Протоколно определение № 96 от 20.02.2025, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 96 гр. Пловдив, 20.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Веселин Д. Хаджиев

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Мила Д. Тошева и прокурора Марин Ст. Дишлянов

Сложи за разглеждане докладваното от Веселин Д. Хаджиев Въззивно частно наказателно дело № 20255000600092 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Обвиняемият И. Д. Д. се явява лично и със защитника си адв. Й. Д..

Апелативна прокуратура изпраща представител.

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

Адв. Д.: Да се даде ход на делото.

Обвиняемият Д.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че няма процесуална пречка за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА се въззивната частна жалба, депозирана от адв. Д. като защитник на обв. И. Д. Д. срещу протоколно определение № 252/13.02.2025 г., постановено по ЧНД № 370/2025 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на обвиняемия за изменение на взетата спрямо него по ДП №***/2024 г. по описа на РУ-К. на ОД на МВР Пловдив от Задържане под стража в по-лека.

С жалбата се излагат доводи, че определението е постановено при 1 съществени нарушения на процесуалните правила, засягащи правото на защита на обвиняемия, както и, че определението е постановено в нарушение на материалния закон и се явява явно несправедливо. Прави се искане обжалваното определение да бъде отменено, като се измени взетата спрямо обв. Д. мярка за неотклонение от „Задържане под стража“ в „Парична гаранция“ в размер по преценка на съда.

Адв. Д.: Поддържаме жалбата.

Обв. Д.: Поддържам жалбата.

На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.

Прокурорът: Нямам искания за отводи и доказателства.

Адв. Д.: Нямаме искания за отводи и доказателства. Ще се ползваме от събраните до момента.

Обв. Д.: Поддържам казаното от защитника ми.

Съдът, след съвещание, намира, че делото е изяснено от фактическа и правна страна, като след прочитане и приемане на приложеното по делото писмени доказателства, следва да бъде даден ход на делото по същество. Ето защо

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА доказателства. и ПРИЕМА приложените по делото писмени

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО НА ДЕЛОТО.

Прокурорът: Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите въззивната частна жалба без уважение, респективно да потвърдите протоколното определение на окръжния съд. Считам, че съдът е обсъдил коректно всички обстоятелства към момента относно задържането на обв. Д.. По никакъв начин не са разколебани събраните до момента доказателства, подкрепящи обвинителната теза. Налице е презумпцията на чл. 63, ал. 2, т. 3 НПК и същата по никакъв начин не е оборена, а именно че обвинението, което е повдигнато е за престъпление, което предвижда наказание не по-малко от десет години лишаване от свобода и поради това обстоятелство е налице именно тази законова презумпция, която не е оборена и към настоящия момент. Считам, че е налице и евентуална опасност за укрИ.е, ако бъде взета друга мярка за 2 неотклонение, тъй като под угрозата за изтърпяване на едно наказание за убийство, това е един мотив, който ако не е лицето с мярка Задържане под стража е налице реална опасност същият да се отклони от наказателно преследване. Считам че и срокът не е прекомерен. Ето защо намирам, че единствената адекватна за извършеното от обвиняемия престъпление, за което му е повдигнато обвинение мярка за неотклонение е именно Задържане под стража, поради което моля да потвърдите определението на Окръжен съд Пловдив.

Адв. Д.: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите жалбата на моя доверител И. Д., с която се иска да се отмени първоинстанционното определение, с което му е отказано да измени мярката за неотклонение Задържане под стража в по-лека по следните съображения:

Намирам, на първо място, че определението е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, по-точно правото на защита, защото в кратките мотиви, състоящи се от 15 изречения, съдът не е обсъдил нито един аргумент, който ние сме изложили по делото, освен твърдението, че е налице обоснованото предположение за извършено от доверителя ми престъпление по чл.115 вр. чл.20, ал. 2 НК. Затова считаме, че това се явява един съществен пропуск, тъй като не ни е отговорено на това, което ние твърдим като фактическа обстановка и изводите, които следва да се направят от нея.

Що се отнася до изложеното по същество от съда, че обоснованото предположение не е оборено аз твърдя, че още в първия момент липсва обосновано предположение по настоящото дело.

Обоснованото предположение, което при взимане на мярката за неотклонение се корени единствено в твърдението, че моят доверител е бил заедно с брат си по време на инцидента и бил намушкан от брат му пострадалия Б.К. и една реплика на свидетеля С., който като се върнали го попитал „свършихте ли работа?“ и той казал „свършихме работа“. Това, което съществува като факти и доказателства да се направи извода, че съществува обосновано предположение. Това обосновано предположение е направено извън всички останали доказателства, защото пред същия свидетел С. само една минута след това, моят доверител говори с другия си брат по телефона и му казва „А. закла Б.“. Никой не е оборил неговата позиция, че през цялото време той се е опитвал да ги раздели, 3 за да не продължава конфликта между тях. Нито св. Й. М., която нищо се съобщава по фактите на делото, тъй като не е присъствала там, а говори само кога е чула, че е използвал пострадалия оръжие, нито М.Б., на която се позовава прокуратурата, която също твърди обстоятелства, извън главния факт на доказване, а именно, че е чула шум и освен това е знаела за отношенията между А. Д. и починалия Б.К., нищо повече. Поставя се въпросът тази реплика „свършихме работа“ може ли да бъде обосновано предположение, след като има следните факти. В стремежа си да предотврати конфликта между двамата моят доверител е нарязан в дясната си ръка от брат му на 4 места с тежко кръвотечение, поради което веднага се е отправил към болница, за да бъде превързан и там е задържан. Отделно от това, брат му А.

Д., който също е обвиняем по настоящото дело, категорично казва, че той е извършител на деянието, а и от начина на причиняване на телесното увреждане, от което е последвала смъртта, а именно наръгването в областта на краката на пострадалия, където е срязана една от жизненоважните кръвоносни артерии, се установява, че това е причината за смъртта, а е установено безспорно, че когато А. Д. е намушкал пострадалия той е бил паднал и затова основните удари са в краката и няма други намушквания по тялото и по главата. Главата има само една рана, която най-вероятно е причинена от падането на тялото.

Затова считаме, че твърдението на държавното обвинение, че обосновано предположение съществува извършено деяние убийство, не се потвърждава от доказателствата по делото. Кой съд ще осъди човек за една такава реплика, която е казал и която има друг смисъл, без съдът да обсъди другия разговор, който е провел и който е чул С. от страна на Д. по телефона.

Поначало съгласно разпоредбата на чл.14 при всички произнасяния на съда, съдът е задължен да държи сметка за всички доказателства, да ги обсъди всестранно и пълно и да направи своите изводи. Избирателно при вземане на мярка за неотклонение и при искането за промяна, съдът цитира само тази реплика, без да говори за проведения разговор, без да говори за обстоятелствата, свързани с порязването, с намесата с цел да предотврати, още повече, че по делото има съдебномедицинска експертиза на живо лице, т.е. на моя доверител, която експертиза потвърждава механизма, който е описал моя доверител да е получил съответните рани. Затова считаме, че няма обосновано предположение и от първия ден, след като са събрани 4 доказателства и са събрани досега нищо не е надградено по отношение доказването дали моят доверител има участие в това престъпление .

Що се отнася до разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 2 НПК многократно Европейският съд и в ТР № 1 и № 3 на ОСНК е посочено, че мярката за неотклонение не може да бъде задължителна дори при разпоредбата на ал. 2 на чл 63. Тя е изключителна мярка и ако е опровергано обоснованото предположение и опасностите, то безспорно може да се вземе по-лека мярка за неотклонение, независимо от тежестта на обвинението, защото на всеки гражданин може да бъде повдигнато много тежко обвинение, но следва да бъде действително обосновано със съответните доказателства. Твърдения, че има опасност да се укрие липсват, затова защото моят доверител не е напускал никога адреса си, винаги е живял в с. С., това го потвърждава и разпитания кмет на селото, винаги е бил дисциплиниран, уважаващ закона. Нямат никакви проблеми с него. Същият има семейство, работи, има деца, за които са грижи и издържа, които са непълнолетни. Същият е с чисто съдебно минало. Не може да се направи предположение, че може да извърши престъпление, защото няма никакви криминални регистрации и сведенията, които дава кметът са изключителни положителни по отношение на него.

Затова считам, че и с по-лека мярка за неотклонение могат да бъдат постигнати целите, защото делото е почти приключило. Остава една ДНК експертиза и това е цялото доказателство по делото. Ако считате, че това са достатъчно доказателства този човек да бъде обвинение в повдигнато престъпление, то считам че е трудно да се направи такъв извод и е странно дори, че прокуратурата настоява този човек да остане задържан, след като няма никакви опасности, визирани в чл.63, ал. 1 и ал. 2 НПК.

Затова моля да прецените доказателствения материал, да прецените дали е налице обоснованото предположение и опасност и ако прецените, че може да бъдат постигнати целите на това наказателно производство, да вземете по-лека такава.

Обвиняемият И. Д. Д. /за лична защита/: Искам по-лека мярка.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:

5

Обвиняемият И. Д.: Моля за по-лека мярка, ако може Парична гаранция, за да мога да се прибера при семейството си.

Съдът се оттегли на съвещание.

Съдът, след съвещание, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира частната жалба за процесуално допустима, но разгледана по същество за неоснователена по следните съображения:

Производството е по реда на чл.65, ал.8 и сл. от НПК.

За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд е съобразил трайната съдебна практика, че в производството по чл. 65 НПК е длъжен да провери дали продължават и към момента на произнасянето му да са налице всички кумулативно предвидени предпоставки за вземане на най тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“, а именно налице ли е обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, и доказателствата по делото сочат ли, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление или е настъпила промяна в обстоятелствата при които спрямо обвиняемия е взета първоначалната мярка за неотклонение.

В случая правилно първостепенният съд е приел, че не е настъпила промяна в обстоятелствата който да доведат до промяна взетата спрямо обвиняемия марка за неотклонение в по-лека.

По досъдебното производство на обв. Д. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.115 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 10 до 20 години, което го прави и тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК . Това води до извода, че е налице първата предпоставка за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Първостепенният съд е стигнал до правилен извод, като е приел, че от събраните до момента доказателства може да се направи извод за наличие на обосновано подозрение за съпричастността на обвиняемия в извършването на престъплението за което е обвинен, което не е разколебано, а дори е надградено от момента на първоначалното вземане на марката за неотклонение чрез събиране на допълнителни доказателства, поради което 6 възраженията на защитника му в тази насока се явяват неоснователни.

Разпечатката съдържа 53 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a8acc948-b806-4a19-9f59-0f2aee10fd4a