Решение № 267 от 25.03.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 267 гр. Сливен, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя В. Петрова - Светиева при участието на секретаря Василка Д. Къчева като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело № 20252230102184 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 422, ал.1 от ГПК, за установяване съществуване на вземания, за които кредиторът е поискал издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

В исковата молба на ищцовото дружество се твърди, че ответницата като кедитополучател е ползвала банков кредит, съгласно сключен с ищцовото дружество Договор за потребителски кредит № VC342566, по силата на който Банката е предоставила на ищцата револвиращ потребителски кредит под формата на кредитен лимит и издава като средство за отдалечен достъп до средствата по кредитния лимит, персонална кредитна карта Visa Classic на картодържателя и допълнителна кредитна карта Visa Classic на картодържателя на допълнителна кредитна карта. Размерът на разрешения кредитен лимит е 1000 лева.

На 02.09.2022 година кредитополучателят е преустановил плащане на дължимите вноски за главница и лихва, като е изпаднал в забава.

Въз основа на подадена Заявление по чл. 417 от ГПК е било образувано ч.гр. дело № 3509/2024 година по описа на РС – Сливен, по което дело са 1 издадени Изпълнителен лист и Заповед за изпълнение на парично задължение за вземанията по Договор за кредит № VC342566. Въз основа на изпълнителния титул е образувано изпълнително дело 708/2024 година по описа на ЧСИ П.Г.. По посоченото изпълнително дело заповедта за изпълнение на парично задължение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

От съда се иска да постанови съдебно решение, по силата на което да признае за установено, че длъжникът дължи сумите, за който срещу него е издадена заповед № 2093 от 04.07.2024 година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ЧГД № 3509 по описа на СлРС за 2024 година и изпълнителен лист от 04.07.2024 година.

Претендират се за присъждане на направените разноски.

В законоустановения срок от назначения особен представител на ответника е депозиран писмен отговор на исковата молба, в който са изложени конкретни аргументи и съображения за неоснователност на предявените искови претенции.

В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява от представител. Негов пълномощник е депозирал писмено становище съгласно, което исковите претенции се поддържат и се моли за уважаването им.

Ответникът в съдебно заседание се представлява от назначеният му особен представител, който изразява становище за основателност на исковите претенции.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 17.06.2022 година между ”ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД в качеството на кредитор и К. Й. К., в качеството на кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № VC342566, по силата на който Банката е предоставила на ищцата револвиращ потребителски кредит под формата на кредитен лимит и издава като средство за отдалечен достъп до средствата по кредитния лимит, персонална кредитна карта Visa Classic на картодържателя и допълнителна кредитна карта Visa Classic на картодържателя на допълнителна кредитна карта, като средство за отдалечен достъп до револвиращ потребителски кредит под формата на кредитен лимит. По силата на чл. 1 от Договора, Банката е предоставила на картодържателя револвиращ 2 потребителски кредит под формата на кредитен лимит, който се ползва за извършване на платежни операции с персонална кредитна карта VISA Classic.

Размерът на разрешения кредитен лимит съгласно чл. 2, ал. 1 от Договора, е 1000 лева.

Средствата от кредитния лимит се използват за извършване на трансакции посредством картата, както и за заплащане на дължимите такси, комисионни и други разходи, свързани с използването на картата. (чл. 3 от договора).

По отпуснатият кредитен лимит е договорено, съгласно т. 4, ал. 1 от Договора, картодържателят да заплаща на банката лихва, която се изчислява при прилагане на фиксиран годишен лихвен процент в размер на 18,9 %, като лихвата се дължи считано от съответната дата на трансакцията, върху всички начислени задължения по кредитния лимит на картата, както и върху начислени задължения от такси, свързани с използване на картата за извършване на платежни операции посочени в Тарифата на банката.

Съгласно чл. 5, ал. 1 от Договора, картодържателят може да изплати задълженията си, възникнали при използване на картата, в срок до датата на издължаване, посочена в последното издадено от Банката месечно извлечение, като при частично погасяване, усвоената и непогасена част от кредитния лимит остава дължима и се олихвява по реда и условията на чл. 10 от Договора.

Картодържателят трябва да заплати по издаденото месечно извлечение, най - малко минималната месечна вноска, която се изчислява като процент от усвоения и непогасен кредитен лимит и е в размер на 3 % от дължимата сума, минимум 15 лева.

В случай, че картодържателят не погаси изцяло до датата на издължаване пълния размер на всички текущи задължения по Договора, то съгласно чл. 5, ал. 3, същият дължи на Банката лихва върху пълния размер на всички задължения по договора.

Съгласно чл. 5, ал. 7 от Договора, при неплащане на задължителната минимална вноска на падежа, посочен в месечното извлечение, картодържателят дължи на Банката обезщетение за забава в размер на законната лихва върху целия усвоен, непогасен кредитен лимит.

Съгласно експертното заключение,

3 размера на неизплатеното задължение за главница, договорна лихва и лихва за забава на кредитополучателя К. Й. К. към „Юробанк България“ АД по Договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта № VC342566/17.06.2022 година, към датата на издаване на извлечението от счетоводните книги 23.06.2024 година и към 05.06.2024 година – датата на предсрочната изискуемост, общият размер на задълженията е 1 706,98 лева, формирано от:

940,00 лева –главница, 303,11 лева - възнаградителна лихва от 02.09.2022 година до 05.06.2024 година, 463,87 лева - мораторна лихва (обезщетение за забава) от 02.09.2022 година до 23.06.2024 година. След 23.06.2024 година по Договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта № VС342566/17.06.2022 година, не са извършени плащания.

Заповедта за изпълнение е приета за връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

В срока по чл. 415 от ГПК заявителят по заповедното производство е предявил настоящите положителни установителни искове.

Исковата молба е заведена пред РС- Сливен на 22.04.2025 година.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства, в това число и експертното заключение, които са допустими, относими и безпротиворечиви.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК, са предявени от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което са процесуално допустими.

Правният интерес от воденето им се обосновава с издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Исковете за установяване на вземането са подадени в преклузивния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Разгледани по същество, исковите претенции се приемат за основателни по следните съображения.

Предмет на установителния иск по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК е признаване за установено по отношение на ответника съществуването на вземане на ищеца за определени парични суми. Уважаването на 4 претенцията предполага доказване кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно: наличието на сключен с ответника договор за кредит, обявяване на кредита за предсрочно изискуем, поради неизпълнение на договорни задължения от страна на ответника, уведомяването на длъжника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, както и основанието и размера на всяко едно вземане за главница, договорна лихва и обезщетение за забава.

От събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин се установява наличието на валидна облигационна връзка между ищцовата страна, в качеството й на кредитор и ответника, в качеството му на кредитополучател, въз основа на сключения Договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта № VC342566/17.06.2022 година. Договорът е обективиран в писмена форма и съдържа надлежна индивидуализация на страните, датата, мястото на сключване и предмета на сделката, респ. приема се за доказано, че страните са били обвързани по силата на това валидно облигационно правоотношение.

Изправността на ищеца относно задължението му за предоставяне на парични средства на кредитополучателя се установява от писмените доказателства и от приобщената към доказателствения материал по делото съдебно - счетоводна експертиза. Пълният размер на договорения кредит е отпуснат и усвоен.

По изложените съображения и като съобрази заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза, от което е видно, че размерът на оставащата неплатена сума по Договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта

№ VC342566/17.06.2022 година с кредитополучател К. Й. К. е съответна на търсената се налага извод, че са налице условията на закона за уважаване на предявените искови претенции изцяло.

Предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които по ЧГД № 3509 по описа на СлРС за 2024 година е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2093 от 04.07.2024 година въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 04.07.2024 година.

По правилата на процеса на ищеца се следва присъждане на направените по настоящото дело разноски в размер на сумата 757,07 евро.

5

Направените в заповедното производство разноски не се включват в коментираното последно присъждане, тъй като са предмет на изпълнителния лист, който предвид настоящото произнасяне продължава да е годно изпълнително основание. Противното разбиране би означавало, двойно присъждане, следствие на което би се стигнало до недопустимо неоснователно обогатяване. Разрешението за разноските, дадено с Тълкувателното решение в случая е неприложимо, тъй като в настоящия казус се касае за връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК заповед за изпълнение по чл.

417 от ГПК.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. Й. К., ЕГН: **********, от гр.

Сливен, ул. .................., ДЪЛЖИ на ”ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК:

000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, Район „Витоша”, ул. ”Околовръстен път” № 260 следните суми:

- 940,00 лева (деветстотин и четиридесет лева) – главница по Договор за кредит № VC342566 за периода от 02.09.2022 година до 23.06.2024 година, ведно със законната лихва, считано от 01.07.2024 година, до окончателното изплащане на вземането;

- 303.11 лева (триста и три лева и единадесет стотинки), представляваща възнаградителна лихва, начислена за периода от 02.09.2022 година до 05.06.2024 година;

- 463,87 лева (четиристотин шестдесет и три лева и осемдесет и седем стотинки) – мораторна лихва за периода от 02.09.2022 година до 23.06.2024 година;

- 34,14 лева (тридесет и четири лева и четиринадесет стотинки) разноски по делото - заплатена държавна такса за образуване на делото;

- 480.00 лева (четиристотин и осемдесет лева) - разноски по делото адвокатско възнаграждение, за които по ЧГД № 3509 по описа на РС - Сливен за 2024 година е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2093 от 04.07.2024 година въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 6