Акт № 6500 от 28.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6500 гр. София, 28.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Рени Коджабашева

Членове:Мария Г. Шейтанова

Велислава Ив. Илиева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Велислава Ив. Илиева Въззивно гражданско дело № 20261100505073 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба с вх.№76260/11.03.2026 г., подадена от П. К. Ц., с ЕГН **********, чрез адв. Р. Х., срещу Решение № 3692 от 25.02.2026 г., постановено по гр. д. № 52433/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 48 състав, с което на основание чл. 310, ал. 1, т.2, вр. чл. 249 вр. чл. 243 ЗЗД е осъден да освободи и предаде на Е. П. Р., с ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка М. Л. Б., с ЕГН **********, фактическата власт върху предоставения за послужване апартамент № 27, находящ се в гр. София, ж. к. **** - стар, сега бл. ****, състоящ се от: една стая, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 67,60 кв. м., при съседи: стълбище, Ц.Б.С., двор, заедно с избено помещение № 27, без посочена площ в документа за собственост, с площ съгласно удостоверение за данъчна оценка 2,50 кв. м. при граници/съседи: коридор, Ц.Б.С., В.Й.З., заедно с 1,321 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж мястото, върху което е построена сградата.

Във въззивната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения 1 на съдопроизводствените правила и необоснованост. Въззивникът оспорва извода на първоинстанционния съд за наличие на договор за заем за послужване между страните, като сочи, че не са доказани постигането на съгласие относно съществените условия на договора и предаването на фактическата власт върху имота от ищцата. Поддържа, че твърдението за сключен през юни 2024 г. договор е въведено едва с допълнително становище на ищцата, без да са ангажирани доказателства за постигане на съгласие между страните през посочения период. Сочи, че не е установено да е бил уведомен за придобиването на собствеността от ищцата, както и че в отправената нотариална покана липсват твърдения за съществуването на договор за заем за послужване. Счита, че продължаването на обитаването на жилището след дарението не е достатъчно за възникване на облигационно правоотношение чрез конклудентни действия, още повече че е отказал да освободи имота. Излага доводи, че извършените ремонти, вложените средства и участието му в управлението и поддържането на сградата сочат на упражняване на фактическата власт с намерение за своене, а не на временно ползване. Оспорва преценката на показанията на свидетеля Л.М., като поддържа, че същите са кредитирани без надлежно съобразяване на родствената му връзка с ищцата и в противоречие с останалите доказателства.

Релевира и оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение поради отказа на районния съд да допусне съдебно-техническа експертиза за установяване дали ключът, за който ищцата твърди, че притежава, съответства на ключалката на входната врата на апартамента. Иска отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 143005/05.05.2026 г. от Е. П. Р., действаща лично и със съгласието на своята майка М. Л. Б., чрез адв. Т. Д., с който същата се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че районният съд правилно е приел за установено възникването на договор за заем за послужване чрез конклудентни действия, като ответникът първоначално е установил фактическата власт със съгласието на предишния собственик Л.М., а след дарението е продължил да ползва жилището безвъзмездно със знанието и съгласието на ищцата. Сочи се, че договорното правоотношение е прекратено с връчената на ответника нотариална покана, но последният не е изпълнил задължението си да върне имота. Иска се потвърждаване на решението и присъждане на разноски.

2

Софийският градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, намира следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

За да уважи предявения иск, първоинстанционният съд е приел, че ответникът е установил фактическата власт върху процесния имот през 1998 г. със съгласието на тогавашния собственик Л.М., въз основа на договор за заем за послужване. Приел е още, че след дарението на имота на 17.06.2024 г. ищцата е допуснала продължаването на безвъзмездното му ползване от ответника, с което между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за заем за послужване, сключен чрез конклудентни действия. Счел е, че договорът е прекратен с нотариалната покана от 04.11.2025 г., като задължението за връщане на имота е станало изискуемо, но не е изпълнено. Приел е също, че при вече упражняваната от ответника фактическа власт не е необходимо ново предаване на имота.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение за правилно и споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи крайния извод за основателност и доказаност на предявения от Е. П. Р. срещу П. К. Ц. осъдителен иск с правно основание чл. 249 вр. чл. 243 ЗЗД за освобождаване и предаване на фактическата власт върху процесния недвижим имот, предоставен за безвъзмездно ползване по договор за заем за послужване, поради което на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с оплакванията във въззивната жалба съдът намира следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 243 ЗЗД с договора за заем за послужване заемодателят предоставя безвъзмездно на заЕ.теля определена вещ за временно ползване, а заЕ.телят се задължава да я върне. Договорът е реален и неформален, като за възникването му е необходимо страните да постигнат съгласие относно безвъзмездното предоставяне на вещта за временно 3 ползване и задължението за връщането й, както и вещта да бъде предадена.

Съгласието може да бъде изразено и чрез конклудентни действия, стига те недвусмислено да сочат волята на страните да се обвържат с такъв договор.

Срокът на ползване не е съществен елемент от договора, като съгласно чл.

249, ал. 2 ЗЗД, когато времето или целта на ползването не са определени, заемодателят може всякога да поиска връщането на вещта (Решение № 50046/27.02.2023 г. по гр. д. № 3024/2022 г. на ВКС, IV г. о.; Определение № 844/05.12.2019 г. по гр. д. № 1583/2019 г. на ВКС, III г. о.).

Не е спорно по делото, че ответникът упражнява фактическата власт върху процесния апартамент от 1998 г., както и че с нотариален акт за дарение, вписан под акт № 190, том 106, вх. рег. № 46398/17.06.2024 г., Л.Б.М. е прехвърлил собствеността върху имота на своята внучка Е. П. Р..

Спорът във въззивното производство се отнася до основанието, на което ответникът първоначално е установил фактическата власт върху имота, както и за възникването на договорно правоотношение с ищцата след дарението.

По отношение на първоначалното предоставяне на имота от показанията на свидетеля Л.М. се установява, че жилището е било предоставено от него на дъщеря му и ответника, за да живеят в него като семейство, без заплащане на наемна цена. След смъртта на дъщеря му ответникът е продължил да обитава имота заедно с децата си, като уговорката е била да заплаща текущите разходи за жилището. Свидетелят сочи, че не е имало уговорка имотът да стане собственост на ответника. Макар въззивникът да оспорва достоверността на тези показания с оглед родствената връзка на свидетеля с ищцата, настоящият състав споделя преценката на районния съд за тяхната достоверност.

Родствената връзка на свидетеля с ищцата, преценена съобразно чл. 172 ГПК, не обуславя недостоверност на показанията му, доколкото същите съдържат преки сведения за постигнатата уговорка и не се опровергават от останалите доказателства.

Разпитаните по искане на ответника свидетели П. и К. установяват продължителното обитаване на жилището и извършените ремонти, но не съдържат непосредствени сведения относно уговорката, въз основа на която ответникът е бил допуснат да ползва имота. Освен това свидетелката К., която е водила домовата книга, сочи, че ответникът е вписан в нея като живущ, а не като собственик, и че не са представяни документи за собственост, което не 4 противоречи на показанията на М.. В тази част съдът кредитира нейните показания пред тези на свидетеля П., според когото ответникът е вписан като собственик, тъй като именно тя е водила книгата и има непосредствени впечатления от съдържанието й.

С оглед на така обсъдените доказателства съдът приЕ., че ответникът първоначално е установил фактическата власт върху имота със съгласието на тогавашния собственик Л.М., въз основа на уговорка за безвъзмездно ползване, обусловена от съществуващите семейни отношения.

Установеното първоначално основание за ползване на имота следва да бъде съобразено и при преценката на отношенията между страните след дарението. Прехвърлянето на собствеността върху имота на ищцата не води само по себе си до заместване на заемодателя по съществувалото правоотношение, но не изключва възможността между нея и ответника да възникне нов договор за заем за послужване чрез конклудентни действия.

След дарението ответникът е продължил да обитава жилището безвъзмездно при непроменени фактически условия, а ищцата се е съгласила с това. Тези обстоятелства, преценени заедно с първоначалното предоставяне на имота, обосновават извод за постигнато съгласие за продължаване на ползването на договорно основание. В този смисъл е и разрешението, дадено в Решение № 50046/27.02.2023 г. по гр. д. № 3024/2022 г. на ВКС, IV г. о. Ето защо не е необходимо ищцата да е уведомила изрично ответника през юни 2024 г. за придобиването на собствеността, тъй като не се изисква изрично волеизявление в определен момент, а поведение, от което недвусмислено може да се изведе съгласието на страните, каквото е установено по делото.

По същата причина е без значение, че нотариалната покана не посочва договора, тъй като по чл. 249, ал. 2 ЗЗД не е необходимо поканата да съдържа правната квалификация на основанието за ползване. Този извод не се променя и от доводите на въззивника за фактическа власт с намерение за своене.

Ремонтите, вложените средства и участието в управлението на сградата са съвместими с безвъзмездното ползване, тъй като по чл. 244, ал. 1 ЗЗД заЕ.телят е длъжен да се грижи за вещта като добър стопанин. Същото важи и за отказа на ответника да освободи жилището след дарението, чийто момент не е установен и който, преценен във връзка с останалите доказателства, не опровергава постигнатото съгласие.

5

Не е основателно и възражението, че липсата на ново предаване на жилището изключва възникването на договора. Към момента на дарението ответникът вече е упражнявал фактическата власт, поради което продължаването на ползването при съгласие с новия собственик не предполага освобождаване и последващо физическо предаване. По тези съображения е неоснователно и оплакването за отказа на първоинстанционния съд да допусне съдебно-техническа експертиза относно съответствието на притежавания от ищцата ключ с ключалката на входната врата на жилището.

Това обстоятелство не е определящо за възникването на договора, тъй като фактическата власт е била предоставена със съгласието на предишния собственик и ползването е продължило без прекъсване.

Съгласно чл. 314, ал. 3 ГПК по искове за опразване на наети и заети за послужване помещения не се допускат възражения за собственост. Доколкото предявеният иск има облигационен характер, въпросът за принадлежността на правото на собственост върху процесния имот не подлежи на разрешаване със сила на пресъдено нещо в настоящото производство.