Решение № 5429 от 21.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5429 гр. С., 21.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И.НОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20251110107433 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.“ ЕАД, ЕИК 831609046, против Е. Л. А., ЕГН **********, с искане да бъде установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 1097,07 евро (2 145,68 лева), представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабден имот, находящ се в гр.

С., УЛ.С., вх. * ет.*, ат. № * с аб.№ ***** за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 18.11.2024 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 224,14 евро (438,37 лева), представляваща мораторна лихва за период от 31.07.2022 г. до 11.11.2024 г., сумата 0,58 евро (1,13 лева), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 31.05.2022 г., ведно със законна лихва за период от 18.11.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 0,17 евро (0,33 лева), представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2022 г. до 11.11.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 69038/2024 г. по описа на СРС, 126 състав.

Ищецът твърди, че между него и ответника за процесния период нямало сключен договор за топлинна енергия за стопански нужди, поради което за ползваната топлинна енергия за топлоснабден имот- ат. № *, находящ се в гр.

С., УЛ.С., вх. * ет.*, с аб.№ *****, ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на дружеството до размера на обедняването за предоставена топлинна енергия, поради което се претендира осъждането му за възстановяване на сумата до обедняването.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения от съда 1 особен представител, депозира отговор на исковата молба, с който навежда твърдения за недопустимост на производството, с твърдения, че ищецът навежда ново основание – неоснователно обогатяване. По същество - оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва ответникът да е собственик на процесното ателие, както и да ползва същия. Оспорва количеството и качеството доставяна топлинна енергия, както и дължимостта на акцесорните задължения за лихви. Прави възражение за погасяване по давност. Оспорва и изправността на общия топломер.

По делото е конституирано трето лице - помагач на страната на ищеца „ДАЛСИЯ“ ООД (правоприемник на „Далсия Елвеко“ООД).

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:

От приложеното ч.гр.д.№ 69038/2024г. по описа на СРС, 126 състав, се установява, че на 27.11.2024г. полза на „Топлофикация С.“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, съгласно която е разпоредено Е. А., да заплати сумите, посочени в исковата молба.

Заповедта е връчена на длъжника, като в едномесечния срок е постъпило възражение по чл. 414 ГПК. С разпореждане съдът е дал указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на ищеца за предявяване на иск. В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК „Топлофикация С.“ ЕАД е депозирала искова молба, поради което настоящото производство е допустимо.

Предявени са обективно (кумулативно) и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните елементи: 1. имуществено разместване в патрумониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2. връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, което произтича от общи факти, породили обедняването и обогатяването; 3. липса на правно основание за имущественото разместване; и 4. липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване на обедняването му до стойността на доставената в топлоснабдения имот през исковия период топлинна енергия и че този имот се е ползвал от ответника в този период, респ. до стойността на предоставената услуга дялово разпределение, обогатяването на ответника чрез консумирането на тази енергия и спестяването на разходи за това (в т. ч. за услугата дялово разпределение), както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че топлинната енергия е ползвана от ответника при липсата на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двете страни.

В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, вкл. положителния факт на плащането при наличие на твърдения в тази насока.

2

Съобразно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя, а в редакцията след изменението с ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. писменият договор се сключва между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови нужди.

В случая ищцовата претенция се основава на твърденията за липса на сключен писмен договор и наличието на неоснователно обогатяване от ответниците, тъй като между страните не е сключен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди.

В тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е спестил разходи за доставената и ползвана от него топлинна енергия за процесния имот.

За да бъде ангажирана обаче отговорността на ответника за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване, не е достатъчно да се установи само, че същият е собственик на процесния имот, а следва също така да се докаже, че той е ползвал имота през исковия период и съответно са консумирала доставената от ищеца топлинна енергия, като по този начин си е спестил разходи - доказателствената тежест за това е била на ищеца съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК. В тази насока обаче по делото не е било проведено успешно доказване.

Не са представени никакви доказателства, че именно ответницата се е ползвала от доставената топлинна енергия и по този начин именно тя е спестила разходи за отопление, респективно че нейното поведение е довело до загуби на ищеца. Видно от представените от трето лице-помагач за процесния период не е извършен реален отчет на доставената топлинна енергия, доколкото до топлоснабдения имот не е осигурен достъп. По делото е изслушано и заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза, съгласно което за исковия период е начислена служебно топлинна енергия за отопление и за БГВ. Не се установява в условията на пълно и главно доказване топлинната енергия да е потребена от ответника. Този извод не се променя от обстоятелството, че ищецът издава фактури на ответника, на когото служебно е открил партида за процесния имот, тъй като релевантно за основателността на настоящата претенция е ползването на имота.

С оглед неоснователността на главните искове, неоснователни се явяват и претенциите за мораторна лихва предвид акцесорния им характер.

По разноските:

С оглед изхода на делото право на разноски имат само ответникът, като същият е представляван от особен представител.

Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК искове от 3

„Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК 831609046, против Е. Л. А., ЕГН **********, с искане да бъде установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 1097,07 евро (2 145,68 лева), представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабден имот, находящ се в гр.

С., УЛ.С., вх. * ет.*, ат. № * с аб.№ ***** за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 18.11.2024 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 224,14 евро (438,37 лева), представляваща мораторна лихва за период от 31.07.2022 г. до 11.11.2024 г., сумата 0,58 евро (1,13 лева), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 31.05.2022 г., ведно със законна лихва за период от 18.11.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 0,17 евро (0,33 лева), представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2022 г. до 11.11.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 69038/2024 г. по описа на СРС, 126 състав.

Решението е постановено при участието на „ДАЛСИЯ“ ООД (правоприемник на „Далсия Елвеко“ООД) – трето лице-помагач на страната на ищеца.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4