Протокол № 255 от 02.07.2025, Районен съд - Златоград

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 255 гр. Златоград, 02.07.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Динко К. Хаджиев при участието на секретаря Йоанна З. Башева

Сложи за разглеждане докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело № 20255420100127 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ Р. С. Ч. - редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Е. В..

ОТВЕТНИКЪТ ОБЩИНА Н. - редовно призована, представлява се от юрк. И. Д..

АДВ. В. – Моля, да се даде ход на делото.

ЮРК. Д. - Моля, да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА делото.

СЪДЪТ кани страните към спогодба.

АДВ. В. – Уважаеми г-н Председател, с оглед депозираното признание на иска ще се ползваме от него.

ЮРК. Д. - Уважаеми г-н Председател, поддържаме направеното признание на иск.

СЪДЪТ пристъпи към изясняване на предварителните въпроси и фактическата страна на спора.

СЪДЪТ запита ответникът въпреки признанието, някога общината владяла ли е процесния имот, има ли интерес към този имот.

ЮРК. Д. – Уважаеми г-н Председател, община Н. не е осъществявала владение върху процесния имот. Същият имот не представлява интерес за общината. Знаем, че имотът се владее от ищците и праводателите им преди това. Има един период, в който масово са записвани имотите, които са без документ за собственост, като такива по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Имотите реално си 1 имат собственици, които са ги владели в продължителен период от време, като преди това са владени от техните наследодатели. Имотите имат ясни граници или синори.

АДВ. В. – Няма да правя отвод на състава на съда. Нямам искания.

ЮРК. Д. - Няма да правя отвод на състава на съда. Нямам искания.

СЪДЪТ пристъпи към доклад по делото.

ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, от които произтичат претендираните права е твърдението на ищцата, че е собственик на имот с идентификатор ***, м. ,,Н.‘‘, землището на с. Д., общ. Н., както и че владее процесният имот от 1975г.

Правната квалификация е разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 77 от ЗС и чл. 79, ал. 1 от ЗС.

Няма права и обстоятелства, които се признават. Няма и обстоятелства, които не подлежат на доказване. Няма твърдения от страните, за които същите не представят доказателства и не сочат такива за събиране.

В тежест на ищеца е да докаже, че владее процесния имот от 1975г. и го има от родителите си. Обработва имотът от 1975г. и го засажда с различни земеделски култури. Облагородила е имота, като го ползва като градина, която е в непосредствена близост до къщата й. В северната част има овошки.

Границите са маркирани, като от източна и западна страна и има бетонови колове и мрежа. От юг е гора, а в северна посока жилищната й сграда.

Следва да докаже, е при направена справка установила, че имотът е записан като стопанисван по чл. 19 от ЗСПЗЗ, но този имот никога не е бил с неустановен собственик или безстопанствен, а още по-малко община Н. го е управлявала и стопанисвала.

Следва да докаже, че владението й от 1975г. и до сега е явно, непрекъснато, несъмнено.

Ответникът не навежда фактически твърдения, а признава иска, поради което не носи доказателствена тежест.

СЪДЪТ предоставя възможност на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.

АДВ. В. – Приемам доклада, нямам възражения и бележки. Да се приеме за окончателен.

ЮРК. Д.– Приемам доклада, нямам възражения и бележки. Да се приеме за окончателен.

С Ъ Д Ъ Т намира, че ще следва да обяви за окончателен гореизложеният проект за доклад, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА за окончателен гореизложеният проект за доклад.

СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ СЪДЕБНО ДИРЕНЕ.

На основание чл.146, ал.4 от ГПК, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото допуснатите такива с Определение № 166/30.05.2025 г., а именно: Скица на поземлен имот №15-551819-02.04.2025г. с идентификатор ***;

Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК с изх.

№7107005256/10.04.2025г.

АДВ. В. – Уважаеми г-н Председател, с определението по чл. 140 от ГПК са ни допуснати гласни доказателствени средства, но доколкото е налице признание на иска от изрично упълномощен процесуален представител на ответната страна, то аз ще моля, да прекратите съдебното дирене, постановите съдебен акт, съобразно направеното признание, а именно да уважите исковата претенция на ищцата. В случая, не са налице отрицателните предпоставки, визирани в чл. 237, ал. 3, т. 1 и 2, а и настоящото производство не е такова, каквото законодателят изрично изключва прилагането на признание на иска.

Доколкото не се оскъпява и усложнява процеса, то от името на доверителката ми заявявам, че не претендирам съдебно-деловодни разноски.

ЮРК. Д. – Уважаеми г-н Председател, моля да бъде прекратено съдебното дирене предвид признанието на иска от наша страна. Моля, за постановяване на съдебен акт в полза на ищцата.

СЪДЪТ намира, че са налице условията по чл. 237, ал. 1 от ГПК, а именно налице е признание на иск от ответника и искане от ищеца за произнасяне с решение при признание на иска. Освен това, съдът намира, че не са налице отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3, т. 1 и 2 от ГПК.

Вярно е, че в Решение №20/07.04.2014г. на ВКС по гр.д. №5289/2013г., първо г.о. е постановено, че е недопустимо признание на иск, когато предметът на този иск е право на собственост върху недвижим имот. В това решение обаче ВКС не застава категорично на тази позиция, а дава възможност съдът първо да се произнесе по допустимостта на иска, съобразно изложените твърдения и след това да се произнесе по основателността и евентуално, да допусне и уважи признанието на иска.

В настоящия случай, представителят на ответника освен, че прави признание на иск, в съдебно заседание изрично заявява, че процесния имот никога не е владян от общината и същата няма интерес към имота. Освен това пояснява, че записването на много имоти в общината по чл. 19 ЗСПЗЗ е станало в минал момент, тъй като се е смятало, че тези имоти нямат собственици, но всъщност такива е имало и това са хора от общината, които са си владели имотите.

Поради всичко гореизложено, съдът намира, че в случая е излишно съдът да указва на страните, против волята им да ангажират доказателства за основателността на иска. Следва също така да се посочи, че ако съдът възприеме становище за недопустимост на признанието на иск, то страните биха могли да прибегнат до ползване на други облекчени правни фигури за приключване на делата, с цел незаплащане на разноски от ответника, като например неприсъствено решение, а също така и спогодба. Следва също така да се посочи че там, където законодателят е искал да изключи приложенията 3 на признанието на иск, той го е направил изрично с правни норми, като например чл. 318, чл. 324, чл. 331, чл. 334 и 339 от ГПК.

Законодателят е предвидил при признание на иск да се прекратява съдебното дирене. Тоест, такова следва да е било започнато. Настоящият случай е точно такъв. Съдът е дал ход на съдебното дирене, приел е писмени доказателства по делото, след което, съобразно признанието на иска е прекратено съдебното дирене.

Водим от всичко гореизложено, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ и ОБЯВЯВА на страните, че ще се произнесе с решение, съобразно признанието на иска.

ПОСОЧВА 02.08.2025г., като ден, в който ще обяви решението си.

ПРОТОКОЛЪТ се изготви в с.з.

ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 10:45 ч.

Съдия при Районен съд – Златоград: __________Д.Х._____________ Секретар: __________Й.Б._____________

4