Решение № 120 от 18.03.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Русе, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антоанета А. при участието на секретаря Ирена И.а в присъствието на прокурора Х. Ст. М. като разгледа докладваното от Антоанета А. Гражданско дело № 20244500100836 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по предявени от Е. Д. А. от гр. Русе чрез адв. Н. А. и адв.

Б.Б. САК против Прокуратурата на Р България искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 30 000,00 лв. и имуществени вреди в размер на 1500 лв.

Ищецът твърди, че срещу него било образувано досъдебно производство пр. пр. на РП Павликени ТОП-792/19, по което бил привлечен като обвиняем за това, че на 26.08.2019 г. в землището на с. Върбовка, обл. Велико Търново, действайки в съучастие с М.Б. и Г.Е.Д., двамата от гр. Русе принудил Я.А.Я. и А.Я.А. и двамата от с.

Върбовка, обл. Велико Търново да претърпят противно на волята им- вързани с белезници и заставени да лежат на земята, като употребил за това сила- хващане, връзване, нанасяне на удари по телата с палки и ритници, нож, бокс, бухалки, прострелване с огнестрелно оръжие, като деянието е извършено от лице, което се занимава с охранителна дейност- престъпление по чл. 143, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 142, ал. 2, т. 6, вр. чл. 20, ал. 2 НК. Досъдебното производство приключило с мнение за предаване на съд и е внесен обвинителен акт, като е образувано НОХД № 148/2021 г. по описа на РС Павликени. След проведено съдебно производство то приключило с Присъда № 16/14.07.2022 г., с която ищецът е признат за невиновен да е извършил престъпление по чл. 143, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 142, ал. 2, т. 6, вр. чл. 20, ал. 2 НК.

Недоволен от постановената присъда районният прокурор я протестирал пред ОС Велико Търново. По образуваното ВНОХД № 403/2022 г. по описа на Окръжен съд Велико Търново е постановено решение, с което е отменена оправдателната присъда и делото е върнато за разглеждане от друг състав.

Образувано е НОХД № 364/2022 г. на РС Павликени. Делото е насрочено за разпоредително заседание на 28.02.2023 г., в което съдът прекратил производството по делото и върнал същото на РП Велико Търново. Това определение е обжалвано от 1 страна на Прокуратурата и потвърдено от ОС Велико Търново по ВЧНД № 212/2023 г.

В хода на извършеното допълнително разследване ищецът отново е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по по чл. 143, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 142, ал. 2, т. 6, вр. чл. 20, ал. 2 НК. Досъдебното производство приключило с мнение за предаване на съд на обв. А.. Районният прокурор с постановление от 15.09.2023 г. прекратил производството като приел, че не може да се конкретизира кой от тримата обвиняеми е извършил конкретните престъпни резултати, изразяващи се в принуда и нанасяне на леки телесни повреди. Приел за недоказано кой от тримата обвиняеми е използвал огнестрелно оръжие, поради което прекратил производството на основание чл. 243, ал.1 , т. 2 НПК.

С Определение № 203/07.12.2023 г. на РС Павликени по ЧНД № 221/2023 г. е изменено това Постановление, като съдът приел наказателното производство да се счита прекратено вместо на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 1 НПК.

Ищецът твърди, че в периода от 2019 до 07.12.2023 г. многократно е призоваван в досъдебното производство в продължение на 2 години за разпити и привличане като обвиняем, от 14.07.2021 г., когато започнало разглеждане на делото в РС Павликени, което приключило на 14.07.2022 г., като делото се е разгледало в 12 открити съдебни заседания. Ищецът живее в Русе и за всяко заседание пътувал за Павликени. Делото се разглеждало по протест на прокурора в ОС Велико Търново на 27.10.2022 г. След отмяната на постановената присъда от РС Павликени делото отново е върнато там, когато на 28.02.2023 г. съдът прекратява производството и го връща на прокурора за допълнително разследване. Така ищецът твърди, че 4 години живял в абсолютен стрес, че е преследван за тежко умишлено престъпление. От събраните в досъдебното производство доказателства още било ясно, че Е. А. не може да е автор на деянието, в което бил обвинен, тъй като по време на извършването му не бил на местопрестъплението, което се установявало от писмо на АПИ.

Ищецът твърди още, че е професионалист и известен в бизнес средите.

Повдигането на обвинение и внасяне на обвинителен акт за тежко умишлено престъпление- изнудване му нанесло сериозни вреди върху авторитета, както пред колегите му, така и пред многобройните му клиенти. Били изнесени публикации в пресата, че „охранители“, посочени в статията, раздавали правосъдие с оръжие и зверски побоища- в-к „Труд“ от 08.01.2024 г. Това довело до сериозен психически стрес у ищеца.

Предвид изложеното претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., изразяващи се в уронване на доброто му име като охранител, накърняване на честта и достойнството му, дългогодишен стрес и влошаване на цялостното му физическо и психическо насилие. Претендира и 1500 лв. имуществени вреди, представляващи сторени от него разноски за заплащане на адв. възнаграждение по НОХД № 148/2021 г. по описа на РС Павликени. Иска присъждане и на законна лихва върху главниците, считано от 14.12.2023 г. до окончателното им плащане.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Прокуратурата на Р България е депозирал писмен отговор, в който се поддържа становище и са изложени обстоятелства за неоснователност на исковете като недоказани. Заема позиция, че доколкото Прокуратурата не е разпространявала официално и публично информация в средствата за масово осведомяване за воденото наказателно производство и обстоятелствата, 2 свързани с нето, то не следва да носи отговорност за реакциите на околните спрямо ищеца. Отделно от това заявява, че в пресата не са посочени трите имена на ищеца, а само първо име на лице, което съвпада с това на ищеца и не може да се направи връзка, че публикацията в този вестник се отнася до него. Възразява, че за твърдяното влошено здравословно състояние не са ангажирани доказателства. Заема позиция, че срещу него не е било образувано наказателно производство. В досъдебната и съдебната фаза нак. производство срещу ищеца продължило около 2 години, което не е извън разумния срок съобразно фактическата и правна сложност на делото. Намира, че разследването е проведено в разумни срокове и не са нарушени правата на ищеца по чл. 6, § 1 ЕКПЧОС и чл. 22 НПК. Същевременно прокуратурата в качеството на ответник не следва да носи отговорност за продължителността на делото в съдебната фаза, където друг орган се явява ръководно-решаващ и продължителността и интензитета зависят от него.

Отделно от това твърди, че са налице основанията по чл. 5 ЗОДОВ за отпадане отговорността на Прокуратурата поради изключителната вина на ищеца, алтернативно за нейното намаляване поради съпричиняване. С недобросъвестното си поведение, довело до сезиране на прокуратурата от една страна и пасивното си процесуално поведение при събиране на доказателствата от друга, сам е станал причина за воденото срещу него наказателно производство.

В условията на евентуалност намира претенцията за неимуществени вреди за прекомерно завишена, несъответна на претендираните вреди, икономическия стандарт и съдебната практика по аналогични случаи, вкл. тази на ЕСПЧ.

Искът за имуществени вреди намира за неоснователен, тъй като към исковата молба не е приложен оригинал на договор за правна защита и съдействие. Оспорва истинността на представения договор от 14.07.2021 г. за договорено възнаграждение в размер на 1500 лв. по НОХД № 148/2021 г. на РС Павликени относно достоверността на датата и извършеното плащане, тъй като не е бил представен своевременно по наказателното производство, водено срещу ищеца. Оспорва и размера на претенцията.

Исковете за лихви намира за неоснователни по съображения за неоснователност на главните претенции. Въвежда възражение за прекомерност на претендираното за настоящото производство адв. възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Не се спори между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че на 27.05.2020 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство пр. пр. на РП Павликени ТОП-792/19, за това, че на 26.08.2019 г. в землището на с. Върбовка, обл. Велико Търново, действайки в съучастие с М.Б. и Г.Е.Д., двамата от гр. Русе принудил Я.А.Я. и А.Я.А. и двамата от с. Върбовка, обл.

Велико Търново да претърпят противно на волята им- вързани с белезници и заставени да лежат на земята, като употребил за това сила- хващане, връзване, нанасяне на удари по телата с палки и ритници, нож, бокс, бухалки, прострелване с огнестрелно оръжие, като деянието е извършено от лице, което се занимава с охранителна дейностпрестъпление по чл. 143, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 142, ал. 2, т. 6, вр. чл. 20, ал. 2 НК.

Досъдебното производство приключило с мнение за предаване на съд и е внесен обвинителен акт, като е образувано НОХД № 148/2021 г. по описа на РС Павликени. С Присъда № 16/14.07.2022 г., постановена по НОХД № 148/2021 г. по описа на РС Павликени ищецът е признат за невиновен да е извършил престъпление по чл. 143, ал.

2, вр. ал. 1, вр. чл. 142, ал. 2, т. 6, вр. чл. 20, ал. 2 НК.

3

Тази присъда е протестирана от Прокуратурата пред ОС Велико Търново. По образуваното ВНОХД № 403/2022 г. по описа на Окръжен съд Велико Търново е постановено решение, с което е отменена оправдателната присъда и делото е върнато за разглеждане от друг състав.

Образувано е НОХД № 364/2022 г. на РС Павликени. Делото е насрочено за разпоредително заседание на 28.02.2023 г., в което съдът с Определение № 46/28.02.2023 г. прекратил производството по делото и го върнал на РП Велико Търново, ТО Павликени. Това определение е обжалвано от страна на Прокуратурата и потвърдено от ОС Велико Търново по ВЧНД № 212/2023 г.

В хода на извършеното допълнително разследване на 30.05.2023 г. ищецът отново е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по по чл. 143, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 142, ал. 2, т. 6, вр. чл. 20, ал. 2 НК. Досъдебното производство приключило с мнение за предаване на съд на обв. А.. Районният прокурор с постановление от 15.09.2023 г. прекратил производството като приел, че не може да се конкретизира кой от тримата обвиняеми е извършил конкретните престъпни резултати, изразяващи се в принуда и нанасяне на леки телесни повреди. Приел за недоказано кой от тримата обвиняеми е използвал огнестрелно оръжие, поради което прекратил производството на основание чл. 243, ал.1 , т. 2 НПК.

С Определение № 203/07.12.2023 г. на РС Павликени по ЧНД № 221/2023 г. е изменено това Постановление, като съдът приел наказателното производство да се счита прекратено вместо на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 1 НПК.

По делото от страна на ищеца са ангажирани гласни доказателства за установяване на търпените от него неимуществени вреди. Свидетелката М. К. А.майка на ищеца дава показания, че със сина допреди около година-година и половина живяли в общо домакинство. Знаела за воденото срещу него досъдебно производство в гр. Павликени, продължило около четири години и половина. По него синът й бил оправдан, но после делата се проточили, тъй като Прокуратурата обжалвала.

Свидетелства, че след като бил привлечен като обвиняем синът й се променил, затворил се в себе си, спрял да общува с приятели и със семейството си. Изпадал в депресии, понякога ставал конфликтен, раздразнителен, имал изблици на нервност.

Причината за това според свидетелката било воденото срещу него досъдебно производство, както и обстоятелството, че заради повдигнатите му обвинения останал без работа и без пари. Опитвал се да си намери работа, но навсякъде му искали свидетелство за съдимост. Свидетелката дава показания, че тя издържала домакинството, финансирала пътуванията му до гр. Павликени и разходите за адвокати и всичко това изнервяло Е.. Преди да започнат тези дела, той работел като охранител във Фирма „Щит“, но след делата не го искали вече никъде на работа, заради тези обвинения. Свидетелката изнася още данни, че в пресата било отразено повдигнатото на сина й обвинение, като лично тя била чела 2 статии - едната във в-к „Труд“, а другата в един Търновски вестник. Там били посочени имената на обвиняемите, в т. ч. и на сина й. Това за него самия било голям шок, все едно бил найголемият престъпник в държавата. Тези статии допълнително допринесли за влошаване на неговото психическо състояние. Според свидетелката, приятелите му го разпознавали в тези статии. Не знае по чия инициатива са направени тези публикации в пресата.