Определение № 458 от 16.05.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 458 гр. Бургас, 16.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

Красимира Т. Донева като разгледа докладваното от Георги Хр. Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20232100600554 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7, вр. ал. 6 от НПК и е образувано по въззивна частна жалба от Ж. Д. С., ЕГН **********, в качеството му на пострадал по ДП 84/2018 година по описа на ОСлО-ОП-Бургас, депозирана чрез адв.Г.Колева, срещу Определение №765/18.04.2023г. по ЧНД 637/2023г. на БРС, с което е потвърдено Постановление от 17.01.2023г., с което е прекратено досъдебно производство № 84/18 г. по описа на ОСлО-ОП-Бургас, образувано за това, че в периода 2012 г. - 2015 г, в гр. Бургас, при условията на продължавано престъпление с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага възбудило и поддържало заблуждение у различни лица и с това им причинило имотна вреда- престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

В частната жалба се изразява несъгласие с определението на съда като се твърди, че то е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че РС не е установил цялостната фактическата обстановка, което респективно е довело до неправилни правни изводи относно наличието на извършено престъпление от общ характер. Твърди се, че поведението на свидетелите Й. през процесния период недвусмислено показвало един предварителен умисъл да си набавят големи суми пари, без желание да се задължат по тях. Посочва се, че в хода на цялото ДП, същите по никакъв начин не били оказали съдействие на органите на ДП да изяснят причините поради които са събирали посочените суми, за какво са им били нужни, какви действия са предприели за обезпечаване на задълженията си към всички пострадали по делото, което според жалбоподателя от своя страна било индикация, че такива действия изобщо не са предвиждали и не са желали. Излага се становище, че в случая не се касае за граждански взаимоотношения между правни субекти, доколкото имало установен изначален умисъл у св. Й. да не се задължат по никакъв начин с връщането на сумите. Според жалбоподателя, противоречивите показания на Й. говорели за опит да се 1 прикрие тяхната незаконосъобразна дейност. Отправя се искане до въззивната инстанция да отмени обжалваното определение на РС Бургас, с което е потвърдено постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство и делото да се върне на прокурора със задължителни указания по приложението на закона.

След като обсъди доводите в жалбата и се запозна с материалите по делото, Бургаският окръжен съд намира следното:

Частната въззивна жалба е допустима като подаден в срок от процесуално легитимирано лице по чл.243, ал.7 от НПК.

Разгледана по същество е основателна, но по различни от изложените в нея мотиви.

Досъдебното производство било образувано за това, че в периода 2012 г. - 2015 г, в гр. Бургас, при условията на продължавано престъпление с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага възбудило и поддържало заблуждение у различни лица и с това им причинило имотна вреда- престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

С Постановление от 17.01.2023г., досъдебно производство № 84/18 г. по описа на ОСлО-ОП-Бургас е било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр с чл.24,ал.1,т.1 НПК поради липса на престъпление. В постановлението си след като посочил приетите от него факти, прокурорът е приел, че изведената от него фактология не сочи на състав на престъпление измама, а се касае за гражданско-правни отношения между страните.

С обжалваното определение РС Бургас е потвърдил това постановление.

След като са запозна със съдържанието на постановлението на прекратяване на прокурора и определението на РС Бургас, въззивният съд намира следното:

След запознаване с мотивите на обжалваното определение на първоинстанционния съд, настоящият въззивен състав констатира, че като изключим теоретичните постановки, те се ограничават до почти буквалното пресъздаване/копиране/ на предпоследната страница от обжалваното постановление на прокурора. В определението на съда не е извършен какъвто и да било собствен анализ на доказателствата от ДП, както и отсъства какъвто и да било собствен правен анализ на възприетата от съда фактическа обстановка. Подобен начин на изготвяне на мотивите се приравнява на абсолютна липса на мотиви съгласно константната практика на ВКС/ виж напр. Решение № 66 от 7.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 28/2012 г., Решение № 120 от 3.04.2023 г. на ВКС по к. н. д. № 11/2023 г./.

На практика в случая, мотивите на постановлението на прокурора и определението на първоинстанционния съда относно анализа на доказателствата от ДП и правния анализ на възприетата фактическа обстановка съвпадат съдържателно и стилово до степен на пълна идентичност /липсват каквито и да било различия/, поради което е трудно да се приеме, че залегналите в обжалваното определение аргументи са извлечени в резултат на собствената оценъчна и аналитична дейност на съда. Това поставя под съмнение формирането на лично вътрешно убеждение в съдебния състав, постановил контролирания в настоящето производство съдебен акт, така както изисква законът в нормата на чл. 14, ал. 1 от НПК.

2

Вярно е, че е възможно прокурора и съда да достигнат до аналогични фактически и правни изводи, но дори в този случай, съответните мотиви биха имали поне минимални съдържателни или стилови различия, а такива по настоящето дело липсват. Съдебният контрол при прекратяване на наказателното производство от прокурора се осъществява по реда на чл. 243 от НПК и завършва с постановяването на съдебен акт с определено, регламентирано от НПК, съдържание. Копирането от съда на мотивите на прокурора от постановлението за прекратяване на наказателното производство, което е предмет на проверката, е недопустимо, тъй като е недопустимо чрез съдържанието на постановлението да се заместват собствените фактически и правни изводи, които съдът следва да направи съгласно чл.243, ал.5 от НПК.

При това положение, следва да се приеме, че при постановяване на своя акт съдебния състав на РС не е изложил собствени мотиви, а недопустимо е ползвал мотивите на прокурора за прекратяване на наказателното производство, което е равносилно на липса на извършен от първата инстанция реален съдебен контрол на обосноваността и законосъобразността на обжалваното прокурорско постановление, както изисква нормата на чл.243,ал.5 от НПК. Към тази крайно обезпокоителна практика, не може да има никакъв толеранс, защото практически лишава жалбоподателя от една инстанция и представлява отказ от правосъдие. Невъзможно е и въззивната инстанция да извърши своя контрол, тъй като на практика липсват мотиви към първоинстанционния съдебен акт – предмет на обжалване.

Ето защо, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да извърши реален контрол по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство.

При новото произнасяне следва да се обсъдят мотивите на прокурора във връзка с неговия извод, че са касае за гражданско – правни отношения, както и да се отговори на възраженията в жалбата на повереника на пострадалия по отношение на доказателствата, за да може впоследствие въззивния съд да извърши контрол на правилността и законосъобразността на първоинстанционния акт.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №765/18.04.2023г. по ЧНД 637/2023г. на БРС, с което е потвърдено Постановление от 17.01.2023г. на прокурор при БРП, с което е прекратено наказателното производство по Досъдебно Производство № 84/18 г. по описа на ОСлО-ОПБургас, пр.пр.1255/2017г. на РС Бургас.

ВРЪЩА делото на РС Бургас за ново произнасяне от друг състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4