Определение № 40079 от 03.10.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 40079 гр. София, 03.10.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20241110124963 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 140 ГПК.

Предявен е иск от Д. З. Ю., ЕГН: **********, адрес: ///////////////, срещу МП, Булстат: //////////, адрес: гр. ///////////// вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7 642 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие от незаконосъобразен отказ за вписване, постановен от А. К. К., ЕГН: **********, адрес: гр. ////////////////, в качеството й на съдия по вписванията при РС-Плевен с Определение № 15 от 07.07.2023 г. и изразяващи се в следното:

25 лв. – държавна такса по сметка на ОС – Плевен на основание чл. 16 ТДТССГПК съгласно документ от IBD20230711064579994/11.07.2023 г., ведно със законната лихва от 11.07.2023 г. до изплащане на вземането;

1 лв.

– такса за нареден превод съгласно документ

№

000PWBB231922247/11.07.2023 г., ведно със законната лихва от 11.07.2023 г. до изплащане на вземането;

400 лв. – заплатено в брой адвокатско възнаграждение на адв. Р. Н. Р. ат АК – Плевен по договор за правна защита и съдействие от 11.07.2023 г. за изготвяне на частна жалба срещу Определение № 15/07.07.2023 г. на съдия по вписванията при РС – Плевен, ведно със законната лихва от 11.07.2023 г. до изплащане на вземането;

15 лв. – държавна такса по сметка на ВКС на основание чл. 19 ТДТССГПК, ведно със законната лихва от 01.08.2023г. до изплащане на вземането;

1 лв. – такса за нареден превод, ведно със законната лихва от 01.08.2023г. до изплащане на вземането;

1200 лв. – заплатено в брой адвокатско възнаграждение на адв. Р. Н. Р. ат АК – Плевен по договор за правна защита и съдействие от 01.08.2023 г. за касационно обжалване на Определение № 1130/21.07.2023 г. по в.ч.гр.д. № 508/2023 г. на ОС – Плевен, ведно със законната лихва от 01.08.2023г. до изплащане на вземането;

6000 лв. – заплатена неустойка по договор за покупко-продажба от 30.05.2023 г., ведно със законната лихва от 31.07.2023 г. до изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че с молба вх. № 7034/07.07.2023 г. поискал от Служба по вписванията – Плевен заличаване на две вписани възбрани съответно от 2013 г. и 2020 1 г., наложени върху собствения му ап. 27, находящ се в гр. ////////////, но с Определение от 07.07.2023 г. съдията по вписванията отказал поисканото заличаване поради следните съображения: не била заплатена в пълен размер дължимата държавна такса от 15 лв. за заличаване на две възбрани, но съдията по вписванията погрешно приел, че внесената държавна такса е 10 лв.; не била подадена отделна молба за всяко от поисканите заличавания, въпреки че липсвало такова законово изискване, като в случая се касаело не за ново вписване, а за заличаване на вече вписано обстоятелство; не било представено надлежно удостоверение съгласно чл. 31 ПВ от надлежно учреждение, че вписването може да се заличи, въпреки че в молбата от 07.07.2023 г. изрично била посочена разпоредбата на чл. 433, ал. 4 ГПК като основание за заличаване на възбраните.

Сочи, че сторил разноски пред ОС – Плевен и съответно ВКС за обжалване на постановения отказ на съдията по вписванията и на Определение от 21.07.2023 г. на ОС – Плевен, с което отказът бил потвърдено поради това, че не било спазено горецитираното правило на чл. 31 ПВ. Освен вредите във връзка с въззивното и касационното обжалване на процесния отказ пертърпяла и имуществени вреди поради неизпълнение на задължения по предварителен договор за продажба на горепосочения имот, по силата на който поел задължение в 2-месечен срок считано от 30.05.2023 г. да прехвърли на купувача по същия договор имота без каквито и да е тежести – свободен от права на трети лица. Така ищецът върнал полученото капаро по договора и заплатил неустойка от 6000 лв. на купувача по предварителния договор, което било в пряка връзка с незаконосъобразния процесен отказ, за който отговорност носи ответното министерство на основание чл. 49 ЗЗД, тъй като съдиите по вписванията били назначавани въз основа на конкурс от министъра на правосъдието.

В срока по чл. 131 ГПК ответното министерство оспорва иска като недопустим, тъй като разноските в охранителното производство, а не в спорните съдебни производства, каквото било производството по заличаване на вписаните възбрани, остават за сметка на молителя, включително и при обжалване на актовете в това производство. Оспорва иска по основание и размер при липса на всички елементи от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД с твърдения, че съдията по вписванията извършил законосъобразна преценка за неоснователността на поисканото заличаване, като спорният отказ не се намирал в причинно-следствена връзка с твърдяната от ищеца вреда. Ищецът бил държавен съдебен изпълнител с опит в граждансия процес и действията на съдията по вписванията не са в причинна връзка с взетото от него решение да ползва адвокатска правна помощ, а заплатеното адвокатско възнаграждение по частната жалба от 1200 лв. било прекомерно съгласно чл. 11 НМРАВ. Не били доказани действително претърпени вреди от ищеца. Ищецът доброволно заплатил неустойка, която била изначално недължима по изложени съображения относно това, че ищецът поел невъзможно за зпълнение съгласно българското законодателство задължение, имайки предвид и че предварителният договор бил развален по право на 19.02.2024 г. с прехвърлянето на процесния имот на трето лице, когато изпълнението на договора станало обективно невъзможно, а не била уговорена неустойка за вреди поради разваляне на същия договор. Неустоечната клауза била нищожна като противоречаща на добрите нрави още при сключването на предварителния договор, тъй като основната й цел била да доведе до неоснователно обогатяване за сметка на купувача по договора. Ответникът не можел да бъде обвързан 2 от мотивите на определението на ВКС, с което процесният отказ бил отменен, като тази отмяна не формирала сила на пресъдено нещо относно процесуалната незаконосъобразност на отмененото действие като противоправно, вредоносно и виновно, за които предпоставки съдът по деликтния иск следвало да извърши самостоятелна преценка. Прави възражение за съпричиняване на процесните вреди в размер на 100 % от страна на ищеца, тъй като същият заплатил доброволно недължима неустойка и адвокатско възнаграждение в необосновано големи размери.

В срока по чл. 131 ГПК ответното министерство прави искане за привличане на съдията по вписванията, постановил процесния отказ, като подпомагаща страна и предявява обратен иск по чл. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД срещу него – А. К. К., ЕГН:

**********, адрес: гр. ////////////////, за заплащане на сумата от 500 лв., представляваща регресно вземане за обезщетение за претърпени от първоначалния ищец Д. З. Ю. имуществени вреди, подробно описани по-горе, вследствие от незаконосъобразен отказ за вписване, постановен от ответницата в качеството й на съдия по вписванията при РС-Плевен с определение № 15 от 07.07.2023 г., предявен като частичен иск от вземане в общ размер на 7 642 лв., ведно със законната лихва от 15.07.2024 г. до изплащане на вземането, а при условията на евентуалност - за заплащане на сумата в онзи размер, заплатен от ответното министерство на първоначалния ищец при частично уважаване на първоначалната претенция.

Ищецът по обратния иск твърди, че при ангажиране на неговата отговорност по реда на чл. 49 ЗЗД, същият има право на регрес по чл. 54 ЗЗД срещу ответницата К., доколкото същата в качеството й на съдия по вписванията следвало да носи пълна имуществена отговорност за сумата на обезщетението, което възложителят на работата е платил.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата по обратния иск А. К. оспорва иска по изложени съображения. На първо място сочи, че Министерството на правосъдието не е неин работодател и тя няма пасивна легитимация да отговаря по предявения иск.

Второ, извършените от нея действия (отказ за вписване) били в рамките на нормативно предвидените й правомощия. В този смисъл, отмяната на постановения от нея отказ за вписване по реда на инстанционния контрол не можело да се квалифицира като незаконно. Отделно от това въпросният акт, както всички други постановени по реда на ГПК, бил постановен по вътрешно убеждение, поради което въпросът за вина, независимо от нейната форма, не можело да бъде поставен. Твърди, че е изпълнила вменените й със закон функции, като е извършила собствена преценка за основателност на подаденото от първоначалния ищец заявление, стигнала е до извод за неоснователност на същото и отказала да извърши поисканото вписване. Сочи, че действията по извършване на правна преценка, какъвто бил конкретният случай, не представляват и не следва да се разглеждат като противоправни по см. на чл. 49 ЗЗД, независимо дали тази преценка е правилна, или не. На трето място, твърди, че не са налице елементите от деликтния фактически състав – противоправно поведение, вреда, причинно-следствена връзка между тях и вина, като излага подробни съображения в тази насока. Оспорва първоначалният ищец да е заплатил твърдяната неустойка, като твърди, че представените в тази връзка предварителен договор и разписка са съствени с оглед нуждите на настоящия процес. В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на първоначалния ищец. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отвхърли предявения първоначален и обратен иск. Претендира разноски.

Съдът, след служебна проверка по чл. 140 ГПК намира следното:

3

Ищецът по първоначалния иск следва да докаже: подаване на молба на съответна дата за заличаване на две вписани възбрани; отказ на съответен съдия по вписванията и неговото обжалване на две съдебни инстанции, ведно с отмяната на процесния отказ от ВКС; заплащане на разходи във връзка с въззивното и касационното обжалване в размерите, сочени в исковата молба; сключване на процесния предварителен договор със соченото в исковата молба съдържание и заплащане на неустойка от 6000 лв. поради неизпълнено задължение за прехвърляне на процесен апартамент в съответен срок на купувача по същия договор; възлагане от страна на ответника на съдията по вписванията да се произнася по искания за заличаване на вписани възбрани; противоправно деяние на изпълнителя; вреди в съответен размер, настъпили за ищеца; причинна връзка между противоправното деяние и вредите; вина, която се предполага до доказване на противното.

В тежест на ответника е при установяване на горните обстоятелства да докаже погасяване на дълга, както и своите възражения, включително извършването от страна на първоначалния ищец на действия или бездействия, с които е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат (съпричиняване).

Ищецът по обратния иск следва да докаже:

- наличието на валидно правоотношение между страните по него, по силата на което ответницата заема длъжността „съдия по вписванията“;

- настъпила вреда, за която ищецът отговаря и която е причинена от ответницата по обратния иск в резултат от виновно и противоправно действие, както и размера на вредите, доколкото те са пряка и непосредствена последица от процесния отказ за заличаване на вписани възбрани и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението;

- че МП е заплатило или, респ. осъдено да заплати обезщетение за вреди, причинени от противоправно поведение на ответницата.

В тежест на ответника по обратния иск е при установяване на горните обстоятелства да докаже погасяване на дълга, както и своите възражения, включително извършването от страна на първоначалния ищец на действия или бездействия, с които е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат (съпричиняване).

Изложените в отговора на исковата молба твърдения, че съответно лице носи отговорност за извършени действия, с които е нанесло вреди на ответника в производството, обосновават интерес за ответника от конституиране на съответно лице като трето лице-помагач на страната на ответника, обратните искове срещу което лице следва да бъдат приети за съвместно разглеждане по делото като допустимо предявени в срока и при условията на чл. 219, ал. 1 и ал. 3 ГПК.