Решение № 226 от 18.12.2024, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. Ихтиман, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ при участието на секретаря Цветелина Хр. Велева като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Административно наказателно дело № 20241840200540 по описа за 2024 година Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. С. Б., ЕГН ********** против Наказателно постановление № BG02012024/1000/Р8-7/04.06.2024 г., издадено от и.д. директор на Национално тол управление към АПИ, с което на основание чл.

179, ал. 3а ЗДвП за нарушение на същата разпоредба, на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 1 800 лв.

В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно и издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила при подробно изложени съображения.

В съдебно заседание процесуалния представител на наказания поддържа жалбата и излага допълнителни съображения.

АНО чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на наказателното постановление.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява основателна.

От фактическа страна:

„*“ ЕООД е собственик на ППС влекач с рег. № *, с обща допустима техническа маса над 12 тона, марка „Волво“, модел „ФХ 440 6Х2 Р“.

Жалбоподателят работи в дружеството на длъжност шофьор. „*“ ЕООД е сключил договор с предплатен баланс с „Интелигентни трафик системи“ АД за плащане тол такси за пътувания въз основа на реално декларирани тол 1 данни.

На 14.12.2023 г. в 08:11 часа, е установено нарушение с пътно превозно средство влекач марка „влекач с рег. № *, с обща допустима техническа маса над 12 тона, марка „Волво“, модел „ФХ 440 6Х2 Р“, в общ. Костенец, по път А-1 (автомагистрала „Тракия“), км. 54+150 с посока на движение намаляващ километър, като не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното средство, което било заснето с устройство с ИД № 20032 (АПИ), представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси, управлявано от въззивника.

С акт за установяване на административно нарушение № BG02012024/1000/P8-7 от 02.01.2024 г., съставен от свид. В. В. – старши инспектор в териториална дирекция на Агенция „Митници“ в ТД „МитницаБургас“ и в присъствието на свид. С. Д. – свидетел при установяване на нарушението, било констатирано, че на 02.01.2024 г. около 15:34 часа при извършена проверка при излизане от територията на Р. България на ГКПП „Капитан Андреево“, ППС влекач с рег. Волво“, модел „ФХ 440 6Х2 Р“, попадащо в категорията на ППС, за което се дължи такса съгласно чл. 10, ал.

1, т. 2 във вр. с чл. 10б, ал. 4 ЗП, която не е била заплатена при преминаването на ППС на 14.12.2023 г. в 08:11 часа АМ „Тракия“ (А-1) в района на общ.

Костенец, километър 54+150, засечено с контролно устройство с ИД № 20032 (АПИ), представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси.

В акта е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 179, ал. 3а ЗДвП, като след съставянето му препис от същия е връчен на нарушителя.

Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление № BG02012024/1000/Р8-7/04.06.2024 г., издадено от и.д. директор на Национално тол управление към АПИ, с което на основание чл.

179, ал. 3а ЗДвП, при цялостното възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 1 800 лева.

По доказателствата:

Възприетата фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от събраните в хода на производството писмени доказателства договор с предплатен баланс, трудов договор, свидетелство за собственост на МПС, заповеди на АПИ и Агенция "Митници", Заповед № РД-ЧР-СП364/20.05.2024 г. издадена от председателя на УС на АПИ, извлечение за регистрирани нарушения, 2 броя снимки, Писмо с вх. № 5955/08.10.2024 г. и приложения технически лог, извлечение от пътна карта, Писмо с вх. № 6331/22.10.2024 г. от служител при Национално тол упавление на АПИ, представляващо по естеството си справка и приложените към него 2 броя графични изображения за заплатен маршрут и място на установяване на нарушението.

Доказателствените източници са непротиворечиви, взаимно допълващи се, поради което не следва да бъдат по-подробно анализирани.

Вмененото нарушение се установява по безспорен начин от приложеното графично изображение, генерирано от контролно устройство с ИД № 20032 (АПИ), представляващо елемент от електронната система за 2 събиране на пътни такси, доклад и разписки за заплатена маршрутна карта.

Последните водят до несъмнен извод, че за управляваното от жалбоподателя ППС е заплатена такса въз основа на реално получени декларирани тол данни , но тя не е включвала участъка АМ „Тракия“ (А-1) в района на общ. Костенец, километър 54+150.

Не е спорно по делото, че именно жалбоподателят е лицето, което е управлявало процесното пътно превозно средство. Този извод може да бъде направен косвено от липсата на възражение при съставяне на процесния акт, както и че именно той е били лицето, което е управлявало влекача към момента на установяване на нарушение при излизане от територията на Република България. Липсват данни или твърдения друго лице да е имало достъп от товарния автомобил.

Показанията на свидетелите В. В. и С. Д. в останалата част не спомагат за разкриване на обективната истина, тъй като същите нямат никакъв спомен за конкретния случай.

При съвкупната преценка и интерпретация на инкорпорирания по делото доказателствен материал настоящият съдебен състав намира, че деянието и неговото авторство са доказани по категоричен и несъмнен начин, противно на бланкетно изложеното в жалбата и доколкото доказателственият материал не разкрива никакви противоречия, съдът не дължи по-подробен анализ.

От правна страна:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.

На следващо място, противно на изложеното в жалбата, съдът, констатира че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, чл. 42, чл. 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в обективната действителност.

По делото безспорно се установява, че на 14.12.2023 г. в 08:11 часа АМ „Тракия“ (А-1) в района на общ. Костенец, по път А-1 (автомагистрала 3

„Тракия“), км. 54+150, с контролно устройство с ИД № 20032 (АПИ) е установено, че жалбоподателят С. С. Б. е управлявал ППС влекач с рег. № *, с обща допустима техническа маса над 12 тона, марка „Волво“, модел „ФХ 440 6Х2 Р“.

Превозното средство е с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона (в случая надвишава 12 тона), не попада в изключенията по чл.

10, ал. 9 ЗП, поради което се на основание чл. 10, ал. 1, т. 2 вр. чл. 10б, ал. 3 ЗП се дължи заплащането на такса за изминато разстояние за съответния сегмент.

От Писмо с вх. № 5955/08.10.2024 г. и приложения технически лог от ИТС се установява, че бордовото устройство в ППС е било технически изправно, не е имало прекъсване на спътниковото устройство и не работело поради субективни действия на водача – неправилна употреба или изтощена батерия.

Може да се направи извод, че въззивникът е действал непредпазливо във форма на вината небрежност. Наказаният не е предвиждал, че предприема движение по в района на общ. Костенец, километър 54+150, без да е заплатена дължимата пътна такса за участъка, включен в обхвата на платената пътна мрежа, но е бил длъжен съгласно чл. 10б, ал. 3 ЗП и е могъл да предвиди, че тол такса за участъка от пътя не е заплатена, като се запознае с автоматизираното устройство и установи, че то не е включено.

Съгласно чл. 7, ал. 2 ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. За процесното деяние изключение не е предвидено.

Изложеното сочи, че поведението на жалбоподателя покрива формално признаците от обективна и субективна страна на състав на административно нарушение, установен в чл. 179, ал. 3а ЗДвП. Цитираната разпоредба предвижда наказание глоба в абсолютно определен размер от 1800 лв. за водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал.

3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва.

Не се споделят доводите, че субект на наказателна отговорност за този вид нарушение не може да бъде физическо лице, което е водач на автомобила, а единствено неговият собственик, тъй като изразеното разбиране се опровергава от разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.

Основателни да доводите обаче, че процесното наказание нарушава принципа на пропорционалност.

В практиката на СЕС е изяснено, че наказанието глоба в абсолютен размер (в случая 1800 лв.) без възможност да се вземат предвид конкретните обстоятелства за всеки отделен случай, противоречи на принципа на пропорционалност.

4

С Решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/23 г. („Екострой“ ЕООД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“) Съдът на Европейския съюз е постановил, че член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на

„компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

В мотивите е изложено, че (42) принципът на пропорционалност е част от общите принципи на правото на Съюза, които трябва да бъдат зачитани от националното законодателство, което попада в приложното поле или въвежда това право, включително при липсата на хармонизация на правото на Съюза в областта на приложимите санкции (решение от 4 май 2023 г., Agenția Națională de Integritate, C 40/21, EU:C:2023:367, т. 49 и цитираната съдебна практика).

(43) Така санкционните мерки, предвидени в съответното национално законодателство, не трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от това законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко ограничителната и че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на преследваните цели (решение от 22 март 2017 г., Euro-Team и Spirál-Gép, C 497/15 и C 498/15, EU:C:2017:229, т. 40 и цитираната съдебна практика). По-специално строгостта на наложената санкция трябва да бъде в съответствие с тежестта на нарушението, което има за цел да санкционира (решение от 4 май 2023 г., Agenția Națională de Integritate, C 40/21, EU:C:2023:367, т. 51 и цитираната съдебна практика).