Решение № 13172 от 02.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13172 гр. София, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20231110110549 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД против П. Н. Т. и И. Б. Т., с искане да бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищцовото дружество следните суми: 891,51 лева, представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж. к. „Д.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.* с аб. № ******* за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от подаване на исковата молба до изплащане на вземането, сумата 158,74 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 15.02.2023 г., сумата от 81,16 евро /158,74 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2020 г. до 15.02.2023 г.., сумата от 18,76 евро /36,70 лева/, представляваща главница за услуга дялово разпределение за периода м.04.2020г. – м.04.2021г., както и сумата в размер на 4,49 евро /8,79 лева/, мораторна лихва за периода от 04.03.2020г. – 15.02.2023г., при квоти по ½ идеална част, в качеството им на наследници на Н. П. Т..

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия с ответника, ищцовото дружество доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като потребителят не е изпълнил насрещното си задължение да заплати цената доставената топлинна енергия. Ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като ответникът притежава право на собственост върху 1 процесния недвижим имот. Процесуалният представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Предвид неизпълнение на задължението на ответниците да заплатят в срок задължението за главница, потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Поддържа, че претендираните от ищцовото дружество вземания не съществуват, тъй като част от тях са погасени по давност, а останалите са погасени чрез извършени плащания. Твърди, че до „Топлофикация София“ ЕАД е подадено заявление, с което е направено възражение за изтекла погасителна давност по отношение на задълженията по партидата на наследодателя Н. П. Т., след което дружеството е извършило преизчисляване на задълженията, а остатъкът е бил изцяло заплатен с извършените плащания на 30.06.2023 г., 13.07.2023 г. и 31.08.2023 г. В тази връзка представя писмени доказателства за извършените плащания. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът П. Н. Т., чрез назначения му особен представител, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Поддържа, че ищецът не е доказал възникването на валидно облигационно правоотношение между страните, като оспорва наследодателят на ответника да е притежавал качеството на собственик или носител на вещно право на ползване върху процесния имот през исковия период. Оспорва още влизането в сила и противопоставимостта на Общите условия на ищцовото дружество, както и твърденията, че процесните количества топлинна енергия са действително доставени и потребени в претендирания обем. Ответникът прави и възражение, че процесното вземане е погасено чрез плащане, като заявява, че ще се ползва от представените от другия ответник по делото писмени доказателства за извършените плащания. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

По делото е конституирано трето лице-помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия 2 ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.

В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже погасяване на задълженията.

Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката (обн. ДВ 107/09.12.2003 г.), съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и т.

2а от ДР ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребители, респ. битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически лица – ползвател или собственик на имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

По делото е безспорно, че ответниците са наследници на Н. П. Т..

Спорно е обаче дали наследодателят им е притежавал качеството на собственик или носител на вещно право на ползване върху процесния имот, респективно дали между него и ищцовото дружество е възникнало облигационно правоотношение по чл. 153 ЗЕ. Това обстоятелство е изрично оспорено от ответника П. Н. Т. чрез назначения му особен представител.

В тази връзка съдът констатира, че по искане на ищеца е било издадено съдебно удостоверение за снабдяване с договора за придобиване на процесния недвижим имот, като в изпълнение на същото по делото е представен договор за продажба, който обаче касае различен недвижим имот, а именно апартамент № **, находящ се в гр. София, район Искър, ж.к. Д., бл.*, вх.*,ет.* и е неотносим към предмета на настоящия спор. Други доказателства, удостоверяващи, че Н. П. Т. е бил собственик или носител на вещно право на ползване върху процесния имот през процесния период, не са ангажирани.

Обстоятелството, че ответницата И. Б. Т. е основала защитата си на възражение за погасяване на задължението чрез плащане, не освобождава ищеца от задължението да установи при условията на пълно и главно доказване фактите, от които черпи права, доколкото възражението не представлява изрично признание на качеството на наследодателя като клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ. Още повече, че другият ответник, чрез назначения му особен представител, изрично е оспорил този факт.

При липсата на доказателства, че наследодателят на ответниците е бил собственик или носител на вещно право на ползване върху процесния имот, съдът приема, че ищецът не е доказал възникването на облигационно правоотношение между страните, поради което предявените искове се явяват 3 неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

За пълнота на изложението съдът намира за необходимо да обсъди и наведените от ответниците възражения за погасяване на вземанията по давност и чрез плащане.

Съгласно задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, вземанията на топлопреносните предприятия за цената на доставената топлинна енергия представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и се погасяват с изтичането на тригодишна погасителна давност. В случая исковата молба е подадена на 28.02.2023 г., поради което към този момент са погасени по давност всички вземания, за които тригодишният давностен срок е изтекъл преди тази дата. От приетото и неоспорено заключение на съдебносчетоводната експертиза се установява, че погасени по давност са вземания за главница в размер на 286,81 лв., както и вземания за обезщетение за забава в размер на 89,48 лв., като съдът кредитира заключението в тази му част като компетентно и обективно изготвено. Следователно възражението за погасителна давност се явява основателно до посочените размери.

По делото е представено платежно нареждане от 13.07.2023г., видно което И. Т. е превела по сметка на Топлофикация София ЕАД, като в платежното като основание е посочен единствено абонатния номер *******.

От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно, обективно и неоспорено от страните, се установява, че за процесния период 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. по процесната абонатна партида е начислена главница за доставена топлинна енергия в размер на 891,54 лв., както и сума за дялово разпределение в размер на 36,69 лв.. Размерът на законната лихва към 15.02.2023 г. възлиза на 160,81 лв., от които 152,03 лв. върху главницата за топлинна енергия и 8,78 лв. върху сумата за дялово разпределение. Установено е също, че сумата 1067,93 лв., преведена от ответницата И. Б. Т., е постъпила по сметка на ищцовото дружество, използвана за събиране на битови плащания, като е осчетоводена автоматично и е погасила текущите задължения по абонатната партида.

Експертизата сочи още, че представените по делото платежни документи не касаят процесния период, а са отразени като плащания по текущите задължения към датата на извършването им. В открито съдебно заседание вещото лице категорично заявява, че сумата от 1067,93 лв. е достигнала до сметка на „Топлофикация София“ и е осчетоводена, като именно чрез проверката на счетоводните записвания е стигнала до този извод. От приетото допълнително заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено, се установява, че с това плащане дружеството е погасило задължения по фактури, издадени на 13.07.2023 г., т.е. след приключване на процесния период и след предявяване на исковете. Вещото лице е констатирало и наличие на сума за получаване по процесната партида, като е посочило, че разпределението на плащането е 4 извършено съобразно начина, по който то е осчетоводено в счетоводната система на ищеца

Съгласно чл. 76 от ЗЗД този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се найобременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно. В случая в платежното нареждане от 13.07.2023 г. платецът И. Б. Т. не е посочила кои точно фактури или за кои точно периоди погасява задълженията по абонатна партида № *******, а е отбелязала единствено самия абонатен номер. При липса на изрично изявление от страна на длъжника по смисъла на чл. 76, ал. 1 от ЗЗД в момента на плащането, приложение намират законовите правила за поредност на погасяването. Ищцовото дружество автоматично е осчетоводило сумата по новоиздадени фактури, това едностранно разпределение от страна на кредитора е в нарушение на императивното правило на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД.

Процесните вземания (01.05.2019 г. – 30.04.2021 г.) и последващите текущи задължения са еднородни, като по делото не се установява някое от тях да е по-обременително от останалите. При това положение приложение намира правилото, че плащането погасява най-старото задължение. Тъй като вземанията за процесния период са по-стари, то внесената сума в размер на 1067,93 лв. е следвало да погаси именно тях, а не по-новите, възникнали след предявяването на исковата молба текущи задължения.