлежат и на съдебен контрол, така че ако изпълни, чрез него в изпълнителното производство, длъжникът се освобождава от дълга. В този смисъл е Решение № 209/28.11.2018 г. по т. дело № 2530/2017 г. на ВКС, I ТО и Решение № 50128/20.03.2024г. по гр. д. № 1106/2021 г., ГК, ІV ГО на ВКС.

Следователно твърденията на ищеца, че не дължи сумите по изпълнителния лист за това, че не е уведомен за цесията са несъстоятелни.

Следва да се коментира по същество доколко приложението към договора за цесия индивидуализира вземането, предмет на изпълнителния лист. Съдът намира, че самата индивидуализация на вземането по приложението към договора за цесия също не рефлектира върху дължимостта на вземането, тъй като както бе посочено по-горе вземането по процесния лист с длъжник – ищецът съществува и не освобождава ищеца от отговорнотта да заплати. Това обстоятелство рефлектира 8 върху това на кого следва да се заплати – на цесионера ли, ако му е прехвърлено точно това вземане или на цедента, ако не е прехвърлено точно това вземане, но не и на обстоятелството дали вземането съществува. Последното съществува и доказателство в тази връзка са самите плащания от ищеца и то към м.04.2018г., а и както бе цитирана по-горе съответната съдебна практика съдебният изпълнител е този, който провежда изпълнението и съответно носи отговорност за своите действия, които освен това подлежат и на съдебен контрол, така че ако ищецът изпълни касателно вземането по точно процесния изпълнителен лист, както е изпълнил ищецът, и за което са налице надлежни отметки на гърба на изпълнителния лист в изпълнителното производство, то той се освобождава от дълга.

По всичко гореизложено съдът намира, че предявената искова претенция следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК право на разноски се поражда в полза на ответника.

На същия на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за правната помощ следва следва да му се присъдят разноски в размер на 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът,

9

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Я. И., ЕГН ********** срещу **********************, ЕИК ***************, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване на установено в отношенията между страните, че Д. Я. И. не дължи на ********************** сумите по изпълнителен лист от 13.07.2010г., издаден в производството по гр.д. № 8999/2010г. по описа на СРС, 153ти състав, както следва: сумата в размер на 386,55 лева, с равностойност в евро от 197,64 евро - главница, ведно със законната лихва, за периода от 24.02.2010г. до окончателното изплащане на сумата, сумата в размер на 26,02 лева, с равностойност в евро от 13,30 евро, представляваща законна лихва, за периода от 15.03.2009г. до 06.01.2010г. и сумата в размер на 125,00 лева, с равностойност в евро от 63,91 евро за разноски по гражданското дело.