Решение № 409 от 06.06.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 409 гр. Русе, 06.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристиан Б. Гюрчев при участието на секретаря Албена Асп. Соколова като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно наказателно дело № 20234520200299 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на М. М. Ц. против Наказателно постановление № 230453-000001 от 16.01.2023 г., издадено от Началник на РУ Сливо поле при ОД на МВРРусе, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се ангажират твърдения, че обжалваното наказателно постановление е издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, поради което се моли същото да се отмени.

В съдебно заседание жалбоподателят М. Ц., редовно призован, не се явява, като вместо него се явява процесуалния му представител – адв. В. Л. от АК-Русе, който подържа изложеното от фактическа и правна страна в жалбата, доразвивайки го в пледоарията си и с представените писмени бележки. Претендира направените разноски за процесуално представителство.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

1

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок – препис от обжалваното наказателно постановление е получено от жалбоподатя на 30.01.2023 г., а жалбата е подадена на 01.02.2023 г., касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

На 15.04.2022 г. жалбоподателят М. Ц. придобил собственост върху МПС – лек автомобил, Фолксваген Голф, с регистрационен номер Р2187КС, във връзка със сключен договор за покупко-продажба с рег. номер 1231/15.04.2022 г.

На 25.08.2022 г., около 07:00 часа, в гр. Сливо поле, обл. Русенска, на бул.

„България“ № 15, в посока към гр. Силистра, при изпълнение на служебните си задължения по ЗДвП дежурен полицейски наряд на ГООР на РУ-Сливо поле при ОД на МВР-Русе в състав Д. Д. и старши полицай И.В. спрели горепосоченото МПС. При извършената проверка било установено, че автомобила бил управляван от собственика М. Ц.. При проверката на документи на автомобила било установено, че същият е без валидна полица за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, както и че бил със служебно прекатена регистрация, считано от 09.08.2022 г. на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

В тази връзка на жалбоподателя бил съставен АУАН Серия GA 702204/25.08.2022 г., който бил подписан от последния без възражения, като такива не били депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Непосредствено след извършване на проверката, жалбоподателят Ц. сключил застраховка „Гражданска отговорност“, поради което и на 25.08.2022 г. в 08:47 часа регистрацията на процесното МПС била служебно възстановена.

Материалите по административнонаказателната преписка, ведно с така съставения АУАН, били изпратени по компетентност в Районна прокуратура – Русе, с оглед осъществяване на преценка дали е налице осъществено от жалбоподателя Ц. престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.

С Постановление от 05.12.2022 г. наблюдаващият прокурор отказал да образува наказателно производство за престъпление от общ характер и прекратил прокурорска преписка № 5186/2021 г. по описа на Районна прокуратура-Русе, като се мотивирал, че 2 извършеното от жалбоподателя Ц. не съставлява престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, доколкото не са събрани данни същият да е знаел, че управлява МПС със служебно прекратена регистрация.

Въз основа на постановлението на Районна прокуратура – Русе, Началник на РУ Сливо поле при ОД на МВР-Русе, в качеството му на АНО, издал оспореното наказателното постановление, като на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя Ц. административни наказания „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за нарушение на чл.

140, ал. 1 от ЗДвП.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – АУАН Серия GA 702204/25.08.2022 г., Наказателно постановление № 23-0453-000001 от 16.01.2023 г., Постановление на Районна прокуратура – Русе от 05.12.2022 г., застрахователна полица, справки, договор за покупко-продажба, докладна записка, свидетелство за регистрация част I-ва, писмени обяснения, справка нарушител/водач, справка за съдимост, писмо от Гаранционен фонд, ведно с уведомление по чл. 574, ал. 10 от КЗ и писмо от началника на РУ-Сливо поле при ОД на МВР-Русе, ведно със справка от АИС.

Изброените доказателствени източници са логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и следва да бъдат кредитирани в цялост, тъй като не разкриват противоречия и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 о т НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

От правна страна:

Съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи или от определени от него лица. В процесния случай се установи, че наказателното постановление е издадено от компетентен АНО – Началник Районно управление - Началник на РУ Сливо поле при ОД на МВР-Русе, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. Както става ясно от съдържанието на обжалваното наказателно постановление, същото е издадено в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, на основание поставление на Районна прокуратура – Русе.

Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от 3

ЗАНН.

Обжалваното наказателно постановление е постановено в шест месечния срок.

Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

По изложените съображения съдът намира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да имат за своя последица отмяна на последното.

На следващо място съдът приема, че жалбоподателят М. Ц. не е осъществил от субективна страна състава на нарушението на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, за което е ангажирана и административнонаказателната му отговорност.

Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП въвежда задължение за водачите да управляват по пътищата, отворени за обществено ползване, само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Нарушаването на това задължение от страна на водачите води до санкционните последици, предвидени в нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.

Същевременно разпоредбата на чл. 574, ал. 10 от КЗ предвижда информационния център да уведомява собствениците на моторни превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или сключеният договор е бил прекратен и не е подновен, и да им дава срок от 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Едва след изтичане на този срок и, ако не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 /компетентните държавни органи, които регистрират моторните превозни средства в Република България/ да прекрати регистрацията на моторното превозно средство /чл.

574, ал. 11 от КЗ/. Едва след получаване на това уведомление, съобразно императивната разпоредба на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, компетентният държавен орган следва служебно да прекрати регистрацията на пътното превозно средство и да уведоми собственика на пътното превозно средство. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

При анализа на така цитираните правни разпоредби се налага извода, че законодателят не е въвел правно задължение за собственика на пътното превозно средство да следи за това дали е извършено служебно прекратяване на регистрацията 4 на автомобила му, което е обяснимо, доколкото в случая се касае за вътрешен обмен на информация между съответните компетентни органи, без осигурена публичност на тази информация. Тоест за факта на прекратяване на регистрацията на определено ППС, респективно за да предприеме действия по възстановяване на служебно прекратена регистрация, а и за да се въздържа от действия нарушаващи разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, собственикът може да разбере едва от уведомяването му от съответния Сектор на „Пътна полиция“.

В тази насока настоящият съдебен състав застъпва становището, че прекратяването на регистрация на МПС, за което липсва валиден договор за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, не настъпва ex lege (по силата на закона), доколкото служебното прекратяване настъпва не от момента, в който собственикът е останал без валидно сключена застраховка, съответно от изтичане на срока, в които е следвало да представи доказателство за такава, а едва от предприемане на действия от органите на КАТ след уведомяването им от Гаранционния фонд. Същевременно, макар уведомяването на собственика на автомобила за служебно прекратената регистрация да не е елемент от фактическия състав на прекратяването, а последващо действие на администрацията, същото има пряко отношение към субективния елемент на нарушението на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Знанието на закона относно последиците от несключване на задължителната застраховка не е знание за настъпването на тези последици, като се има предвид, че същите, както вече се посочи, не настъпват автоматично по силата на закона, а прекратяването на регистрацията се извършва от компетентния орган на основание на разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП след уведомяването му, че е налице предвидената в нормата хипотеза.

В тази насока са и указанията, дадени в Тълкуватено постановление № 2 от 05.04.2023 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2022 г. по описа на ОСС на ВКС и ВАС, както и практиката на Административен съд – Русе, така например Решение от 29.12.2020 г., постановено по КАНД № 434/2020 г., и Решение от 13.07.2020 г., постановено по КАНД № 97/2020 г.

В процесния случай от събраната по делото доказателствена съвкупност по категоричен начин се установи, че на посочените в наказателното постановление дата и час жалбоподателят Ц. е управлявал МПС - лек автомобил Фолксваген Голф, с регистрационен номер Р2187КС, негова собственост, по път, отворен за обществено ползване – в гр. Сливо поле, обл. Русенска, на бул. „България“ № 15, в посока към гр.