Решение № 260118 от 24.09.2020, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260118 гр.

Пловдив, 24.09.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, IX въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети август две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА

КОСТАДИН

ИВАНОВ при участието на секретаря Пенка

Георгиева, като разгледа докладваното от младши съдия Иванов в. гр. дело № 1289 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба от А.И.Ч., подадена чрез адв. К.А., против Решение № 113 от 09.04.2020 г. по гр. дело № 10470 / 2019 г. на Районен съд – Пловдив, III гр. състав.

С обжалваното решение е отхвърлен предявения от жалбоподателя против ответниците по въззивната жалба иск с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на основание придобивна давност въз основа на упражнявано от него давностно владение, считано от 2009 г., на 250/ 943 идеални части от поземлен имот с пл. № 325 от кв. 26, находящ се в село Я., общ Куклен, обл. Пловдив, за който със заповед № 501 / 15.12.2008 г. на кмета на Община Куклен, влязла в сила на 22.01.2009 г. са отредени УПИ V-325 с площ от 690 кв. м., при съседи: УПИ IV-326, УПИ XI-325, УПИ VIII-324 и улица, и УПИ XI-325 с площ от 250 кв. м., при съседи: улица, УПИ IV-322, 323, УПИ VII-323, УПИ V-325, находящи се в кв. 26 по плана на село Я., община Куклен, като жалбоподателят е осъден на осн. чл. 78, ал. 3 и 4 от ГПК да заплати на Д. К.А. и на П.Н.К. сумата от 500 лв. на всеки, представляваща разноски в за заплатено адвокатско възнаграждение.

С обжалваното решение също така е прекратено като недопустимо производството по гр. д. № 10470 по описа за 2019 г. на Районен съд – Пловдив, III гр. състав, В ЧАСТТА МУ по отношение на предявения от жалбоподателя против ответниците по въззивната жалба иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на основание придобивна давност въз основа на упражнявано от него давностно владение, считано от 2009 г., на 693/ 943 идеални части от поземлен имот с пл. № 325 от кв. 26, находящ се в село Я., общ Куклен, обл. Пловдив, за който със заповед № 501 / 15.12.2008 г. на кмета на Община Куклен, влязла в сила на 22.01.2009 г. са отредени УПИ V-325 с площ от 690 кв. м., при съседи: УПИ IV-326, УПИ XI-325, УПИ VIII-324 и улица, и УПИ XI-325 с площ от 250 кв. м., при съседи: улица, УПИ IV-322, 323, УПИ VII-323, УПИ V-325, находящи се в кв. 26 по плана на село Я., община Куклен, като в тази ѝ част искова молба с вх. № 41302/ 24.06.2019 г., въз основа на която е образувано гр. д. № 10470 / 2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, III гр. състав, е върната. Указано е, че в тази му част решението има характер на определение и подлежи на самостоятелно обжалване с частна жалба в едноседмичен срок.

В жалбата се твърди, че така постановеното решение на Районен съд – Пловдив е нищожно, недопустимо, неправилно, необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществени противоречия на процесуалните правила, като се излагат съображения в този смисъл. Жалбоподателят счита, че решението за нищожно, тъй като същото било неясно, неразбираемо и постановено при несъблюдаване на изискването за форма съгласно чл. 235, ал. 4 от ГПК. Намира атакуваното решение за недопустимо, поради това, че съдът се бил произнесъл по непредявен иск и в противоречие с петитума на исковата молба.

Твърди още, че съдът бил допуснал нарушение на процесуалните правила – чл. 235, ал. 2 от ГПК, като постановил решението си, без да извърши обстоен анализ на доказателствата по делото – писмени и гласни, и без да обсъди доводите на страните. Жалбоподателят сочи, че от събрания по делото доказателствен материал, в частност от гласни доказателствени средства, се установявало различна фактическа обстановка от приетата в решението. В този смисъл счита, че атакуваното решение е постановено в разрез с приетото в ТР № 1 / 2012 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС. Предвид горното сочи, че решение е неправилно и в частта за разноските. Моли обжалваното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато на друг състав на Районен съд – Пловдив за разглеждането му по същество. Претендира заплащане на направените съдебно-деловодни разноски и разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

В срока по чл. 263 от ГПК са постъпили отговори от въззиваемите страни.

В своя отговор Р.И.А., чрез процесуалния си представител адв. Ч.Х., заявява, че счита въззивната жалба за основателна и моли атакуваното решение да бъде отменено, като се присъединава към изложеното в жалбата и излага допълнителни свои съображения. В отговора са сочи, че решението в частта, която има характер на определение и производството по делото е прекратено частично, е неправилно, необосновано и постановено при нарушения на процесуалните правило, доколкото районният съд не бил изпълнил задълженията си за проверка на исковата молба по реда на чл. 129 от ГПК и не бил изпратил на ответницата А. препис от отговора на исковата молба на другите ответници Д. К. и П.К., като по този начин бил ограничил правото на защита на Р.А. и е нарушил принципите на диспозитивно начало и равенство между страните. По отношение частта, с която се отхвърля предявения иск, в отговора се излагат подробни мотиви в смисъл, че районният съд в нарушение на чл. 175 от ГПК не бил обсъдил подробно признанието на конкретни факти от страна на ответницата А., поради което бил достигнал до неправилни фактически изводи и е постановил порочен акт.

Постъпил е и отговор от Д. К.А. и П.Н.К., чрез процесуалния им представител адв. Н.А., с който се оспорва като неоснователна въззивната жалбата, както и твърденията в нея, че обжалваното решение е нищожно и недопустимо, като се излагат подробни съображения в този смисъл. Въззиваемите считат още, че твърдението на жалбоподателя по същество на спора относно това, че е придобил процесния имот, респ. идеалната част от него, по давност било неоснователно и недоказано. В този смисъл представят аргументи и сочат, че отказът на един от съсобствениците да извърши доброволна делба не може да е основание за промяна в субективната нагласа и намерението за своене у жалбоподателя спрямо процесния имот. Въззиваемите твърдят също така, че по делото не се било доказало жалбоподателят да е упражнявал фактическа власт и върху целия имот за да претендира придобиване по давност на притежаваната от тях идеална част. Молят решението да бъде потвърдено и да им се присъдят направените разноски.

Окръжен съд – Пловдив след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.

Настоящият въззивен състав намира първоинстанционното решение за валидно, а изложените във въззивната жалба твърдения за нищожност на същото за неоснователни. Решението е постановено в пределите на правораздавателната компетентност на съда в писмена форма и е подписано от надлежен съдебен орган – съдия, отговарящ на изискванията на ЗСВ, който орган е функционирал и в надлежен състав, съобразно изискванията на ГПК. От мотивите на атакуваното решение може да се изведе волята на съда, с оглед на която е постановил своя акт. Следователно решение на Районен съд – Пловдив е породило присъщите на съответния съдебен акт правни последици.

Обжалваното решение се намира и за допустимо, доколкото съдът не е разгледал повдигнатия пред него спор въпреки наличието на процесуални пречки, доколкото такива не се установяват, или при липса на положителни процесуални предпоставки. Не е налице и хипотезата на чл. 270, ал. 3, изр. последно от ГПК, тъй като съдът не е се произнесъл по непредявен иск.

С депозираната искова молба ищецът – настоящ жалбоподател, е предявил положителен установителен иск за собственост, с който е поискал да бъде признато за установено, че е собственик на основание придобивна давност, въз основа на упражнявано давностно владение повече от 10 години, по отношение на целия поземлен имот с пл. № 325, за който са отредени УПИ V-325 и УПИ XI-325 от кв. 26 по плана на с. Я., общ.

Куклен. С атакуваното решение е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на основание придобивна давност въз основа на упражнявано от него давностно владение, считано от 2009 г., само на 250/ 943 ид. части от целия поземлен имот с пл. № 325, за който са отредени УПИ V-325 и УПИ XI-325 от кв. 26 по плана на с. Я., общ. Куклен, а касателно претенцията за останалите 693/ 943 ид. части от целия процесен имот, производството по гр. д. № 10470 по описа за 2019 г. на Районен съд – Пловдив, III гр. състав, е прекратено като недопустимо поради липса на правен интерес, и исковата молба в тази ѝ част е върната. Следователно районният съд не се произнесъл по нещо различно от първоначално заявеното – признаване за установено, че ищецът е собственик въз основа на придобивна давност на целия процесен имот, а е разгледал по същество и се произнесъл само за част от заявената претенция – само за 250/ 943 ид. части от имота, но не за целия процесен имот, като е отказал да се произнесе по същество за останалите 693/ 943 ид. части. В този смисъл е постановил и своето решение, което в частта относно разгледаната по същество претенция подлежи на въззивна проверка, а частта, с която е прекратено производството по гражданското дело, има характер на определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, и подлежи на обжалване с частна жалба.

Предвид гореизложеното, въззивната инстанция намира, че настоящата жалба следва условно да се раздели на две част – едната е по съществото на спора, касателно отхвърлителния диспозитив на атакуваното решение, а другата – против атакуваното решение в частта му, имаща характер на определение. Във втората посочена част депозираната жалба представлява по същество частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд и следва да се разгледа като такава, като настоящата инстанция ще се произнесе първо по нея.

В т.н. съдът намира частната жалба за допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице, в законоустановения едноседмичен срок и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, същата е основателна, като съображенията за това са следните:

За да постанови своето решение, в частта имаща характер на определение, районният съд неправилно е разделил и изследвал правния интерес на ищеца от признаването за установено в отношения между страните, че същият е собственик по давностно владение от една страна на 250/ 943 ид. части от целия поземлен имот с пл. № 325, за който са отредени УПИ V-325 и УПИ XI-325 от кв. 26 по плана на с. Я., общ. Куклен, а от друга страна – на останалите 693/ 943 ид. части. Решаващият съд е бил сезиран от А.И.Ч. с искане да бъде признато за установено, че той е собственик на основание придобивна давност, въз основа на упражнявано давностно владение повече от 10 години, по отношение на целия поземлен имот с пл. № 325, за който са отредени УПИ V-325 и УПИ XI-325 от кв. 26 по плана на с. Я., общ.

Куклен. В случая за него е налице правен интерес от предявяване на положителен установителен иск за собственост за целия имот, доколкото ответниците Д. К.А. и П.Н.К. оспорват той да е владял техните идеални части от имота, т.е. оспорват твърденията на ищеца, че същият е владял като собственик в продължение на повече от 10 години целия процесен имот, респ. че е придобил същия по давност. От последното се предопределя и предмета на образуваното дело, а имено изключителната собственост върху процесния имот, а не само върху отделни идеални част от същия.

Следователно е налице правен спор между страните, доколкото твърдението на ответниците, че те са собственици на 250/ 943 ид. части от процесния имот, изключва това на ищеца, че същият е изключителен собственик на целия имот.