Решение № 4155 от 18.10.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 16226/2022
- Вид
- Решение № 4155
- Подписан
- 18.10.2023
- Състав
- Владимир Руменов Руменов
Цитирани разпоредби
- чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 286 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 25 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 4155 гр. Пловдив, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20225330116226 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор.
Искова молба на „ЛОДАКС ИМОТИ“ ЕООД, с Е ИК 205917414. със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, кв. Чайка № 286. ет.5. ап.502, срещу „ДРИЙМВИЛ” ООД, ЕИК 115618690, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район Северен, бул. Дунав № 5 , и иск с правно основание в чл. 286 от Закона за задълженията и договорите.
Ищецът черпи права от договор за поръчка.
Твърди , че между страните били установени трайни търговски взаимоотношения при и по повод посредничеството от страна на ищеца при продажбата на собствени на ответника недвижими имоти, като на 01.07.2021 г. между тях бил сключен неформален агентски договор. Съгласно така сключения договор „Дриймвил“ ООД възложило , а агентът приел да посредничи при продажбата на недвижима собственост - апартаменти в масивни жилищни сгради, разположени в туристическите комплекси „С. б.“ и гр.С. В., ***** Б., както и други следващи проекти. В замяна на изпълнението на задълженията на агента, „Дриймвил“ ООД се задължил да му заплаща възнаграждение в размер на 10% /десет процента/ с ДДС от стойността на всяка сделка за продажба на имот. осъществена с помощта на агента.
Възнаграждението следвало да бъде изплатено при получаване на първата вноска от плащането от страна на купувача в размер на поне 30% от продажната цена. По силата на така сключения договор „Лодакс Имоти" ЕООД посредничило при продажбата на 5 броя апартаменти собственост на "Дриймвил“ ООД, разположени в комплекс „ С. Д.", гр.
********, а именно: aп.**, aп. **, aп.C . ап. ** и ап. **, на обща цена от 361316.50 лева. И за 1 петте били заплатени повече от 30 % от цената, при което ищецът съставил в тежест на ответното дружество фактурата № 5/01.09.2021г., на стойност от 36 131.65 лв. (тридесет и шест хиляди сто тридесет и един лева и шестдесет и пет стотинки); възнаграждението останало неплатено. Затова се иска от съда да се осъди „Дриймвил „ ООД да заплати на ищеца 10 000 лв. (десет хиляди лева), представляваща част от общо дължима сума в размер на 36 131.65 лв. (тридесет и шест хиляди сто тридесет и един лева и шестдесет и пет стотинки), ведно с дължимата законова лихва за забава от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на сумата, и разноските по делото.
Ответника оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Отрича съществуването на договора между страните ,изпълнението на задължения по същия от ищеца, или отчитане на каквато и да било работа от същия. Моли исковете да бъдат отхвърлени и да се присъдят направените по делото разноски.
Вещото лице дава заключение , че фактурата № 5 /01.09.2021г. не е осчетоводена в счетоводството на ответното дружество .
Искът е допустим.
По същество, съдът прецени следното:
Изложените от ищеца факти сочат на договор за поръчка между страните , като изпълват съдържанието на такъв договор – твърди се, че ищеца се задължил да извършва фактически действия по намиране на купувачи на имоти , притежавани от ответното дружество, включително организиране и провеждане на оглед на имотите от тези купувачи, а на свой ред, ответното дружество поело задължение да заплаща възнаграждение в размер на 10 % от договорената продажна цена. В хипотеза по чл. 286 от ЗЗД , ищецът носи по смисъла на чл.
153 от ГПК тежест да докаже сключването на договора и съществените му елементи – възлагане на действия по намиране на купувач на точно определените процесни имоти и цената, която възложителят се е задължил да плати.
Съществуването на договора между страните е спорно , ответника отрича факта на сключването му . Предвид цената на иска, доказването на съществуването на договора не може да бъде проведено чрез гласни доказателства заради забраната на чл. 164 ал. 1 т. 3 от ГПК.
В представените на л. 6-10 от делото констативни протоколи, изходящи от ищеца частни документи, не фигурира нито каквото и да било посочване на ответника , нито на имота, на който е извършен оглед, нито има положен подпис, различен от този на представителя на ищеца, като липсва подпис дори на лицето, което се твърди да е огледало имота – бъдещият купувач. Тези протоколи по никакъв начин не могат да бъдат противопоставени на ответника или от тях да се направи извод за извършен оглед на някой от процесните имоти съобразно претендирания договор, включително като изпълнение на задължения на агента по същия. В самите протоколи има отбелязване , че са съставени като приложение № 2 към договор за посредничество, какъвто обаче няма писмен между лицата, посочени в протокола.
Ценени отделно , тези протоколи не сочат договор между страните.
2
По делото фигурира и фактура № 5 / 01.09.2021г., издадена от ищеца за цената по договора, която обаче не е осчетоводена при ответното дружество. В това отношение съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено и неоспорено от страните. Липсват данни фактурата да е доведена до знанието на ответника като неин адресат; ищецът не може да позове на вписванията в счетоводните книги на ответното дружество, за да обоснове съществуването на процесния договор.
По делото фигурира и договор между ответното дружество и друго такова , „Лодакс инвестмънт“ ЕООД, в който обаче няма предвидено приложение под № 2; не се намериха доказателства за договор между страните, който за съществените си елементи да препраща към съдържанието на този договор. С оглед казаното , съдът не възприема да е доказано твърдението на ищеца , че съществените елементи на правоотношението му са посочени в договора с „Лодакс Инвестмънт „ ЕООД.
Важно е да се каже, че по делото е налично писмо от дата 12.08.2021г., в което фигурират номерата на апартаментите, продажните им цени и размер на възнаграждение на агент от 10 % , като за агент е посочено юридическото лице „Lodax Еstate“ ( вероятно се има предвид ищеца , макар и в търговския регистър това дружество да се изписва по различен начин на латиница , „Lodax Imoti” Ltd.; на това писмо ( „ потвърждение „ ) се позовава ищеца , за да обоснове твърдението си за съществуването на договор. Писмото е представено от ищеца , като се твърди , че е изходящ от ответника частен документ. То е оспорено от ответното дружество , което отрича да е негов автор. Данни за авторството няма. Дори писмото да изхожда от ответника, в същото липсва посочване на ищеца като адресат, доколкото е адресирано до Й. И. , ******* както на ищеца , така и на „Лодакс Инвестмънт „ ЕООД и с еднаква степен на вероятност може да бъде отнесено както към твърдяния договор, така и към този с „Лодакс Инвестмънт „ ЕООД. Последният договор е безспорен. Нещо повече, дори да се приеме, че адресат на писмото е ищеца, то в самото потвърждение фигурира изречение, според което договор между страните ще се подпише в един по – късен момент.
Затова нито поотделно , нито в съвкупност наличните доказателства са достатъчни да обосноват съществуването на договор между страните . Искът е недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Разноските се понасят от ищеца, предвид изхода на спора. Възнаграждението на процесуалния представител на ответното дружество е лимитирано от процесуалния закон в диапазона от 100 до 360 лева ( чл. 78 ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ ) , като с оглед особеностите на конкретния случай съдът определя възнаграждението в размер на 250 лева. Други разноски ответното дружество не е направило.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
3
Отхвърля иска на „ЛОДАКС ИМОТИ“ ЕООД, с Е ИК 205917414. със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, кв. Чайка № 286. ет.5. ап.502, да бъде осъдено „ДРИЙМВИЛ” ООД, ЕИК 115618690. със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район Северен, бул. Дунав № 5, да заплати на ищеца сумата от 10 000 лв. (десет хиляди лева), представляваща частичен иск от общо дължима сума в размер на 36 131.65 лв. (тридесет и шест хиляди сто тридесет и един лева и шестдесет и пет стотинки) –главница , стойност на възнаграждение по неформален договор за поръчка от дата 01.07.2021 г. за посредничество при продажбата на апартаменти **, aп. **, aп.***. ап. ** и ап. **, разположени в комплекс „С. Д.", гр. С. В., като неоснователен и недоказан.
Осъжда „ЛОДАКС ИМОТИ“ ЕООД, с Е ИК 205917414. със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, кв. Чайка № 286. ет.5. ап.502, да заплати на „ДРИЙМВИЛ” ООД, ЕИК 115618690. със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район Северен, бул.
Дунав № 5 , сумата от 250 лева разноски по делото .
Решението подлежи на обжалване пред състав на Окръжен съд гр. Пловдив, в срок от две седмици от датата на връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4