Решение № 860 от 26.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 860 гр. София, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20261000500990 по описа за 2026 година производството по гр. дело 990/2026 г. по описа на Апелативен съд - София, Гражданско отделение, 1 с-в е образувано по въззивна жалба на Д. К. Х. чрез адв. Я. Д. срещу решение № 864/10.02.2026 г. по гр.д. 11976/2024 г., с което СГС, Първо ГО, 23 състав, в частта, в която искът му с правно основание чл.432 от КЗ за обезщетение за претърпени неимуществени вреди срещу „Лев инс“ АД е отхвърлен за разликата от 5 000 лв. (пет хиляди лева) до 30 000 (тридесет хиляди) лева със законната лихва от 16.07.2024 г. до окончателното изплащане.

В жалбата се съдържа искане за присъждане на разликата до пълния претендиран размер от 30 000 лева обезщетение. Твърди се, че уврежданията не са правилно оценени и е допуснато процесуално нарушение, като е отказан разпит на свидетел за неимуществените вреди.

Подаден отговор от страна на ответника чрез юрк. К. И., в който се поддържа неоснователност на жалбата. Обезщетението е правилно определено според вида на уврежданията, липсата на трайни последици, както и наличието на принос на пешеходеца.

Страните не са направили доказателствени искания и въззивният съд не е събирал нови доказателства.

В съдебно заседание адв. П. от името на ищеца и юрк. И. от името на ответника поддържат заявеното до момента и претендират заплащане на адвокатско, съответно юрисконсултско възнаграждение.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни с правно основание чл. 432 от КЗ.

1

Пред въззивната инстанция не е спорно, че към датата на ПТП ответникът е имал качеството на застраховател на гражданската отговорност на делинквента, както и че ищецът е пострадал като пешеходец при сблъсък с управлявания от застрахован при ответника водач автомобил. Спорно е справедливото обезщетение за неимуществени вреди и налице ли е принос на ищеца и в каква степен за настъпване на инцидента, а оттам и на вредите.

Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, вр. с чл. 45 от ЗЗД, вр. чл.86, ал. 1 от ЗЗД.

За да определи справедливото обезщетение, съдът съобрази представената по делото медицинска документация и заключението на СМЕ. От изслушаното по делото заключение на съдебномедицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано, се установява, че при ПТП ищецът е получил счупване на носните кости; контузия и кръвонасядане на носа; разкъсно - контузна рана на главата. Ищецът е прегледан няколко часа след инцидента в УМБАЛСМ „Н.Й.Пирогов“, раната е промита, предложено е болнично лечение, което е отказано.

Вещото лице д-р Т. Д. е обосновала, че счупването на носа и раната на главата са причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота. Ищецът Д. Х. е претърпял непосредствено след ПТП болки с голям интензитет за около 7-8 дни, болки с умерен интензитет за около 14-15 дни, след което интензитетът на болките е намалял. Няма медицинска документация за настъпили усложнения в здравословното състояние на ищеца Д. Х. като резултат от получените процесии травматични увреждания. Вещото лице предполага, че е настъпило възстановяване на пострадалия и медицинската прогноза е благоприятна.

От болничен лист, представен с исковата молба, се установява, че ищецът е бил в отпуск за временна неработоспособност за 14 дни, който съдът приема за период на възстановяване.

Няма разпитани свидетели за причинените болки и тяхната продължителност.

Свидетелите, разпитани за механизма на пътния инцидент, установяват, че ищецът е бил на собствен ход.

На обезщетение подлежат установените травми - счупване на носните кости; контузия и кръвонасядане на носа; разкъсно - контузна рана на главата, общия възстановителен период от петнадесет дни, в които болките са били интензивни. От значение е фактът, че ищецът не е бил приет в лечебно заведение, като очевидно състоянието му е било такова, че е можел да откаже прием. Няма извършени интервенции извън промиването на раната. Не се доказва твърдението, че не е можел сам да посреща най-обикновените си битови потребности и нуждата от чужда помощ, която се твърди да е получавал от близките си. Няма доказани трайни последици или усложнения във възстановителния период.

От значение са и конкретните икономически условия към 21.06.2024 г., когато е настъпило произшествието. При определяне на обезщетението следва да се вземе предвид и съдебната практика по сходни случаи, като размерът му се определи на 15 000 (петнадесет хиляди) лева.

Размерът отразява физическата травма в областта на главата, възстановителния период, през който са търпени интензивни и умерени болки, обичайните психически последици при такъв род събития, за които не са събирани доказателства, но съдът приема въз основа на житейска презумпция.

По повод наличието на принос съображенията на въззивния състав са следните.

От приетото и неоспорено заключение на автотехническата експертиза се установява следният механизъм на пътнотранспортно произшествие. На 21.06.2024 г., около 11:00 ч., в гр. София товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ с рег. № ******** 2 се е движил по бул. „Ботевградско шосе“ в най-лявата пътна лента в посока от ул.

„Челопешко шосе“ към бул. „Владимир Вазов“ със скорост около 70 км/ч. При движението си автомобилът е приближавал района на кръстовището с ул. „8-ма“. В същото време двама пешеходци К. Р. и Д. Х. са започнали да пресичат платното за движение на бул. „Ботевградско шосе“ отдясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила. Д. Х. се е движил отдясно на К. Р. на разстояние около един метър.

Водачът на автомобила, намирайки се на приблизително 61–62 метра от мястото на удара, е възприел опасността и е предприел спиране, като е намалил скоростта до около 25 км/ч. Въпреки това е последвал удар между челната лява част на автомобила и лявата страна на тялото на К. Р.. При отхвърлянето му напред той е достигнал до тялото на Д. Х., след което двамата са паднали на пътното платно напред и вляво.

Вещото лице приема, че причините за настъпване на произшествието са както следва: субективните действия на пешеходците, предприели пресичане на необозначено за целта място при наличие в близост на подлез, осигуряващ безопасно пресичане; субективните действия на водача на автомобила, който е предприел спиране със закъснение.

Свидетелят Ц. Г. Г., водач на застрахования автомобил, разказва, че около 11:15 ч. е тръгнал от разтоварище „Корията“. След като разтоварил камиона, поел по указания от фирмата и общината маршрут, който му бил познат от предишни преминавания.

Времето било слънчево и сухо. Движел се първоначално в крайната дясна лента, след което се престроил в средната. В далечината забелязал спрели автомобили (стопове) и намалил, като отнел крака си от газта. Впоследствие се престроил в крайната лява лента, тъй като пред него и зад него нямало интензивен трафик. След престрояването, на около 4–5 метра пред него, видял вдигната ръка на пешеходец, който спрял за кратко на осевата линия между средната и лявата лента. Водачът първоначално помислил, че пешеходците ще го изчакат, но внезапно те продължили да пресичат с нормален ход. В този момент той натиснал спирачките, но поради инерцията на камиона ударил единия от пешеходците. След инцидента спрял, подал сигнал на телефон 112, уведомил работодателя си и слязъл от камиона. На мястото не е имало пешеходна пътека, а в близост на около 15–20 метра е имало подлез.

Свидетелят М. Г. К., представител на фирмата-собственик на камиона, разказва, че при пристигането си на мястото е видял празни бутилки от алкохол до камиона.

Единият пострадал вече бил откаран с линейка, а другият бил на място и според него бил в нетрезво състояние. Видял също торба с пластмасови бутилки от бира. По негови впечатления водачът на камиона бил в адекватно състояние.

Свидетелят М. И. Л. заявява, че си спомня за инцидента, случил се през 2024 г. на бул. „Ботевградско шосе“. Той като водач на МПС се движел в средната лента с лек автомобил и забелязал двама мъже с бутилки бира, които жестикулирали, за да спрат движението и да пресекат. Престроил се, след което в огледалото за обратно виждане видял камион, който ударил пресичащите. В участъка има три пътни ленти и няма пешеходна пътека. Пешеходците не са тичали, а са се движели с нормален ход. Не може да посочи скоростта на камиона, но заявява, че видимостта е била добра и произшествието е станало през светлата част на деня. Ударът е настъпил в лявата пътна лента.

В показанията си по досъдебното производство ищецът е посочил, че заедно с другия пешеходец са пресичали „Ботевградско шосе“ (протокол за разпит на л. 30 от първоинстанционното дело).

От изслушаните показания на свидетелите, както и от изявленията на ищеца в досъдебното производство, които съдът цени като признание за неизгоден факт пред държавен орган, безпротиворечиво се установява, че той е пресичал на необозначено 3 за целта място, на което няма обособена пешеходна пътека в нарушение на чл.113, ал.1 от ЗДВП, при наличие в близост на пешеходен подлез. Пресичането на необозначено място без съобразяване с движението по бул. „Ботевградско шосе“ е станало причина за инцидента, поради което е налице основание за приложение на чл.51, ал.2 от ЗЗД.

Степента на приноса не е определена от първата инстанция, но следва да бъде определена от настоящата. Като се съпостави поведението на водача и факта, че пешеходецът е мъж на средна възраст, който без основателна причина е пресичал трилентов път на бул. „Ботевградско шосе“ в гр. София в оживената част от деня, приносът следва да се определи на 2/3.

Справедливото обезщетение от 15 000 (петнадесет хиляди) лева, намалено с 2/3, в размер на 5000 (пет хиляди) лева, се дължи от ответника със законната лихва с начална дата, приета от първата инстанция, срещу която няма въззивни доводи.

По изложените съображения първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед оставянето на въззивната жалба без уважение, в полза на ответника, предвид предмета на обсъждане от въззивния съд, липсата на нови доказателства и единственото заседание, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 60 евро.

Предвид горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 864/10.02.2026 г. по гр.д. 11976/2024 г., с което СГС, Първо ГО, 23 състав, в частта, в която искът на Д. К. Х. с правно основание чл.432 от КЗ за обезщетение за претърпени неимуществени вреди срещу „Лев инс“ АД е отхвърлен за разликата от 5 000 лв. (пет хиляди лева) до 30 000 (тридесет хиляди) лева със законната лихва от 16.07.2024 г. до окончателното изплащане.

Осъжда Д. К. Х., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК да заплати на “ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК 121130788 юрисконсултско възнаграждение от 60 (шестдесет) евро за въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4