Определение № 1314 от 21.04.2026, Районен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1314 гр. Перник, 21.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА при участието на секретаря ИЗАБЕЛА К. БОЯНОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Гражданско дело № 20251720108308 по описа за 2025 година

При проверка на допустимостта на исковата молба настоящият докладчик констатира следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Перник, с която срещу Е. З. Д. са предявени положителни установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземания, за които по ч.гр.д. № 1385/ 2025 г., по описа на Районен съд – Силистра, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение.

Съдът, при извършване на проверка за допустимост на предявените искове, намира, че същите са недопустими, като преждевременно предявени поради следните съображения:

Според т. 10а от Тълкувателно решение по т.д. № 4 /2014 г. на ОСГТК на ВКС правото на иск за установяване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, съществува при наличието освен на общите, така и на специалните процесуални предпоставки за надлежното му упражняване. Преценката на съда в заповедното производство, изразяваща се в даване на указания на заявителя по чл. 415, ал. 1 ГПК не обвързва съда, разглеждащ установителния иск.

В случая от справка по ч.гр.д. № 1385/ 2025 г., по описа на Районен съд – Силистра, е видно, че в полза на „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Перник срещу Е. З. Д. и други лица е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за парични суми, както и че с разпореждане № 2868/ 28.10.2025 г. на заявителя са дадени указания да предяви искове за установяване на вземанията си срещу длъжника Е. З. Д. в рамките на едномесечен срок от получаване на съобщението, доколкото е прието, че препис от заповедта за изпълнение й е връчен по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Настоящият състав намира, че дадените указания са неправилни. Съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК (доп. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението, производството. Следователно, за да се приложи разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, трябва да са налице две кумулативни предпоставки:

1. препис от заповедта за изпълнение да е връчен на длъжника чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК и 2. връчителят да е събрал данни, че длъжникът не живее 1 на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и да е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

В процесния случай препис от заповедта за изпълнение не е връчен на длъжника Е. З.

Д. чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Видно от справка по ч.гр.д.

№ 1385/ 2025 г., по описа на Районен съд – Силистра, до същата са изпратени две съобщения – едното на регистрирания й постоянен и настоящ адрес – ***********, а другото – чрез работодател „********. Същите не са получени, като не са налице данни за залепване на уведомление по реда на чл. 47 ГПК на адреса на длъжника. Освен това липсват отразени обстоятелства, посочени от лицата, визирани в чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, че Е. З. Д. не живее на адреса.

За пълнота следва да се добави, че от направената по ч.гр.д. № 1385/ 2025 г., по описа на Районен съд – Силистра, справка за регистрирани трудови договори на Е. З. Д. е видно, че са вписани и трудови договори с други работодатели, освен с „******** – *******************, за които не е отбелязано да са прекратени. Поради това съдът, издал заповедта за изпълнение, е следвало да направи опит за връчване на препис от нея и чрез тези трети лица в изпълнение на задълженията си по чл. 47, ал. 3 ГПК, което не е направено.

С оглед изложеното разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, която изчерпателно урежда хипотезите за даване на указания за предявяване на установителен иск и следва да се тълкува стеснително, не може да се приложи в случая, тъй като нито препис от заповедта за изпълнение е връчен на Е. З. Д. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК чрез залепване на уведомление, нито са събрани данни, че тя не живее на адреса. Освен това препис от нея не е връчен и чрез останалите посочени в справката за регистрирани трудови договори работодатели.

Предвид изложените съображения настоящият състав намира, че предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на вземанията по заповедта за изпълнение, като преждевременно предявени, при липса на която й да е от предпоставките на чл. 415, ал. 1 ГПК, се явяват недопустими. Поради това и на основание чл. 130 ГПК исковата молба следва да бъде върната.

Мотивиран от горните съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА исковата молба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Перник срещу Е. З. Д., с която са предявени искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземания по заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 1385/ 2025 г., по описа на Районен съд – Силистра, въз основа на която искова молба е образувано настоящото производство.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на препис от протокола пред Окръжен съд – Перник.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

2