Решение № 3531 от 10.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3531 гр. Пловдив, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20265330100694 по описа за 2026 година

По делото е предявен иск с правна квалификация по чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 11 от ЗПК.

Ищецът Х. И. З., ЕГН: **********, от село Ц., ул. „Д. Г. М.“ № .., чрез пълномощник ЕАД Е. И., е предявил против „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: 201127485, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от у. С. Н. и Н. Л., иск за прогласяване като нищожен сключеният между страните договор за кредит № ............

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за кредит № ........., съгласно раздел VI от който длъжникът следвало да върне сумата от 3 500 лева, за срок от 30 месеца, при ГПР- 47, 95 % и ГЛП- 40, 90 % и пакет допълнителни услуги в размер на 4 620 лева. Твърди се, че с лихвения процент се накърнявали добрите нрави и така се стигало до значителна нееквивалентност на насрещните престации. Размерът на лихвата бил висок, като според съдебната практика при необезпечени кредити той не можел да надхвърля четири пъти размера на законната лихва. Клаузите за допълнителни услуги целели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника и представлявали скрит разход по кредита, като така се заобикаляло изискването на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, защото те не били включени в ГПР, а представлявали реални разходи по кредита. Така и ГПР не съответствал на посочения в договора, защото лихвения процент се увеличавал със скрит добавък от тези такси. Всичко това заблуждавало кредитора, което пък било в разрез с 1 изискванията на добросъвестността и водело до неоснователно обогатяване чрез калкулиране на допълнителна печалба за кредитната институция. Отделно, те противоречали на нормата на чл. 10а от ЗПК, защото били свързани с действия по усвояване и управление на кредита. Предявява се иск за прогласяване на нищожността на договора. Претендират се и разноските в процеса. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява, като пълномощникът й взема писмено становище.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, с който се излагат твърдения за недопустимост на иска, защото ищецът разполагал с възможност да предяви осъдителен иск за въпросните суми и нямал правен интерес от установителен иск. Защитата му в най- пълен обем би се реализирала чрез осъдителен иск, но пък в случая задълженията по договора били погасени изцяло и кредиторът нямал претенции спрямо длъжника. В този смисъл се моли за прекратяване на производството, а в случай на разглеждане на делото по същество, се моли за отхвърляне на иска като неоснователен. Твърди се, че клаузите били израз на свободната воля на страните, като нямало установен законов лимит за размера на законната лихва, която представлявала цената за предоставената услуга. Лихвеният процент бил фиксиран, а ГПР отразявал реално разходите по кредита. Двете услуги не били задължително условие за получаване на кредит, а са касаело до доброволни избрани услуги. Клиентът бил предварително информиран за тези такси, а и дори да имало неточност в посочване на размера на ГПР, това не водело до недействителност на целия кредит, а само на съответните клаузи. Претендират се разноски, прави се и възражение за прекомерност на разноските на ищеца за адвокат. В с.з. страната не се представлява, но взема писмено становище.

С допълнителна молба ищецът посочва, че имал правен интерес от иска, като мотивира съображенията си в тази връзка.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

С договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № .............., сключен между страните, на ищеца е предоставен кредит в размер на 3 500 лева, при следните условия: срок- 30 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент- 41 %, годишен процент на разходите- 48, 61 %, при общ размер на всички плащания- 5 649, 49 лева, включваща възнаграждения за допълнителни услуги: „фаст“- 1 575 лева и „флекси“- 3 045 лева.

Като писмени доказателства са представени копие от договора за паричен заем, погасителен план, както и ОУ по кредита.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове 2 или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК- за посочване в договора на условията за прилагане на лихвения процент. Независимо, че в случая лихвеният процент е бил фиксиран за целия срок на договора и е непроменен, в самия договор липсва информация за това как се изчислява (или начинът, по който е формирана) възнаградителната лихва. Няма никакво значение дали лихвеният процент е един и същ или пък е променлив, след като законодателят изисква в договора да са посочени условията (начините) за прилагането му. Тук това изискване не е изпълнено, при което не може да се направи проверка при какви условия е приложен и дали отговаря на упоменатия от кредитора фиксиран размер от 41 %, поради което е налице нарушение на горната императивна разпоредба. Този пропуск отново сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД.

Отделно, не е спазено и изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 48, 61 %, а възнаградителната лихва (фиксиран ГЛП)- 41 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

3

Отделно, по договора се дължат такси за допълнителни услуги, като в тази връзка е посочено, че клиентът е закупил допълнителни услуги, а цената за тях е в общ размер на 4 620 лева. Изрично е записано, че пакетът допълнителни услуги се закупува по избор на клиента и това не е условие за отпускане на кредита. Тази свобода на договаряне обаче не означава, че дадената клауза не може да бъде обявена за нищожна, ако се намира в противоречие със закона. Изрично нормата на чл. 10а ал. 2 от ЗПК предоставя възможността за събиране на такси и комисионни, но не и такива, които са свързани с усвояване или управление на кредита. Макар и оформени като „допълнителни услуги“ по договора, със самостоятелен характер, които не са задължителни, тези услуги по естеството си са свързани с усвояването и управлението на кредита. Според представените общи условия на кредитора, допълнителните услуги са свързани с приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит и изплащане на отпуснатата сума (услугата „фаст“), както и с промяна на погасителния план (услугата „флекси“). Правото на приоритетно разглеждане и изплащане на кредита по своята същност обаче е дейност на финансовата институция, свързана с усвояване на кредита- по- бързо разглеждане на искането за кредита, по- бързото отпускане на исканата сума, по- бързото оформяне на съответните документи и т.н., т.е. все действия, които са част от дейността по кредитиране и разходите за тях следва да са включени в цената на услугата. В този смисъл това не е допълнителна услуга, както формално е посочено в договора, а представлява действия, които са присъщи при отпускането на всеки един кредит- разглеждане на искането и изплащане на съответната сума. По същия начин стоят нещата и с другата услуга, която пък е свързана с управлението на кредита, доколкото всяка промяна на погасителния план принципно касае промяна на условията по договора, за което се изисква съгласието и на двете страни, като е без значение коя от страните иска тази промяна, тъй като без съгласие на другата, същата е невъзможна.

В този смисъл, ако на клиента е предоставена възможност да поиска промяна на погасителния план (отлагане, разсрочване/ намаляване на вноски, промяна на падеж и др. опции) с оглед положението си (доходи, финансово състояние, здравен статус, конкретна нужда и т.н.), това са именно действия, свързани с управление на кредита, изискващи съответно поведение и на двете страни по договора, а не допълнителна услуга, без наличието на която длъжникът да няма право да предоговаря условията по кредита си, в частност касаещи вноските по погасителния план. Напротив- законодателят не забранява на страните възможността да предоговарят условията по договора или да променят по общо съгласие погасителния план, поради което това е законово предвидена възможност, а не предоставена такава от кредитора на длъжника, за която той да му дължи възнаграждение и то в размер на почти половината от стойността на отпуснатия заем. По този начин се плаща за права, които потребителят има, което пък е недопустимо от гледна точка на принципите на добросъвестност и справедливост. Още повече, че възнаграждението е предвидено предварително, т.е. без да е ползвана тази услуга, която може и въобще да не бъде използвана от клиента, но той с подписването на договора си я платил и в случай на неползване за кредитора не възникват никакви насрещни задължения, а той вече е получил цената на услугата.

4

Предвид горните съображения, таксите за допълнителните услуги, които реално са такси по кредита предвид естеството си и представляват допълнително плащане, следва да бъдат включени в ГПР, с оглед нормата на чл. 19 ал. 1 от ЗПК. Като не е направено това, се получава заобикаляне на разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, която предвижда лимит до петкратния размер на законната лихва, защото прибавянето на тези суми към високия лихвен процент кредитът ще оскъпи кредита и така ще се надвиши значително петкратният размер на законната лихва, който е законовият лимит. Изрично е предвидено в чл. 21 ал. 1 от ЗПК, че клаузи в договора за потребителски кредит, които заобикалят изискванията на закона, са нищожни. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че целият договор е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД, без да е необходимо да се обсъждат останалите аргументи на ищеца.