Решение № 10178 от 31.05.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 57009/2024
- Вид
- Решение № 10178
- Подписан
- 31.05.2025
- В сила
- 31.05.2025
- Състав
- ДАНИЕЛА БОЖИДАРОВА АЛЕКСАНДРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- член 3, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 10178 гр. София, 31.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело № 20241110157009 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от М. И. Д., чрез адв.
Д., срещу /фирма/, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че сключила с ответника договор за потребителски кредит №1023428 от 23.02.2024г., по силата на който била задължена да възстанови стойността на предоставената й в заем сума, в размер на 1000,00 лева, с изплащането на осемнадесет на брой погасителни вноски, при ГПР от 62,96 % и фиксирана лихва в размер на 50 %. В договора било предвидено, че кредитът следва да бъде обезпечен с поръчители - физически лица, които да отговарят на определени от кредитора условия или банкова гаранция. Твърди, че в чл. 18, ал. 1 от процесния договор било предвидено, че в случай на непредоставяне на обезпечение на кредита, потребителят дължал неустойка в размер на 1863,38 лева, чийто размер бил определен за целия срок на договора, който изтичал на 25.08.2025 г. Ищцата твърди нищожност на процесния договор, като излага подробни съображения. Счита, че предвидената неустойка представлявала скрито възнаграждение в полза на кредитодателя, което не е включено в ГПР, съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Поддържа, че уговорената неустойка противоречала на добрите нрави, като е изложила доводи и за неравноправност на клаузата, по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗПК, поради необосновано високия й размер.
Поддържа, че предвидените разходи за неустойка имат за цел заобикаляне на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. При условията на евентуалност, навежда доводи за нищожност на клаузата на чл. 18, ал. 1 от договора. Счита, че уговорената неустойка има за цел неоснователно обогатяване в полза на кредитодателя, доколкото предвидените условия и изисквания за предоставяне на обезпечение по договора правят задължението изначално неизпълнимо. Твърди, че стойността на уговорената неустойка представлявала 124,00 % от обща дължимата сума по кредита, което нарушавало принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят е определил. Поддържа, че оспорваната разпоредба от договора се намирала в пряко противоречие с преследваната от Директива 2008/48/ЕО цел, транспонирана в ЗПК, за което излага 1 подробни съображения. Претендира прогласяването на нищожността на договора за потребителски кредит № 1023428 от 24.02.2024 г., евентуално обявяването за недействителна на клаузата на чл. 18, ал. 1 и на чл. 2 т.6 от договора. Претендира разноски. 2. В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Взема становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва твърденията на ищцата относно нищожност на процесния договор, като поддържа че същият отговаря на изискванията, заложени в ЗПК. Поддържа, че вземането за неустойка не попадало в уговорения ГПР, доколкото дължимостта му била обусловена от изпълнението на задължението на кредитополучателя. Твърди, че клаузата за неустойка е действителна и индивидуално договорена, като същата представлявала санкция за виновно неизпълнение на договора, при изначално определени параметри. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение претендирано от ищеца.
С писмено становище по отговора на исковата молба, постъпило от ищцата на 04.02.2024 г., същата е заявила, че поддържа изложените твърдения в исковата молба.
Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
За да бъде уважен предявеният иск в доказателствената тежест на ищцата е да докаже по делото пълно и главно обстоятелствата, обуславящи нищожност на процесния договор, евентуално на клаузата по чл. 18, ал. 1 и чл. 2, т.6 от договора, с оглед заявените правни основания.
В тежест на ответника по делото е да установи действителността на сключения договор, както и факта, че предвидената неустойка е законосъобразна и индивидуално договорена по смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
По делото като безспорно между страните се установява обстоятелството, че по силата на процесния договор за потребителски кредит № 1023428 от 23.02.2024 г., ответното дружество е предоставило в заем на ищцата сума в размер на 1000,00 лева.
От представените по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по изслушаната и приета по делото ССЕ експертиза, в срока по чл. 200, ал. 3 от ГПК, се установява, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 1023428/23.02.2024 г. за сумата от 1000, 00 лева, лихвен процент по кредита – 50%, сума за възнаградителна лихва -506,62 лв. със срок на кредита – 18 месечни вноски и ГПР в размер на 62,96%. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, се установява, че при направените изчисления, спазвайки изискванията на Приложение № 1 на Закона за потребителския кредит, а именно при изчисляването му се вземат предвид размерът на всички начислени суми по договора – усвоена сума – 1000, 00 лв. сума за възнаградителна лихва – 506, 62 лв., неустойка – 1863, 38 лв.и срок на кредита – 18 месечни вноски, изчисления ГПР е в размер на 560, 56%. От извършената проверка в счетоводството на ответника вещото лице е установило, че внесемите суми от ищцата за погасяване на задълженията по процесния договор за потребителски кредит са в размер на 1000, 00 лв. Съобразно заплатената от ищцата сума, представляваща заплатеното по нищожната клауза за неустойка за непредоставяне на обезпечение сума се установява, че с внесената сума от М. Д. в размер на 1000, 00 лв. са погасени задълженията по процесния договор за кредит – главница 54, 04 лв., възнаградителна лихва в размер на 208, 35 лв., неустойка в размер на 707, 61 лв. и такси в размер на 30, 00 лв.
В чл. 3, ал. 4 от договора е посочено какви компоненти са включени при изчисляване размера на ГПР, а именно само възнаградителна лихва.
В чл. 6 от договора е предвидено задължение на кредитополучателя да обезпечи кредита с поне едно от следните обезпечения: поръчител или банкова гаранция (поне едно от изброените), като поръчителите в зависимост от това дали са един или двама, следва да отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход в размер на най-малко 3 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 2 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя; не са 2 кредитополучатели по сключени и непогасени договори за креди, сключени с кредитополучателя, по които са в неизпълнение; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение.
По отношение на банковата гаранция – същата следва да е със срок на валидност 6 месеца след крайния срок на плащане на задълженията по договора.
В чл. 6, ал. 2 от договора за кредит е определен срок за предоставяне на обезпечението – 2 дни от сключването на договора.
В чл. 18 от договора за кредит е предвидено, че неизпълнението на задължението на кредитополучателя за предоставяне на обезпечение в срока и отговарящо на условията по чл. 6 се санкционира с неустойка в размер на 1863,38 лв.
Представен и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити към договора за кредит, видно от който на кредитополучателя е предоставена информация за размера на ГПР – 62,96 %, в който не е включена неустойката по чл. 18 от договора.
По делото е представен Лог файл по договора за кредит, в който са отразени всички действия на кредитополучателя – ищец при кандидатстването и сключването на договора за кредит.
Представени са и искането за кредит, подадено от ищеца и преводни нареждания за извършени плащания, видно от които за погасяването на кредита са постъпили плащания в общ размер на 1000, 00 лв., с които са погасени всички погасителни вноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявените искове са допустими, като предявени от субект с правен интерес.
Разгледани по същество исковете са основателни.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че на 23.02.2024 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит № 1023428, по силата на който ответникът се задължава да предостави на ищеца потребителски кредит в общ размер от 1000, 00 лв.
Посочено е, че лихвеният процент е 50%, ГПР 62,96 %, общата дължима сума 1 506,62 лв., срок за погасяване 18 месеца.
В чл. 6, ал. 2, т. 1 и т.2 е отбелязано – обезпечения: поръчител или банкова гаранция. В чл. 6 са описани условията, на които трябва да отговоря обезпечението. В чл. 18 е предвидено, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в уговорени срок или същото не отговаря на описаните условия, потребителят дължи неустойка от 1 863,38 лв. Видно от съдържанието на погасителния план към договора за кредит, неустойката е начислена и включена в него.
При горните факти, съдът извежда следните правни изводи: Процесният договор за заем има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а заемателят има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което в отношенията между страните приложение намират императивните норми на ЗПК и ЗЗП. Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал.
2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 3
ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 62,96 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер условно не надвишава максималния допустим по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява реалният такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, които се включват в общите разходи по кредита по смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Разпечатката съдържа 35 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a8ab5d38-db0c-4273-9552-520ef572c462