Решение № 4913 от 21.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4913 гр. С., 21.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гергана Коюмджиева като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело № 20211100106866 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 250 ГПК.

Производството пред настоящата съдебна инстанция е приключило с постановяване на решение №811 от 13.02.2024г., постановено по гр. д. № 6866/2021 г. на СГС, I-29 състав, с което:

„Е.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.

*******, е осъдено да заплати на Н.

М. Т., ЕГН **********, гр. С., ул. *******, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата 200000 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от причинените й травматични увреждания в резултат от осъществено на 04.01.2021 г. на автомагистрала Тракия на км 52+100 в посока гр. С. пътнотранспортно произшествие по вина на водача на автомобил Рено Трафик с ДК № ******* – И. М. Д., чиято деликтна отговорност е обезпечена чрез договор за застраховка Гражданска отговорност със застрахователя, заедно със законната лихва върху тази сума от 17.02.2021 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ за разликата над уважения размер от 200000 лева до пълния предявен размер от 300000 лева и акцесорната претенция за периода от 04.01.2021 г. до 16.02.2021 г.включително.

1

Срещу решение №811 от 13.02.2024г. е подадена въззивна жалба от ответното дружество, която след администриране заедно с делото е изпратена на САС.

С разпореждане 329/07.08.2024г. постановено по в.гр.д.№1217 /2024г. на САС, ГО, 4-ти състав, въззивният съд е констатирал, че липсва произнасяне по молби на страните с вх.№24814/ 01.03.2024г. и с вх.№28092/ 11.03.2024г. за допълване на решението, като делото е върнато на СГС за произнасяне по реда на чл.250 от ГПК.

С молба вх.№24814/ 01.03.2024г. ищцата Н. М. Т., чрез адв.С. Н.а е поискала на основание чл. 250 ГПК допълване на съдебното решение, с което ответното ЗД „Е.“ АД, да бъде осъдено да заплати законна лихва върху сумата 100 000лв. платена в хода на делото – на 17.01.2023г., предвид липсата на произнасяне в диспозитива на съдебния акт по акцесорната претенция за лихва върху тази сума.

В указания едноседмичен срок, ответникът, не изразяват становище по искането.

С молба вх.№28092/ 11.03.2024г. ответното ЗД „Е.“ АД, е поискало на основание чл. 250 ГПК допълване на съдебното решение, като в решението се посочи банкова сметка , по която следва да се платят присъдените на ищцата суми.

Молбата за допълване на решението, в частта относно законна лихва върху сумата 100 000лв. платена в хода на делото – на 17.01.2023г. за периода от началния момент на дължимост на лихвата до фактическото плащане е подадена в срока по чл.250, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.

По същество молбата на ищеца е основателна.

В решение № 811 от 13.02.2024г., постановено по гр. д. № 6866 /2021 г. на СГС, 1-29 състав, съдът е приел, че справедливо за обезщетяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди се явява обезщетение в размер на 300 000лв.

Прието е, че лихва за забава се дължи от предявяване на застрахователната претенция от ищеца – 17.02.2021г., като такава е присъдена върху главницата от 200 000лв., но не и върху сумата 100 000лв. – част от приетото за справедливо обезщетение, което е изплатено в хода на процеса.

По тези съображения са налице предпоставки за допълване на решението, като се присъди законна лихва, върху сумата 100 000лв. платена в хода на делото, считано от началния момент на дължимост на лихвата – 17.02.2021г. до фактическото плащане – 17.01.2023г.

Молба вх.№ 28092/ 11.03.2024г. ответното ЗД „Е.“ АД също е допустима и основателна. Съгласно редакцията на чл.236, ал.1, т.7 ГПК, с измененията обнародвани в ДВ бр.86/2017г., решението трябва да съдържа банкова сметка по която да се преведат присъдените суми. Процесуалната норма е императивна и сочи посочването на банкова сметка, като задължителен реквизит на диспозитива 2 на решението.

По тези съображения искането за искането за допълване следва да бъде уважено, като диспозитива на решението бъде допълнен с банковата сметка посочена от ищеца с молба на л.216 от делото.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд, ГО, I –29 състав РЕШИ:

ДОПЪЛВА, на основание чл.250 от ГПК решение №№811 от 13.02.2024г., постановено по гр. д. № 6866–2021 г. на СГС, ГО, I –29 състав по молба вх.

№24814/ 01.03.2024г. ищцата Н. М. Т.,

Като:

ОСЪЖДА ЗД „Е.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. *******, да заплати на Н. М. Т., ЕГН **********, гр. С., ул. *******, на основание чл.86 от ЗЗД във вр.чл.497, ал.1 КЗ, лихва за забава върху сумата 100 000лв. – представляваща част от дължимо застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от причинените й травматични увреждания в резултат от осъществено на 04.01.2021 г. на автомагистрала Тракия на км 52+100 в посока гр. С. ПТП, която сума е платена в хода на делото, за периода считано от 17.02.2021г. до деня на плащането – 17.01.2023г.

ДОПЪЛВА, на основание чл. 250 ГПК, във вр. чл.236, ал.1, т.7 ГПК, решение №811 от 13.02.2024г. постановено по гр.д.№ 6866/2021г. описа на СГС, I – 29 състав, по молба вх.№28092/ 11.03.2024г. ответното ЗД „Е.“ АД, като в диспозитива след абзац трети, сe добавя следния текст:

„Присъдените на ищеца парични суми могат да бъдат преведени по сметка IBAN ************“, посочена в молба на л.216 от делото .

Настоящото решение може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 3