Решение № 2129 от 30.03.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2129 гр. София, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

ДИАНА Д. ВАСИЛЕВА при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20241100509569 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 5389 от 26.03.2024 г., постановено по гр. д. № 11067/2023 г. на Софийски районен съд, е признато за установено по предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 59, ал.1 от ЗЗД, че Областна администрация на област София дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата 4237,57 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, пл. ****, дясно крило, аб. № 3347, с която сума се е обогатил за сметка на обедняването на „Топлофикация София” ЕАД, ведно със законната лихва от 06.01.2023 г. до изплащане на вземането, за която сума е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 565/2023 г. на СРС, като е отхвърлен предявения иск за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 4259,81 лв., както и предявения иск по чл.

86, ал. 1 от ЗЗД за сумата 980,35 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 31.01.2020 г. до 15.12.2022 г. Ответникът е осъден да заплати на ищеца разноските, сторени в заповедното и в исковото производство, съразмерно на уважената част от исковете, а ищецът е осъден да заплати на ответника разноските в исковото производство, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Решението е обжалвано от ответника Областна администрация на област София в частта му, с която е признато за установено, че дължи на „Топлофикация София” ЕАД 1 сумата 4237,57 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, пл. ****, дясно крило, аб. № 3347, с която сума се е обогатил за сметка на обедняването на „Топлофикация София” ЕАД, ведно със законната лихва от 06.01.2023 г. до изплащане на вземането, като неправилно поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на процесуални права и необоснованост. Излага се възражение, че първоинстанционният съд не е изследвал и не е обсъдил направеното с отговора на исковата молба възражение, че ответникът не е получавал фактури от ищеца и неполучаването на такива фактури го е лишило от правото му да възрази срещу определената цена. Излага се и възражение, че съдът не е взел предвид факта, че в процесния период имотът се обитавал от Фондация „Алфа-2018” по силата на сключен с областния управител на област София договор за наем от 13.03.2019 г., при което ответникът няма как да се е обогатил неоснователно за сметка на топлофикационното дружество, следователно не са били налице предпоставките на чл. 59 от ЗЗД. Изтъква се, че за да бъде ангажирана извъндоговорната отговорност на ответника въз основа на неоснователно обогатяване, не е достатъчно да се установи лицето, което е собственик на имота, но следва да се докаже, че именно това лице през исковия период е ползвало имота и съответно е консумирало предоставената от ищеца топлинна енергия, като по този начин си е спестило необходими разходи. Този факт не бил налице. Навеждат се и оплаквания срещу кредитираното заключение на СТЕ досежно начина за определяне на количеството доставена топлинна енергия и размера на начислените суми. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което исковете се отхвърлят.

Въззиваемата страна оспорва жалбата и настоява за потвърждаване на решението.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

”Топлофикация – София” ЕАД е предявило срещу Областна администрация на област София искове за признаване съществуването на негови вземания за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 565/2023 г. на СРС, а именно: сумата 4259,81 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия в имот с адрес: гр. София, пл. ****, дясно крило, аб. № 3347, за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 06.01.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата 980,35 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 31.01.2020 г. до 15.12.2022 г., с които суми ответникът се обогатил неоснователно за сметка на ищеца.

В исковата молба се твърди, че между страните не е подписан договор за продажба на топлинна енергия, поради което ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца и дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Твърди се, че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди по смисъла на § 1, т.

43 от ДР на ЗЕ /ред. ДВ, бр. 54/17.07.2012 г./ и същият не е изпълнил задължението си по чл.

149, ал.1, т. 3 от ЗЕ за сключване на писмен договор с топлопреносното предприятие.

Ответникът не заплатил дължимите от него суми за топлинна енергия в срока по чл. 40, ал. 1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация София” ЕАД 2 на потребителите в гр. София, одобрени с решения № ОУ-043/12.07.2002 г., № ОУ013/06.03.2006 г. и № ОУ-033/08.10.2007 г. на КЕВР. Разпределението на топлинната енергия в сградата се извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на писмен договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. За процесния топлоснабден имот сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, а след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение – „Техем сървисис” ЕООД, на база реален отчет на уредите.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковете. Твърди, че не е получавал покана за сключване на договор за доставяне на топлинна енергия за този период. Изтъква, че при липсата на сключен писмен договор между страните се поставя въпроса на какво основание се претендират сумите, респективно на какво основание спрямо ответника следва да се прилагат общи условия за сключваните договори. Твърди също, че не е получавал фактури, поради което не е имал възможност да възрази срещу начислените суми. Навежда възражение за липса на предпоставките за ангажиране на извъндоговорната отговорност по чл. 59 от ЗЗД. За ангажиране на тази отговорност на било достатъчно установяването на лицето, което е собственик на имота, а следвало да се докаже, че именно това лице е ползвало топлина енергия и по този начин си е спестило необходими разходи. Сочи се, че този факт не е налице, тъй като в процесния период имотът се ползвал от Фондация „Алфа2018” на основание сключен с Областна администрация на област София договор № АСД08-000002 от 13.03.2019 г. Ответникът твърди, че няма никакви отношения с „Техем сървисис” ЕООД и това дружество няма никакво основание да извършва дялово разпределение. Не били представени доказателства и за наличието на облигационно правоотношение между етажните собственици и „Техем сървисис” ЕООД относно отчета на реално доставената топлинна енергия.

С определението по чл. 140 от ГПК е конституирано „Техем сървисис” ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца, което е заявило становище за основателност на предявените искове. Като трето лице-помагач на страната на ответника е конституирано Фондация „Алфа2018”, което не е изразило становище по исковете.

Въззивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, и съобразно предмета на обжалване, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД – за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца стойността на доставена топлинна енергия в описания имот, с която сума се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 565/2023 г. на СРС.

С оглед изложеното в исковата молба твърдение за липса на договорно отношение между страните по повод доставка на топлинна енергия, следва, че претенцията за вземане за стойността доставената на ответника топлинна енергия се основава на неоснователното 3 обогатяване. Разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД дава защита срещу неоснователното имуществено разместване, когато то не е основано на договорни отношения.

По делото не се спори, а се установява и от представените АДС № 11238/22.12.2021 г. и АДС № 11286/01.03.2022 г., че процесният имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, с местонахождение гр. София, пл. ****, е частна държавна собственост, като имотът е с предназначение: за делова и административна дейност. Видно е от посочените АДС, че правата на управление върху имота са били предоставени на областния управител на област София на основание чл. 18, ал. 1 от ЗДС.

Областният управител, като териториален орган на изпълнителната власт, съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗА, са подпомага от областна администрация съгласно чл. 36 и чл. 57 от ЗА, която съгласно чл. 57, ал. 2 отЗА е юридическо лице. Следователно, Областна администрация на област София е процесуално легитимирано да отговаря по предявения иск.

Предвид предназначението на имота - за делова и административна дейност, същият се ползва за нежилищни нужди. В този случай, при снабдяване на имота с топлинна енергия приложение намира разпоредбата на §1, т. 3а от ДР на ЗЕ. Съгласно тази разпоредба „небитов клиент“ е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. В чл. 149, ал.1, т. 3 от ЗЕ е предвидено, че продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови нужди.

Страните не спорят, че между тях не е сключен договор за доставка на топлина енергия в предвидената в чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ писмена форма, поради което между тях не е възникнало облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия за небитови (стопански) нужди. При невъзможност на топлопреносното предприятие да търси стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание, същото разполага със субсидирания иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Процесният имот се намира в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа, което се установява от приетите писмени доказателства и заключението на СТЕ. Установено е, че до имота на ответника е доставена топлинна енергия за отопление и за подгряване на вода в исковия период.

Когато в имот, намиращ се в топлофицирана сграда, е доставяна топлинна енергия за небитови нужди, без да е сключен между собствентика на имота и топлофикационното дружество писмен договор за продажба на топлинна енергия съгласно изискването на чл.

149, ал.1, т. 3 от ЗЕ, собственикът се обогятява със стойността на доставената и незаплатена топлинна енергия. Когато, обаче, топлоснабденият имот е предоставен от собственика за ползване на трето лице на правно осонвание, това трето лице, което фактически ползва имота на това основание, се обогятава неоснователно за сметка на топлопреносното предприятие със стойността на незаплатената цена на доставената топлинна енергия, а не 4 собственикът на имота. При основана на извъндоговорно основание претенция срещу собственика на имота за стойността на консумираната топлинна енергия, а именно неоснователно обогатяване, и установено ползване на топлоснабдения имот трето лице по силата на облигационно правоотношение със собственика, не е налице обогатяване на собственика със стойността на консумираната в имота топлинна енергия. В такава хипотеза са неприложими разясненията, дадени с ТР № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. С това ТР се дава отговор на въпроса кое лице дължи цената на доставена топлинна енергия за битови нужди, когато имотът е представен за ползване на трето лице по силата на договорно правоотношение със собственика или носителя на ограничено вещно право. Прието е, че в такава хипотеза собственикът, респ. носителят на ограничено вещно право, дължи цената на доставената топлинна енергия за битови нужди, освен ако между ползвателя на договорното основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В случая претенцията срещу собственика на топлоснабдения имот не се основава на договорна връзка между него и топлопреносното предприятие и касае ползването на топлинна енергия за небитови нужди, в който случай законът изисква сключване на писмен договор, какъвто не е сключен между страните. Ако трето лице, ползващо на договорно основание със собстветик имот, в който е доставяна топлинна енергия за небитови нужди, е сключило писмен договор с топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия, тогава топлопреносното предприятие може да претендира стойноста на доставената енергия от това трето лице по силата на сключения с него договор, което изключва възможността да претендира от собственика стойността на тази енергия чрез субсидирания иск за неоснователно обогатяване по чл. 59 от ЗЗД.