Определение № 40 от 07.01.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 40 гр. Бургас, 07.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20252100502112 по описа за 2025 година

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК 203670940 със седалище и адрес на управление – гр.София против Разпореждане №2024 от 26.11.2025 г. на РС – Карнобат , постановено по частно гр.д.№1479/2025 г. , с което изцяло е отхвърлено заявлението на жалбоподателя против Х. С. А.. Разпореждането се оспорва като неправилно и незаконосъобразно. Първоинстанционният съд е приел , че не са представени доказателства , установяващи материалната и процесуална легитимация на заявителя.

Предпоставка за уважаване на заявлението по чл.410 от ГПК е неговата редовност от външна страна. Т.е. – заявителят следва да посочи всички фактически обстоятелства , които са от значение за възникването , съществуването и изискуемостта на вземането. Когато вземането произтича от договор се прилага договора. Заповедният съд следва да извърши преценка относно действителността на договора , в частност – да установи наличието на неравноправни клаузи. При наличие на общи условия към договора следва те да бъдат приложени. Изложени са основанията , на които според жалбоподателя трябва да отговаря заявлението. Според жалбоподателят законът не поставя изискването да бъде извършена проверка дали заявителят е действителния носител на претендираното право да получи изпълнение на валидно възникналото задължение по потребителския договор – т.е. – дали е налице материално правна легитимация. Прехвърлянето на едно вземане с договор за цесия води до промяна на една от страните в облигационното правоотношение като това изменение става със сключването на нов договор с трето лице – цесионер без да е необходимо съгласието на длъжника. Този договор за цесия обаче не може да се счита нито като потребителски договор , нито като изменение на потребителския договор по смисъла на чл.410 ал.3 от ГПК за да бъде изискван и той. Договорът за цесия е неформален , не е предвидена форма за неговата действителност, страната прави извод , че не е задължително той да е в писмена форма. Поради това за да бъде редовно заявлението по чл.410 от ГПК то 1 трябва да е редовно от външна страна да отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и 3 и чл.128 т.1 и 2 от ГПК , да не противоречи на закона и добрите нрави , да не се основава на неравноправни клаузи в договор , сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това , длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на страната и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията на Република България съгласно чл.411 ал.2 от ГПК. Моли се за отмяна на обжалваното разпореждане и произнасяне по съществото на спора.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното:

От страна на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД е било подадено заявление пред РС – Карнобат против Х. С. А. от гр. *** за осъждането му да заплати сумата от 600 лв. представляваща главница , 62.05 лв. – представляваща договорна лихва , 338.55 лв. – представляваща такса по договор за допълнителна услуги, 68.48 лв. – мораторна лихва , считано от 07.12.2024 г. до датата на подаване на заявлението , както и законната лихва считано от датата на подаване на заявлението в районния съд до окончателното изплащане на задължението. Заявителят е претендирал и разноски 21.25 лв. – платена държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. В заявлението са били изложени твърдения , че между Х. А. и „Микро Кредит“ е бил сключен договор за заем и договор за допълнителни услуги към заем , сключени на 05.11.2024 г. Твърди се , че на 25.03.2025 г. е подписано приложение №1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания / цесия/ между „Микро Кредит“ и „Агенция за събиране на вземания“ЕАД , поради което вземанията по двата договора с Х. А. изцяло ведно с всички привилегии , обезпечения са били прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ Също така се твърди , че на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД длъжника е бил уведомен за извършената продажба.

При разглеждане на заявлението районният съд е констатирал , че въпросният договор за цесия между „Микро кредит“АД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД не е приложен към заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Не са били приложени никакви доказателства за това , че вземането от Х. А. е било прехвърлено чрез цедиране на заявителя както и не са били приложени доказателства за надлежното уведомяване на длъжника за извършената цесия. Поради това с разпореждане №1857 от 14.11.2025 г. заявлението е оставено без движение и са дадени указания на заявителя в тридневен срок от уведомяването да представи документ за внесена такса – 21.25 лв. както и да представи договора за цесия ведно с приложенията , от които да е видно , че са му прехвърлени вземанията на „Микро Кредит“ АД към длъжника Х. А. и доказателства , че длъжника А. е бил уведомен за извършената цесия и на коя дата е станало това.

Разпореждането е изпратено по ЕПЕП , каквото е било искането на заявителя и е получено от него на 19.11.2025 г.

На 14.11.2025 г. от страна на заявителя е бил представен банков документ за внесена държавна такса в размер на 21.25 лв. , но не са били представени изисканите доказателства:

- договор за цесия ведно с приложенията , от които да е видно че на „Агенция за събиране на 2 вземания“ЕАД са били прехвърлени вземанията на „Микро Кредит“АД срещу Х. А. както и доказателства , че извършеното прехвърляне – цесия е била уведомена на длъжника А. и на коя дата е станало това. Поради това – че не са били изпълнени дадените указания за отстраняване на нередовностите в заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в дадения тридневен срок и след като последствията от тяхното неотстраняване са били указани на заявителя съдът е счел , че не следва да издава Заповед за изпълнение на претендираните вземания съгласно разпоредбата на чл.411 ал.2 т.1 от ГПК във вр. С чл.410 ал.3 от ГПК и поради това е отхвърлил изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД против Х. С. А. като е прекратено производството по делото.

Жалбата от страна на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД е допустима – депозирана е от надлежна страна в производството по чл.410 от ГПК – заявителя за издаване на заповед за изпълнение в законоустановения срок. Внесена е и дължимата държавна такса.

Страната има правен интерес от обжалване на съдебния акт на първоинстанционния съд.

По основателността на жалбата съдът съобрази следното:

В случая е налице заповедно производство по чл.410 от ГПК.Заявителят в качеството му на цесионер претендира издаване на заповед за изпълнение от длъжник , вземането срещу който му е цедирано от кредитодателя на длъжника Х. А.. В процесния случай съдът е преценил , че заявлението не отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и 3 и чл.128 т.1 и 2 от ГПК и е дал тридневен срок на заявителя тези изисквания да бъдат изпълнени. Заявителят е представил само документ за внесената държавна такса като вместо изпълнение по визираните от съда указания е изложил теоретични постановки относно характера на производството по чл.410 от ГПК. Изложените съображения , както и тези в частната жалба са принципно правилни, но не касаят пряко проблематиката в настоящия случай. Съдът е констатирал липсата на достатъчно данни в заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД във връзка с изискванията на чл.410 ал.2 от ГПК във връзка с чл.127 и 128 от ГПК , касаещи обстоятелствата във връзка с извършената цесия – както самия договор за цесия , така и уведомлението до длъжника за нейното извършване. Настоящата инстанция намира , че тези указания на първоинстанционния съд са правилно зададени към заявителя и същият е следвало в дадения тридневен срок да ги изпълни. Последиците за заявителя от неизпълнението са достатъчно ясни , същите са визирани и в чл.411 от ГПК : - заповед за изпълнение не се издава когато искането не отговаря на изискванията на чл.410 от ГПК и заявителят не отстрани допуснатата нередовност в дадения му тридневен срок от съобщението. В процесния случай заявителят не е изпълнил указанията на съда и законосъобразно – напълно в съответствие с разпоредбата на чл.411 ал.2 т.1 от ГПК първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението като не е издал заповед за изпълнение.

При липсващите данни същият не е могъл да извърши надлежна преценка относно действителността на договора за потребителски кредит и за изпълнение на останалите изисквания за издаване на исканата заповед за изпълнение. Изложените от първоинстанционния съд мотиви , въз основа на които е отказано издаването на заповед за 3 изпълнение са правилни и в съответствие с разпоредбите в закона като настоящата инстанция ги възприема изцяло на основание чл.272 от ГПК.

С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав намира частната жалба на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД за неоснователна и като такава същата следва да бъде оставена без уважение с последиците по закон.

Мотивиран от горното и на основание чл.411 ал.2 т.1 от ГПК във вр. С чл.410 от ГПК , Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК 203670940 , със седалище и адрес на управление – гр.София против Разпореждане №2024 от 26.11.2025 г. , постановено от РС – Карнобат по гр.д.№1479/2025 г. , с което изцяло е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 40 гр. Бургас, 07.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20252100502112 по описа за 2025 година

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК 203670940 със седалище и адрес на управление – гр.София против Разпореждане №2024 от 26.11.2025 г. на РС – Карнобат , постановено по частно гр.д.№1479/2025 г. , с което изцяло е отхвърлено заявлението на жалбоподателя против Х. С. А.. Разпореждането се оспорва като неправилно и незаконосъобразно. Първоинстанционният съд е приел , че не са представени доказателства , установяващи материалната и процесуална легитимация на заявителя.

Предпоставка за уважаване на заявлението по чл.410 от ГПК е неговата редовност от външна страна. Т.е. – заявителят следва да посочи всички фактически обстоятелства , които са от значение за възникването , съществуването и изискуемостта на вземането. Когато вземането произтича от договор се прилага договора. Заповедният съд следва да извърши преценка относно действителността на договора , в частност – да установи наличието на неравноправни клаузи. При наличие на общи условия към договора следва те да бъдат приложени. Изложени са основанията , на които според жалбоподателя трябва да отговаря заявлението. Според жалбоподателят законът не поставя изискването да бъде извършена проверка дали заявителят е действителния носител на претендираното право да получи изпълнение на валидно възникналото задължение по потребителския договор – т.е. – дали е налице материално правна легитимация. Прехвърлянето на едно вземане с договор за цесия води до промяна на една от страните в облигационното правоотношение като това изменение става със сключването на нов договор с трето лице – цесионер без да е необходимо съгласието на длъжника. Този договор за цесия обаче не може да се счита нито като потребителски договор , нито като изменение на потребителския договор по смисъла на чл.410 ал.3 от ГПК за да бъде изискван и той. Договорът за цесия е неформален , не е предвидена форма за неговата действителност, страната прави извод , че не е задължително той да е в писмена форма. Поради това за да бъде редовно заявлението по чл.410 от ГПК то 1 трябва да е редовно от външна страна да отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и 3 и чл.128 т.1 и 2 от ГПК , да не противоречи на закона и добрите нрави , да не се основава на неравноправни клаузи в договор , сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това , длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на страната и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията на Република България съгласно чл.411 ал.2 от ГПК. Моли се за отмяна на обжалваното разпореждане и произнасяне по съществото на спора.