Решение № 245 от 22.03.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 245 гр. Бургас, 22.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20212100501284 по описа за 2021 година

С Решение № 260080 от 05.05.2021г., постановено по гр. дело № 334/2020г. по описа на Районен съд – Поморие е осъдена Община Поморие да заплати на „РТК“ ООД със седалище гр. Елин Пелин сумата от 10 403, 30 лева, представляваща договорна неустойка за забава по Договор № Д160/02.12.2016г. за обществена поръчка за сметосъбиране и сметоизвозване на битовите отпадъци, почистване на териториите за обществено ползване, измиване на улиците, снегопочистване и опесъчаване на улиците в Община Поморие, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 28.07.2020г. до окончателното й изплащане.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба с вх. № 261684/02.06.2021г. по описа на Районен съд – Поморие от Община Поморие чрез процесуалния представител – адвокат Димитър Иванов Гроздев, с която се претендира да бъде отменено първоинстанционното решение и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да бъде отхвърлен предявения иск спрямо Община Поморие. В жалбата се посочва, че първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно и 1 постановено при съществени процесуални нарушения. В жалбата се посочва, че неправилно съдът е приел, че в договора, сключен между страните има уговорена неустойка, а след като няма уговорена неустойка, то и искът за заплащане на такава се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Посочва се, че дори и да се приеме за правилен извода на съда, че клаузата на чл. 15 е всъщност договорна неустойка, неправилно съдът е оставил без уважение възражението за нищожност на тази клауза поради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26 от ЗЗД. В жалбата се сочи, че съдът бланкетно е цитирал тълкувателно решение на ВКС на РБ, но не е направил анализ на конкретната договорна норма, за да се прецени нейната действителност, а в настоящия случай очевидно уговореният размер на неустойката излиза извън обезщетителния и санкционния характер на същата.

В жалбата се посочва, че необосновано и в нарушение на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД районният съд не е взел предвид нито вида и размера на задължението, което тази неустойка обезпечава, нито съотношението между размера на същата и очакваните за кредитора евентуални вреди от неизпълнението на паричното задължение на възложителя. Посочва се и обстоятелството, че дори да се приеме, че клаузата на чл. 15 е договорна неустойка и не е нищожна, то необосновано и неправилно съдът е оставил без разглеждане искането на Община Поморие да се намали размера на тази неустойка до размера на дължимата законна лихва за периода, тъй като Общината е изпълнила своето задължение и въпреки забавата за това, ищецът не е претърпял никакви вреди.

Не се отправят искания пред настоящата инстанция за представяне на нови доказателства.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание въззивната страна чрез своя процесуален представител поддържа жалбата и счита, че следва да бъде уважена, като бъде отменено атакуваното първоинстанционно решение и вместо него бъде постановено ново решение по същество на спора, с което предявените искове да бъдат отменени.

Ответната страна по въззивната жалба – „РТК“ ООД със седалище 2 гр.

Елин Пелин депозира по делото писмен отговор, в който посочва, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да 2 бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. В отговора на въззивната жалба се посочва, че във въззивната жалба липсват конкретни оплаквания за неправилността на първоинстанционното решение и същата е бланкетна и дори и да се приеме, че в жалбата се съдържат доводи за противоречие на обжалваното решение с материалния закон, то същото е правилно. Ответната страна по жалбата сочи, че валидно е уговорена клауза за неустойка и тази клауза не е нищожна поради противоречие с добрите нрави и съответно – не подлежи на намаляване поради прекомерност с оглед на обстоятелството, че сключената между страните сделка е търговска.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените разноски.

В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и счита, че следва да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск от „РТК“ ООД против Община Поморие, с който се претендира да бъде осъдена Община Поморие да заплати сума в размер на 10 403, 30 лева, представляваща договорна неустойка за забава, ведно с дължимата законна лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане.

Изложени са твърдения, че след проведена процедура по възлагане на обществена поръчка, между страните е сключен Договор № Д610/02.12.2016г. за извършване на дейности по сметосъбиране, сметоизвозване и почистване на територията на Община Поморие в това число и на територията на Кметства Каблешково и Ахелой, за които дейности се издават отделни протоколи и фактури. Сочи се, че съгласно договора дължимите суми за извършените от ищеца дейности е следвало да се заплащат от ответната община в срок до 30 дни след издаването на фактурата и съставянето на приемо-предавателен протокол за извършените работи, като съгласно чл. 15 от договора – при забава се дължала лихва, която всъщност представлява уговорена неустойка, в размер на 0.1 % от стойността на 3 дължимото за всеки просрочен ден, но не повече от 20 % от стойността на договора, която съгласно чл. 2 от същия възлиза на 3 420 000 лв. без ДДС.

Твърди се, че ищецът е изпълнявал точно и в срок задълженията си, но ответникът заплащал своите задължения със значително забавяне, поради което на основание чл. 15 от договора му дължи сумата общо от 10 403, 33 лева, представляваща сбор от следните суми:

1 774, 80 лева – обезщетение за забава върху сумата от 6 125, 76 лева по фактура № 6733/31.05.2017г., за периода от 30.04.2017 г. до 20.04.2018г., формирана като произведение на дневното обезщетение от 6, 12 лева по дните на забавата – 290, без да се превишава ограничението по договора;

443, 70 лева – обезщетение за забава върху сумата от 1 532, 24 лева по фактура № 6734/31.05.2017г., за периода от 30.06.2017г. до 20.04.2018г., формирана като произведение на дневното обезщетение от 1, 53 лева по дните на забавата – 290, без да се превишава ограничението по договора;

3 185 лева – обезщетение за забава върху сумата от 12 251, 52 лева по фактура № 6744/30.06.2017г., за периода от 30.07.2017г. до 20.04.2018г., формирана като произведение на дневното обезщетение от 12, 25 лева по дните на забавата – 260, без да се превишава ограничението по договора;

920, 40 лева – обезщетение за забава върху сумата от 3 537, 50 лева по фактура № 6745/30.06.2017г., за периода от 30.07.2017г. до 20.04.2018г., формирана като произведение на дневното обезщетение от 3, 54 лева по дните на забавата – 260, без да се превишава ограничението по договора;

1 470, 30 лв. – обезщетение за забава върху сумата от 5 073, 44 лева по фактура № 6735/31.03.2017г., за периода от 30.06.2017г. до 20.04.2018г., формирана като произведение на дневното обезщетение от 5, 07 лева по дните на забавата – 290, без да се превишава ограничението по договора;

565, 50 лева – обезщетение за забава върху сумата от 1 954, 87 лева по фактура № 6736/31.05.2017г., за периода от 30.06.2017г. до 20.04.2018г., формирана като произведение на дневното обезщетение от 1, 95 лева по дните на забавата – 290, без да се превишава ограничението по договора;

1 482 лева – обезщетение за забава върху сумата от 5 707, 62 лева по фактура № 6746/30.06.2017г., за периода от 30.07.2017г. до 20.04.2018г., формирана като произведение на дневното обезщетение от 5, 70 лева по дните на забавата – 260, без да се превишава ограничението по договора;

4

561, 60 лева – обезщетение за забава върху сумата от 2 159, 99 лева по фактура № 6747/30.06.2017г., за периода от 30.07.2017г. до 20.04.2018г., формирана като произведение на дневното обезщетение от 2, 16 лева по дните на забавата – 260, без да се превишава ограничението по договора.

В исковата молба се посочва, че ответната страна не е заплатила горепосочените суми, поради което се претендира да бъде осъдена ответната Община Поморие да заплати на ищцовото дружество сумата общо от 10 403, 33 лева, представляваща договорена неустойка за забава, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В депозирания в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор ответната Община Поморие е оспорила предявения иск като неоснователен. На първо място ответникът е оспорил наличието на валидно уговорена клауза за неустойка с твърдението, че в чл. 15 от договора се касае за лихва за забава, поради което за ищеца липсва правно основание за предявяване на настоящия иск. На следващо място, ако се приеме, че клаузата на чл. 15 е всъщност договорна неустойка, ответникът е направил следните възражения – възражение за нищожност на тази клауза поради противоречие с добрите нрави по чл. 26 от ЗЗД, тъй като уговорения размер на неустойката излиза извън обезщетителния и санкционен характер на същата. В отговора на исковата молба е направено възражение по чл. 92, ал. 2 от ЗЗД за прекомерност на неустойката и за нейното намаляване до размера на дължимата законна лихва за процесния период, тъй като Община Поморие е изпълнила задължението си и въпреки забавата за това ищецът не е претърпял никакви вреди. Ответникът е направил и възражение за изтекла погасителна давност с твърдението, че плащането на цената се извършва в срок до 30 дни от представяне на фактура и протокол за извършена работа и с изтичането на тригодишния срок вземанията за неустойки са погасени.

Страните по делото са ангажирали писмени доказателства и експертиза за установяване на твърденията и възраженията си.

За да уважи предявените искове и след извършен анализ на доказателства по делото, първоинстанционният съд е приел за безспорно наличието на сключен между страните Договор от 02.12.2016 г. за обществена поръчка за сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци, почистване на териториите за обществено ползване, измиване на улиците, снегопочистване и опесъчаване на улиците в Община Поморие, в чл. 15 от който е уговорено, че „при забава на изпълнение задълженията по договора неизправната страна дължи на изправната лихва за забава в размер на 0,1% въърху стойността на дължимото за всеки просрочен ден, но не повече от 20% от стойността на договора“. За установено е прието също, че издадените за 5 извършените дейности фактури са осчетоводени в счетоводствата на „РТК“ ООД и н а Община Поморие, като сумите по всички фактури са платени от ответника със закъснение, на 20.04.2018 г. По отношение на клаузата на чл.15 от договора и изхождайки от начина по който е уговорено обезщетението за неизпълнение (процент за всеки ден просрочие, не по голямо от определен размер), районният съд е приел, че в случая страните са уговорили задължение за неустойка. В тази връзка за неоснователно е счетено направеното от ответника възражение за погасяване по давност на неустойката, тъй като съгласно чл. 114, ал. 4 от ЗЗД погасителният тригодишен давностен срок в случая е започнал да тече от датата на извършеното плащане по съответните фактури – 20.04.2018г. и към датата на подаване на исковата молба на 28.07.2020г. същият не е изтекъл. За неоснователно е счетено и възражението на ответника за нищожност на уговорената неустойка, като съдът се е позовал на разясненията, дадени в ТР № 1/15.06.2010г. по тълк.д ело № 1/2009г. на ВКС, ОСTK. Съдът е приел, че претендираната от ищеца неустойка е заради забавено изпълнение на задължението и не се спори, че ответникът е изпаднал в забава по отношение на част от задълженията си. Прието е също, че така уговорената неустойка не може да се намали поради прекомерност, във връзка с разпоредбата на чл.