Решение № 260043 от 26.02.2021, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ …….../…….. 2021г. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав в открито заседание, проведено на трети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЦВЕТА ПАВЛОВА мл.с.

ИВЕЛИНА ЧАВДАРОВА при секретар Албена Янакиева като разгледа докладваното от мл. съдия И.

Чавдарова въззивно търговско дело № 1073 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод на въззивна жалба с вх. № 19281/15.03.2019г., депозирана от „Добрин 371“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, п. к. 9000, р-н „Младост“, ж. к. „Младост“, бл. 130А, вх. 5, ет. 8, ап. 14, срещу Решение № 754/22.02.2019г., постановено по гр. дело № 15153 по описа за 2018г. на Районен съд - Варна, ГО, XLVI съдебен състав, в частта, с която е прието за установено, че Технически университет – Варна, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. Варна, ул. „Студентска“ № 1, има вземане срещу „Добрин 371“ ЕООД, ЕИК *********, за неустойка за забавено изпълнение на задължението за заплащане на наемна цена, съгласно чл. 18 от Договор за наем № 84, както следва:

1.) за сумата от 1 294.25 лева - неустойка за забавено изпълнение за периода от 10.09.2016г. до 11.10.2016г. на задължението за заплащане на наемна цена за м.09.2016г., за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 17279/2017г. по описа на РС – Варна, 20-ти съдебен състав;

2.) за сумата от 3 520.70 лева - неустойка за забавено изпълнение за периода от 16.10.2016г. до 22.12.2016г. на задължението за заплащане на наемна цена за м.10.2016г., за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 17277/2017 г. по описа на РС – Варна, 16-ти съдебен състав;

3.) за сумата от 1 915.67 лева - неустойка за забавено изпълнение за периода от 16.11.2016г. до 22.12.2016г. на задължението за заплащане на наемна цена за м.11.2016г., за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 17277/2017 г. по описа на РС – Варна, 16-ти съдебен състав;

4.) за сумата от 362.42 лева - неустойка за забавено изпълнение за периода от 16.12.2016г. до 22.12.2016г. на задължението за заплащане на наемна цена за м.12.2016г., за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 17277/2017г. по описа на РС – Варна, 16-ти съдебен състав;

5.) за сумата от 7 300.27 лева - неустойка за забавено изпълнение за периода от 22.12.2016г. до 06.02.2017г. на задължението за заплащане на наемна цена за месеците октомври, ноември и декември 2016г., за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 17277/2017г. по описа на РС – Варна, 16-ти съдебен състав;

6.) за сумата от 1 190.82 лева - неустойка за забавено изпълнение за периода от 15.01.2017г. до 06.02.2017г. на задължението за заплащане на наемна цена за м.01.2017г., за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 17279/2017г. по описа на РС – Варна, 20-ти съдебен състав.

Въззивникът навежда доводи за това, че решението в обжалваната част е постановено при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, като същото се явява и необосновано. Излага, че съдът не е тълкувал разпоредбите на процесния договор за наем в съответствие с общата воля на страните, не е изследвал заявените от въззивника правопогасяващи, правоизключващи и правоизменящи възражения за кредиторова забава, за неизпълнен договор, за прихващане, базирани изцяло на облигационното правоотношение, както и във връзка с упражнено право на приспадане по реда на чл. 230, ал. 2, предл. 2-ро от ЗЗД. Не е дал отговор на въпроса „Коя страна по договора е изправна?“, за да се прецени дали правото на разваляне от въззиваемата страна-наемодател е упражнено законосъобразно, доколкото се твърди, че последният не е предал имота – предмет на договора за наем, в състояние годно за ползване по предназначение, което е довело до невъзможността въззивникът-наемател да упражнява фактическа власт върху същия. Твърди се още неправилност на преценката на съда относно предмета на делото, оттам и на предмета на доказване. Поддържа се, че съдът е дал неправилни указания при разпределяне на доказателствената тежест между страните. Въззивникът счита, че фактическите изводи на съда не съответстват на събрания и приобщен по делото доказателствен материал. Сочи, че е неправилна преценката на съда относно недопустимостта и неотносимостта на своевременно направените доказателствени искания, с което е ограничено правото му на защита в процеса. Счита, че съдът не е обсъдил доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, което обуславя и неправилността на преценката на съда относно доказателствената сила и стойност на приетите по делото писмени доказателства и частна СТЕ. Въззивникът-наемател твърди, че до момента наетият имот не е ползван, поради причини, за които въззиваемият-наемодател отговаря, следователно не е изпаднал в забава за заплащане на наемна цена и експлоатационни разходи, което обуславя и недължимостта на претендираните от въззиваемата страна суми, представляващи договорна неустойка.

Моли съда да обезсили постановеното решение в обжалваната част, а в случай, че същото е допустимо, да го отмени в обжалваната част като незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния и процесуален закон и необосновано.

В срока по чл. 263

ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, в който се застъпва становище за нейната неоснователност. Навеждат се доводи за това, че РС-Варна с определение от 14.12.2018г. изрично не е допуснал до разглеждане възраженията за прихващане, доколкото претенцията – предмет на тези възражения е предявена по т. д. № 579/2018г. по описа на ОС – Варна. Въззиваемата страна счита, че възраженията за неизпълнен договор и забава на кредитора са преклудирани, доколкото са направени за първи път с отговора на исковата молба по чл. 422 от ГПК, а не с възражението по чл. 414, ал. 2 от ГПК, като дори да се приеме, че не са просрочени, то те са неоснователни. Поддържа се, че неуважавайки доказателствените искания на въззивника, РС-Варна не е допуснал нарушение на процесуалните правила, тъй като същите са насочени за доказване на възражението за прихващане, което не е допуснато за разглеждане от първостепенния съд.

Навеждат се доводи за това, че имотът е предаден на въззивника-наемател в състояние, което позволява същият да бъде ползван съобразно предназначението му. Сочи се, че за този факт свидетелства и приемо-предавателният протокол, който след оглед на процесното общежитие, е подписан от въззивника без забележки, като дори да има недостатъци се твърди, че наемателят е знаел за същите, което обуславя приложението на чл. 230, ал. 3 от ЗЗД. Застъпва се, че доколкото процесният имот е публична държавна собственост, то строителните дейности по него попадат в обхвата на приложното поле на Закона за обществените поръчки, съгласно чиито разпоредби е необходимо да се проведе нарочна процедура за избор на изпълнител, като се излага, че в настоящия случай такава не е проведена. Навеждат се доводи за това, че в тезата на въззивника се съдържат взаимоизключващи се възражения – от една страна се твърди, че имотът не е предаден, от друга страна – че са извършени СМР в същия. Моли се за потвърждаване на решението в обжалваната част и присъждане на сторените във въззивното производство съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения срок, на основание чл. 263, ал. 2 от ГПК, въззиваемата страна – Технически университет – Варна, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр.

Варна, ул. „Студенстка“ № 1, е депозирала и насрещна въззивна жалба с вх. № 38570/30.05.2019г. срещу Решение № 754/22.02.2019г., постановено по гр. дело № 15153 по описа за 2018г. на Районен съд - Варна, ГО, XLVI съдебен състав, в частта, с която е отхвърлен установителният иск по чл. 422 от ГПК, предявен от Технически университет – Варна, БУЛСТАТ *********, срещу „Добрин 371“ ЕООД, за следните суми:

1.) за разликата над уважения размер от 1 190.82 лева до пълния предявен размер от 13 356.66 лева - неустойка за забавено изпълнение за периода след 06.02.2017г. до 30.09.2017г. на задължението за заплащане на наемна цена за м.01.2017г., за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 17279/2017г. по описа на РС – Варна, 20-ти съдебен състав;

2.) за сумата от 7 766.25 лева - неустойка за забавено изпълнение за периода от 03.04.2017г. до 22.05.2017г. на задължението за заплащане на наемна цена за месеците октомври, ноември и декември 2016г., за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 17279/2017г. по описа на РС – Варна, 20-ти съдебен състав;

3.) за разликата над уважения размер от 7 300.27 лева до размера на 15 687.84 лева - неустойка за забавено изпълнение за периода след 06.02.2017г. до 02.04.2017г. на задължението за заплащане на наемна цена за месеците октомври, ноември и декември 2016г., за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 17277/2017г. по описа на РС – Варна, 16-ти съдебен състав.

В насрещната въззивна жалба се навеждат доводи за това, че решението в обжалваната част е неправилно поради допуснато нарушение на процесуалния закон, както и поради неточно приложение на материалноправните норми. Поддържа се, че РС-Варна неправилно е приел, че претендираният период за неустойката е до 06.02.2017г. Сочи се, че в исковите молби изрично е посочено, че претенцията за неустойка е за периоди, следващи датата, която съдът е приел като крайна. Твърди се неправилност на извода на съда, че неустойка не се дължи след 06.02.2017г. с оглед на обстоятелството, че на тази дата е развален договорът за наем поради неизпълнение на задължението за заплащане на уговорената наемна цена.

Моли се за отмяна на решението в отхвърлителната част, както и в частта, с която ищцовото дружество е осъдено да заплати на ответника съдебно-деловодни разноски и постановяване на ново, с което да се приеме за установено, че „Добрин 371“ ЕООД, ЕИК *********, дължи на Технически университет – Варна, БУЛСТАТ *********, горепосочените суми.

В законоустановения едноседмичен срок е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба с твърдения за нейната неоснователност. Излага се, че решението в обжалваната отхвърлителна част е правилно и законосъобразно, като се поддържа, че след преустановяването на облигационното правоотношение не се дължат както главните задължения, така и акцесорните такива.

С протоколно определение от 25.09.2019г. производството по делото е спряно на основание чл.

229, ал.1, т. 4 от ГПК до приключване на производството по в.т.д. № 622/2019г. по описа на ВОС. Преюдициалното производство е приключило с влязло в сила на 02.12.2020г.

Решение № 629/05.07.2019г., с оглед на което с Определение № 260026/08.01.2021г. производството по настоящото дело е възобновено.

В съдебно заседание след възобновяване на делото въззивникът „Добрин 371“ ЕООД, редовно призован, не изпраща представител.

Въззиваемата страна Технически университет – Варна се представлява от адв. В.Д., който моли за уважаване на насрещната въззивна жалба, съответно за отхвърляне на въззивната жалба, депозирана от „Добрин 371“ ЕООД, както и за присъждане на разноски.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството по гр. дело № 15153 по описа за 2018г. на Районен съд - Варна, ГО, XLVI съдебен състав, е образувано по предявен от Технически университет – Варна, срещу "Добрин – 371" ЕООД установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 92 ЗЗД – да се признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 22 331, 24 лева – неустойка за периода от 22.12.2016г. до 02.04.2017г., дължима поради забава в плащането на наемната цена по Договор за наем № 84/30.05.2016г. за месеците октомври, ноември и декември 2016г., както и сумата от 22 917, 81 лева – неустойка за периода от 16.09.2016г. до 30.09.2017г., дължима поради забава в плащането на наемната цена за месеците от септември до януари 2017г., дължима по Договор за наем № 84/30.05.2016г., за които суми има издадени заповеди за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 17277/2017г. и ч. гр. д. № 17279/2017г. и двете по описа на Районен съд – Варна.

Разпечатката съдържа 38 от 102 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a8b54514-ce76-47e3-8326-3394bc050dd7