Определение № 11429 от 08.10.2023, Районен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11429 гр. Пловдив, 08.10.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20235330105738 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на А. Д. В. против „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД, с която са предявени субективно пасивно съединени установителни искове с правно основание по чл.124, ал.1 ГПК, вр. с чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.5, чл.11, чл. 19, чл. 33 ЗПК и чл. 138 и сл. ЗЗД.

В срока по чл. 131 ГПК, ответниците са подали отговори, с твърдения за недопустимост и представени доказателства за плащане на сумите по двата договора.

След дадени указания до ищеца – да мотивира правен интерес от претенциите при тази фактическа обстановка, същият подава молба, с която поддържа да е налице такъв.

При така развилата се и установена фактическа обстановка, настоящият състав намира, че предявените установителни искове са недопустими, поради липса на правен интерес.

За предявяването на установителен иск за нищожност на договор /негова клауза/ наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, за която съдът следи служебно, както при подаването на ИМ, така и в хода на процеса до неговото приключване.

Установителният иск съществува като правна възможност за всеки, който има интерес от него. Правният интерес обаче винаги е конкретен и се преценява за всеки отделен случай от съда, с оглед твърденията на страните и обстоятелствата по спора.

Съгласно т.1 от ТР № 8/27.11.2013 г. на ВКС по тълк.д. № 8/2012 г., ОСГТК, въпросът за евентуалното наличие, респективно липсата на самостоятелно право на ищеца, е 1 свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването, т.е. за допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му, но не е част от предмета на претенцията, като наличието на интерес се преценява конкретно. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото, като, когато констатира, че ищецът няма правен интерес, прекратява производството, без да се произнася по основателността на претенцията.

В случая, предмет на исковете е валидността на двата договора спрямо ответниците, поради което ищецът по принцип има защитим интерес от претенциите. Ответниците обаче твърдят и представят доказателства, които не се оспорват, че всички суми по тях са платени изцяло.

При установеност на пълно плащане, ищецът няма интерес единствено от установителни искове за признаване нищожността на договорите, тъй като е изпълнил задълженията си за плащане по тях. Фактическият негатив в имуществения му патримониум е настъпил, поради намаляването, чрез плащане на съответните суми по правоотношенията. Тоест – неговите права могат да бъдат правно защитими, чрез претенция за връщане на дадено поради липса на основание, но не и чрез самостоятелно предявяване на установителен иск за нищожност на договор /платен/.

В този смисъл е и Определение № 543/23.03.2020 г. по в.ч.гр.д. № 163/20 г. на ПОС и цитираната в същото съдебна практика на ВКС.

В този смисъл е налице и по – нова практика на ПОС - Определение № 1593/29.06.2023 г. по в.ч.гр.д. № 1717/23 г.

Доколкото за ищеца е налице друг, по – ефективен и цялостен път на защита, чрез който адекватно и пълно да упражни правата си, съдът намира, че производството по делото следва да бъде прекратено, поради недопустимост на предявените претенции /липса на правен интерес/.

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба на А. Д. В. против „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 5738 по описа за 2023 г. на Районен съд- Пловдив, XXI гр.с.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съдПловдив в едноседмичен срок от връчването му.

2

Препис от Определението пълномощниците. да се връчи и на двете страни, чрез

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3