Решение № 712 от 17.05.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 712 гр. София, 17.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нели Куцкова

Членове:

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело № 20221000500009 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

С решение № 265450 от 16.08.2021г., постановено по гр.дело № 7621/2018г. на Софийския градски съд, ГО, 25 състав ЗАД „Армеец“ АД е осъдено, на основание чл. 226 КЗ(отм.), да плати на Г. Ж. А. сумата 54 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от 24.02.2015г. на път II-29 (гр. Варна – гр. Добрич), причинено от водача на л.а.

„Фиат Браво“ с рег. № ***, заедно със законната лихва, считано от 24.02.2015г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата над присъдените 54 000 лева до претендираните 230 000 лева; на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв, ЗАД „Армеец” АД е осъдено да плати на адв. Н.Д. адвокатско възнаграждение в размер 1 727,06 лева, с включен ДДС, както и да плати по сметка на Софийския градски съд сумата 2 265,65 лева-разноски по делото за държавна такса и съдебни експертизи, а на основание чл. 78, ал.3 ГПК, Г. Ж. А. е осъден да плати на ЗАД „Армеец” АД разноски по делото в размер 1 358,26 лева.

Въззивна жалба е подадена от Г. Ж. А., чрез пълномощника адв. Н.Д., против решението на СГС в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 226 КЗ(отм.) за разликата над 54 000 лева до 180 000 лева, с оплаквания за неправилност и необоснованост. Жалбоподателят сочи, че при определяне размера на обезщетението съдът е нарушил принципа на справедливостта, като не е съобразил в пълна степен вида, броя и характера на причинените при ПТП тежки телесни увреждания, трайните негативни последици, които са оказали върху живота и психическото и физическо здравето на пострадалия и лимита на застрахователните покрития към датата на увреждането. Оспорва и извода на 1 съда, че ищецът е допринесъл с 40% за настъпването на вредоносния резултат, като смята, че по делото не е категорично установено Г.А. да е нарушил правилата за движение по пътищата и по този начин да е съпричинил настъпването на ПТП и собственото си увреждане. Искането е да бъде отменено решението в обжалваната част и вместо това да бъде постановено друго, с което предявеният иск по чл. 226 КЗ(отм.) бъде уважен до сумата 180 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта. Претендират се и разноски за въззивното производство.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от ЗАД „Армеец” Ад, чрез пълномощника юрк.

М., е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва, като неоснователна.

В предвидения в процесуалния закон срок е постъпила от ЗАД „Армеец” АД, чрез юрк.М., насрещна въззивна жалба против решението на СГС, в частта, с която дружеството е осъдено да плати на А. обезщетение за неимуществени вреди в размер 54 000 лева. Този жалбоподател сочи, че по делото не са установени елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, поради което предявеният иск е следвало да бъде изцяло отхвърлен. При условията на евентуалност поддържа, че присъденото обезщетение е силно завишено, като при определянето му съдът е нарушил правилото на чл. 52 ЗЗД. Сочи, че съдът е определил занижен размер на приноса на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат, като смята, че с оглед данните по делото и заключението на САТЕ съпричиняването следва да се определи над 50%. Твърди, че по силата на чл. 6 ЗМДВИП дружеството не дължи законна лихва върху обезщетението за периода от 13.03.2020г. до 09.04.2020г. Искането е да бъде отменено решението в осъдителните части и вместо това да бъде постановено решение, с което предявеният иск бъде отхвърлен. Претендират се и разноски за въззивното производство.

В законоустановения срок е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба от Г.А., чрез упълномощения адвокат, с който същата се оспорва като неоснователна.

Въззивната жалба и насрещната възззивна жалба са допустими-подадени са в предвидените в процесуалния закон срокове от легитимирани страни против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Г. Ж. А., с която против ЗАД „Армеец” АД са предявени искове с правно основание чл. 226 КЗ(отм.) и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да плати на ищеца застрахователно обезщетение в размер 230 000 лева за причинени при ПТП неимуществени вреди-болки и страдания от телесни увреждания, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че на 24.02.2015г. по пътя от гр. Варна към гр.

Добрич, на около 400 м след отклонението за с. Любен Каравелово, е настъпило ПТП с участието на л.а.„Фиат Браво“ с рег.№ ***, управляван от Д. Н. и л.а.„Ауди 80” с рег.№ ***, управляван от ищеца, в резултат на което последният е получил тежки телесни увреждания. Сочи се, че вина за настъпването на инцидента има 2 водачът Д. Н., която след предприета маневра изпреварване не успява своевременно да се прибере в своята пътна лента и реализира челен удар с насрещно движещия се, в своята пътна лента, автомобил, управляван от Г.А..

Ищецът твърди, че при ПТП е получил сериозни телесни увреди-счупване на горния край на лакътната кост, счупване на тялото на бедрената кост, фрактура на черепа, черепно-мозъчна травма, съчетана травма, ХБ; че бил приет по спешност в болницата в състояние на кома и с опасност за живота, където са му извършени оперативни интервенции за наместване на счупените кости. Сочи, че престоят в болницата продължил около 1 месец, след което за около 2 месеца ищецът бил настанен в хоспис. Поддържа, че в резултат на инцидента е прикован на легло и не може да се обслужва сам. Твърди, че ПТП и причинените увреждания са дали отрицателно отражение и върху емоционалното му състояние и върху начина му на живот.

В исковата молба се твърди, че към 24.02.2015г. за л.а.„Фиат Браво“ е имало валидно сключена застраховка ГО с ответното застрахователно дружество, поради което се иска то да бъде осъдено да плати на ищеца претендираното обезщетение, ведно със законната лихва, както и разноските по делото.

В срока за отговор на исковата молба ответникът ЗАД „Армеец“ АД оспорва иска по основание и размер. Не оспорва твърдението на ищеца, че към датата на ПТП е имало валидно сключена застраховка ГО за л.а. „Фиат Браво“. Сочи, че причина за настъпването на инцидента е поведението на Г.А.- водач на л.а.„Ауди 80“. При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като твърди, че А. е нарушил задължението си да управлява автомобила в най-дясната част на пътното платно по посоката си на движение, движел се е с несъобразена с конкретните пътни условия скорост, без включени светлини, не е предприел своевременно спиране при възникналата опасност -предприето изпреварване от страна на движещо се срещу него МПС и е управлявал автомобила след употреба на алкохол. Оспорва твърденията, че в резултат на ПТП са настъпили телесните увреждания на ищеца, като прави възражение и, че същият е пътувал без поставен предпазен колан.

Смята, че размерът на претендираното обезщетение е завишен. Претендира разноски.

Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

На 24.02.2015г. около 11,30 часа на път II-29 (между гр.Добрич и гр.Варна) е настъпило ПТП между л.а.„Фиат Браво“ с рег.№ ***, управляван от Д. Н. и л.а.

„Ауди 80” с рег.№ ***, управляван от ищеца, в резултат на което на Г.А. са причинени телесни увреждания.

Обстоятелствата, при които е настъпил инцидента не са спорни пред тази съдебна инстанция. Въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства-констативен протокол за ПТП от 24.02.2015 г. и протокол за оглед на местопроизшествие от 24.02.2015г. и от заключението на приетата САТЕ, изготвена от вещото лице инж. С. А., САС намира за установен следният механизъм на ПТП: на 24.02.2015г. около 11,30 часа по път II-29 с посока от гр.Добрич към гр.Варна с около 60 км/час се движи л.а. Фиат Браво с 3 рег. № ***, управляван от Д. Н.. В същото време в обратна посока от гр.Варна към гр.Добрич се движи с около 65-70 км/час л.а. „Ауди 80” с рег. № ***, управляван от Г.А.. На около 400 м преди отклонението за с. Любен Каравелово водачката Н. предприема изпреварване, след което започнала да се прибира в своята пътна лента. Преди прибирането на л.а. Фиат Браво в пътната му лента за движение настъпва удар между двете МПС в предните им леви части. Вещото лице инж. А., изследвайки обективните данни от протокола за оглед на местопроизшествието, е установило, че ударът е настъпил близо до разделителната линия между двете ленти за движение – на 0,5м – 1,00 м в дясно от разделителната линия в лентата, в която се е движел л.а. „Ауди 80“ и с оглед на неговата посока на движение (посока към гр. Добрич). Посочил е категорично, че ударът между двата автомобила е настъпил в лентата за движение, в която се е движел л.а. „Ауди 80“ (в посока към гр. Добрич), като л.а. „Фиат Браво“ частично е преминал разделящата двете ленти за движение осева линия. Експертът е направил този извод и съобразявайки местоположението на автомобилите след удара, характера на оставените следи и местата на изпадналите от удара предмети. Според инж. А., причина за настъпване на ПТП е предприетата от водачката на л.а. Фиат Браво маневра изпреварване при сложна пътна обстановка-мъгливо и облачно време, мокър асфалт с пукнатини и изкърпвания, хълмист терен, допълнително ограничаващ видимостта, както и несвоевременната реакция от страна на ищеца, като водач на л.а. Ауди 80 да намали скоростта до пълно спиране на автомобила. Вещото лице е обяснило, че при своевременното намаляване на скоростите на движение и на двете МПС, те биха спрели на значително разстояние един от друг, при което удар не би настъпил. Посочило е, че удар не би настъпил и ако водачът на л.а. Ауди 80 е предприел спиране, давайки възможност на водача на л.а. Фиат да се прибере в своята пътна лента след маневрата изпреварване, както и ако ищецът се е движил с автомобила си в крайната дясна част на своето платно, осигурявайки достатъчно разстояние за разминаване на двете МПС. Инж. А. е установил също, че л.а. Ауди 80 е бил фабрично оборудван с предпазен колан на мястото на водача.

В първоинстанционното производство е допусната и приета СМЕ, изготвена от вещото лице д-р А. М.-съдебен лекар, от чието заключение се установява, че в резултат на ПТП от 24.02.2015г. Г.А. е получил черепно-мозъчна травма – счупване на черепната основа, кръвоизлив в мозъка и контузия на мозъка; многофрагментарно счупване на лявата бедрена кост и счупване на лакетния израстък на лявата лакетна кост. Вещото лице е установило от представената по делото медицинска документация, че в резултат от получената черепно-мозъчна травма ищецът е изпаднал в състояние на кома; за периода от 24.02.2015г. до 17.03.2015г. е бил настанен за лечение в МБАЛ „Света Анна” –Варна, където на 09.03.2015г. е била извършена оперативна интервенция за наместване и фиксация на счупената бедрена кост и е поставен пирон, а по отношение на фрактурата на лакътя е извършено открито наместване и е поставена гипсова имобилизация.

Посочено е, че черепно-мозъчната травма е лекувана консервативно. Д-р М. е обяснил, че възстановяването от черепно-мозъчната травма е било за срок 6 месеца, че фрактурата на левия крак е довела до трайно-затруднение в ежедневието на ищеца за срок не по-малък от 6 месеца при обичаен ход на възстановяване; фрактурата на лявата ръка - за срок не по-малък от 2,5 месеца.