Решение № 1542 от 07.12.2022, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1542 гр. Русе, 07.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Васил М. Петков при участието на секретаря Дарина Сп. Великова като разгледа докладваното от Васил М. Петков Гражданско дело № 20224520103593 по описа за 2022 година

Ищеца М. Г. Р. твърди, че на 04.11.2011г. срещу нея е бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело № 6042/2011г. на Русенски районен съд, с който е осъдена да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД сумата 440,97 лева по договор за кредит, заедно с лихви и разноски. Въз основа на посочения изп. лист било образувано изпълнително дело № 20128310400752 на ЧСИ Милкана Македонска, по което бил наложен запор на трудовото възнаграждение на М. Г. Р.. На 18.08.2015г. по изпълнителното дело постъпила молба от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД с искане за конституиране като взискател, след придобиване на вземането от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД. На 22.08.2015г. е наложен запор на банкови сметки на М. Г. Р., а на 28.05.2015г. била изпратена призовка за опис на движими вещи, на 16.02.2016г. бил наложен запор на банкова сметка, на 08.06.2016г. била депозирана молба за налагане на възбрана върху право на строеж, на 28.03.2017г. била подадена молба за запор на банкови сметки, а на 30.04.2018г.- била подадена молба за опис на движими вещи. Ищцата счита, че нито едно от предприетите действия не представлява изпълнително действие, което да прекъсва давността, поради което изпълнителното производство се счита за прекратено екс леге на 12.09.2014г. Навежда довод, че съгласно ТР № 2 от 26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва с предприемането на изпълнителни действия, с което се реализира един или повече изпълнителни способи. Счита, че от 12.09.2014г. е започнала да тече погасителна давност, която е изтекла на 12.09.2019г. По тези съображения М. Г. Р. счита, че дългът й към „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД по посочения изпълнителен лист е погасен по давност и иска това обстоятелство да бъде признато за установено от съда.

1

„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД оспорва иска. Твърди, че изп. дело № 752/2012г. е било прекратено с постановление за прекратяване № 4613/23.03.2021г, поради което, счита, че доколкото няма висящо изпълнително производство срещу ищцата, то искът е лишен от правен интерес, поради което е недопустим. Счита също така, е искът е и неоснователен. Сочи, че с молбата за образуване на изпълнителното дело от 04.07.2012г. е прекъсната погасителната давност. Сочи следните действия, които според него прекъсват погасителната давност:

Изпратено запорно съобщение на 12.09.2012г. до работодателя на длъжника;

Молба за конституиране на нов взискател на 18.08.2015г;

Насрочване на опис на движими вещи на 12.09.2015г.

Сочат се също така множество наложени запори на банкови сметки на ищцата в периода 2015-2017 година, както и насрочване на опис на движими вещи, искане за вписване на възбрана и повторно изпращане на призовка за принудително изпълнение през 2018 година. Счита, че не е изтекъл 5 годишен период, в който да не са предприемани изпълнителни действия. Счита, че давността се прекъсва с предприемането на изпълнителни действия, като не е необходимо тези действия да са успешни. Сочи, че съгласно ППВС № 3/18.11.1980г. образуването на изпълнително дело давността се прекъсва и давност не тече, и едва от 26.05.2015г. с приемането на ТР № 2/26.06.2015г. тази постановка е променена, като е прието, че по време на изпълнителното производство давността тече и се прекъсва с всяко действие на принудително изпълнение. Сочи се и съдебна практика, която разяснява как следва да се прилагат във времето разрешенията на едно тълкувателно решение, които отменят предходни такива, включително и практика на ЕСПЧ обективирана в решение от 19.02.2013г. по жалба № 2834/2006г. и решение от 10.01.2019г. по жалба № 48149/2009г.

Предявеният иск е с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК.

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 04.11.2011г. е издаден изпълнителен лист срещу М. Г. Т., ЕГН ********** с който е разпоредено същата да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД следните суми:

440,97 лева главница;

55,35 лева възнаградителна лихва;

155,39- лихва за забава и

Законна лихва до изплащане на вземането.

На 04.07.2012г. „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД депозира молба до ЧСИ Милкана Македонска за образуване на изпълнително дело срещу М. Г. Т. и за предприемане на изпълнителни действия, като на основание чл. 18 от ЗЧСИ възлага на съдебния изпълнител да определя начина на изпълнение и да предприема изпълнителни действия.

На 10.07.2012г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до М. Г. Р., като същата не е открита за връчване на поканата. Съдебният изпълнител е направил 2 необходимите справки за длъжника и е изпратил уведомление по чл. 192, ал.1 от ДОПК до ТД на НАП.

На 12.09.2012г. е изпратено запорно съобщение до работодателя на ищцата, както и до НОИ, а на 24.09.2012г. съдебният изпълнител е бил уведомен от работодателя, че М. Г. Р. е в отпуск за гледане на дете и не получава трудови възнаграждения.

На 15.01.2013г. работодателят уведомява съдебният изпълнител, че трудовото правоотношение с М. Г. Р. е прекратено.

С разпореждане на съдебния изпълнител на 18.08.2015г. „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД е конституирано като взискател по изпълнителното дело на основание договор за цесия, като прехвърлянето на вземането е потвърдено от първоначалния кредитор и „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД е упълномощено да извърши съобщаване на цесията на длъжника.

На 22.08.2015г. съдебният изпълнител изпратил запитване до 16 банки със седалище в република България за наличието на банкови сметки на М. Г. Р..

На 25.08.2015г. съдебният изпълнител по молба на новия взискател изпратил до М. Г.

Р. призовка за опис, която няма данни да е достигнала до адресата.

На 14.10.2015г. и на 16.02.2016г. съдебният изпълнител изпратил запорни съобщения до три банки („ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, „ЦЕНТРАЛНА

КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД и „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД), от които получил отговор, че по сметките няма наличности.

На 22.03.2016г. М. Г. Р. придобива право на строеж върху жилище в гр. Русе и на 08.06.2016г. съдебният изпълнител изпраща искане до службата по вписванията за вписване на възбрана върху имота.

На 21.10.2017г. съдебният изпълнител е изпратил повторно запорно съобщение до „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“

АД и „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД и получава отговор, че по сметките на М. Г.

Р. в първите две банки няма наличности, а сметката в „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД е закрита.

На 30.04.2018г. представител на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД депозира искане до съдебния изпълнител за извършване на опис на движими вещи на длъжника. На 28.11.2018г. съдебният изпълнител изпраща отново призовка за принудително изпълнение до длъжника, която отново не е достигнала до последния.

На 30.12.2018г. съдебният изпълнител поискал нова справка от ТД на НАП за декларирано имущество на М. Г. Р..

На 23.03.2021г. съдебният изпълнител прекратил изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1 т.8 от ГПК.

По делото се поставят няколко правни въпроса обуславящи неговата допустимост и имащи отношение към основателността на иска. Един от тях е допустимостта да се 3 установява по исков ред погасяване на вземане по давност. В някои съдебни решения се излагат следните мотиви:

„Възражението за погасителна давност е отбранително средство за защита за длъжника по едно облигационно отношение и не може да бъде ползвано като основание за предявяване на иск.“ (Решение от 12.10.2015 г. по в. т. д. № 970/2015 г., ОС-Варна) „Едва при предприета защита от страна на кредитора по отношение на вземанията, за длъжницата ще се породи интерес да се позове на факта на изтеклия давностен срок.“ (Решение от 11.01.2016 г. по в. т. д. № 1657/2015 г., ОС-Варна.) Никъде в законодателството няма разпоредба, която да дефинира погасителната давност, като чисто защитно средство и да я изключва като валидно основание за предявяване на иск. Това е изкуствена правна конструкция, която не е подплатена с аргументи и за това няма как да бъде анализирана.

Аргумент за недопустимост на разглеждания иск се черпи от разбирането, че и след погасяването по давност дългът продължава да съществува, а е погасено само възможността да бъде събран принудително. За това не може да се претендира, че „вземането не съществува“ (По подробно по този въпрос- по долу). От друга страна претенцията за установяване, че „вземането е погасено по давност“ била свързана не със съществуването на вземането, а с негово качество, и в закона такъв иск не бил предвиден.

Напротив, предвиден е. Съгласно чл. 124, ал.1 от ГПК може да се иска установяването на съществуването или несъществуването както на едно право, така и на едно правно отношение. Правното отношение според теорията е правна връзка между лицата, която настъпва като резултат от юридически факт по силата на правна норма. (В този смисъл проф. Мария Павлова, том 1, стр.145 и сл. Проф. В. Таджер- том 1, стр.320 и сл, Проф. Венелин Ганев- ОТП, стр.537 и сл.)

Несъмнено съществуването на вземане, което може да бъде упражнено принудително представлява правоотношение и по съдебен ред може да се установява както неговото съществуване, така и неговото несъществуване.

Друг въпрос, който следва да се разгледа е този за правният интерес от разглеждания иск. Правният интерес произтича от правен спор, който може да има различно изражение:

Може страните да спорят дали вземането е погасено по давност. Тук наличието на правен спор и съответно на правен интерес от иска е очевидно;

Може ответника пред съда да признава, че вземането е погасено по давност, но извънсъдебно да извършва различни действие, целящи да накарат длъжника да плати, като изпращане на множество покани за плащане, включително чрез работодателя, разлепя покани до длъжника по местоживеенето му, спира изпълнението на собствените си задълженията (напр. спира на електрозахранване), отказва да заличи вземането от Централния кредитен регистър, отказва да приеме на каса по-нови плащания докато не се платят погасените по давност задължения. Независимо от това 4 дали кредитора оспорва изрично погасяването по давност, очевидно, с действията си той изисква плащане. Житейският интерес на ищеца е да бъдат преустановени действията на кредитора, които накърняват правото му на личен живот.

Възниква въпросът правомерни ли са изброените действия целящи да стимулират длъжника да плати, а за да се отговори на този въпрос, преди това следва да се установи дали дълга е погасен по давност? Това е следващ аргумент за допустимостта на разглеждания иск.

Ако длъжникът е защитен от принудително събиране на вземането по съдебен ред, то той следва да бъде защитен и от всички други форми на упражняване на принуда за плащане- пряка или косвена. При по-формален поглед върху нещата може да се възрази, че уважаването на разглеждания иск няма да удовлетвори крайния интерес на длъжника, а именно- да се преустановят поканите за плащане и другите форми на извънсъдебно въздействие. Практически уважаването на иска за погасяване по давност води до прекратяване на извънсъдебната принуда от страна на кредитора. А ако кредиторът продължава да прави опити за извънсъдебна принуда въпреки решението, което установява погасяването на дълга, то това решение разчиства пътя за последваща защита на длъжника, чрез осъдителен иск за преустановяване на противоправните действия и иск за обезщетение за вреди. В тези последващи производства обаче вече, ще е предварително установено, че дълга е погасен по давност и че длъжника се е позовал на давността и няма намерение да плаща доброволно. Дори и да се възприеме виждането, че установителния иск няма да удовлетвори интереса на кредитора (да се преустанови извънсъдебния натиск), то това не е основание за прекратяване на делото. Защото дори и от тази гледна точка това не е недопустим иск, а нередовна искова молба, в която има несъответствие на обстоятелствена част и петитум- при оплакване от извънсъдебните опити за принуда за плащане искането е само да се установи недължимостта. В тази хипотеза съдът има задължение по чл. 102 от ГПК да укаже на страната в какво се състои нередовността на извършеното от нея процесуално действие и как тя може да бъде отстранена. По силата на тази норма съдът би следвало да даде съответните указания като предостави на страната възможност наред с искането за установяване на погасяването на дълга по давност, да предяви и иск за преустановяване на извънсъдебната принуда от кредитора и/или иск за обезщетение.