Решение № 2130 от 07.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2130 гр. София, 07.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20231110108790 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от [фирма] срещу Л. Т. Г. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 99 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 505,32 лева, представляваща непогасена главница по договор за паричен заем № [№] от 27.12.2019 г., сключен със [фирма], законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 03.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 14,54 лева, представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от 24.01.2020 г. до 23.04.2020 г. и сумата от 260,27 лева, представляваща лихва за забава за периода от 25.01.2020 г. до 02.10.2022 г., за които суми по ч. гр. дело № 53592/2022 г. по описа на Софийски районен съд, I-во ГО, 51-ви състав е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.10.2022 г.

Ищцовото дружество [фирма] твърди, че между ответника Л. Г., в качеството му на заемател и [фирма], в качеството му на заемодател, е сключен договор за паричен заем № [№] от 27.12.2019 г., при спазване на условията на Закона за потребителския кредит.

Поддържа, че по силата на договора на ответника е предоставена в заем паричната сума от 600 лева срещу задължението за връщането заедно с договорна лихва в общ размер от

47,44 лева, при което подлежащата на връщане сума възлиза на общо 647,44 лева, платима чрез 17 равни седмични погасителни вноски, с падеж на първата от тях на 03.01.2020 г. и падеж на последната на 24.04.2020 г., всяка в размер от по 38,08 лева. Посочва, че в изпълнение на договорните си задължения заемодателят предал на Г. заемната сума, което обстоятелство последният удостоверил с подписа си в договора за заем. Съгласно клаузите на приложимите към договора Общи условия, при допусната забава в плащането на седмична погасителна вноска, заемополучателят дължи на заемателя обезщетение в размер на законната лихва върху непогасената главница за всеки ден просрочие. Посочва се, че ответникът не е заплатил част от главницата и договорната лихва по процесния договор за 1 паричен заем, съответно главница в размер на сумата от 505,32 лева и лихва в размер от 14,54 лева. Поради допуснатата забава Г. дължи и мораторна лихва за периода от 25.01.2020 г. до 02.10.2022 г., която възлиза на сумата от 260,27 лева. В исковата молба се твърди, че с Приложение № 1 от 02.11.2020 г. към договор за покупко-продажба на вземания от 02.11.2020 г. кредиторът [фирма] е цедирал вземанията си по процесния договор за заем в полза на ищцовото дружество. Поддържа, че до ответника е изпратено уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-СТК/[№]/06.11.2020 г., с което [фирма], по силата на изрично упълномощаване от [фирма] и на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД, го уведомява за настъпилата промяна в кредитора. Писмото се е върнало в цялост с отбелязване, че пратката е останала непотърсена от адресата. Намира, че като действие по уведомяване на длъжника за извършената цесия следва да се счита връчването на уведомлението на ответника, като приложение към исковата молба. С тези доводи ищецът отправя искане за уважаване на исковите претенции. Счита за дължима и претендира и законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, както и разноските в производството.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени лично на ответника Л. Т.

Г. на 09.05.2023 г., като в законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК същият не е подал писмен отговор. В хода на производството по предходно развилото се ч. гр. дело № 53592/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 51-ви състав, в качеството си на длъжник, Л. Г. е депозирал писмено възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, в което е оспорил изцяло дължимостта на процесните вземания – главница и лихви, с довод относно липсата на надлежна материалноправна легитимация на ищеца като кредитор на сумите, за погасяването им по давност и за наличието на неравноправни клаузи, без да посочва в какво се изразяват последните.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване със силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответника, удостоверени в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Съдът, като съобрази, че възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение е подадено в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК и съдържа оспорване на удостоверените в същата вземания, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, след дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от търсената установителна искова защита.

Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество, заедно с лихва, в случай, че това е уговорено писмено – арг. ал. 2 от законовия текст.

В този смисъл е и разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК съгласно която договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит, в т. ч. под формата на заем, при което потребителят заплаща стойността на услугата, чрез извършването на периодични вноски.

Касае се за неформална и реална двустранна правна сделка, при която заемното правоотношение между страните възниква при кумулативното наличие и на двата елемента от така очертания фактически състав – постигнато съгласие между страните сумата да се предаде в собственост на заемателя със задължение за връщането й и реално предаване на сумата от заемодателя на заемателя с твърдяното предназначение - под формата на заемни 2 средства. Следователно, договорът за заем се счита за сключен в момента, в който, въз основа на постигнато между страните по договора съгласие, едната страна даде, а другата получи в заем пари или други заместими вещи. При този договор заемодателят дължи предаване на заемната сума, а заемателят връщане на същата в уговорения срок.

Следователно, възникването в полза на ищеца на процесните вземания е обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, на следните обстоятелства: 1). наличие на твърдяното облигационно правоотношение между дружеството-заемодател и ответника, предаването на заемната сума на заемополучателя, уговорения падеж на погасителните вноски и изтичането на срока на договора; 2). наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане на заемната сума заедно с възнаградителна лихва; 3). да установи вземанията си и по размер, както и размера на обезщетението за забава за процесния период; 4). да установи, че е станал титуляр на процесните вземания на твърдяното основание – договор за цесия, сключен с дружеството, придобило вземанията, включването на процесните вземания в неговия предмет и уведомяването на длъжника за настъпилата промяна в кредиторите; 5). наличието на основания, довели до спиране/прекъсване на давностния срок за процесните вземания.

При доказване на горните факти в тежест на ответника е да установи погасяване на паричното си задължение.

По делото не е спорно, а и от приетите писмени доказателства се установява, че на 27.12.2019 г. между [фирма], в качеството му на заемодател и Л. Т. Г., в качеството му на заемател, е сключен договор за паричен заем № [№] за предоставяне на паричен заем в размер на сумата от 600 лева. В клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора Г. е удостоверил, подписвайки същия, че реално - в брой е получил заемната сума. Срещу това заемателят е поел насрещното задължение да ползва кредита и да го върне съгласно условията на договора – чрез 17 седмични погасителни вноски, две от тях в размер от по 4,67 лева, а останалите 15 в размер от по 42,54 лева, при уговорени фиксиран годишен лихвен процент от 40,05 % и годишен процент на разходите от 49,90 %, с дата на първо плащане 03.01.2020 г. и дата на последно такова на 24.04.2020 г. В представения погасителен план (приложение № 1 към договора) е отразено, че погасителната вноска от 4,67 лева, съответно от 742,54 лева включва съответната част от главницата и от договорната лихва, последната в общ размер от 47,44 лева, при което общата сума, подлежаща на връщане от заемателя възлиза на 647,44 лева. Изяснява се, че е предвиден и възможен втори размер на погасителната вноска – от по 53 лева, в случай, че в последната се включи и вземане за неустойка в общ размер от 253,56 лева, при което общата дължима сума по договора възлиза на 901 лева.

С клаузата на чл. 6 от договора, че страните са постигнали съгласие изпълнението на задълженията на заемателя по договора за паричен заем да бъде обезпечено чрез едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчител, отговарящи на условията на чл. 9, ал. 2 от Общите условия към договора. Последните са представени и приети като част от доказателствената съвкупност по делото, като посочената клауза предвижда поръчителство от едно или две физически лица, които да отговорят едновременно на следните изисквания: да има осигурителен доход общо най-малко в размер равен на 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната, а при двама поръчители – осигурителният доход на всеки от тях да е не по-малък от 4 пъти размера на МРЗ; да не са поръчители/заематели по други договори за заем, сключени със заемодателя; да нямат кредити към банки и финансови институции с рейтинг, различен от „редовен“; да представят служебна бележка или друг документ за размера на получаваните доходи. Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 4 от Общите условия изискванията към другия вид договорно обезпечение – безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана от БНБ търговска банка е да обхваща период от сключване на договора за паричен заем до изтичане на 6 месеца от падежа на последната редовна вноска и да обезпечава задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по 3 договора за заем, включващо договорените главница и лихва.

От съдържанието на приетия по делото заверен препис от договора за паричен заем от 27.12.2019 г. следва, че съгласно клаузата на чл. 8 от последния заемателят декларира знанието си, че при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение в тридневен срок от сключването на договора или когато представеното обезпечение не отговаря на условията по чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ОУ последният дължи заплащането на неустойка в размер на сумата от 253,56 лева с разсрочено плащане на същата съгласно погасителния план към договора. В клаузата на чл. 7, ал. 1 е предвидено, че при допусната забава в заплащането на погасителна вноска заемателят дължи обезщетение в размер на законната лихва за забава за всеки просрочен ден – от датата на настъпване на просрочието до пълното погасяване на задължението.

В клаузата на чл. 8 от Общите условия по договор за заем на [фирма], с чието съдържание заемателят, в чл. 13 от договора, е удостоверил, че се е запознал, получавайки и екземпляр от същите, е предвидено, че ГПР на заема не може да бъде променен, освен по взаимно съгласие на страните, като заемателят не дължи допълнителни лихви, такси, комисиони, застрахователни премии, които не са включени в договора за заем. В чл. 7, ал. 3 от ОУ е предвидено правото на заемателя, при размер на кредита над 400 лева, да се откаже от вече сключения договор – без да дължи обезщетение или неустойка, както и причината за отказа, в срок до 14 дни от сключване на договора – чрез уведомление в писмен вид, отправено до заемодателя, в който случай заемателят дължи връщане на главницата и на лихвата, начислена за период от усвояване на сумата по договора до датата на връщане на главницата.