Решение № 8194 от 06.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8194 гр. София, 06.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20231110106181 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от В. Б. О., уточнена с молба от 24.10.2023 г., против (ИМЕ), с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 18 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди вследствие на падане, настъпило като резултат от спъване на пострадалата в метална пръчка, част от шахта, разположена в гр. София, в подлеза на спирка № 1873 „Витиня“ на трамвайна линия № 22, ведно със законна лихва за забава от датата на увреждане 01.06.2022 г. до погасяване на вземането.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 01.06.2022 г., ищцата, вървейки към спирка „Витиня“ на трамвайна линия № 22 в гр. София, се спънала в метална пръчка, която стърчи от шахта, разположена в подлеза на спирката, паднала и си счупила горния край на лъчевата кост на дясната ръка. След инцидента поради силна болка в областта на дясната ръка В. О. посетила УМБАЛСМ „Н. И. (ИМЕ), където била констатирана фрактура на горния край на лъчевата кост, което наложило увреденият крайник да бъде обездвижен с гипсова шина. Ищцата поддържа, че било приложено медикаментозно лечение за намаляване на болките и предотвратяване настъпване на възпалителни процеси, като са дадени указания за спазване на хигиено-диетичен режим и въздържане от натоварване на крайника. В исковата молба са изложени твърдения, че вследствие на инцидента В. О. била в отпуск за временна неработостопособност за период от 14 дни, като травматичните увреждания затруднили движенията на дясната ръка на ищцата за период от няколко месеца, което наложило постоянни грижи и помощ от близките в ежедневието. Пострадалата изпитвала за дълъг период от време затруднения при задоволяване на битовите си и хигиенни нужди, като напрежението и болката в областта на дясната ръка създали множество трудности в нормално ежедневие. В допълнение вследствие на инцидента ищцата търпяла допълнителни затруднения при изпълнение на трудовите си функции, тъй като работела като готвачка, които трудности продължават и към момента на подаване на исковата молба. В исковата молба са изложени твърдения, че преживеният стрес и уплаха от неочаквания и внезапен инцидент са довели до редица негативни емоции при ищцата, 1 проблеми със съня, често изпитвани чувства на безспокойство, напрежение и раздразнителност. Ищцата поддържа, че инцидентът, вследствие на който претърпяла описаните неимуществени вреди, е настъпил в участък, който е следвало да бъде поддържан в изправно състояние от ответника чрез служителите му, но това не било направено, като не били взети мерки за обезопасяване и за сигнализиране на неизправността на шахтата. По изложените съображения В. Б. О. моли да бъде постановено решение, с което (ИМЕ) да бъде осъдена да й заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 18 000 лева, ведно със законната лихва от увреждането до окончателно изплащане и сторените по делото съдебни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Захариев, оспорва исковата претенция по основание и размер. В подадения отговор са изложени съображения, че описаната в исковата молба травма би могла да бъде причинена на друго място, а не на територия, която следва да бъде поддържана от (ИМЕ). Изразено е становище, че не се установява причинно-следствената връзка между твърдените вреди и неизпълнението на задължение от страна на (ИМЕ). Представителят на страната поддържа, че не се установява проведеното домашно лечение и дадените препоръки за лечение да са в пряка причинно-следствена връзка с твърдяното събитие, като е възможно нуждата от него да е настъпила вследствие на неспазване от страна на ищцата на инструкциите на лекуващия я лекар. В подадения отговор са изложени съображения, че претендираният размер на обезщетението е завишен и не отговаря на действително претърпените вреди, тъй като лечението на ищцата се изразява в поставяне на обикновена гипсова шина, която не пречи на движението и хватателните възможности на крайника, периодът на временна нетрудоспособност бил кратък и липсват данни лицето да е търпяло неудобства по-големи от обичайните за подобен тип травми. Наведено е и възражение, че ищцата е допринесла за настъпването на вредоносния резултат, като представителят на страната сочи, че не е проявила необходимата съобразителност и предпазливост. По изложените доводи е направено искане предявената претенция да бъде отхвърлена, като в тежест на ищеца бъдат възложени сторените от ответника съдебни разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, приема от фактическа и правна следното:

На основание чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване по предявения иск с правно основание чл. 49, вр. с 45, ал. 1 ЗЗД, че е претърпял твърдените неимуществени вреди в посочения размер, настъпили в пряка причинна връзка с виновното и противоправно поведение на ответника по повод, на което е настъпило описаното вредоносно събитие ( бездействието на негови служители във връзка с поддържане в изправност и в цялост на участъци от пътя, който са негова собственост). В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.

В доказателствена тежест на ответника по направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат е да установи, че с поведението си ищцата е допринесла за настъпване на събитието и вредите от него. С доклада по делото на ответника е указано, че не сочи и не представя доказателства в подкрепа на наведеното възражение.

За установяване на възникване на описаното в исковата молба събитие са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Е. Т. Г., който разкрива, че бил заедно с ищцата когато последната, слизайки по стълбите в подлеза към трамвайна спирка „Витиня“ в гр. София, се спънала в счупено парче / железен елемент на решетка/ на отводнителна шахта, в резултат на което В. О. паднала на земята и наранила дясната си ръка. Свидетелят сочи, че постралата стъпила в счупения железен елемент на шахтата, като кракът й се заклещил, вследствие на което загубила равновесие и паднала с цялата тежест на тялото си върху дясната ръка. От свидетелските показания се установява, че инцидентът възникнал в светлата част на денонощието, времето било сухо, а ищцата носела ниски ортопедични обувки и удобни дрехи, като нищо не затруднявало придвижването й до възникване на 2 събитието. Свидетелят сочи, че бил зад ищцата когато тя се спънала, но не успял да я задържи да не падне. От събраните гласни доказателствени средства се установява, че счупеният железен елемент от шахтата, в който ищцата се спънала, не бил обозначен по никакъв начин, нито бил обезопасен. Свидетелят разкрива, че ищцата изпитала силна болка от падането, но тъй като живеела сама с детето си и трябвало да го прибере не могла да посети лечебно заведение незабавно след инцидента. Е. Г. сочи, че когато видял ищцата на следващия ден ръката й била гипсирана и излязла в отпуск за временна нетрудоспособност.

От събраните по делото гласни доказателствени средства се установява, че вследствие на инцидента ищцата имала сериозни затруднения при изпълнение на трудовите си задължения на готвач, тъй като заеманата от нея длъжност към момента на възникване на събитието налагала повдигане на тежки тави. Ищцата споделила на свидетеля, че след инцидента не можела вече да вдига тежки предмети, тъй като увредената вследствие на процесния инцидент ръка много се напрягала. Свидетелят сочи, че след инцидента ищцата сменила работното си място и започнала работа в друго заведение с по-лек режим. Съдът намира свидетелските показания за пълни, логични и последователни, като разкритата от свидетеля фактическа обстановка намира подкрепа в събраните по делото писмени доказателства – абмулаторен лист за преглед на ищцата в „Спешен кабинет по ортопедия и травматология“ при УМБАЛСМ „Пирогов“ и болничен лист за временна нетрудоспособност. Свидетелят с категоричност разкрива както мястото на настъпване на инцидента, така и условията, при които е възникнал, а именно спъване в счупен железен елемент от отводнителна шахта в подлез към трамвайна спирка „Витиня“, който не е бил обозначен и обезопасен. От събраните гласни доказателствени средства се установяват не само обстоятелствата по възникване на събитието, но и изпитаната от ищцата силна болка в дясната ръка непосредствено след инцидента, необходимостта същата да ползва болничен за времена нетрудоспособност, както и затрудненията, с които се сблъскала пострадалата при изпълнение на трудовите си задължения на готвач.

За установяване на претърпените от ищцата вследствие на инцидента физически страдания е приета съдебно-медицинска експертиза, която съдът цени като обективно и компетентно дадена. Вещото лице след анализ на представената по делото медицинска документация и личен преглед на В. О. поддържа, че получената от ищцата трамва – „фрактура капитис радий декстра“ се получава когато тялото политне напред и цялата тежест падне върху ръката и дясната лакътна става, като травмата кореспондира с описания в исковата молба механизъм на процесното събитие. От заключението се установява, че относително краткият период на обездвижване на крайника чрез гипсова лонгета е обусловен от спецификата на лакътната става и трудностите при последващото раздвижване на ръката. При изслушване на заключението вещото лице разяснява, че при попродължително обездвижване на лакътната става е възможно да възникне блокаж на ставата, което от своя страна да удължи процеса на рехабилитация. Експертът сочи, че вследствие на нараняването ищцата е търпяла болки и страдания за период от около 60 дни, като през първите десет дни след инцидента болките са били с по-интензивен характер. При извършване на личен преглед на ищцата на 16.01.2024 г. вещото лице констатира, че В. О. продължава да изпитва болка в дясната лакътна става при по-голямо натоварване и при промяна на времето, която ще продължава да търпи още от две до три години, считано от прегледа. Вещото лице разяснява, че при ищцата не се констатират трайни увреждания в резултат на процесната трамва.

Съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по чл. 49 ЗЗД на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия, и има обезпечително-гаранционна функция. Съгласно т. 7 от Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, възложителят на работа отговаря по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.

Съгласно приетото в Постановление № 9/28.12.1966 г. на Пленума на ВС, вредите се считат 3 причинени при изпълнение на възложената работа не само, когато са резултат на действие, но и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е възложена работата. За възложителя бездействието на изпълнителя на работата също е основание за отговорност за увреждане, когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите или други правила и от характера на възложената работа.

Улицата, прилежащият тротоар и обслужващия подлез се намират на територията на (ИМЕ) и са със статут на публична общинска собственост по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 3 ЗОС - имоти, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, определени от общинския съвет, а разпоредбата на чл. 11 ЗОС вменява в тежест на собственика задължението да управлява общинските имоти в интерес на населението съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин /в този смисъл Решение № 38 от 07.03.2018 г. по гр. д. № 2126/2017 г. на IV г. о./. Освен това и съгласно разпоредбата на § 7, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА общинските пътища, към които спада и прилежащия подлез, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване са общинска собственост. Разпоредбата на чл. 31 ЗП вменява в тежест на Общината поддържането на общинските пътища и тротоарните пространства, като част уличната инфраструктура. Поддържането на подлеза, от който се осъществява подхода към спирка „Витиня“ с уникален № 1873, се осъществява непосредствено от (ИМЕ) – така изрично молба на ответника от 16.11.2023 г. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства чрез разпит на свидетеля Е. Г., който е очевидец на процесното събитие, по категоричен начин се установява, че описания в исковата молба инцидент е възникнал в подлез към трамвайна спирка, за чиято подръжка отговаря именно ответника. Свидетелят разкрива, че ищцата се е спънала в счупен метален елемент от отводнителна шахта, който не е бил обезопасен или обозначен. От изложеното следва, че (ИМЕ) чрез своите служители не е изпълнила задължението си по поддръжка на процесния подлез по начин осигуряващ безопасно и безпрепятствено преминаване на граждани през него, респ. носи отговорност за претърпените от ищцата вследствие на процесния инцидент неимуществени вреди.