Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 51 от 31.01.2022, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 746/2021
Вид
Решение № 51
Подписан
31.01.2022
Състав
Нестор Спасов Спасов, Радка Димова Чолакова, Емилия Атанасова Брусева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 270, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 45 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 53 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането
  • чл. 429 · Кодекс за застраховането
  • чл. 429, ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 477, ал.2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 493, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 496 · Кодекс за застраховането
  • чл. 496, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 498, ал. 3 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Пловдив, 31.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. М.а като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20215001000746 по описа за 2021 година

Производство по чл. 258 и сл. ГПК.

Повод за започването му е изходяща от „О.-З.“ АД, ЕИК *********, гр.

С. въззивна жалба против постановеното по т. дело № 183/2020 г. по описа на Х.О.С. решение в частта, с която „О.-З.“ АД, ЕИК *********, **** е осъдено да заплати на Н. П. А.., ЕГН **********, **** сумата от 100 000 лв. равняваща се на разликата между присъдените от ХОС 150 000 лв. и дължимите според жалбоподателя 50 000 лв. за обезщетяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди от ПТП на 01.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.05.2020 г. до окончателното й изплащане. Решението се обжалва и в частта осъждаща дружеството да заплати държавна такса, разноски и адв. възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗА съразмерно на обжалваната част.

В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението в тази му част, иска се отмяната му и постановяване на друго отхвърлящо иска в посочения по- горе размер.

1

Насрещната страна намира жалбата за неоснователна.

Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:

На 05.10.2020 г. в ХОС е постъпила изходяща от Н. П. А.., ЕГН **********, гр. Х. искова молба против „О.-З.“ АД, ЕИК *********, гр. С..

В обстоятелствената част на същата се говори за това, че на 01.01.2020 г. в гр. Х. около 01, 20 часа настъпило ПТП между автомобили „О.“, модел „З.“, рег. № * **** ** управляван от М. В. М., лек автомобил „Б.“, модел „*** *“, рег. № * **** **, управлявано от П. И. П. и лек автомобил марка „Д.“, модел „К.“, рег. № *******, управлявано от Х.С.Ч.. Причина за произшествието била поведението на водача М.М., който управлявайки автомобила с алкохол в кръвта от 1 ,72 промила преминал през кръстовище при червен сигнал на светофарната уредба и блъснал движещите се по пътя с предимство други два автомобила.

Във връзка с произшествието бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №1 от 01.01.2020 г., бил съставен А. на М.М. , били образуване досъдебно производство № 1/2020 г. по описа на РУ на МВР Х. и пр. преписка № */**** г. по описа на РП Х..

В следствие на ПТП-то пострадала пътувалата в лекия автомобил „Б.“ пътничка Н. П. А...

След инцидента тя била откарана в МБАЛ „Х.“, където след прегледи и изследвания били установени Политтравма, Контузио капитис, Комоцио церебри, Контузио торацис, Фрактура косте -7 - 8 вдясно, Пневмоторакс вдясно, Торакоцентеза вдясно, Контузио абдомис, Травматична абрупция на плацента. А. в този момент била бременна в 9 - ти месец, като вследствие на настъпилото произшествие се наложило извършване на „спешно оперативно родоразширение секцио цезареа“, при което плодът бил изваден без признаци на живот.

Престоят на ищцата в болницата в гр. Х. продължил до 02.01.2020 г., след което била преведена в К.А.И.Л. при УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД, гр. П. за периода 02.01.2020.09.01.2020 г.

При прегледите в тази болница било установено, че ищцата има и оскъден плеврален излив в дясно, с наложен дрен от същата страна, Силни 2 сенки от електроди, фрактура нарамус мандибуле вляво (задната част на челюстта), фрактура на процесус трансверзус (страничен израстък на прешлен) на Л5 вляво, нефролитиаза вдясно с уретепохидронефроза II-ра степен.

На 09.01.2020 г. ищцата била прехвърлена в отделение по лицево челюстна хирургия, където й била поставена диагноза „Счупване на долна челюст, закрито. Фрактура комплета клауза про кондиларис синистра“. Била извършена оперативна интервенция „репозиция на фрактурата с поставяне на метални шини на горната и долна челюст междучелюстна фиксация“.

В първите месеци след катастрофата тя се нуждаела постоянно от чужда помощ, изпитвала болки по цялото тяло, които продължавали и понастоящем. Вследствие на настъпилото ПТП и най – вече от загубата на детето си в 9 - тия месец ищцата станала подтисната, постоянно плачела, не можела да спи, загубила апетит, имала чести главоболия, загубила желание за социална дейност и контакт. Това наложило посещение на психиатър, който установил, че вследствие на емоционалната и физическа травма от пътния инцидент за Н.А. са налице: антиципация към негативни събития, тревожни опасения, рекурентни припомняния на събитията около пътно транспортното произшествие, руминации в депресивен стил във връзка със загубата на детето. Състоянието й било определено като лека хипобулия. При него се наблюдавали отслабени психически и физически реакции, психично отклонение, изразяващо се в изхабяване на психическата енергия на човек и на цялостния биотонус.

На 13.08.2020 г. А. посетила специалист невролог с оплаквания за постоянно главоболие, световъртеж, безсъние, напрегнатост, слабост и изтръпване на левите крайници. Той поставил диагноза: „главоболие“, „световъртеж и нарушение на устойчивостта“, които били последица от счупване на черепа и костите на лицето.

Всичко изложено се свързва с необходимост от обезщетяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди от страна на виновния за инцидента водач. Неимуществените вреди са оценени на 300 000 лв.

В ИМ са изложени твърдения, че за лекия автомобил управляван от виновния за произшествието водач е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество със срок на 3 валидност от 03.12.2019 г-до 02.12.2020 г., което ангажира отговорността на застрахователя за описаните по-горе неимуществени вреди.

По този повод се споменава за предявяване на претенция до застрахователя на 21.02.2020 г. Той образувал щета № ****-***-****/2020 г. и по нея на 26.05.2020 г. постановил отказ.

На таза база се излагат доводи, че за ищцата е налице интерес от претендиране на обезщетението по съдебен път. Отправено е искане за осъждане на застрахователя да заплати сумата от 300 000 лв. ведно със законната лихва от 27.05.2020 г./денят следващ този на отказа/.

В срока за отговор ответното застрахователно дружество е подало такъв.

С него то не оспорва, че управляваният от М. автомобил е бил застрахован при него.Оспорва се обаче обстоятелството М. да има изключителна вина за настъпването на вредоносния резултат, като в тази връзка се излагат доводи, че за тях е допринесла и пострадалата, която се е движела без поставен предпазен колан. Оспорено е също възникването на описаните в исковата молба увреждания за пострадалата, тяхната продължителност и наличието на причинно следствена връзка между същите и ПТП-то. Изрично е акцентирано за липсата на такава между катастрофата и раждането на мъртъв плод. На последно место са изложени доводи и за прекомерност на претендираното обезщетение.

Изложено и становище за неоснователност на акцесорната претенция за лихва. Твърди се, че ответникът не е изпадал в забава, както и че отговорността му е договорна , а не деликтна.

ДИМ , респ. отговор на същата не са подавани.

Така след събиране на поисканите и относими към спора доказателства съдът е постановил решението предмет на обжалване.

Със същото след анализ на събрания по делото доказателствен материал е прието, че предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя за репариране на причинени на ищцата неимуществени вреди с оглед разпоредбите на чл. 432 от КЗ са налице.Формиран е извод за липса на съпричиняване.

Направен е анализ на уврежданията, които ищцата твърди да са й 4 причинили неимуществени вреди и на база съпоставка на същите със събрания по делото доказателствен материал е посочено кои са факт и са във връзка с ПТП-то и кои не. Така искът за неимуществени вреди е бил уважен за 150 000 лв. и отхвърлен до пълният му предявен размер. Върху тази сума е присъдена и законна лихва от посочения в ИМ момент-27.05.2020 г.

Недоволни от решението за присъденото обезщетение над 50 000 лв. е останал застрахователят и е подал жалбата станала причина за започване на настоящето производство.

В жалбата се излагат подробни съображения за необоснованост и неправилност на решението. Същите се базират на становището, че някои от уврежданията, за които съдът е приел, че са получени от ищцата първо не са факт или пък не са в причинно следствена връзка с ПТП-то. Изложени са доводи, че размерът обезщетението е завишен и не е съобразен с принципите за справедливост, които следва да се спазват съобразно текста на чл.52 от ЗЗД.

С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно правилността му с оглед посоченото в жалбата.

По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не е подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.

В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не може да се говори.

По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на 5 спора по същество.

В случая съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.

В тази законова разпоредба е казано, че у вреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380.

В чл. 380 от КЗ е предвидено, че лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция.

Съответно в чл. 496, ал.1 от КЗ е казано, че срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил застраховката или пред неговия представител за уреждане на претенции.

В чл. 498, ал. 3 от КЗ се предвижда, че увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

Анализът на горните текстове води до извод, че допустимостта на искова претенция по чл. 432, ал.1 от КЗ е обусловена от това ищецът първо да е упражнил правото си по чл. 380 от КЗ и от това в сроковете по чл. 496 КЗ да няма плащане на обезщетение, да има отказ, респ. претендиращият обезщетение да не е доволен от размера му.

В случая от представените по делото доказателства е безспорно, че ищцата е изпратила по пощата молба до ответното дружество за обезщетяване на претърпени от нея неимуществени вреди. Същата е получена на 24.02.2020 г. С писмо от 26. 05.2020 г. застрахователят е уведомил ищцата, че с оглед непредставянето на изискания от нея допълнителни документи към момента на база наличните такива не следва да й се изплаща обезщетение.

Това обуславя интересът от търсене на обезщетението по съдебен ред.

В случая съдът е разгледал тези искови претенции, като предмет на преценка са били фактите и обстоятелствата изложени в исковото молба във връзка с тях. Решението не е постановено и от съд, който с оглед 6 разпоредбите на ГПК /чл. 115, ал.2/ не е следвало да разглежда настоящия правен спор, т.е. следва извод за допустимост на същото.